"Изложбата „Пътуване по света. Изкуство от Германия" представлява разказ на 60 години от художествената история на страната. В нея са представени творби както от Източна, така и от Западна Германия". Това заяви по време на представянето на изложбата кураторът Матиас Винцен. Ретроспекцията е изложена в двете най-нови пространства за изкуство в Пловдив – галериите "2019" и "Капана" и ще остане в града до 8 декември.
Матиас Винцен отдели сериозно внимание на експозицията в галерия "2019". Там са изложени творби от по-близкото минало – 80-те и 90-те години на миналия век. В изложбата сериозно присъствие имат жените в германското изкуство. Така например кураторът посочи произведение на Иза Генцке, за което попита дали трябва да се разглежда като архитектура или като скулптура. "Въпросът е дали това е руина или нещо от бъдещето. Или пък можем просто да го наречем модерна руина?", попита риторично кураторът.
Той обърна внимание на друг творец от нежния пол – Катарина Фрич. "Някои хора имат толкова много пари, че понякога си купуват грандиозен кич. Някои от тях си купуват огромни порцеланови тигри, които поставят в коридорите си, други пък буквално създават поклоннически центрове в домовете си. Идеята на Катарина Фрич е да не се присмива на подобен род статуи. Те не се присмива на кича. "Щом хората го купуват, значи имат нужда от него", разсъждава тя. "Те не знаят какво точно искат, но знаят, че искат нещо. И затова Катарина Фрич взима такива масово произвеждани статуетки, като например тази на Мадоната, и ги пресъздава напълно. Така тя дава една цялост, едно ново изражение на кича", коментира Матиас Винцен.
Той обърна внимание и на една много интересна техника, възникнала още в Средновековието, но актуална и днес, дело на Корина Васмут. "Едно произведение се приближава, докато друго изчезва. Подобно нещо виждате, когато мониторът ви е повреден. Това е напълно съвременна картина, пресъздадена по много стара техника. Тези образи са прекалено бързи за вашата нервна система – вие ги виждате, но не можете да ги осмислите. Това е произведение, изцяло работещо с нашето усещане. То показва моментът, в който виждаме прекалено много, но осъзнаваме твърде малко", обясни Матиас Винцен.
Той отдели време и на творбите на Бернд и Хила Бехер, които първи от Западна Германия през 70-те години представят фотографията като концептуално изкуство. И макар че били малцинство тогава, на практика прокарали тази идея и през 80-те тя се превръща в масово изкуство. "Интересното за този период е, че в Източна Германия властта не приема фотографията като форма на изкуство. По ирония на съдбата обаче, в наши дни се оказва, че фотографията от онова време е била най-либералната форма на изкуство, най-творческата форма, защото никой не й е обръщал сериозно внимание", каза Матиас Винцен.
Важен акцент в експозицията в галерия "2019" е и творчеството на Томас Шюте. Той създава изцяло нов вид изкуство, като използва евтини материали като мушами, след което нанасял върху тях истински шедьоври с помощта на автомобилна боя. "Решенията, които е използвал, винаги са били толкова лоши, че в крайна сметка се оказват много добри. Никой не работи така, точно затова той го прави. Творбите му са от началото на 80-те години, когато пънкът навлиза в Западна Германия. По това време това е нещо, за което никой не говори, управлява Хелмут Кол, има изобилие от храна за всеки и позицията на Шюте е в пълен контраст със ситуацията. Той представя теми, за които никой не иска да говори – войната, концентрационните лагери. Томас Шюте е фантастичен творец, но ужасен човек, който пресъздава неща, извикващи страхове на хората", категоричен бе кураторът Матиас Винцен.
В галерията е изложена и уникална картина, направена от хайвер. Тя е дело на Георг Херолд, който често използва материали, нетипични за изкуството, като тухли, матраци, пирони, както и различни растения.
В експозицията място е намерил и фотографът Томас Руф. При него е характерно фокусирането върху лицата и работата с портрети, като освен това често е наричан "майстор на редактираните образи". Томас Руф е учил фотография заедно с Бернд и Хила Бехер, които също са представени в галерията.
Мартин Хомерт също е представен с цяла инсталация. С нея той показва картина, която виждаме, когато застанем пред нея. Това, според куратора на изложбата Матиас Винцен, показва как работи паметта. "Пред нас изниква някакъв образ и веднага си спомняме за нещо. Когато обаче осъзнаем, че образът е даден спомен, той изчезва. Не можем да възпроизведем образа и в същото време спомена за него. Ако застанете директно срещу инсталацията на Мартин Хонарт, вие виждате пълната картина пред вас – това е детски свят. Ако обаче минете зад образите и погледнете от тази перспектива, образът се разпада", уточни Матиас Винцен.
Изложбата "Пътуване по света. Изкуство от Германия" представя за пръв път в България забележителна селекция от 350 произведения на около 80 артисти, оставили силен отпечатък върху историята на немското изкуство и върху цялата артистична сцена в Европа от 1949-та година до наши дни. Това е на практика е един от основните акценти в програмата на Пловдив – Европейска столица на културата за цялата година. Колекцията е разделена условно на две – в галерия "Капана" са разположени творбите на автори от по-старо време, а в "2019" на улица "Гладстон" са произведенията от по-ново време. Тя се организира от Фондация "Пловдив 2019" и Институт за международни отношения на Германия – IFA в партньорство с Гьоте-институт България. Експозицията ще остане в града до 8 декември, а входът е свободен.
Какво казаха организаторите на събитието -
научете в Actualno.com! А какво можете да видите в "Капана" -
вижте в iWoman.bg!
"Изложбата „Пътуване по света. Изкуство от Германия" представлява разказ на 60 години от художествената история на страната. В нея са представени творби както от Източна, така и от Западна Германия". Това заяви по време на представянето на изложбата кураторът Матиас Винцен. Ретроспекцията е изложена в двете най-нови пространства за изкуство в Пловдив – галериите "2019" и "Капана" и ще остане в града до 8 декември.
Матиас Винцен отдели сериозно внимание на експозицията в галерия "2019". Там са изложени творби от по-близкото минало – 80-те и 90-те години на миналия век. В изложбата сериозно присъствие имат жените в германското изкуство. Така например кураторът посочи произведение на Иза Генцке, за което попита дали трябва да се разглежда като архитектура или като скулптура. "Въпросът е дали това е руина или нещо от бъдещето. Или пък можем просто да го наречем модерна руина?", попита риторично кураторът.
Той обърна внимание на друг творец от нежния пол – Катарина Фрич. "Някои хора имат толкова много пари, че понякога си купуват грандиозен кич. Някои от тях си купуват огромни порцеланови тигри, които поставят в коридорите си, други пък буквално създават поклоннически центрове в домовете си. Идеята на Катарина Фрич е да не се присмива на подобен род статуи. Те не се присмива на кича. "Щом хората го купуват, значи имат нужда от него", разсъждава тя. "Те не знаят какво точно искат, но знаят, че искат нещо. И затова Катарина Фрич взима такива масово произвеждани статуетки, като например тази на Мадоната, и ги пресъздава напълно. Така тя дава една цялост, едно ново изражение на кича", коментира Матиас Винцен.
Той обърна внимание и на една много интересна техника, възникнала още в Средновековието, но актуална и днес, дело на Корина Васмут. "Едно произведение се приближава, докато друго изчезва. Подобно нещо виждате, когато мониторът ви е повреден. Това е напълно съвременна картина, пресъздадена по много стара техника. Тези образи са прекалено бързи за вашата нервна система – вие ги виждате, но не можете да ги осмислите. Това е произведение, изцяло работещо с нашето усещане. То показва моментът, в който виждаме прекалено много, но осъзнаваме твърде малко", обясни Матиас Винцен.
Той отдели време и на творбите на Бернд и Хила Бехер, които първи от Западна Германия през 70-те години представят фотографията като концептуално изкуство. И макар че били малцинство тогава, на практика прокарали тази идея и през 80-те тя се превръща в масово изкуство. "Интересното за този период е, че в Източна Германия властта не приема фотографията като форма на изкуство. По ирония на съдбата обаче, в наши дни се оказва, че фотографията от онова време е била най-либералната форма на изкуство, най-творческата форма, защото никой не й е обръщал сериозно внимание", каза Матиас Винцен.
Важен акцент в експозицията в галерия "2019" е и творчеството на Томас Шюте. Той създава изцяло нов вид изкуство, като използва евтини материали като мушами, след което нанасял върху тях истински шедьоври с помощта на автомобилна боя. "Решенията, които е използвал, винаги са били толкова лоши, че в крайна сметка се оказват много добри. Никой не работи така, точно затова той го прави. Творбите му са от началото на 80-те години, когато пънкът навлиза в Западна Германия. По това време това е нещо, за което никой не говори, управлява Хелмут Кол, има изобилие от храна за всеки и позицията на Шюте е в пълен контраст със ситуацията. Той представя теми, за които никой не иска да говори – войната, концентрационните лагери. Томас Шюте е фантастичен творец, но ужасен човек, който пресъздава неща, извикващи страхове на хората", категоричен бе кураторът Матиас Винцен.
В галерията е изложена и уникална картина, направена от хайвер. Тя е дело на Георг Херолд, който често използва материали, нетипични за изкуството, като тухли, матраци, пирони, както и различни растения.
В експозицията място е намерил и фотографът Томас Руф. При него е характерно фокусирането върху лицата и работата с портрети, като освен това често е наричан "майстор на редактираните образи". Томас Руф е учил фотография заедно с Бернд и Хила Бехер, които също са представени в галерията.
Мартин Хомерт също е представен с цяла инсталация. С нея той показва картина, която виждаме, когато застанем пред нея. Това, според куратора на изложбата Матиас Винцен, показва как работи паметта. "Пред нас изниква някакъв образ и веднага си спомняме за нещо. Когато обаче осъзнаем, че образът е даден спомен, той изчезва. Не можем да възпроизведем образа и в същото време спомена за него. Ако застанете директно срещу инсталацията на Мартин Хонарт, вие виждате пълната картина пред вас – това е детски свят. Ако обаче минете зад образите и погледнете от тази перспектива, образът се разпада", уточни Матиас Винцен.
Изложбата "Пътуване по света. Изкуство от Германия" представя за пръв път в България забележителна селекция от 350 произведения на около 80 артисти, оставили силен отпечатък върху историята на немското изкуство и върху цялата артистична сцена в Европа от 1949-та година до наши дни. Това е на практика е един от основните акценти в програмата на Пловдив – Европейска столица на културата за цялата година. Колекцията е разделена условно на две – в галерия "Капана" са разположени творбите на автори от по-старо време, а в "2019" на улица "Гладстон" са произведенията от по-ново време. Тя се организира от Фондация "Пловдив 2019" и Институт за международни отношения на Германия – IFA в партньорство с Гьоте-институт България. Експозицията ще остане в града до 8 декември, а входът е свободен.
Какво казаха организаторите на събитието - научете в Actualno.com! А какво можете да видите в "Капана" - вижте в iWoman.bg!
Гласували общо: 1 потребители