Не селянин, селяндур. Защото селянинът е човек, който живее в село, труди се усилено, за да си вади честно хляба, знае откъде е тръгнал и накъде отива, говори диалектно, но бързо се приспособява в големия град, има желание да се приобщи и да се научи, спазва българските традиции и е възпитан добре в българско семейство.
Следите, по които можеш да разбереш, че наблизо обитава селяндур…
Най-често се познава по надробения хляб или изхвърлените остатъци от снощната вечеря по тротоара, точно под прозореца му. Не е ясно дали тези действия са следствие от носталгия към обора, тежка форма на халюцинации, при която е характерно колите и хората да ти се привиждат на селскостопански животни, или са някаква модерна арт инсталация, но със сигурност едно е ясно – наблизо живее селяндур.
Всички знаем колко е приятно зимно време да се прибереш във входа си, защото там е няколко градуса по-топло, а лятото – да се спасиш от горещините навън, защото в панелката е значително по-хладно. Но за съжаление, често тази разлика в температурата е незначителна, защото е било жизненоважно да се проветрява входа поне няколко часа. Защо ли? Защото някой селяндур е решил да се наслади не къде да е, на цигарата си, а имено във входа ... на затворено. Сигурна съм, че на някой от това ужасно племе му е минала следната мисъл през главата: „Я да видим колко цигари трябва да изпуша, че от последният етаж да усетят, че Аз който съм на втория, съм пушил цигара …“
Не очакваме от подобен индивид да ти задържи вратата дори когато си жена, натоварена с пазарни торби, забързала се към входа, да ти каже „Добър ден!“ или „Добър вечер!“, но очакваме поне да се съобразява, че не е сам в сградата. Но навиците са си навици и ако на село се е събуждал с петлите, то и в големия град ще е така и всички трябва да го разберат. По възможност още в 7:30ч. в събота сутрин селяндурът пуска прахосмукачка, бормашина, учи се на барабани и след това прави щур купон в неделя вечерта, пускайки предимно най-върлата чалга, ако може и с цигански оркестър във входа. А ако някой случайно го помоли вежливо да намали музиката или му направи учтива забележка, че в блока живеят културни и цивилизовани хора и би трябвало да се съобразява с тях, той псува ли псува на майка, леля и чичо и се оправдава с това, че живеем в свободна страна и той си е такъв. Обикновено селяндурът страда от невъзможност да води нормален разговор, затова не си и заслужава.
Селяндурът се надушва отдалече … буквално. Усетиш ли от седмия етаж че от мазето се носи „приятна“, силна, натрапчива и задушаваща миризма на кисело зеле, честито! Току-що сградата приюти своя новодошъл селски гостенин.
След себе си остава още много очевидни следи, заблуждавайки хората, че селянина и селяндура са едно и също нещо.
За селяндурът табелката на входа на София със сигурност гласи: „Добре дошли в село София, чувствайте се като у дома си!“ – това става, когато селяндурът се срещне със София … А срещне ли се с нея …
Същото е и със Шушана.Не селянин, селяндур. Защото селянинът е човек, който живее в село, труди се усилено, за да си вади честно хляба, знае откъде е тръгнал и накъде отива, говори диалектно, но бързо се приспособява в големия град, има желание да се приобщи и да се научи, спазва българските традиции и е възпитан добре в българско семейство.
Следите, по които можеш да разбереш, че наблизо обитава селяндур…
Най-често се познава по надробения хляб или изхвърлените остатъци от снощната вечеря по тротоара, точно под прозореца му. Не е ясно дали тези действия са следствие от носталгия към обора, тежка форма на халюцинации, при която е характерно колите и хората да ти се привиждат на селскостопански животни, или са някаква модерна арт инсталация, но със сигурност едно е ясно – наблизо живее селяндур.
Всички знаем колко е приятно зимно време да се прибереш във входа си, защото там е няколко градуса по-топло, а лятото – да се спасиш от горещините навън, защото в панелката е значително по-хладно. Но за съжаление, често тази разлика в температурата е незначителна, защото е било жизненоважно да се проветрява входа поне няколко часа. Защо ли? Защото някой селяндур е решил да се наслади не къде да е, на цигарата си, а имено във входа ... на затворено. Сигурна съм, че на някой от това ужасно племе му е минала следната мисъл през главата: „Я да видим колко цигари трябва да изпуша, че от последният етаж да усетят, че Аз който съм на втория, съм пушил цигара …“
Не очакваме от подобен индивид да ти задържи вратата дори когато си жена, натоварена с пазарни торби, забързала се към входа, да ти каже „Добър ден!“ или „Добър вечер!“, но очакваме поне да се съобразява, че не е сам в сградата. Но навиците са си навици и ако на село се е събуждал с петлите, то и в големия град ще е така и всички трябва да го разберат. По възможност още в 7:30ч. в събота сутрин селяндурът пуска прахосмукачка, бормашина, учи се на барабани и след това прави щур купон в неделя вечерта, пускайки предимно най-върлата чалга, ако може и с цигански оркестър във входа. А ако някой случайно го помоли вежливо да намали музиката или му направи учтива забележка, че в блока живеят културни и цивилизовани хора и би трябвало да се съобразява с тях, той псува ли псува на майка, леля и чичо и се оправдава с това, че живеем в свободна страна и той си е такъв. Обикновено селяндурът страда от невъзможност да води нормален разговор, затова не си и заслужава.
Селяндурът се надушва отдалече … буквално. Усетиш ли от седмия етаж че от мазето се носи „приятна“, силна, натрапчива и задушаваща миризма на кисело зеле, честито! Току-що сградата приюти своя новодошъл селски гостенин.
След себе си остава още много очевидни следи, заблуждавайки хората, че селянина и селяндура са едно и също нещо.
За селяндурът табелката на входа на София със сигурност гласи: „Добре дошли в село София, чувствайте се като у дома си!“ – това става, когато селяндурът се срещне със София … А срещне ли се с нея …
Същото е и със Шушана.
Гласували общо: 1 потребители