☰
✕

Ричърд Вайн

2482 Категория: Нещо ново
Самият той е написал две книги - New China New Art (за съвременното изкуство в страната) и една за норвежкия художник Од Нердрум. „Много странен човек. Иска да е бунтовник наопаки - вместо да пънкарее, той рисува, облича се и живее като ренесансов артист. Студиото му е същото - пълно е с чираци, които се занимават с фоновете, смесват бои и дори шият костюми", обясни ни мистър Вайн още в началото на разговора.
Тъжно му е, че светът се променя и хората не обръщат внимание на изкуството, а на съпътстващите го и по-маловажни неща според него. „Дори за откриването на изложба в някой нюйоркски музей например, хората по-скоро идват заради партито с диджеите, отколкото заради самата експозиция", отбеляза с горчивина той.

Как я карате в списанието?
(смее се, но бързо става сериозен) Страдаме от инвазията на интернет. Art in America е почти на 100 години - излиза от 1913-а и винаги е било известно със своите критики и анализи върху вече показани неща. Сега обаче все повече пишем, прогнозираме и спекулираме със събития, които тепърва предстоят. Това е голяма грешка.
Защо?
Защото премества акцента от анализ и оценка към чисто информационен текст, което, в повечето случаи, си е най-обикновен пиар. Доскоро целта ни беше да изследваме изкуството, след като вече се е случило - да преценим дали една изложба е добра или не, или е някъде по средата.

Това означава ли, че началото на края за печатните издания вече е сложен?
Предполагам, че те ще продължат да съществуват в някакъв атрофирал вид. Ясно е, че бъдещето е дигитално и главната ни редакторка Линдзи Полък, която е отскоро с нас, непрекъснато ни бута в тази посока. Обръща голямо внимание на уебсайта и ни натиска да произвеждаме статии всеки ден.
Но така винаги ще сте актуални.
Не отричам, че дистанцията между творец и публика чувствително се скъсява и в този смисъл интернет е първата крачка. Но да се надяваме, че след това ще последва втора и зрителят ще се поинтересува от подробностите.

Каква е втората крачка?
Тази, която ще вкара хората в музеите и галериите, за да видят реално произведенията. Не съм сигурен, че интернет има такъв ефект. В повечето случаи той е само заместител на истинското преживяване.
Но все пак има и своите положителни страни.
О, да, разбира се, особено в образованието. Достъпът до информация е наистина огромен, което, от своя страна, засилва любопитството. Но монетата има и обратна страна - в половината от случаите човек просто няма желание да се отлепи от монитора и да влезе в музея. Освен това той се нуждае от филтри, които да отсяват качественото от боклука.
 
Какви филтри имате предвид?
(смее се и клати глава) В доброто старо време това бяха именно критиците. Сега обаче всички се водят единствено от цените по търговете.
Какво друго е непростимо в съвременното изкуство?
Творбите, които те удрят право в лицето - действат ти като билбордове край магистрала. Не съм против те да са част от големия микс, но нека не доминират все пак.

Хората днес лесно ли се разсейват?
Да. Тук обаче се появява дилемата за яйцето и кокошката - дали интернет предизвиква това разсейване, или то е отражение на действителността.
И? Смятам, че става въпрос за първото. Освен това в Щатите образованието е на много ниско ниво, поне в гимназиите. Така до завършването на университета младите на практика са неграмотни по отношение на изкуството.
Вярно ли е, че американците се интересуват само от телевизия?
Така е, ние дори нямаме Министерство на културата. Субсидиите са минимални за разлика от тези в Европа. Но това дава изключителен хъс на артистите да се борят със зъби и нокти, което се вижда и в техните произведения.

Преди три години издадохте книгата New China New Art . Защо точно Китай, какво в страната ви хвана окото?
В момента там има две основни течения - традиционното и експериментален авангардизъм. Младите творци са на кръстопът още в началото на своята кариера - трябва да изберат или едното, или другото. Някои от тях се опитват да ги смесят, но не се справят добре. Модерното им изкуство е сравнително младо - на около трийсетина години. Първото поколение от него е живяло по времето на Мао, било е в основата на културната революция и е работело под напрежение от репресии и забрани. Завоалирано е критикувало системата и в същото време е имало възможността да продава произведенията си в чужбина. Лошото е, че сегашното поколение вижда предимно материалната страна на тези постижения - все пак някои от предишните им колеги вече са милионери. Това е още една пръчка в спиците на китайското творчество и крачка към превръщането му в бизнес.

За световна тенденция ли говорим?
Да, колкото и да е жалко. Колекционерите вече не се интересуват от самите творби, а само от сухите данни - вървят ли добре, изгодно ли се купуват в момента... Следващата жертва най-вероятно ще е Индия, оттам наистина излизат добри неща и хората с парите вече са наточили зъби. Ние сме комерсиално общество, докато едно време изкуството беше бягство именно от комерсиализацията.
Добре де, все нещо прави живота интересен и в наши дни?
(смее се) Знам, че звуча доста негативно, но все пак усещам, че животът е станал по-непринуден. Преди всеки се чувстваше длъжен да е сериозен, отнесен и мрачен, за да прави автентични и дълбоки неща. Напоследък все повече оценявам културните ценности на така наречения „entertainment". Не трябва да го подценяваме, особено сега, когато Бог е мъртъв и религията отпуска своята хватка върху обществото. Иначе ще останем с една голяма празнина.

Мислите ли, че на хората им липсва въображение?
Мисля, че ни липсват поводи да използваме въображението си, защото всичко е на един клик разстояние. Днешните деца не се чудят какво да правят, когато се събудят - те имат интернет и видеоигри. Докато преди разполагахме с повече време да си задаваме въпроси и да търсим отговори.
Вие пробвал ли сте видеоигрите?
(смее се дълго) Не, но мога да си го представя!

Каква музика харесвате?
Класическа и кънтри. Което е странно, защото съм роден в нищо и никакво село в Охайо, където се слушаше само кънтри, и все се опитвах да избягам от него. Но си спомням една вечер в Чикаго - бях с разбито сърце и седях сам в някакъв малък бар. На сцената, която беше не повече от метър на метър, свиреше хардкор трио на име Джими Никълс енд Дъ Нашвил Кетс. Музиката им ме удари толкова силно, че веднага забравих за рокендрола. По-късно открих Уейлънд Дженингс, Мърл Хагърд и Ханк Уилямс - най-честно си признавам, че съм голям техен фен.
Какво четете напоследък?
Малко съм изгубен в съвременната литература, защото нямам толкова време за книги.  Харесва ми французинът Мишел Уелбек, особено неговите Елементарни частици и Платформата. Пише по изключителен начин за днешния свят и е толкова циничен, че ми идва да го хвана за раменете и да го разтърся.

А от американските?
(следва голямо колебание) Може би Луис Бегли.
Най-добрият въобще?
Охо, сложен въпрос! Според мен Хемигуей и Фокнър играят на канадска борба за титлата, а Фицджералд е съдията.
Кърт Вонегът твърди, че може да разгледа една изложба, като се стрелка между картините с ролкови кънки. Съгласен ли сте с него?
Ооо, в никакъв случай! Поне не една (подчертава) добра изложба.

Ричърд Вайн беше тук като специален гост на София Хартиен Арт Фест,
който продължава до 25 юни из целия град

Фотография Васил Танев

Самият той е написал две книги - New China New Art (за съвременното изкуство в страната) и една за норвежкия художник Од Нердрум. „Много странен човек. Иска да е бунтовник наопаки - вместо да пънкарее, той рисува, облича се и живее като ренесансов артист. Студиото му е същото - пълно е с чираци, които се занимават с фоновете, смесват бои и дори шият костюми", обясни ни мистър Вайн още в началото на разговора.
Тъжно му е, че светът се променя и хората не обръщат внимание на изкуството, а на съпътстващите го и по-маловажни неща според него. „Дори за откриването на изложба в някой нюйоркски музей например, хората по-скоро идват заради партито с диджеите, отколкото заради самата експозиция", отбеляза с горчивина той.

Как я карате в списанието?
(смее се, но бързо става сериозен) Страдаме от инвазията на интернет. Art in America е почти на 100 години - излиза от 1913-а и винаги е било известно със своите критики и анализи върху вече показани неща. Сега обаче все повече пишем, прогнозираме и спекулираме със събития, които тепърва предстоят. Това е голяма грешка.
Защо?
Защото премества акцента от анализ и оценка към чисто информационен текст, което, в повечето случаи, си е най-обикновен пиар. Доскоро целта ни беше да изследваме изкуството, след като вече се е случило - да преценим дали една изложба е добра или не, или е някъде по средата.

Това означава ли, че началото на края за печатните издания вече е сложен?
Предполагам, че те ще продължат да съществуват в някакъв атрофирал вид. Ясно е, че бъдещето е дигитално и главната ни редакторка Линдзи Полък, която е отскоро с нас, непрекъснато ни бута в тази посока. Обръща голямо внимание на уебсайта и ни натиска да произвеждаме статии всеки ден.
Но така винаги ще сте актуални.
Не отричам, че дистанцията между творец и публика чувствително се скъсява и в този смисъл интернет е първата крачка. Но да се надяваме, че след това ще последва втора и зрителят ще се поинтересува от подробностите.

Каква е втората крачка?
Тази, която ще вкара хората в музеите и галериите, за да видят реално произведенията. Не съм сигурен, че интернет има такъв ефект. В повечето случаи той е само заместител на истинското преживяване.
Но все пак има и своите положителни страни.
О, да, разбира се, особено в образованието. Достъпът до информация е наистина огромен, което, от своя страна, засилва любопитството. Но монетата има и обратна страна - в половината от случаите човек просто няма желание да се отлепи от монитора и да влезе в музея. Освен това той се нуждае от филтри, които да отсяват качественото от боклука.
 
Какви филтри имате предвид?
(смее се и клати глава) В доброто старо време това бяха именно критиците. Сега обаче всички се водят единствено от цените по търговете.
Какво друго е непростимо в съвременното изкуство?
Творбите, които те удрят право в лицето - действат ти като билбордове край магистрала. Не съм против те да са част от големия микс, но нека не доминират все пак.

Хората днес лесно ли се разсейват?
Да. Тук обаче се появява дилемата за яйцето и кокошката - дали интернет предизвиква това разсейване, или то е отражение на действителността.
И? Смятам, че става въпрос за първото. Освен това в Щатите образованието е на много ниско ниво, поне в гимназиите. Така до завършването на университета младите на практика са неграмотни по отношение на изкуството.
Вярно ли е, че американците се интересуват само от телевизия?
Така е, ние дори нямаме Министерство на културата. Субсидиите са минимални за разлика от тези в Европа. Но това дава изключителен хъс на артистите да се борят със зъби и нокти, което се вижда и в техните произведения.

Преди три години издадохте книгата New China New Art . Защо точно Китай, какво в страната ви хвана окото?
В момента там има две основни течения - традиционното и експериментален авангардизъм. Младите творци са на кръстопът още в началото на своята кариера - трябва да изберат или едното, или другото. Някои от тях се опитват да ги смесят, но не се справят добре. Модерното им изкуство е сравнително младо - на около трийсетина години. Първото поколение от него е живяло по времето на Мао, било е в основата на културната революция и е работело под напрежение от репресии и забрани. Завоалирано е критикувало системата и в същото време е имало възможността да продава произведенията си в чужбина. Лошото е, че сегашното поколение вижда предимно материалната страна на тези постижения - все пак някои от предишните им колеги вече са милионери. Това е още една пръчка в спиците на китайското творчество и крачка към превръщането му в бизнес.

За световна тенденция ли говорим?
Да, колкото и да е жалко. Колекционерите вече не се интересуват от самите творби, а само от сухите данни - вървят ли добре, изгодно ли се купуват в момента... Следващата жертва най-вероятно ще е Индия, оттам наистина излизат добри неща и хората с парите вече са наточили зъби. Ние сме комерсиално общество, докато едно време изкуството беше бягство именно от комерсиализацията.
Добре де, все нещо прави живота интересен и в наши дни?
(смее се) Знам, че звуча доста негативно, но все пак усещам, че животът е станал по-непринуден. Преди всеки се чувстваше длъжен да е сериозен, отнесен и мрачен, за да прави автентични и дълбоки неща. Напоследък все повече оценявам културните ценности на така наречения „entertainment". Не трябва да го подценяваме, особено сега, когато Бог е мъртъв и религията отпуска своята хватка върху обществото. Иначе ще останем с една голяма празнина.

Мислите ли, че на хората им липсва въображение?
Мисля, че ни липсват поводи да използваме въображението си, защото всичко е на един клик разстояние. Днешните деца не се чудят какво да правят, когато се събудят - те имат интернет и видеоигри. Докато преди разполагахме с повече време да си задаваме въпроси и да търсим отговори.
Вие пробвал ли сте видеоигрите?
(смее се дълго) Не, но мога да си го представя!

Каква музика харесвате?
Класическа и кънтри. Което е странно, защото съм роден в нищо и никакво село в Охайо, където се слушаше само кънтри, и все се опитвах да избягам от него. Но си спомням една вечер в Чикаго - бях с разбито сърце и седях сам в някакъв малък бар. На сцената, която беше не повече от метър на метър, свиреше хардкор трио на име Джими Никълс енд Дъ Нашвил Кетс. Музиката им ме удари толкова силно, че веднага забравих за рокендрола. По-късно открих Уейлънд Дженингс, Мърл Хагърд и Ханк Уилямс - най-честно си признавам, че съм голям техен фен.
Какво четете напоследък?
Малко съм изгубен в съвременната литература, защото нямам толкова време за книги.  Харесва ми французинът Мишел Уелбек, особено неговите Елементарни частици и Платформата. Пише по изключителен начин за днешния свят и е толкова циничен, че ми идва да го хвана за раменете и да го разтърся.

А от американските?
(следва голямо колебание) Може би Луис Бегли.
Най-добрият въобще?
Охо, сложен въпрос! Според мен Хемигуей и Фокнър играят на канадска борба за титлата, а Фицджералд е съдията.
Кърт Вонегът твърди, че може да разгледа една изложба, като се стрелка между картините с ролкови кънки. Съгласен ли сте с него?
Ооо, в никакъв случай! Поне не една (подчертава) добра изложба.

Ричърд Вайн беше тук като специален гост на София Хартиен Арт Фест,
който продължава до 25 юни из целия град

Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI

    Е, най-после ALI издаде албума си Introverse и направи музикалната ни есен по-вълнуваща и възторжена. Петар е китарист на групата, един от авторите на песните, но и, както го наричат останалите от ALI, човекът с екселските таблици. Помолихме го да ни отговори на нашите бързи въпроси и той го направи само с думи, без никакви таблици, вижте:   Как би обяснил

  • The RITZ Specialty Coffee: Перфектната симбиоза между дневно кафе и вечерен аперитив

    Никой не познава кафето по-добре от италианците. За тях то е ритуал, традиция, момент на спокойствие и разбира се, възможност за среща с любими хора. И макар че самото кафе е от огромно значение, важно е също и така мястото, където го пием. Заведение с уютна обстановка, в което да потънем в разговор с приятел, да забравим за грижите и да си откраднем малко заслужено

  • 5 места за кафе и чай в София, които ще ви очароват

    "Душата не иска само чай или кафе. Душата иска разговор. Кафето е само повод", казали са хората. А ние допълваме: един от най-приятните поводи. Пиенето на ароматните топли напитки е любим навик, който ни събира заедно за създаване на щастливи спомени и незабравими емоции. В сърцето на София се крият специални места с впечатляващи истории, които превръщат

  • Кажи ни кой е твоят приятел и ще ти кажем какво да му подариш

    Коледа е онова време от годината, което прекарваме в мисли за най-близките ни хора. Спомняме си любими истории, оценяваме моментите заедно и въпреки това, едвам успяваме да измислим какъв подарък да им вземем. Списъкът сякаш е безкраен: родители, приятели, колеги… и тъкмо когато си мислиш, че си приключил с всички, винаги се появява още някой, когото пак

  • 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов

    Мозъкът и енергията на „Строежа“ и „Терминал 1“, Марто е с огромен опит в клубния живот като промоутър, съдружник и управител в заведения, музикален селектор и барман. И с важни отговори на нашите 20 бързи въпроса: Как би обяснил работата си на първокласник? Правя концерти и организирам празненства за хората.  Още: 20 бързи въпроса към... актрисата

  • Перфектната среща: 6 ресторанта в София с романтична атмосфера

    Има срещи, които не се забравят. Когато всичко се нарежда по сценарий, а съдбата сякаш е на наша страна и дори самата тя тръпне в очакване да разбере как ще завърши вечерта. Когато нямаме нужда от думи, за да говорим, и на света сякаш няма други, освен нас. Тогава всеки миг е специален. Но магията на перфектната среща не се крие само в дългите погледи и красивите чувства,

  • Spa Hotel Santé: В сърцето на Велинград, в прегръдките на природата

    Понякога всичко, от което имаме нужда е да поспрем за миг и да се отдадем на заслужена почивка. В този ред на мисли хотел Spa Hotel Santé е дестинацията, за която така силно мечтаем. Представяме ви златна среда между два свята - обгърнат от гъсти иглолистни гори, комплексът е само на крачки разстояние от центъра на Велинград. 140 стилно обзаведени помещения посрещат

  • Dalina: удоволствието да подаряваш

    Има едни подаръци, които са толкова специални, че се превръщат в топъл спомен за цял живот. Красиви, старателно обмислени и създадени сякаш само за нас, за да ни усмихнат и зарадват искрено по време на празниците. Те са жестове, които говорят повече от думи: с тях изразяваме любов и благодарност към любимия човек. Точно това откриваме в магазин Dalina – кошници

  • Зимни бягства: 4 убежища в подножието на планините

    Нежна топлина от камината озарява вечерта, докато снежинките навън създават собствен ритъм. Тази фантазия се сбъдва в зимните курорти и техните впечатляващи хотели. Луксозният интериор и спиращите дъха гледки се преплитат в перфектен синхрон. А уютът ви обгръща като топло одеяло. СПА и релакс зоните са само част от вълненията, които ще ви подарят заслужена

  • Ново вкусово измерение: Umami и тяхното Никей меню

    Съвременната кулинария се обогати с една от най-вълнуващите фюжън кухни – Никей. Тази гастрономическа магия се ражда в края на 19-ти век, когато японски имигранти намират нов дом в Перу. Съчетавайки японската прецизност и естетика с перуански продукти като лютивата аджи чушка и цитрусови плодове, те създават изцяло ново вкусово измерение. А резултатът?

  • Дядо Коледа пристига в Lumina Park в София (ВИДЕО)

    Готови ли сте за коледно чудо, което ще ви накара да се усмихвате чак до следващата Коледа? Lumina Park в София ще ви зареди с много празнично настроение и ще се потопите в приказния свят на светлините, усмивките и незабравимите приключения! Дядо Коледа, светлинни инсталации, търсене на съкровища и още куп изненади ще направят декември вашия най-любим месец

  • Най-сладкият подарък: 3 места за съвършен шоколад

    Коледните празници са онези най-сладки дни в годината, когато искаме да зарадваме любимите хора с нещо наистина специално. Нещо, което не само носи усмивки и щастие, ами направо ще разтопи сърцата… а и небцата им. И колкото и да мислим, не се сещаме за по-подходяща идея от ръчно направен, качествен и божествено вкусен шоколад. С кутия гурме бонбони сме сигурни,

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова

    Ади е от 11 години в България (родена и израсла e в Мароко), а от 8 е част от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“, веднага след завършването на театрален колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Елена Баева. Най-скоро може да я гледате в София на 3 декември в „Трудни за обичане“, театър Българска армия, а съвсем веднага бихте могли да прочетете отговорите ѝ

  • Кулинарните вълшебства на MIAM

    Мини бургери с ярки цветове и изобилие от вкусове? Да, това е само началото от вълшебния свят на MIAM. Тук храната е истинско преживяване – красиво, апетитно и запомнящо се. Тяхната философия е проста: всичко се приготвя ръчно, с най-добрите сезонни продукти и без полуфабрикати. От хляба, който сами замесват, до свежите зеленчуци и изкусно съчетаните подправки.

  • Искаш да подариш смартфон за Коледа? Имаш го с промокод за отстъпка само до 12.12

    Знаеш ли кой е най-хубавият коледен подарък? Ние ще ти кажем - този, който е полезен, практичен и... изгоден. И понеже не е добре да се пазарува в последния момент (въпреки че всички така правим), сега ще ти дадем няколко идеи за перфектен подарък за Коледа от HMD. Кои са HMD (Human Mobile Devices)? Това е финландска компания, която е най-големият производител

  • INTERSPORT и McKINLEY - топ екипировка за планински приключения

    Планината винаги е била източник на вдъхновение, предизвикателство и свобода. За тези, които се осмеляват да се докоснат до нейната красота, INTERSPORT осигурява надеждно оборудване за всяко приключение. Магазините разполагат с богат асортимент от продукти за разнообразни активности – от тенис и плуване до катерене и туризъм. А сред множеството марки,

  • 20 бързи въпроса към Жлъч

    Матю Стоянов – по-добре познат като Жлъч и част от So Called Crew (заедно с Григовор и Гена), организацията с най-смисления, искрен и близък до публиката рап в България – нахвърля бързо своите мисли и факти по нашите 20 въпроса:   Как би обяснил работата си на първокласник? Крещя на хора за пари.  Най-сладката част от работата ти? Пак е същото – крещя

  • Ново място в София: Италианският La Passione

    Страст. Колко кратка дума, а какво желание се крие зад нея. Именно това е движещата сила на новия италиански ресторант - La Passione. Заведението разкрива любовта към Италия и ни посвещава в нея. Тук тя е разказана умело във всяка чиния, с всяка усмивка и дори с малките изтънчени детайли. Уютното място отваря врати след 20 години опит в ресторантьорството на

  • Подарък от AI: Какво избра изкуственият интелект за любимите ни герои от книгите?

    С наближаването на коледните празници, идва и онова нелеко изпитание, пред което се изправяме всяка година – купуването на подаръци. Винаги искаме да зарадваме близките си, като намерим нещо оригинално и избрано сякаш специално за тях. Но процесът не е никак лесен. Само ако имаше как някой да го направи вместо нас… или поне да ни съдейства в избора. Тук се

  • Сладък живот в Baci Dolci: Здравословни лакомства и неустоим вкус

    Ако някой ни попита кое е едно от любимите ни места на света, то най-вероятно бихме казали следното: ароматна, приветлива и уютна сладкарница, където всяка хапка сякаш има вкус на щастие. Точно каквато е Baci Dolci. Тяхната вълнуваща история се пише вече в продължение на цели две десетилетия, а всичко започва с много мечти, кулинарна страст… и едно вълшебно