Кой ви пална фитила по тейп арта?
Щефан редовно си играеше вкъщи със стикери и рисуваше с тях графити по стените. Нещата се получиха и зарязахме спрея.
Защо точно тиксо?
А защо не? За разлика от флакона или боята със стикерите се получават по-чисти линии. Пък и е интересно - взимаме един най-прост домакински аксесоар и правим изкуство с него.
И къде е номерът в това изкуство?
Да се порязваш колкото се може по-рядко, защото боли. А не боли да си оригинален :-)
Има ли хляб в тая работа?
Абе зависи, но със сигурност прави живота по-интересен.
Популярна ли е?
Не особено - в Берлин например хората като нас се броят на пръсти. Но ставаме все по-търсени.
Къде можем да видим нещата ви?
Във фейсбука и сайта ни.
Зависи от поръчката. Когато се подготвяме, мъдрим само концепцията и правим скици, а през останалите дни единствено лепим по стената и не пипваме нищо друго.
А за какво се лепвате след работа?
За абсолютно всичко, което ни кефи.
Какво има по стените у вас?
Аз имам крокодил от стикери и рисунка на лице, което така и не довърших, а брат ми Щефан - тейп арт, гарфити и часовник с Мечо Пух.
Чия уста бихте омотали с тиксо?
Уф, труден въпрос - много са :-)
Каква е следващата ви мисия?
Да облепим света.
Кое е любимото ви парче на Тейк Дет?
Нямаме никаква идея, затова специално се разровихме в уикипедия. „It Only Takes a Minute" звучи добре, поне като заглавие.
Томас и Щефан (фамилията си пазят в тайна) са двама братя от Бон, които в момента живеят и бачкат в Берлин - меката на течението тейп арт в Германия (иначе всичко започва през 90-те в САЩ). Щефан е на 23 и учи икономика, а Томас е с три свещички отгоре и вече е на ниво дипломна работа по поведенческа икономика. Не знаем кой от двамата е по-голям в офиса, но най-важното е, че техните картини от цветно тиксо и текстилни лепенки си струват всяка стотинка и минута. От 2011-а се подписват като Tape That и понякога действат в тандем с други артисти, а преди това са се занимавали с графити (както повечето в това сравнително младо изкуство). За една година са украсили със стикери сума ти стени на клубове, обществени места, офиси, частни домове и не един шоурум, а последната им поръчка е за немската премиера на новото Audi А3.
Идват в София за три дни, като здравата ще работят - в
събота (15-и) са на Sprite Graffiti Fest 2012, а в неделя след 16:00 часа ще се вихрят по вътрешната
стена на оградата около посолството на Германия в София (ул. „Фредерик
Жолио-Кюри" 25). Заради тях само на този ден вратите към иначе недостъпната
за широката публика немска територия ще са отворени за всички. И понеже
графикът им е пълен до дупка, решихме да им изпратим няколко въпроса по мейла
на Томас (с черния Т-шърт на снимката най-горе), който отговори от името на двамата.
Кой ви пална фитила
по тейп арта?
Щефан редовно си играеше вкъщи със стикери и рисуваше с тях графити по
стените. Нещата се получиха и зарязахме спрея.
Защо точно тиксо?
А защо не? За разлика от флакона или боята със стикерите се
получават по-чисти линии. Пък и е интересно - взимаме един най-прост домакински
аксесоар и правим изкуство с него.
И къде е номерът в това
изкуство?
Да се порязваш колкото се може по-рядко, защото боли. А не
боли да си оригинален :-)
Има ли хляб в тая работа?
Абе зависи, но със сигурност прави живота по-интересен.
Популярна ли е?
Не особено - в Берлин например хората като нас се броят на пръсти. Но
ставаме все по-търсени.
Къде можем да
видим нещата ви?
Във фейсбука и сайта ни.
Как минава работният
ви ден?
Зависи от поръчката. Когато се подготвяме, мъдрим само концепцията и правим
скици, а през останалите дни единствено лепим по стената и не пипваме нищо
друго.
А за какво се лепвате след работа?
За абсолютно всичко, което ни кефи.
Какво има по стените
у вас?
Аз имам крокодил от стикери и рисунка на лице, което така и не довърших, а брат
ми Щефан - тейп арт, гарфити и часовник с Мечо Пух.
Чия уста бихте омотали с тиксо?
Уф, труден въпрос - много са :-)
Каква е следващата ви
мисия?
Да облепим света.
Кое е любимото ви парче на Тейк Дет?
Нямаме никаква идея, затова специално се разровихме в уикипедия. „It Only
Takes a Minute" звучи добре, поне като заглавие.
Текст Милена Гелева