☰
✕

Ричърд Вайн

2482 Категория: Нещо ново
Самият той е написал две книги - New China New Art (за съвременното изкуство в страната) и една за норвежкия художник Од Нердрум. „Много странен човек. Иска да е бунтовник наопаки - вместо да пънкарее, той рисува, облича се и живее като ренесансов артист. Студиото му е същото - пълно е с чираци, които се занимават с фоновете, смесват бои и дори шият костюми", обясни ни мистър Вайн още в началото на разговора.
Тъжно му е, че светът се променя и хората не обръщат внимание на изкуството, а на съпътстващите го и по-маловажни неща според него. „Дори за откриването на изложба в някой нюйоркски музей например, хората по-скоро идват заради партито с диджеите, отколкото заради самата експозиция", отбеляза с горчивина той.

Как я карате в списанието?
(смее се, но бързо става сериозен) Страдаме от инвазията на интернет. Art in America е почти на 100 години - излиза от 1913-а и винаги е било известно със своите критики и анализи върху вече показани неща. Сега обаче все повече пишем, прогнозираме и спекулираме със събития, които тепърва предстоят. Това е голяма грешка.
Защо?
Защото премества акцента от анализ и оценка към чисто информационен текст, което, в повечето случаи, си е най-обикновен пиар. Доскоро целта ни беше да изследваме изкуството, след като вече се е случило - да преценим дали една изложба е добра или не, или е някъде по средата.

Това означава ли, че началото на края за печатните издания вече е сложен?
Предполагам, че те ще продължат да съществуват в някакъв атрофирал вид. Ясно е, че бъдещето е дигитално и главната ни редакторка Линдзи Полък, която е отскоро с нас, непрекъснато ни бута в тази посока. Обръща голямо внимание на уебсайта и ни натиска да произвеждаме статии всеки ден.
Но така винаги ще сте актуални.
Не отричам, че дистанцията между творец и публика чувствително се скъсява и в този смисъл интернет е първата крачка. Но да се надяваме, че след това ще последва втора и зрителят ще се поинтересува от подробностите.

Каква е втората крачка?
Тази, която ще вкара хората в музеите и галериите, за да видят реално произведенията. Не съм сигурен, че интернет има такъв ефект. В повечето случаи той е само заместител на истинското преживяване.
Но все пак има и своите положителни страни.
О, да, разбира се, особено в образованието. Достъпът до информация е наистина огромен, което, от своя страна, засилва любопитството. Но монетата има и обратна страна - в половината от случаите човек просто няма желание да се отлепи от монитора и да влезе в музея. Освен това той се нуждае от филтри, които да отсяват качественото от боклука.
 
Какви филтри имате предвид?
(смее се и клати глава) В доброто старо време това бяха именно критиците. Сега обаче всички се водят единствено от цените по търговете.
Какво друго е непростимо в съвременното изкуство?
Творбите, които те удрят право в лицето - действат ти като билбордове край магистрала. Не съм против те да са част от големия микс, но нека не доминират все пак.

Хората днес лесно ли се разсейват?
Да. Тук обаче се появява дилемата за яйцето и кокошката - дали интернет предизвиква това разсейване, или то е отражение на действителността.
И? Смятам, че става въпрос за първото. Освен това в Щатите образованието е на много ниско ниво, поне в гимназиите. Така до завършването на университета младите на практика са неграмотни по отношение на изкуството.
Вярно ли е, че американците се интересуват само от телевизия?
Така е, ние дори нямаме Министерство на културата. Субсидиите са минимални за разлика от тези в Европа. Но това дава изключителен хъс на артистите да се борят със зъби и нокти, което се вижда и в техните произведения.

Преди три години издадохте книгата New China New Art . Защо точно Китай, какво в страната ви хвана окото?
В момента там има две основни течения - традиционното и експериментален авангардизъм. Младите творци са на кръстопът още в началото на своята кариера - трябва да изберат или едното, или другото. Някои от тях се опитват да ги смесят, но не се справят добре. Модерното им изкуство е сравнително младо - на около трийсетина години. Първото поколение от него е живяло по времето на Мао, било е в основата на културната революция и е работело под напрежение от репресии и забрани. Завоалирано е критикувало системата и в същото време е имало възможността да продава произведенията си в чужбина. Лошото е, че сегашното поколение вижда предимно материалната страна на тези постижения - все пак някои от предишните им колеги вече са милионери. Това е още една пръчка в спиците на китайското творчество и крачка към превръщането му в бизнес.

За световна тенденция ли говорим?
Да, колкото и да е жалко. Колекционерите вече не се интересуват от самите творби, а само от сухите данни - вървят ли добре, изгодно ли се купуват в момента... Следващата жертва най-вероятно ще е Индия, оттам наистина излизат добри неща и хората с парите вече са наточили зъби. Ние сме комерсиално общество, докато едно време изкуството беше бягство именно от комерсиализацията.
Добре де, все нещо прави живота интересен и в наши дни?
(смее се) Знам, че звуча доста негативно, но все пак усещам, че животът е станал по-непринуден. Преди всеки се чувстваше длъжен да е сериозен, отнесен и мрачен, за да прави автентични и дълбоки неща. Напоследък все повече оценявам културните ценности на така наречения „entertainment". Не трябва да го подценяваме, особено сега, когато Бог е мъртъв и религията отпуска своята хватка върху обществото. Иначе ще останем с една голяма празнина.

Мислите ли, че на хората им липсва въображение?
Мисля, че ни липсват поводи да използваме въображението си, защото всичко е на един клик разстояние. Днешните деца не се чудят какво да правят, когато се събудят - те имат интернет и видеоигри. Докато преди разполагахме с повече време да си задаваме въпроси и да търсим отговори.
Вие пробвал ли сте видеоигрите?
(смее се дълго) Не, но мога да си го представя!

Каква музика харесвате?
Класическа и кънтри. Което е странно, защото съм роден в нищо и никакво село в Охайо, където се слушаше само кънтри, и все се опитвах да избягам от него. Но си спомням една вечер в Чикаго - бях с разбито сърце и седях сам в някакъв малък бар. На сцената, която беше не повече от метър на метър, свиреше хардкор трио на име Джими Никълс енд Дъ Нашвил Кетс. Музиката им ме удари толкова силно, че веднага забравих за рокендрола. По-късно открих Уейлънд Дженингс, Мърл Хагърд и Ханк Уилямс - най-честно си признавам, че съм голям техен фен.
Какво четете напоследък?
Малко съм изгубен в съвременната литература, защото нямам толкова време за книги.  Харесва ми французинът Мишел Уелбек, особено неговите Елементарни частици и Платформата. Пише по изключителен начин за днешния свят и е толкова циничен, че ми идва да го хвана за раменете и да го разтърся.

А от американските?
(следва голямо колебание) Може би Луис Бегли.
Най-добрият въобще?
Охо, сложен въпрос! Според мен Хемигуей и Фокнър играят на канадска борба за титлата, а Фицджералд е съдията.
Кърт Вонегът твърди, че може да разгледа една изложба, като се стрелка между картините с ролкови кънки. Съгласен ли сте с него?
Ооо, в никакъв случай! Поне не една (подчертава) добра изложба.

Ричърд Вайн беше тук като специален гост на София Хартиен Арт Фест,
който продължава до 25 юни из целия град

Фотография Васил Танев

Самият той е написал две книги - New China New Art (за съвременното изкуство в страната) и една за норвежкия художник Од Нердрум. „Много странен човек. Иска да е бунтовник наопаки - вместо да пънкарее, той рисува, облича се и живее като ренесансов артист. Студиото му е същото - пълно е с чираци, които се занимават с фоновете, смесват бои и дори шият костюми", обясни ни мистър Вайн още в началото на разговора.
Тъжно му е, че светът се променя и хората не обръщат внимание на изкуството, а на съпътстващите го и по-маловажни неща според него. „Дори за откриването на изложба в някой нюйоркски музей например, хората по-скоро идват заради партито с диджеите, отколкото заради самата експозиция", отбеляза с горчивина той.

Как я карате в списанието?
(смее се, но бързо става сериозен) Страдаме от инвазията на интернет. Art in America е почти на 100 години - излиза от 1913-а и винаги е било известно със своите критики и анализи върху вече показани неща. Сега обаче все повече пишем, прогнозираме и спекулираме със събития, които тепърва предстоят. Това е голяма грешка.
Защо?
Защото премества акцента от анализ и оценка към чисто информационен текст, което, в повечето случаи, си е най-обикновен пиар. Доскоро целта ни беше да изследваме изкуството, след като вече се е случило - да преценим дали една изложба е добра или не, или е някъде по средата.

Това означава ли, че началото на края за печатните издания вече е сложен?
Предполагам, че те ще продължат да съществуват в някакъв атрофирал вид. Ясно е, че бъдещето е дигитално и главната ни редакторка Линдзи Полък, която е отскоро с нас, непрекъснато ни бута в тази посока. Обръща голямо внимание на уебсайта и ни натиска да произвеждаме статии всеки ден.
Но така винаги ще сте актуални.
Не отричам, че дистанцията между творец и публика чувствително се скъсява и в този смисъл интернет е първата крачка. Но да се надяваме, че след това ще последва втора и зрителят ще се поинтересува от подробностите.

Каква е втората крачка?
Тази, която ще вкара хората в музеите и галериите, за да видят реално произведенията. Не съм сигурен, че интернет има такъв ефект. В повечето случаи той е само заместител на истинското преживяване.
Но все пак има и своите положителни страни.
О, да, разбира се, особено в образованието. Достъпът до информация е наистина огромен, което, от своя страна, засилва любопитството. Но монетата има и обратна страна - в половината от случаите човек просто няма желание да се отлепи от монитора и да влезе в музея. Освен това той се нуждае от филтри, които да отсяват качественото от боклука.
 
Какви филтри имате предвид?
(смее се и клати глава) В доброто старо време това бяха именно критиците. Сега обаче всички се водят единствено от цените по търговете.
Какво друго е непростимо в съвременното изкуство?
Творбите, които те удрят право в лицето - действат ти като билбордове край магистрала. Не съм против те да са част от големия микс, но нека не доминират все пак.

Хората днес лесно ли се разсейват?
Да. Тук обаче се появява дилемата за яйцето и кокошката - дали интернет предизвиква това разсейване, или то е отражение на действителността.
И? Смятам, че става въпрос за първото. Освен това в Щатите образованието е на много ниско ниво, поне в гимназиите. Така до завършването на университета младите на практика са неграмотни по отношение на изкуството.
Вярно ли е, че американците се интересуват само от телевизия?
Така е, ние дори нямаме Министерство на културата. Субсидиите са минимални за разлика от тези в Европа. Но това дава изключителен хъс на артистите да се борят със зъби и нокти, което се вижда и в техните произведения.

Преди три години издадохте книгата New China New Art . Защо точно Китай, какво в страната ви хвана окото?
В момента там има две основни течения - традиционното и експериментален авангардизъм. Младите творци са на кръстопът още в началото на своята кариера - трябва да изберат или едното, или другото. Някои от тях се опитват да ги смесят, но не се справят добре. Модерното им изкуство е сравнително младо - на около трийсетина години. Първото поколение от него е живяло по времето на Мао, било е в основата на културната революция и е работело под напрежение от репресии и забрани. Завоалирано е критикувало системата и в същото време е имало възможността да продава произведенията си в чужбина. Лошото е, че сегашното поколение вижда предимно материалната страна на тези постижения - все пак някои от предишните им колеги вече са милионери. Това е още една пръчка в спиците на китайското творчество и крачка към превръщането му в бизнес.

За световна тенденция ли говорим?
Да, колкото и да е жалко. Колекционерите вече не се интересуват от самите творби, а само от сухите данни - вървят ли добре, изгодно ли се купуват в момента... Следващата жертва най-вероятно ще е Индия, оттам наистина излизат добри неща и хората с парите вече са наточили зъби. Ние сме комерсиално общество, докато едно време изкуството беше бягство именно от комерсиализацията.
Добре де, все нещо прави живота интересен и в наши дни?
(смее се) Знам, че звуча доста негативно, но все пак усещам, че животът е станал по-непринуден. Преди всеки се чувстваше длъжен да е сериозен, отнесен и мрачен, за да прави автентични и дълбоки неща. Напоследък все повече оценявам културните ценности на така наречения „entertainment". Не трябва да го подценяваме, особено сега, когато Бог е мъртъв и религията отпуска своята хватка върху обществото. Иначе ще останем с една голяма празнина.

Мислите ли, че на хората им липсва въображение?
Мисля, че ни липсват поводи да използваме въображението си, защото всичко е на един клик разстояние. Днешните деца не се чудят какво да правят, когато се събудят - те имат интернет и видеоигри. Докато преди разполагахме с повече време да си задаваме въпроси и да търсим отговори.
Вие пробвал ли сте видеоигрите?
(смее се дълго) Не, но мога да си го представя!

Каква музика харесвате?
Класическа и кънтри. Което е странно, защото съм роден в нищо и никакво село в Охайо, където се слушаше само кънтри, и все се опитвах да избягам от него. Но си спомням една вечер в Чикаго - бях с разбито сърце и седях сам в някакъв малък бар. На сцената, която беше не повече от метър на метър, свиреше хардкор трио на име Джими Никълс енд Дъ Нашвил Кетс. Музиката им ме удари толкова силно, че веднага забравих за рокендрола. По-късно открих Уейлънд Дженингс, Мърл Хагърд и Ханк Уилямс - най-честно си признавам, че съм голям техен фен.
Какво четете напоследък?
Малко съм изгубен в съвременната литература, защото нямам толкова време за книги.  Харесва ми французинът Мишел Уелбек, особено неговите Елементарни частици и Платформата. Пише по изключителен начин за днешния свят и е толкова циничен, че ми идва да го хвана за раменете и да го разтърся.

А от американските?
(следва голямо колебание) Може би Луис Бегли.
Най-добрият въобще?
Охо, сложен въпрос! Според мен Хемигуей и Фокнър играят на канадска борба за титлата, а Фицджералд е съдията.
Кърт Вонегът твърди, че може да разгледа една изложба, като се стрелка между картините с ролкови кънки. Съгласен ли сте с него?
Ооо, в никакъв случай! Поне не една (подчертава) добра изложба.

Ричърд Вайн беше тук като специален гост на София Хартиен Арт Фест,
който продължава до 25 юни из целия град

Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Почти 1 милион са посещенията на eMAG платформата след първите 5 часа от старта на кампанията днес

    Общата стойност на направените поръчки за първите 5 часа от кампанията е над 33,5 млн. лв. 57,53% от поръчките са направени през мобилни устройства Клиентите добавят средно по 3,6 продукта, възползвайки се от голямото разнообразие от оферти в платформата След първите пет часа от началото на 12-ото издание на eMAG Black Friday в България клиентите

  • Papa Johns с грандиозно откриване в България – първият ресторант посрещна стотици фенове на пицата с празник през целия ден

    Papa Johns официално направи своя дебют в България с откриването на първия си ресторант на ул. Казбек 62. Още с отварянето, ресторантът посрещна стотици посетители през целия ден, които се включиха в празничната програма с множество активности, дегустации и изненади. Papa Johns стъпва на българския пазар с репутацията си на компания, която поставя изключително

  • Шопинг на четири лапи: Къде да пазарувате за своя домашен любимец

    Домашният любимец ангажира доста от времето ни и ако притежавате такъв, често сте изправени пред необходимостта бързо да решите какво и откъде да купите за него. Най-често, разбира се, става дума за храна. Залагате на любимата му марка или пък искате да пробвате нова - и в двата случая се нуждаете от добър зоомагазин. Същото важи и за специалните моменти, когато

  • Обичате ли своите четириноги приятели? Хранете ги природосъобразно: по метода BARF

    Не мода, не някаква приумица, а истинска грижа за здравето на вашия любимец - това е BARF. Абревиатурата идва от Biologically Appropriate Raw Food и означава Биологично подходяща сурова храна. Целта е на домашните любимци да се осигури режим, максимално близък до този, който са имали техните предци, които са живеели в дивата природа. Защото ако те живееха

  • 10 причини и още 10 % отгоре: Защо BILLA e подходяща за вашите. И вашите на вашите

    Навиците да пазаруваме се променят все по-категорично от поколение на поколение. До степен, в която с еднаква почуда едното пита другото защо гледа на телефона си като на тотална покупателна машина, а отсрещното с невинна усмивка недоумява какво му е толкова хубавото на плащането с банкноти и стотинки. Накратко: Ако думата "ресто" ти звучи като далечно ехо

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Анелия Луцинова

    Напоследък сте я гледали в нашумялата постановка „Премахни от приятели“, а преди – на екрана в „Комиците и приятели“ и в сериала „Сутрешен блок“ с Тодор Колев, на сцена – също и в „Горката Франция“. Така че да, бихте добавили Ани към приятели. Добавете към прочетеното днес и нейните отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснила работата си на първокласник? Ако

  • Zundert Extreme и Responsible Rider: Заедно за по-безопасни приключения

    Екстремните машини ни дават свобода, вятър в косите и адреналин на макс. Но с голямата сила следва и голямата отговорност. Програмата Responsible Rider, подкрепена от Zundert Extreme – официален представител на BRP в България, кани всички ценители на приключенията да бъдат не само смели, но и разумни на пътя. А ти Responsible Rider ли си? Като основен

  • Ново място в София: Maestro Bar & Club

    Всеки, който живее в столицата, знае, че тук скуката трудно може да ни залови. Измежду пъстрите улици и оживени квартали постоянно изникват нови забавления, преживявания и места, които да разнообразяват дните ни винаги, когато имаме нужда. А от съвсем скоро София има още едно бижу, което да добави в колекцията си – Maestro Bar & Club – и ние вече бързаме да освободим

  • 4 любими места в Пловдив

    Пловдив е от онези любими колоритни места, които веднъж посетиш ли, те карат да се връщаш отново и отново. Градът те потапя в магията си още с първите стъпки по завладяващите калдъръмени улици. Заведения, кафенета, барове, хотели – във всяко място тук, между емблематичните тепета, живее духът на многовековната пловдивска история. В Стария град времето сякаш

  • Мария Сапунджиева: Нося смеха и тъгата в хармония

    Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената. А дали се нервира бързо и коя е последната постановка, на която е била като зрител, дали редовно пие калвадос, липсва ли ѝ Мама Божка и какво е купила с първия си хонорар – ще може

  • Цецо Елвиса: В живота ми върви като на майтап

    Цветелин Атанасов, по-известен като Цецо Елвиса, умее да стои в „обувките“ на една гигантска фигура в музиката, но и някак си едновременно с това да бъде винаги напълно себе си, искрен и свободен. Един от онези цветни персонажи, които заслужават радост и уважение, защото разнообразяват българската сцена и наистина знаят как се прави шоу. А в това последното

  • Магия в чиния: 7 места за невероятен брънч

    София е кулинарният рай за любителите на брънча. Този съвременен микс от късна закуска и обяд предоставя не само разнообразие от вкусове, но и създава специална обстановка за релакс и срещи с любими хора. Все повече заведения в столицата предлагат креативни менюта, вдъхновени както от традиционната българска кухня, така и от известни международни рецепти.

  • 20 бързи въпроса към... Къци Вапцаров

    Къци няма нужда от специално представяне – зад неговите четири букви стои голяма част от „азбуката“ на българския шоубизнес. Така че бързаме направо да ви представим неговите отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Да си първокласник, то не е шега... Работата на първокласника е много отговорна. Трябва да положи

  • Очна клиника „Ден“: Иновации и професионализъм в грижата за вашите очи

    Очна клиника „Ден” e един от първите частни очни центрове в страната, предлагащ операция на катаракта и лазерна корекция на зрението. Започнал от малък частен кабинет в центъра на София, основателят на клиниката доц. Андрей Андреев днес приема и лекува болните, заобиколен от едни от най-добрите български офталмолози. Клиниката е оборудвана с най-съвременна

  • 3,999 причини и другия път да не гласуваш

    Първо да поясня – това не са 3999 причини – това са, словом, три цяло и 999 хилядни причини да не гласуваш и на следващите избори. Които, както вероятно ще стане, ще бъдат догодина, ама да видим.  1. Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Марк Твен го е казал, значи е мъдро. Като го цитираш и напишеш отдолу "Марк Твен", показваш, че си чел един вагон книги

  • 5 начина да бойкотираш Хелоуин

    Представи си, че си дете и има празник, на който можеш да се облечеш като любим герой, да покажеш креативност в костюма си и да получаваш безплатни лакомства. Звучи като нормална детска мечта и точно това се случва веднъж в годината на Хелоуин.  НО ТИ ЗНАЕШ ИСТИНАТА! Знаеш, че лукавия посяга с дългите си кокалести пръсти към душите на децата, като ги изкушава

  • Jazz Evolution - едно пътешествие в историята на танца на 31 октомври в "Азарян"

    "Jazz Evolution" представлява вълнуващо танцово пътешествие, което преплита и обединява различни улични танцови стилове с автентичния джаз танц. Осмелявайки се да вникнат по-дълбоко в историята, артистите в "Jazz Evolution" се питат какво би се случило, ако джазът бъде възприет като съвременен уличен танц, наред с хип-хопа и хаус танца. Спектакълът е

  • Изкуство в бутилка: 3 марки за крафт бира с характер

    Има ли напитка, създадена с повече внимание, творчество и отдаденост от крафт бирата? Ние лично не вярваме. В света на занаятчийското пиво всяка рецепта е стремеж към съвършенство, всеки вкус е по-смел и необикновен от предишния, а всяка глътка е ново приключение. Точно това откриваме в трите марки, за които разказваме по-надолу. Така че ако сте любител или

  • Салиев Дентал Кеър: Иновативна грижа за вашата усмивка с помощта на изкуствен интелект

    Усмивката е един от най-важните елементи на вашето излъчване. Тя е това, което може да ни направи по-уверени, да създаде положително първо впечатление и да подобри начина, по който ни възприемат околните. В Салиев Дентал Кеър разбират това повече от всеки друг и предлагат не просто дентално лечение, а цялостна отборна грижа за вашата усмивка. Клиниката

  • Study in France – Work in Bulgaria: Всичко за обучението на френски език, което трябва да знаете

    Франция – страната на любовта, музеите и виното. Сърцето на европейската цивилизация, дом на Лувъра, Версай, Френската ривиера, Дисниленд… почти всеки от нас си е мечтал да я посети поне веднъж. Но освен с невероятна култура, архитектура и кухня, Франция може да се похвали и с изключително престижно образование, което я прави една от най-предпочитаните