☰
✕

Сава Чанков

6326 Категория: Нещо ново
Еднакво вероятно е да хванеш Сава Чанков да рине оборска тор и да пие вода от не-може-да-си-представиш-колко-красив водопад в сърцето на Родопите, да пише JavaScript-ове по нощите, или да прави вкусна биоградинка в двора на ЦДГ №93 „Славейче", плътно обграден от ентусиазирани до козирката хлапета.

Напълно вероятно е и въобще да не го хванеш, защото кръстосва затънтени селца в търсене на герои за Тезгях (книжката на Горичка с „истории за хора, места и занаяти"), или гази в най-дълбокия сняг до ферма Елата в Плана, за да провери как неговият приятел Росен гледа трийсетте си каракачански коня в зимни условия. (Следва една фантастична одисея, от която бихме могли да извадим поне пет дълбочинни интервюта, посветени само на тази легендарна порода, но за щастие Сава написа статия по въпроса, към която веднага те препращаме.)

Сава Чанков е неспокоен като вятъра и два пъти по-неудържим. Все трябва да духне нанякъде, иначе му става чоглаво. Миналата година например се завъртя в долината на река Арда и заедно с екипа на народно читалище „Бъдеще сега" и тумба доброволци от цяла Европа, спретна образователна пермакултурна градина за чудо и приказ в село Гудевица. Неговата работа там приключва след броени дни, но „Училище сред природата" тепърва набира инерция.

Как е животът в Гудевица?
Ооо, такива истории има там, бях като в приказка от средновековието. Идват примерно бабите и казват: „Сега, деца, имаме голяма молба към вас. Ако видите да се задават градоносни облаци, бийте камбаната..." И аз си мисля, нали, за да ги предупредим, обаче те продължиха „...защото камбаната ще разпръсне облаците!" (избухва в смях) И ти, като си градски човек, малко ти се струва средата на V век това, нали?

Там някъде.
Обаче един ден, както си попълвам отчетите по проекта, усетих как рязко притъмня. Преди това духаше ветрец, врати се джаскаха от течението, обаче изведнъж стана мъртвешки тихо, като в гробище. В този момент аз, като млад селски стопанин, притеснен за реколтата, изскочих навън и, вярващ-невярващ, почнах да бия камбаната като за пожар. Така ми бяха казали - през цялото време удряш. Блъскам аз камбаната, капва ми една много едра капка, после втора, а аз бия, бия, бия и... облаците постояха, постояха и се разпръснаха. И вечерта, като слизах надолу през махалата, бабите ми викат, ама така, все едно се подразбира от само себе си: „Видя ли? Би камбаната и нямаше градушка."

Какво друго научи от бабите?
Те ни дадоха семена, ноу хау кое кога се сади. Разрешиха ни и да извадим от един стар овчарник всичката гнила оборска тор. Мястото беше цялото обрасло, обаче аз, само като видях как е потънало в коприва, и си казах: „Охоо, копривата не расте на бедна почва." Един тон тор изкопаха доброволците, 40 чувала. И доста добре се получи градината. Ние всъщност направихме три - една билкова и две зеленчукови, които плавно се преливат, и по средата засадихме огромен малинаж. Да чукам на дърво, напролет да покара. Това за мен беше първи тест - да направя нещо голямо извън града. Идеята беше да създадем примерно стопанство, което освен да е учебно за детските лагери, да изкарва и продукция, да храни хората в читалището.

В предварителния разговор спомена, че ти се иска и да преподаваш...
Имам вътрешно някаква такава натегната пружина. Даже наскоро пак гледах програмата на Заедно в час и много ме привлича. Не знам дали сте чели задочните репортажи на Георги Марков, ама там неговият колега от техникума по керамика му каза: „На другите народи историята е писана от царе и папи. Нашата история е писана от учители."

Учител по какво би бил?
И аз това се чудих. Трябва да им предложа да въведат предмет всичкология. Сериозно, според мен това е един от основните недостатъци на съвременното образование - че изкуствено се разделят предметите. Аз, да речем, мога да преподавам математика и информатика, обаче няма да искам само на това да ги уча децата. Затова ми харесва сугестопедичният подход, където се комбинират предметите. Ще дам пример: без да познаваш географията на България, никога няма да разбереш историята й. Защо хан Аспарух се е нахакал точно в ония блата, защо Стара планина е била толкова ключова и защо византийците толкова ги е било страх да минат тия проходи. Другото, което не ми харесва, е, че винаги си зарязваме всичко старо и хубаво, за да го заменим с евтини китайски боклуци, образно говоря. А всъщност няма конфликт между ново и старо.

В какъв смисъл?
Трябва само да ги видиш тези занаятчии (вади от чантата Тезгях - б. а.), които правят нещо суперготино и го правят за кеф. Да, вадят си хляба така, но основната им мотивация е, че нещо отвътре ги тика. Както ни каза един ковач в Крън, „Меракът е по-лош от дрисъка - цял живот не ти минава." Аз, ако съм учител по история в Смолян, задължително ще имам по един час с ей такива хора. То е като музей на живо. На децата не е нужно да им четеш лекции за морал. Той се предава с пример.

А какъв преподавателски опит имаш до момента?
Ами, докато правихме градинките. В тях преподавахме и математика на децата. Имаше бор с шишарки, които падаха, и те почнаха се замерват. Аз им казах: „Я, чакайте малко..." Начертахме с тебешир лабиринт, като в края на коридорчетата имаше кръгчета със задачи, примерно 5+3. И децата трябваше да сложат точно толкова шишарки, колкото е решението, като ги носят една по една. Умираха от кеф. Не може да ги държиш затворени по цял ден в редички и после: „Децата не са дисциплинирани!" Кое нормално дете, което има толкова енергия и иска да търчи, можеш да го накараш да седи на чин? Това е просто част от цялата дресура. Все пак съвременната учебна система е възникнала с цел да произвежда работници, които да натягат болтчета и гайки. Хора, на които да им се вкарват някакви доктрини и да не се развиват техните таланти на макс. Защото един талантлив работник няма да стои по цял ден да натяга гайки.

Да обобщим, значи, каква реформа в образованието предлагаш?
Според мен е суперважно в училище да се възпитава критичното мислене и целият процес да е интересен и забавен. Както е казал Айнщайн, въображението е по-важно от знанието. Имаш ли въображение, ще измислиш изход и от най-гадната ситуация. Ако работим целенасочено с децата, ако разчупим тази скованост и, най-вече, ако има общуване между поколенията, светът сам ще се промени. Не е нужно ти да го променяш. Нужно е просто да го побутнеш в правилната посока.

Как искаш да остарееш?
Ей като тия хора тука (пак размахва Тезгях - б. а.). Като Салих Паша (майстора от Бориково, който прави бито сирене - б. а.). Абе, не точно като него, защото жена му е починала и той се справя сам... Ама се съмнявам да остарея така. Тия хора ми изглеждат като изляти от друга сплав, бе! Салих Паша окоси за един час цяла поляна, което не знам дали можете да си представите какво е, но аз пробвах и ... жалки резултати. Само носех и товарех. И накрая, точно метна найлона на каруцата и заваля. Как само си го беше разчел! (замисля се) Искам също да съм като баба ми. На нея може да й се случват най-ужасните неща на света, обаче тя ги приема тотално с усмивка и никога не се оплаква. Когато е най-зле, ако я питаш как е, баба ще ти каже „средно арно", което значи средно добре. Честно. (пак се замисля) Има и друго нещо, което не съм го написал в Тезгях.

Да?
Когато се говори за глобално затопляне и промяна на климата, на село никой няма да ти каже: „А, това са измишльотини." Всички си спомнят как едно време имало повече дъждове, зимите били студени и снежни, а сега са топли и не вали сняг. И Салих Паша каза: „Ами, ние го прецакахме." Или, бяхме в едно суперзатънтено място в източните Родопи и хората ни разправяха: „Ние като бяхме на вашата възраст, тука, дето сега сме седнали, не можеше да се седи, защото беше реката." „Добре, това защо се е променило?", питам. И те така ме изгледаха, все едно съм някакъв идиот: „Е?! Ти не знаеш ли за промяната на климата?" (бурен смях) Обаче в града ще ти разправят как слънцето влияе и не знам си какво. На село то се променя пред очите им.

В какви отношения си с града?
Аз си знам, че София много ми харесва, обаче това лято на Гудевица абсолютно разбрах, че го обичам този град - точно конкретно София. Невероятен град. С толкова паркове, с толкова зеленина, с планина, на която може да отидеш ей така, като ти писне на шапката... Знаете ли колко пъти ми се е случвало тази зима с един приятел да станем в шест, в осем и половина сме на Черни връх и в 11:00 сме си по работите. Това къде другаде може да го направиш?

За Витоша ясно, за улиците и тротоарите беше въпросът...
И тях ги обичам, що? Какво им е? Супер са. Даже, забелязвате ли напоследък как пред блокчетата хората започват да си оправят градинките, появяват се пейчици, цветенца. Миналата година, като бях повечето време на Гудевица, тези промени ги виждах много отчетливо. Или алеята край Канала - как бяха насадили теменужки. Абе, случват се позитивни промени. Ако всички мислят просто как да направят кочинката си по-хубава, то ще стане. Единственото, което не ми харесва - и това го осъзнаваш, когато отидеш на Запад и видиш колко много хора с колички се търкалят по улиците - е, че градската среда е супернедостъпна. Аз живея с баба ми и виждам колко препятствия има тя. И веднага ще ви кажа защо според мен е така.

Не сме се и съмнявали...
Защото тия самовлюбени типчета, архитектите, гледат да направят нещо суперкрасиво и да му сложат тука едни стълбички, нали. Градската среда се създава основно за млади и активни хора, които нямат затруднения. Знаете ли какъв проект бих искал да направя? Искам във ВИАС да се купят 20 инвалидни колички и всяка седмица студентите да се качват в тях, да им се връзват краката и да получават задание - да отидат до друго място в града. Да видим после какви градове ще проектират.

Май никога не мрънкаш просто така, без да имаш готова стратегия?
А, приятелите определено ще кажат, че мрънкам. Ама гледам да го сведа до минимум. Въпросът е, каквото и да правиш, да не си загубиш радостта. Нали знаете евреите, като са се скитали в пустинята и са питали Господ чрез Мойсей: „Защо ни прати в Египет, пък сега ни измъчваш в тази пустиня?" И Господ им казал: „Защото, когато ви казах да ми служите с радост, вие не ми служихте с радост." Мисля, че с човека, който е написал това, сме една кръвна група.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Еднакво вероятно е да хванеш Сава Чанков да рине оборска тор и да пие вода от не-може-да-си-представиш-колко-красив водопад в сърцето на Родопите, да пише JavaScript-ове по нощите, или да прави вкусна биоградинка в двора на ЦДГ №93 „Славейче", плътно обграден от ентусиазирани до козирката хлапета.

Напълно вероятно е и въобще да не го хванеш, защото кръстосва затънтени селца в търсене на герои за Тезгях (книжката на Горичка с „истории за хора, места и занаяти"), или гази в най-дълбокия сняг до ферма Елата в Плана, за да провери как неговият приятел Росен гледа трийсетте си каракачански коня в зимни условия. (Следва една фантастична одисея, от която бихме могли да извадим поне пет дълбочинни интервюта, посветени само на тази легендарна порода, но за щастие Сава написа статия по въпроса, към която веднага те препращаме.)

Сава Чанков е неспокоен като вятъра и два пъти по-неудържим. Все трябва да духне нанякъде, иначе му става чоглаво. Миналата година например се завъртя в долината на река Арда и заедно с екипа на народно читалище „Бъдеще сега" и тумба доброволци от цяла Европа, спретна образователна пермакултурна градина за чудо и приказ в село Гудевица. Неговата работа там приключва след броени дни, но „Училище сред природата" тепърва набира инерция.

Как е животът в Гудевица?
Ооо, такива истории има там, бях като в приказка от средновековието. Идват примерно бабите и казват: „Сега, деца, имаме голяма молба към вас. Ако видите да се задават градоносни облаци, бийте камбаната..." И аз си мисля, нали, за да ги предупредим, обаче те продължиха „...защото камбаната ще разпръсне облаците!" (избухва в смях) И ти, като си градски човек, малко ти се струва средата на V век това, нали?

Там някъде.
Обаче един ден, както си попълвам отчетите по проекта, усетих как рязко притъмня. Преди това духаше ветрец, врати се джаскаха от течението, обаче изведнъж стана мъртвешки тихо, като в гробище. В този момент аз, като млад селски стопанин, притеснен за реколтата, изскочих навън и, вярващ-невярващ, почнах да бия камбаната като за пожар. Така ми бяха казали - през цялото време удряш. Блъскам аз камбаната, капва ми една много едра капка, после втора, а аз бия, бия, бия и... облаците постояха, постояха и се разпръснаха. И вечерта, като слизах надолу през махалата, бабите ми викат, ама така, все едно се подразбира от само себе си: „Видя ли? Би камбаната и нямаше градушка."

Какво друго научи от бабите?
Те ни дадоха семена, ноу хау кое кога се сади. Разрешиха ни и да извадим от един стар овчарник всичката гнила оборска тор. Мястото беше цялото обрасло, обаче аз, само като видях как е потънало в коприва, и си казах: „Охоо, копривата не расте на бедна почва." Един тон тор изкопаха доброволците, 40 чувала. И доста добре се получи градината. Ние всъщност направихме три - една билкова и две зеленчукови, които плавно се преливат, и по средата засадихме огромен малинаж. Да чукам на дърво, напролет да покара. Това за мен беше първи тест - да направя нещо голямо извън града. Идеята беше да създадем примерно стопанство, което освен да е учебно за детските лагери, да изкарва и продукция, да храни хората в читалището.

В предварителния разговор спомена, че ти се иска и да преподаваш...
Имам вътрешно някаква такава натегната пружина. Даже наскоро пак гледах програмата на Заедно в час и много ме привлича. Не знам дали сте чели задочните репортажи на Георги Марков, ама там неговият колега от техникума по керамика му каза: „На другите народи историята е писана от царе и папи. Нашата история е писана от учители."

Учител по какво би бил?
И аз това се чудих. Трябва да им предложа да въведат предмет всичкология. Сериозно, според мен това е един от основните недостатъци на съвременното образование - че изкуствено се разделят предметите. Аз, да речем, мога да преподавам математика и информатика, обаче няма да искам само на това да ги уча децата. Затова ми харесва сугестопедичният подход, където се комбинират предметите. Ще дам пример: без да познаваш географията на България, никога няма да разбереш историята й. Защо хан Аспарух се е нахакал точно в ония блата, защо Стара планина е била толкова ключова и защо византийците толкова ги е било страх да минат тия проходи. Другото, което не ми харесва, е, че винаги си зарязваме всичко старо и хубаво, за да го заменим с евтини китайски боклуци, образно говоря. А всъщност няма конфликт между ново и старо.

В какъв смисъл?
Трябва само да ги видиш тези занаятчии (вади от чантата Тезгях - б. а.), които правят нещо суперготино и го правят за кеф. Да, вадят си хляба така, но основната им мотивация е, че нещо отвътре ги тика. Както ни каза един ковач в Крън, „Меракът е по-лош от дрисъка - цял живот не ти минава." Аз, ако съм учител по история в Смолян, задължително ще имам по един час с ей такива хора. То е като музей на живо. На децата не е нужно да им четеш лекции за морал. Той се предава с пример.

А какъв преподавателски опит имаш до момента?
Ами, докато правихме градинките. В тях преподавахме и математика на децата. Имаше бор с шишарки, които падаха, и те почнаха се замерват. Аз им казах: „Я, чакайте малко..." Начертахме с тебешир лабиринт, като в края на коридорчетата имаше кръгчета със задачи, примерно 5+3. И децата трябваше да сложат точно толкова шишарки, колкото е решението, като ги носят една по една. Умираха от кеф. Не може да ги държиш затворени по цял ден в редички и после: „Децата не са дисциплинирани!" Кое нормално дете, което има толкова енергия и иска да търчи, можеш да го накараш да седи на чин? Това е просто част от цялата дресура. Все пак съвременната учебна система е възникнала с цел да произвежда работници, които да натягат болтчета и гайки. Хора, на които да им се вкарват някакви доктрини и да не се развиват техните таланти на макс. Защото един талантлив работник няма да стои по цял ден да натяга гайки.

Да обобщим, значи, каква реформа в образованието предлагаш?
Според мен е суперважно в училище да се възпитава критичното мислене и целият процес да е интересен и забавен. Както е казал Айнщайн, въображението е по-важно от знанието. Имаш ли въображение, ще измислиш изход и от най-гадната ситуация. Ако работим целенасочено с децата, ако разчупим тази скованост и, най-вече, ако има общуване между поколенията, светът сам ще се промени. Не е нужно ти да го променяш. Нужно е просто да го побутнеш в правилната посока.

Как искаш да остарееш?
Ей като тия хора тука (пак размахва Тезгях - б. а.). Като Салих Паша (майстора от Бориково, който прави бито сирене - б. а.). Абе, не точно като него, защото жена му е починала и той се справя сам... Ама се съмнявам да остарея така. Тия хора ми изглеждат като изляти от друга сплав, бе! Салих Паша окоси за един час цяла поляна, което не знам дали можете да си представите какво е, но аз пробвах и ... жалки резултати. Само носех и товарех. И накрая, точно метна найлона на каруцата и заваля. Как само си го беше разчел! (замисля се) Искам също да съм като баба ми. На нея може да й се случват най-ужасните неща на света, обаче тя ги приема тотално с усмивка и никога не се оплаква. Когато е най-зле, ако я питаш как е, баба ще ти каже „средно арно", което значи средно добре. Честно. (пак се замисля) Има и друго нещо, което не съм го написал в Тезгях.

Да?
Когато се говори за глобално затопляне и промяна на климата, на село никой няма да ти каже: „А, това са измишльотини." Всички си спомнят как едно време имало повече дъждове, зимите били студени и снежни, а сега са топли и не вали сняг. И Салих Паша каза: „Ами, ние го прецакахме." Или, бяхме в едно суперзатънтено място в източните Родопи и хората ни разправяха: „Ние като бяхме на вашата възраст, тука, дето сега сме седнали, не можеше да се седи, защото беше реката." „Добре, това защо се е променило?", питам. И те така ме изгледаха, все едно съм някакъв идиот: „Е?! Ти не знаеш ли за промяната на климата?" (бурен смях) Обаче в града ще ти разправят как слънцето влияе и не знам си какво. На село то се променя пред очите им.

В какви отношения си с града?
Аз си знам, че София много ми харесва, обаче това лято на Гудевица абсолютно разбрах, че го обичам този град - точно конкретно София. Невероятен град. С толкова паркове, с толкова зеленина, с планина, на която може да отидеш ей така, като ти писне на шапката... Знаете ли колко пъти ми се е случвало тази зима с един приятел да станем в шест, в осем и половина сме на Черни връх и в 11:00 сме си по работите. Това къде другаде може да го направиш?

За Витоша ясно, за улиците и тротоарите беше въпросът...
И тях ги обичам, що? Какво им е? Супер са. Даже, забелязвате ли напоследък как пред блокчетата хората започват да си оправят градинките, появяват се пейчици, цветенца. Миналата година, като бях повечето време на Гудевица, тези промени ги виждах много отчетливо. Или алеята край Канала - как бяха насадили теменужки. Абе, случват се позитивни промени. Ако всички мислят просто как да направят кочинката си по-хубава, то ще стане. Единственото, което не ми харесва - и това го осъзнаваш, когато отидеш на Запад и видиш колко много хора с колички се търкалят по улиците - е, че градската среда е супернедостъпна. Аз живея с баба ми и виждам колко препятствия има тя. И веднага ще ви кажа защо според мен е така.

Не сме се и съмнявали...
Защото тия самовлюбени типчета, архитектите, гледат да направят нещо суперкрасиво и да му сложат тука едни стълбички, нали. Градската среда се създава основно за млади и активни хора, които нямат затруднения. Знаете ли какъв проект бих искал да направя? Искам във ВИАС да се купят 20 инвалидни колички и всяка седмица студентите да се качват в тях, да им се връзват краката и да получават задание - да отидат до друго място в града. Да видим после какви градове ще проектират.

Май никога не мрънкаш просто така, без да имаш готова стратегия?
А, приятелите определено ще кажат, че мрънкам. Ама гледам да го сведа до минимум. Въпросът е, каквото и да правиш, да не си загубиш радостта. Нали знаете евреите, като са се скитали в пустинята и са питали Господ чрез Мойсей: „Защо ни прати в Египет, пък сега ни измъчваш в тази пустиня?" И Господ им казал: „Защото, когато ви казах да ми служите с радост, вие не ми служихте с радост." Мисля, че с човека, който е написал това, сме една кръвна група.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI

    Е, най-после ALI издаде албума си Introverse и направи музикалната ни есен по-вълнуваща и възторжена. Петар е китарист на групата, един от авторите на песните, но и, както го наричат останалите от ALI, човекът с екселските таблици. Помолихме го да ни отговори на нашите бързи въпроси и той го направи само с думи, без никакви таблици, вижте:   Как би обяснил

  • The RITZ Specialty Coffee: Перфектната симбиоза между дневно кафе и вечерен аперитив

    Никой не познава кафето по-добре от италианците. За тях то е ритуал, традиция, момент на спокойствие и разбира се, възможност за среща с любими хора. И макар че самото кафе е от огромно значение, важно е също и така мястото, където го пием. Заведение с уютна обстановка, в което да потънем в разговор с приятел, да забравим за грижите и да си откраднем малко заслужено

  • 5 места за кафе и чай в София, които ще ви очароват

    "Душата не иска само чай или кафе. Душата иска разговор. Кафето е само повод", казали са хората. А ние допълваме: един от най-приятните поводи. Пиенето на ароматните топли напитки е любим навик, който ни събира заедно за създаване на щастливи спомени и незабравими емоции. В сърцето на София се крият специални места с впечатляващи истории, които превръщат

  • Кажи ни кой е твоят приятел и ще ти кажем какво да му подариш

    Коледа е онова време от годината, което прекарваме в мисли за най-близките ни хора. Спомняме си любими истории, оценяваме моментите заедно и въпреки това, едвам успяваме да измислим какъв подарък да им вземем. Списъкът сякаш е безкраен: родители, приятели, колеги… и тъкмо когато си мислиш, че си приключил с всички, винаги се появява още някой, когото пак

  • 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов

    Мозъкът и енергията на „Строежа“ и „Терминал 1“, Марто е с огромен опит в клубния живот като промоутър, съдружник и управител в заведения, музикален селектор и барман. И с важни отговори на нашите 20 бързи въпроса: Как би обяснил работата си на първокласник? Правя концерти и организирам празненства за хората.  Още: 20 бързи въпроса към... актрисата

  • Перфектната среща: 6 ресторанта в София с романтична атмосфера

    Има срещи, които не се забравят. Когато всичко се нарежда по сценарий, а съдбата сякаш е на наша страна и дори самата тя тръпне в очакване да разбере как ще завърши вечерта. Когато нямаме нужда от думи, за да говорим, и на света сякаш няма други, освен нас. Тогава всеки миг е специален. Но магията на перфектната среща не се крие само в дългите погледи и красивите чувства,

  • Spa Hotel Santé: В сърцето на Велинград, в прегръдките на природата

    Понякога всичко, от което имаме нужда е да поспрем за миг и да се отдадем на заслужена почивка. В този ред на мисли хотел Spa Hotel Santé е дестинацията, за която така силно мечтаем. Представяме ви златна среда между два свята - обгърнат от гъсти иглолистни гори, комплексът е само на крачки разстояние от центъра на Велинград. 140 стилно обзаведени помещения посрещат

  • Dalina: удоволствието да подаряваш

    Има едни подаръци, които са толкова специални, че се превръщат в топъл спомен за цял живот. Красиви, старателно обмислени и създадени сякаш само за нас, за да ни усмихнат и зарадват искрено по време на празниците. Те са жестове, които говорят повече от думи: с тях изразяваме любов и благодарност към любимия човек. Точно това откриваме в магазин Dalina – кошници

  • Зимни бягства: 4 убежища в подножието на планините

    Нежна топлина от камината озарява вечерта, докато снежинките навън създават собствен ритъм. Тази фантазия се сбъдва в зимните курорти и техните впечатляващи хотели. Луксозният интериор и спиращите дъха гледки се преплитат в перфектен синхрон. А уютът ви обгръща като топло одеяло. СПА и релакс зоните са само част от вълненията, които ще ви подарят заслужена

  • Ново вкусово измерение: Umami и тяхното Никей меню

    Съвременната кулинария се обогати с една от най-вълнуващите фюжън кухни – Никей. Тази гастрономическа магия се ражда в края на 19-ти век, когато японски имигранти намират нов дом в Перу. Съчетавайки японската прецизност и естетика с перуански продукти като лютивата аджи чушка и цитрусови плодове, те създават изцяло ново вкусово измерение. А резултатът?

  • Дядо Коледа пристига в Lumina Park в София (ВИДЕО)

    Готови ли сте за коледно чудо, което ще ви накара да се усмихвате чак до следващата Коледа? Lumina Park в София ще ви зареди с много празнично настроение и ще се потопите в приказния свят на светлините, усмивките и незабравимите приключения! Дядо Коледа, светлинни инсталации, търсене на съкровища и още куп изненади ще направят декември вашия най-любим месец

  • Най-сладкият подарък: 3 места за съвършен шоколад

    Коледните празници са онези най-сладки дни в годината, когато искаме да зарадваме любимите хора с нещо наистина специално. Нещо, което не само носи усмивки и щастие, ами направо ще разтопи сърцата… а и небцата им. И колкото и да мислим, не се сещаме за по-подходяща идея от ръчно направен, качествен и божествено вкусен шоколад. С кутия гурме бонбони сме сигурни,

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова

    Ади е от 11 години в България (родена и израсла e в Мароко), а от 8 е част от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“, веднага след завършването на театрален колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Елена Баева. Най-скоро може да я гледате в София на 3 декември в „Трудни за обичане“, театър Българска армия, а съвсем веднага бихте могли да прочетете отговорите ѝ

  • Кулинарните вълшебства на MIAM

    Мини бургери с ярки цветове и изобилие от вкусове? Да, това е само началото от вълшебния свят на MIAM. Тук храната е истинско преживяване – красиво, апетитно и запомнящо се. Тяхната философия е проста: всичко се приготвя ръчно, с най-добрите сезонни продукти и без полуфабрикати. От хляба, който сами замесват, до свежите зеленчуци и изкусно съчетаните подправки.

  • Искаш да подариш смартфон за Коледа? Имаш го с промокод за отстъпка само до 12.12

    Знаеш ли кой е най-хубавият коледен подарък? Ние ще ти кажем - този, който е полезен, практичен и... изгоден. И понеже не е добре да се пазарува в последния момент (въпреки че всички така правим), сега ще ти дадем няколко идеи за перфектен подарък за Коледа от HMD. Кои са HMD (Human Mobile Devices)? Това е финландска компания, която е най-големият производител

  • INTERSPORT и McKINLEY - топ екипировка за планински приключения

    Планината винаги е била източник на вдъхновение, предизвикателство и свобода. За тези, които се осмеляват да се докоснат до нейната красота, INTERSPORT осигурява надеждно оборудване за всяко приключение. Магазините разполагат с богат асортимент от продукти за разнообразни активности – от тенис и плуване до катерене и туризъм. А сред множеството марки,

  • 20 бързи въпроса към Жлъч

    Матю Стоянов – по-добре познат като Жлъч и част от So Called Crew (заедно с Григовор и Гена), организацията с най-смисления, искрен и близък до публиката рап в България – нахвърля бързо своите мисли и факти по нашите 20 въпроса:   Как би обяснил работата си на първокласник? Крещя на хора за пари.  Най-сладката част от работата ти? Пак е същото – крещя

  • Ново място в София: Италианският La Passione

    Страст. Колко кратка дума, а какво желание се крие зад нея. Именно това е движещата сила на новия италиански ресторант - La Passione. Заведението разкрива любовта към Италия и ни посвещава в нея. Тук тя е разказана умело във всяка чиния, с всяка усмивка и дори с малките изтънчени детайли. Уютното място отваря врати след 20 години опит в ресторантьорството на

  • Подарък от AI: Какво избра изкуственият интелект за любимите ни герои от книгите?

    С наближаването на коледните празници, идва и онова нелеко изпитание, пред което се изправяме всяка година – купуването на подаръци. Винаги искаме да зарадваме близките си, като намерим нещо оригинално и избрано сякаш специално за тях. Но процесът не е никак лесен. Само ако имаше как някой да го направи вместо нас… или поне да ни съдейства в избора. Тук се

  • Сладък живот в Baci Dolci: Здравословни лакомства и неустоим вкус

    Ако някой ни попита кое е едно от любимите ни места на света, то най-вероятно бихме казали следното: ароматна, приветлива и уютна сладкарница, където всяка хапка сякаш има вкус на щастие. Точно каквато е Baci Dolci. Тяхната вълнуваща история се пише вече в продължение на цели две десетилетия, а всичко започва с много мечти, кулинарна страст… и едно вълшебно