☰
✕

Сашо Деянов-SkilleR

10699 Категория: Нещо ново
Мислех си да стана футболист (смее се). Нападател, от най-добрите. Тренирах много, даже и сега ритам два пъти седмично. В един момент обаче разбрах, че между мен и останалите в отбора има голяма разлика, витаеше някаква кофти атмосфера. Казах си: „Man, не си ти за тая работа". Иначе бях експлозивен и играта ми вървеше.
Но станах музикант. Има доста да дялкам, но нещата се развиват и се радвам, че не изневерявам на първоначалните си идеи.

Бийтбоксът за мен е страшен късмет. Екзотичен стил е и се харесва дори на хора, които не са толкова навътре в музиката. Дори да бях гениален китарист, пак нямаше да ми е толкова лесно. Бийтбоксът е импулс, синдром, мания. Вървиш си по улицата, чуваш някакъв звук и се опитваш да го достигнеш. И когато го направиш, е такова невероятно удоволствие, че просто не мога да го опиша с думи.

Всичко започна още като бях малък - непрекъснато имитирах коли, животни, футболисти. После се вманиачих на тема хип-хоп - опитвах се да направя барабаните, тромпетите, китарите. След това по нета тръгнаха първите бийтбокс клипчета и тогава разбрах, че това, което съм правил като дете, за други хора вече е професия. Когато бях на 15 чух за световното състезание в Лайпциг. Навих наш`те да ме пуснат, дори подписаха едни документи, че са съгласни да пътувам сам на тази възраст. Два срока събирах пари от закуски и тръгнах, без да знам нито английски, нито къде ще спя. Когато пристигнах, направо се лепнах за батковците. Те, като ме видяха - някакво там българче се влачи след тях, се пробваха да ме заговорят, но нищо не се получи. Почнахме да правим ритми и да издаваме звуци - така най-накрая се разбрахме. Все още имам приятели, с които съм се запознал по този начин.

Най-готиното в бийтбокса е, че можеш да си фантазираш. Че си в джунгла, че си животно - маймуна, котка, насекомо. Насекомите много ми отиват на цялата концепция. Те са остри, изциклени, бързи, повратливи. Представям си, че съм щурец или богомолка, която изяжда главите на другите.
Заобиколен съм от хора, които са толкова готини, че направо се чудя дали съм късметлия, щастливец или просто съм страшно умен (смее се). Всеки е приветлив, позитивен и не ме обременява с тъпотии - от семейството до колегите и приятелите ми. У мен винаги цари детски ентусиазъм. Чувствам, че всичко е екстра и мога правя каквото си искам.

В бандата ме имат за младежа, който е способен на екстравагантни неща, но е и леко изперкал в собствения си свят. Аз пък ги виждам като един диван, на който сядам и се отпускам, като през цялото време знам, че някой отдолу носи и подкрепя нещата.
Доброто настроение в една група е важно, защото това влияе на музиката и веднага се усеща от публиката. Не се получава, ако се чувстваш зле и не си част от цялото. Ако вниманието е концентрирано само върху един човек, който стои на преден план, а зад него дрънкат някакви умърлушени музикантчета например, тогава никога не е същото. Дори да правиш меланхолична музика, пак трябва да си абсолютно искрен и да го споделяш, а не да се затваряш в себе си и да си поставяш граници.

Сред приятели минавам за съвсем обикновено момче, викат ми „Сакето". Някак успокоявам останалите.
По душа съм добричък, гледам да не тормозя хората (вдига рамене и се смее). Но в същото време съм буен, действам емоционално и не обичам да седя на едно място. Искам да се движа, да изстрелвам топката, когато трябва, или просто да я подавам. Затова и харесвам футбола.



Никога не работя без бутилка вода, иначе не става - на ден отиват по четири-пет литра. Не работя и с кофти хора, случвало ми се е няколко пъти и веднага съм се дърпал.
Проблемът ми е, че не винаги поддържам едно и също настроение, често се влияя от странични неща и това малко ми пречи.

Идеите идват непрекъснато. Сънувам нещо или просто ми харесва как звучи сутринта - тогава ставам и започвам веднага. Времето също си казва думата - не обичам да е мрачно. Аз съм слънчево дете, лятото ме зарежда.
Блокирам, когато пришпорвам нещата. Когато си казвам: „Това непременно трябва да го завърша". Тогава си взимам малко почивка, пия един чай на балкона и после всичко се нарежда като хората. Но след като репетирам няколко часа, влизам в една особена фаза, в която тотално се изгубвам, не знам къде съм, нито кой съм. И започвам да изследвам съвсем други настроения. Рядко се случва, но е ебати пътешествието.

Грешките не са от голямо значение и не им обръщам внимание, независимо дали ги правя аз, или другите. Случват се и не трябва да се тормозиш заради тях.
Компромисите са важни. Хората обикновено се мръщят, когато чуят за компромиси, но те са полезни. Освен ако не ги правиш със себе си, разбира се.

От бийтбокса научих да съм честен. Научих и много за  себе си - вече знам какъв съм, какво мисля и защо се занимавам с музика.
Не ми харесва да се съревновавам, но е факт, че състезанията по бийтбокс привличат повече хора, и това е добре за развитието на този стил. В така наречените „битки" има шоу и интрига, които не позволяват на публиката да се разсейва. Бих ги сравнил с партия шах. Непрекъснато мислиш стратегии - ако не можеш да удариш фронтално, заобикаляш отзад, пробваш отстрани, мъчиш всички варианти.

Скачам в дълбокото, когато съм сам, особено след дълга репетиция, от тези, за които говорих преди малко. На концерт не се получава, защото публиката винаги те дърпа нагоре, но когато се концентрирам вкъщи или в студиото, тогава съм в състояние да се гмурна наистина дълбоко.
Успехът е да постигнеш синхрон със себе си и с това, с което се занимаваш. Бих се фукал на всеки, ако ми се случи.

Най-обичам да пътувам. Вероятно ще се променя с възрастта, но сега искам да летя.
Забелязал съм, че е пълно с чукундури. Мръщят се, ходят с наведени глави, гледат лошо. Наскоро пътувах до Катманду и там попаднах на едно кръстовище, където беше истински хаос - минава маршрутка с двайсет човека в нея, а десет висят отстрани, минават колоездачи, крави, пешеходци. Маймуни пресичат и крадат банани от шосето; но шофьорите свиркат с клаксони само да се поздравят, а не да се псуват. При нас е точно обратното. София малко сивее, но на концерт нещата са различни.

Никога не знам как ще се чувствам в определена ситуация, затова обичам импровизирането.
Току-що разбрах, че би трябвало да съм по-устойчив и винаги да нося собствен цвят със себе си. Любимо ми е жълтото - то значи „всичко е наред". Зеленото е „свежо", а синьото пък е „пространство".

Ще ми се аз да съм измислил някоя от техниките на Кени Мохамед например. Или да съм написал някоя симфония (смее се). Или пък да бях открил нещо в науката. Сигурен съм, че в предния си живот съм бил учен.
Ще ми се също да бях казал: „Знам, че нищо не знам".

SkilleR ще излезе на сцена заедно с Triple A на 19 април (вторник) от 21:00
в Sofia Live Club; входът е 10 лв.
Можеш да го видиш и на Ambient Festival 3 на 29 април (петък) от 21:00
в Дом на киното, където пускат срещу двайсетачка

Фотография Васил Танев

Мислех си да стана футболист (смее се). Нападател, от най-добрите. Тренирах много, даже и сега ритам два пъти седмично. В един момент обаче разбрах, че между мен и останалите в отбора има голяма разлика, витаеше някаква кофти атмосфера. Казах си: „Man, не си ти за тая работа". Иначе бях експлозивен и играта ми вървеше.
Но станах музикант. Има доста да дялкам, но нещата се развиват и се радвам, че не изневерявам на първоначалните си идеи.

Бийтбоксът за мен е страшен късмет. Екзотичен стил е и се харесва дори на хора, които не са толкова навътре в музиката. Дори да бях гениален китарист, пак нямаше да ми е толкова лесно. Бийтбоксът е импулс, синдром, мания. Вървиш си по улицата, чуваш някакъв звук и се опитваш да го достигнеш. И когато го направиш, е такова невероятно удоволствие, че просто не мога да го опиша с думи.

Всичко започна още като бях малък - непрекъснато имитирах коли, животни, футболисти. После се вманиачих на тема хип-хоп - опитвах се да направя барабаните, тромпетите, китарите. След това по нета тръгнаха първите бийтбокс клипчета и тогава разбрах, че това, което съм правил като дете, за други хора вече е професия. Когато бях на 15 чух за световното състезание в Лайпциг. Навих наш`те да ме пуснат, дори подписаха едни документи, че са съгласни да пътувам сам на тази възраст. Два срока събирах пари от закуски и тръгнах, без да знам нито английски, нито къде ще спя. Когато пристигнах, направо се лепнах за батковците. Те, като ме видяха - някакво там българче се влачи след тях, се пробваха да ме заговорят, но нищо не се получи. Почнахме да правим ритми и да издаваме звуци - така най-накрая се разбрахме. Все още имам приятели, с които съм се запознал по този начин.

Най-готиното в бийтбокса е, че можеш да си фантазираш. Че си в джунгла, че си животно - маймуна, котка, насекомо. Насекомите много ми отиват на цялата концепция. Те са остри, изциклени, бързи, повратливи. Представям си, че съм щурец или богомолка, която изяжда главите на другите.
Заобиколен съм от хора, които са толкова готини, че направо се чудя дали съм късметлия, щастливец или просто съм страшно умен (смее се). Всеки е приветлив, позитивен и не ме обременява с тъпотии - от семейството до колегите и приятелите ми. У мен винаги цари детски ентусиазъм. Чувствам, че всичко е екстра и мога правя каквото си искам.

В бандата ме имат за младежа, който е способен на екстравагантни неща, но е и леко изперкал в собствения си свят. Аз пък ги виждам като един диван, на който сядам и се отпускам, като през цялото време знам, че някой отдолу носи и подкрепя нещата.
Доброто настроение в една група е важно, защото това влияе на музиката и веднага се усеща от публиката. Не се получава, ако се чувстваш зле и не си част от цялото. Ако вниманието е концентрирано само върху един човек, който стои на преден план, а зад него дрънкат някакви умърлушени музикантчета например, тогава никога не е същото. Дори да правиш меланхолична музика, пак трябва да си абсолютно искрен и да го споделяш, а не да се затваряш в себе си и да си поставяш граници.

Сред приятели минавам за съвсем обикновено момче, викат ми „Сакето". Някак успокоявам останалите.
По душа съм добричък, гледам да не тормозя хората (вдига рамене и се смее). Но в същото време съм буен, действам емоционално и не обичам да седя на едно място. Искам да се движа, да изстрелвам топката, когато трябва, или просто да я подавам. Затова и харесвам футбола.



Никога не работя без бутилка вода, иначе не става - на ден отиват по четири-пет литра. Не работя и с кофти хора, случвало ми се е няколко пъти и веднага съм се дърпал.
Проблемът ми е, че не винаги поддържам едно и също настроение, често се влияя от странични неща и това малко ми пречи.

Идеите идват непрекъснато. Сънувам нещо или просто ми харесва как звучи сутринта - тогава ставам и започвам веднага. Времето също си казва думата - не обичам да е мрачно. Аз съм слънчево дете, лятото ме зарежда.
Блокирам, когато пришпорвам нещата. Когато си казвам: „Това непременно трябва да го завърша". Тогава си взимам малко почивка, пия един чай на балкона и после всичко се нарежда като хората. Но след като репетирам няколко часа, влизам в една особена фаза, в която тотално се изгубвам, не знам къде съм, нито кой съм. И започвам да изследвам съвсем други настроения. Рядко се случва, но е ебати пътешествието.

Грешките не са от голямо значение и не им обръщам внимание, независимо дали ги правя аз, или другите. Случват се и не трябва да се тормозиш заради тях.
Компромисите са важни. Хората обикновено се мръщят, когато чуят за компромиси, но те са полезни. Освен ако не ги правиш със себе си, разбира се.

От бийтбокса научих да съм честен. Научих и много за  себе си - вече знам какъв съм, какво мисля и защо се занимавам с музика.
Не ми харесва да се съревновавам, но е факт, че състезанията по бийтбокс привличат повече хора, и това е добре за развитието на този стил. В така наречените „битки" има шоу и интрига, които не позволяват на публиката да се разсейва. Бих ги сравнил с партия шах. Непрекъснато мислиш стратегии - ако не можеш да удариш фронтално, заобикаляш отзад, пробваш отстрани, мъчиш всички варианти.

Скачам в дълбокото, когато съм сам, особено след дълга репетиция, от тези, за които говорих преди малко. На концерт не се получава, защото публиката винаги те дърпа нагоре, но когато се концентрирам вкъщи или в студиото, тогава съм в състояние да се гмурна наистина дълбоко.
Успехът е да постигнеш синхрон със себе си и с това, с което се занимаваш. Бих се фукал на всеки, ако ми се случи.

Най-обичам да пътувам. Вероятно ще се променя с възрастта, но сега искам да летя.
Забелязал съм, че е пълно с чукундури. Мръщят се, ходят с наведени глави, гледат лошо. Наскоро пътувах до Катманду и там попаднах на едно кръстовище, където беше истински хаос - минава маршрутка с двайсет човека в нея, а десет висят отстрани, минават колоездачи, крави, пешеходци. Маймуни пресичат и крадат банани от шосето; но шофьорите свиркат с клаксони само да се поздравят, а не да се псуват. При нас е точно обратното. София малко сивее, но на концерт нещата са различни.

Никога не знам как ще се чувствам в определена ситуация, затова обичам импровизирането.
Току-що разбрах, че би трябвало да съм по-устойчив и винаги да нося собствен цвят със себе си. Любимо ми е жълтото - то значи „всичко е наред". Зеленото е „свежо", а синьото пък е „пространство".

Ще ми се аз да съм измислил някоя от техниките на Кени Мохамед например. Или да съм написал някоя симфония (смее се). Или пък да бях открил нещо в науката. Сигурен съм, че в предния си живот съм бил учен.
Ще ми се също да бях казал: „Знам, че нищо не знам".

SkilleR ще излезе на сцена заедно с Triple A на 19 април (вторник) от 21:00
в Sofia Live Club; входът е 10 лв.
Можеш да го видиш и на Ambient Festival 3 на 29 април (петък) от 21:00
в Дом на киното, където пускат срещу двайсетачка

Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI

    Е, най-после ALI издаде албума си Introverse и направи музикалната ни есен по-вълнуваща и възторжена. Петар е китарист на групата, един от авторите на песните, но и, както го наричат останалите от ALI, човекът с екселските таблици. Помолихме го да ни отговори на нашите бързи въпроси и той го направи само с думи, без никакви таблици, вижте:   Как би обяснил

  • The RITZ Specialty Coffee: Перфектната симбиоза между дневно кафе и вечерен аперитив

    Никой не познава кафето по-добре от италианците. За тях то е ритуал, традиция, момент на спокойствие и разбира се, възможност за среща с любими хора. И макар че самото кафе е от огромно значение, важно е също и така мястото, където го пием. Заведение с уютна обстановка, в което да потънем в разговор с приятел, да забравим за грижите и да си откраднем малко заслужено

  • 5 места за кафе и чай в София, които ще ви очароват

    "Душата не иска само чай или кафе. Душата иска разговор. Кафето е само повод", казали са хората. А ние допълваме: един от най-приятните поводи. Пиенето на ароматните топли напитки е любим навик, който ни събира заедно за създаване на щастливи спомени и незабравими емоции. В сърцето на София се крият специални места с впечатляващи истории, които превръщат

  • Кажи ни кой е твоят приятел и ще ти кажем какво да му подариш

    Коледа е онова време от годината, което прекарваме в мисли за най-близките ни хора. Спомняме си любими истории, оценяваме моментите заедно и въпреки това, едвам успяваме да измислим какъв подарък да им вземем. Списъкът сякаш е безкраен: родители, приятели, колеги… и тъкмо когато си мислиш, че си приключил с всички, винаги се появява още някой, когото пак

  • 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов

    Мозъкът и енергията на „Строежа“ и „Терминал 1“, Марто е с огромен опит в клубния живот като промоутър, съдружник и управител в заведения, музикален селектор и барман. И с важни отговори на нашите 20 бързи въпроса: Как би обяснил работата си на първокласник? Правя концерти и организирам празненства за хората.  Още: 20 бързи въпроса към... актрисата

  • Перфектната среща: 6 ресторанта в София с романтична атмосфера

    Има срещи, които не се забравят. Когато всичко се нарежда по сценарий, а съдбата сякаш е на наша страна и дори самата тя тръпне в очакване да разбере как ще завърши вечерта. Когато нямаме нужда от думи, за да говорим, и на света сякаш няма други, освен нас. Тогава всеки миг е специален. Но магията на перфектната среща не се крие само в дългите погледи и красивите чувства,

  • Spa Hotel Santé: В сърцето на Велинград, в прегръдките на природата

    Понякога всичко, от което имаме нужда е да поспрем за миг и да се отдадем на заслужена почивка. В този ред на мисли хотел Spa Hotel Santé е дестинацията, за която така силно мечтаем. Представяме ви златна среда между два свята - обгърнат от гъсти иглолистни гори, комплексът е само на крачки разстояние от центъра на Велинград. 140 стилно обзаведени помещения посрещат

  • Dalina: удоволствието да подаряваш

    Има едни подаръци, които са толкова специални, че се превръщат в топъл спомен за цял живот. Красиви, старателно обмислени и създадени сякаш само за нас, за да ни усмихнат и зарадват искрено по време на празниците. Те са жестове, които говорят повече от думи: с тях изразяваме любов и благодарност към любимия човек. Точно това откриваме в магазин Dalina – кошници

  • Зимни бягства: 4 убежища в подножието на планините

    Нежна топлина от камината озарява вечерта, докато снежинките навън създават собствен ритъм. Тази фантазия се сбъдва в зимните курорти и техните впечатляващи хотели. Луксозният интериор и спиращите дъха гледки се преплитат в перфектен синхрон. А уютът ви обгръща като топло одеяло. СПА и релакс зоните са само част от вълненията, които ще ви подарят заслужена

  • Ново вкусово измерение: Umami и тяхното Никей меню

    Съвременната кулинария се обогати с една от най-вълнуващите фюжън кухни – Никей. Тази гастрономическа магия се ражда в края на 19-ти век, когато японски имигранти намират нов дом в Перу. Съчетавайки японската прецизност и естетика с перуански продукти като лютивата аджи чушка и цитрусови плодове, те създават изцяло ново вкусово измерение. А резултатът?

  • Дядо Коледа пристига в Lumina Park в София (ВИДЕО)

    Готови ли сте за коледно чудо, което ще ви накара да се усмихвате чак до следващата Коледа? Lumina Park в София ще ви зареди с много празнично настроение и ще се потопите в приказния свят на светлините, усмивките и незабравимите приключения! Дядо Коледа, светлинни инсталации, търсене на съкровища и още куп изненади ще направят декември вашия най-любим месец

  • Най-сладкият подарък: 3 места за съвършен шоколад

    Коледните празници са онези най-сладки дни в годината, когато искаме да зарадваме любимите хора с нещо наистина специално. Нещо, което не само носи усмивки и щастие, ами направо ще разтопи сърцата… а и небцата им. И колкото и да мислим, не се сещаме за по-подходяща идея от ръчно направен, качествен и божествено вкусен шоколад. С кутия гурме бонбони сме сигурни,

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова

    Ади е от 11 години в България (родена и израсла e в Мароко), а от 8 е част от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“, веднага след завършването на театрален колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Елена Баева. Най-скоро може да я гледате в София на 3 декември в „Трудни за обичане“, театър Българска армия, а съвсем веднага бихте могли да прочетете отговорите ѝ

  • Кулинарните вълшебства на MIAM

    Мини бургери с ярки цветове и изобилие от вкусове? Да, това е само началото от вълшебния свят на MIAM. Тук храната е истинско преживяване – красиво, апетитно и запомнящо се. Тяхната философия е проста: всичко се приготвя ръчно, с най-добрите сезонни продукти и без полуфабрикати. От хляба, който сами замесват, до свежите зеленчуци и изкусно съчетаните подправки.

  • Искаш да подариш смартфон за Коледа? Имаш го с промокод за отстъпка само до 12.12

    Знаеш ли кой е най-хубавият коледен подарък? Ние ще ти кажем - този, който е полезен, практичен и... изгоден. И понеже не е добре да се пазарува в последния момент (въпреки че всички така правим), сега ще ти дадем няколко идеи за перфектен подарък за Коледа от HMD. Кои са HMD (Human Mobile Devices)? Това е финландска компания, която е най-големият производител

  • INTERSPORT и McKINLEY - топ екипировка за планински приключения

    Планината винаги е била източник на вдъхновение, предизвикателство и свобода. За тези, които се осмеляват да се докоснат до нейната красота, INTERSPORT осигурява надеждно оборудване за всяко приключение. Магазините разполагат с богат асортимент от продукти за разнообразни активности – от тенис и плуване до катерене и туризъм. А сред множеството марки,

  • 20 бързи въпроса към Жлъч

    Матю Стоянов – по-добре познат като Жлъч и част от So Called Crew (заедно с Григовор и Гена), организацията с най-смисления, искрен и близък до публиката рап в България – нахвърля бързо своите мисли и факти по нашите 20 въпроса:   Как би обяснил работата си на първокласник? Крещя на хора за пари.  Най-сладката част от работата ти? Пак е същото – крещя

  • Ново място в София: Италианският La Passione

    Страст. Колко кратка дума, а какво желание се крие зад нея. Именно това е движещата сила на новия италиански ресторант - La Passione. Заведението разкрива любовта към Италия и ни посвещава в нея. Тук тя е разказана умело във всяка чиния, с всяка усмивка и дори с малките изтънчени детайли. Уютното място отваря врати след 20 години опит в ресторантьорството на

  • Подарък от AI: Какво избра изкуственият интелект за любимите ни герои от книгите?

    С наближаването на коледните празници, идва и онова нелеко изпитание, пред което се изправяме всяка година – купуването на подаръци. Винаги искаме да зарадваме близките си, като намерим нещо оригинално и избрано сякаш специално за тях. Но процесът не е никак лесен. Само ако имаше как някой да го направи вместо нас… или поне да ни съдейства в избора. Тук се

  • Сладък живот в Baci Dolci: Здравословни лакомства и неустоим вкус

    Ако някой ни попита кое е едно от любимите ни места на света, то най-вероятно бихме казали следното: ароматна, приветлива и уютна сладкарница, където всяка хапка сякаш има вкус на щастие. Точно каквато е Baci Dolci. Тяхната вълнуваща история се пише вече в продължение на цели две десетилетия, а всичко започва с много мечти, кулинарна страст… и едно вълшебно