☰
✕

Симон Варсано

12149 Категория: Нещо ново
Да чуеш от някого, че изпитва изключително хубави чувства към Пирогов, няма как да не те шокира поне леко. Но при Симон Варсано те си имат съвсем разумно обяснение - именно там той започва своя професионален път като фотограф и, освен безброй чисто документални снимки, създава и куп приятелства. Нищо че първият му ден там е белязан с припадък и шамари за свестяване.

Остава в Пирогов 25 години, но през това време има свободата да работи и на много други места. Започва да снима за театъра веднага след като завършва. Влиза в киното като фотограф на големи български и чуждестранни продукции в Бояна. Работи и в Хелзинския комитет няколко години, през които вижда гледки далеч по-кошмарни от тези в болницата. И те си остават там, в главата му, защото му е невъзможно да остане безучастен. Но не отнемат ведрината и усмивката му. „Дядо ми беше такъв - свиркаше си при най-тежки положения." Не го сломява и небезизвестната случка близо до Полиграфическия комбинат, свързана с надписите „Тодор Берия Живков", които прави на няколко сгради в София в продължение на три месеца, и която води до изстрели, раняване и обвинение в хулигански прояви в Борисовата градина. „Разбира се, че ме беше страх. Много ме беше страх, но го правех."

Неговият позитивизъм му помага и да приеме спокойно загубата на голяма част от негативите при едно пренасяне. Но за наше, а и негово щастие, наскоро му се обаждат от Пирогов да отиде да си вземе нещата от някакъв забравен шкаф. Точно оттам изскачат лентите, родили изложбата, която вече е наредена в Гьоте институт. Тя показва вълнуващи черно-бели портрети, снимани в продължение на около 25 години, на хора като Рангел Вълчанов, Коко Азарян, Иван Радоев, Радой Ралин, Ицко Финци, Чочо Попйорданов. „Това са личности, които по някакъв начин са ме вълнували и са ме обогатявали. Карат те да се чувстваш горд, че си бил посят на това парче земя."

Как се зароди интересът към фотографията?
От много малък съм воайор. В квартала, в който живеех като дете, повечето къщи бяха с приземни етажи с прозорци наполовина над улицата. Непрекъснато надничах. Беше ми любопитно какво се случва там. Много от гледките си ги спомням все още. Имаше един арменец - много мускулест, когото ние децата страшно харесвахме. За нас беше като Аполон. Минавайки покрай неговата къща, винаги поглеждах. Виждал съм какво ли не - целувки, караници, семейни случки... и сега са ми пред очите.

Коя е най-паметната среща, случила се заради камерата?
Аз съм от фотографите, които не обичат да се натрапват - стоя настрана, наблюдавам. Голямо щастие за фотографа е да бъде допуснат. Аз съм допуснат от повечето актьори - в един момент те спират да ме забелязват и аз снимам това, което ми харесва. Така се улавят наистина интимни моменти. Готов съм със снимките за още една изложба.

Кое е най-приятното в занаята?
Когато покажа снимката на някого и видя как я възприема - промяната в очите, в поведението. Винаги наблюдавам, когато имам възможност. Дори се абстрахирам от думите.
На какво учи работата?
Ако трябва да съм честен, най-много съм научил от спорта - дълги години бях плувец.  Дисциплината, дългият работен ден, да спиш няколко часа и да станеш, за да работиш отново.
А бихте ли си я сменили?
Не, искам винаги да съм фотограф. Но не се страхувам да работя каквото и да е. Въпреки че нищо друго не умея така добре. И все пак... с удоволствие бих работил като градинар.

Какво ви се снима?
Голяма мечта ми е да чиракувам при фотографите на American Ballet. Много са добри и ми харесва как работят. Има неща, които знам как са направили, и други, които не знам. И искам да съм до тях, да се науча. Непрекъснато да се уча.
От кого сте се учили тогава, в началото?
Картие-Бресон. Любим фотограф. От неговите снимки съм придобил желанието моите да имат тази интелигентност и свобода. Той вижда всичко едновременно - и осветление, и композиция, и успява да направи човека в кадър изключително искрен и емоционален.

Черно-бяло или цветно?
Обичам черно-бялата фотография, но понякога виждам, че цветът има изключителна роля - като композиция, като динамика - и допринася снимката да е по-красива и по-интересна. Безсмислено е в такъв момент да показваш снимката черно-бяла. Не съм от тези, които се ограничават. Отворен съм във всички посоки. Гледам и наблюдавам... И много не обичам да говоря за фотография. Технически снимам по начина, по който снимах с лентовия фотоапарат - на ръчен режим. Дори не познавам добре възможностите на апарата си.

Не ползвате ли инструменти за обработка?
Според мен са нечестни. Прелестта на фотографията е в това, че улавяш някакъв миг - една снимка може да покаже ужаса на цяла война, а може и да те направи щастлив, улавяйки малка част от секундата. В следващия момент този миг си отива. И в цялата тази прелест и красота, която обичам, изведнъж се появяват някакви инструменти, с които мажеш, цапаш, променяш. Безсмислено е. Моите снимки изглеждат така, както на дисплея на апарата.

А що се отнася до човешкото лице - то се обогатява с годините и е безсмислено да го променяш. Ето, една личност като Робърт де Ниро - няма нищо изкуствено по него. И в момента, в който се усмихне, мисля, че няма момиче от 16 до 60 години, което да може да му устои. Забождат се две трапчинки, очите му светват и виждаш, че този поглед е за теб.

Как минава един ваш ден?
Почти всеки ден работя. Не гледам телевизия. Слушам доста музика. Почти всякаква. Доста джаз. Движа се с колело. Цял живот само това съм искал да карам. Дано успея с това да стигна и до Орландовци. (смях)
Имате ли си любими места в София?
Обичам тази част на София, която е построена не сега, а между двете войни. Около Докторската градина, около Военна академия. Атмосферата на „Иван Асен" ми е любима. Обичам и парковете. За съжаление този, който най харесвам - Западен парк - е доста занемарен. Няколко пъти съм снимал в него и съм го обикалял доста. Сега е тръгнало такова строителство наоколо... Както са започнали, сигурно всичко ще вземат. Безобразници.

Кое ви ядосва?
Хората, които живеят с идеята, че всички са им длъжни, а те нищо не трябва да дават или да оставят след себе си. Някаква бясна алчна личност се е появил от нашия сънародник, който, не знам защо, изведнъж реши, че трябва да живее в огромни бастилии, които стоят празни, да кара коли като зилове и в името на това да краде и да прави други хора нещастни. Да не говорим за унищожаването на природни места, които се застроиха по абсолютно дебилски начин. Това, което се случва в България, е абсурдно. Ясно е за всеки мислещ човек. Абсурдно е да мислиш само за себе си и за собствения си търбух, а не за родината си и за хората, които са ти сънародници. Но лошото е, че са като танкове. Унищожават всичко безкомпромисно.
Оптимист ли сте?
Да, колкото и странно да звучи. Аз съм човек, който смята, че след като сме на тази земя, трябва да се радваме на живота. Така или иначе сме за малко. И все се надявам да разберем, че от нас зависи как ще излезем от затворения кръг, в който сме попаднали.

Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев

Да чуеш от някого, че изпитва изключително хубави чувства към Пирогов, няма как да не те шокира поне леко. Но при Симон Варсано те си имат съвсем разумно обяснение - именно там той започва своя професионален път като фотограф и, освен безброй чисто документални снимки, създава и куп приятелства. Нищо че първият му ден там е белязан с припадък и шамари за свестяване.

Остава в Пирогов 25 години, но през това време има свободата да работи и на много други места. Започва да снима за театъра веднага след като завършва. Влиза в киното като фотограф на големи български и чуждестранни продукции в Бояна. Работи и в Хелзинския комитет няколко години, през които вижда гледки далеч по-кошмарни от тези в болницата. И те си остават там, в главата му, защото му е невъзможно да остане безучастен. Но не отнемат ведрината и усмивката му. „Дядо ми беше такъв - свиркаше си при най-тежки положения." Не го сломява и небезизвестната случка близо до Полиграфическия комбинат, свързана с надписите „Тодор Берия Живков", които прави на няколко сгради в София в продължение на три месеца, и която води до изстрели, раняване и обвинение в хулигански прояви в Борисовата градина. „Разбира се, че ме беше страх. Много ме беше страх, но го правех."

Неговият позитивизъм му помага и да приеме спокойно загубата на голяма част от негативите при едно пренасяне. Но за наше, а и негово щастие, наскоро му се обаждат от Пирогов да отиде да си вземе нещата от някакъв забравен шкаф. Точно оттам изскачат лентите, родили изложбата, която вече е наредена в Гьоте институт. Тя показва вълнуващи черно-бели портрети, снимани в продължение на около 25 години, на хора като Рангел Вълчанов, Коко Азарян, Иван Радоев, Радой Ралин, Ицко Финци, Чочо Попйорданов. „Това са личности, които по някакъв начин са ме вълнували и са ме обогатявали. Карат те да се чувстваш горд, че си бил посят на това парче земя."

Как се зароди интересът към фотографията?
От много малък съм воайор. В квартала, в който живеех като дете, повечето къщи бяха с приземни етажи с прозорци наполовина над улицата. Непрекъснато надничах. Беше ми любопитно какво се случва там. Много от гледките си ги спомням все още. Имаше един арменец - много мускулест, когото ние децата страшно харесвахме. За нас беше като Аполон. Минавайки покрай неговата къща, винаги поглеждах. Виждал съм какво ли не - целувки, караници, семейни случки... и сега са ми пред очите.

Коя е най-паметната среща, случила се заради камерата?
Аз съм от фотографите, които не обичат да се натрапват - стоя настрана, наблюдавам. Голямо щастие за фотографа е да бъде допуснат. Аз съм допуснат от повечето актьори - в един момент те спират да ме забелязват и аз снимам това, което ми харесва. Така се улавят наистина интимни моменти. Готов съм със снимките за още една изложба.

Кое е най-приятното в занаята?
Когато покажа снимката на някого и видя как я възприема - промяната в очите, в поведението. Винаги наблюдавам, когато имам възможност. Дори се абстрахирам от думите.
На какво учи работата?
Ако трябва да съм честен, най-много съм научил от спорта - дълги години бях плувец.  Дисциплината, дългият работен ден, да спиш няколко часа и да станеш, за да работиш отново.
А бихте ли си я сменили?
Не, искам винаги да съм фотограф. Но не се страхувам да работя каквото и да е. Въпреки че нищо друго не умея така добре. И все пак... с удоволствие бих работил като градинар.

Какво ви се снима?
Голяма мечта ми е да чиракувам при фотографите на American Ballet. Много са добри и ми харесва как работят. Има неща, които знам как са направили, и други, които не знам. И искам да съм до тях, да се науча. Непрекъснато да се уча.
От кого сте се учили тогава, в началото?
Картие-Бресон. Любим фотограф. От неговите снимки съм придобил желанието моите да имат тази интелигентност и свобода. Той вижда всичко едновременно - и осветление, и композиция, и успява да направи човека в кадър изключително искрен и емоционален.

Черно-бяло или цветно?
Обичам черно-бялата фотография, но понякога виждам, че цветът има изключителна роля - като композиция, като динамика - и допринася снимката да е по-красива и по-интересна. Безсмислено е в такъв момент да показваш снимката черно-бяла. Не съм от тези, които се ограничават. Отворен съм във всички посоки. Гледам и наблюдавам... И много не обичам да говоря за фотография. Технически снимам по начина, по който снимах с лентовия фотоапарат - на ръчен режим. Дори не познавам добре възможностите на апарата си.

Не ползвате ли инструменти за обработка?
Според мен са нечестни. Прелестта на фотографията е в това, че улавяш някакъв миг - една снимка може да покаже ужаса на цяла война, а може и да те направи щастлив, улавяйки малка част от секундата. В следващия момент този миг си отива. И в цялата тази прелест и красота, която обичам, изведнъж се появяват някакви инструменти, с които мажеш, цапаш, променяш. Безсмислено е. Моите снимки изглеждат така, както на дисплея на апарата.

А що се отнася до човешкото лице - то се обогатява с годините и е безсмислено да го променяш. Ето, една личност като Робърт де Ниро - няма нищо изкуствено по него. И в момента, в който се усмихне, мисля, че няма момиче от 16 до 60 години, което да може да му устои. Забождат се две трапчинки, очите му светват и виждаш, че този поглед е за теб.

Как минава един ваш ден?
Почти всеки ден работя. Не гледам телевизия. Слушам доста музика. Почти всякаква. Доста джаз. Движа се с колело. Цял живот само това съм искал да карам. Дано успея с това да стигна и до Орландовци. (смях)
Имате ли си любими места в София?
Обичам тази част на София, която е построена не сега, а между двете войни. Около Докторската градина, около Военна академия. Атмосферата на „Иван Асен" ми е любима. Обичам и парковете. За съжаление този, който най харесвам - Западен парк - е доста занемарен. Няколко пъти съм снимал в него и съм го обикалял доста. Сега е тръгнало такова строителство наоколо... Както са започнали, сигурно всичко ще вземат. Безобразници.

Кое ви ядосва?
Хората, които живеят с идеята, че всички са им длъжни, а те нищо не трябва да дават или да оставят след себе си. Някаква бясна алчна личност се е появил от нашия сънародник, който, не знам защо, изведнъж реши, че трябва да живее в огромни бастилии, които стоят празни, да кара коли като зилове и в името на това да краде и да прави други хора нещастни. Да не говорим за унищожаването на природни места, които се застроиха по абсолютно дебилски начин. Това, което се случва в България, е абсурдно. Ясно е за всеки мислещ човек. Абсурдно е да мислиш само за себе си и за собствения си търбух, а не за родината си и за хората, които са ти сънародници. Но лошото е, че са като танкове. Унищожават всичко безкомпромисно.
Оптимист ли сте?
Да, колкото и странно да звучи. Аз съм човек, който смята, че след като сме на тази земя, трябва да се радваме на живота. Така или иначе сме за малко. И все се надявам да разберем, че от нас зависи как ще излезем от затворения кръг, в който сме попаднали.

Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI

    Е, най-после ALI издаде албума си Introverse и направи музикалната ни есен по-вълнуваща и възторжена. Петар е китарист на групата, един от авторите на песните, но и, както го наричат останалите от ALI, човекът с екселските таблици. Помолихме го да ни отговори на нашите бързи въпроси и той го направи само с думи, без никакви таблици, вижте:   Как би обяснил

  • The RITZ Specialty Coffee: Перфектната симбиоза между дневно кафе и вечерен аперитив

    Никой не познава кафето по-добре от италианците. За тях то е ритуал, традиция, момент на спокойствие и разбира се, възможност за среща с любими хора. И макар че самото кафе е от огромно значение, важно е също и така мястото, където го пием. Заведение с уютна обстановка, в което да потънем в разговор с приятел, да забравим за грижите и да си откраднем малко заслужено

  • 5 места за кафе и чай в София, които ще ви очароват

    "Душата не иска само чай или кафе. Душата иска разговор. Кафето е само повод", казали са хората. А ние допълваме: един от най-приятните поводи. Пиенето на ароматните топли напитки е любим навик, който ни събира заедно за създаване на щастливи спомени и незабравими емоции. В сърцето на София се крият специални места с впечатляващи истории, които превръщат

  • Кажи ни кой е твоят приятел и ще ти кажем какво да му подариш

    Коледа е онова време от годината, което прекарваме в мисли за най-близките ни хора. Спомняме си любими истории, оценяваме моментите заедно и въпреки това, едвам успяваме да измислим какъв подарък да им вземем. Списъкът сякаш е безкраен: родители, приятели, колеги… и тъкмо когато си мислиш, че си приключил с всички, винаги се появява още някой, когото пак

  • 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов

    Мозъкът и енергията на „Строежа“ и „Терминал 1“, Марто е с огромен опит в клубния живот като промоутър, съдружник и управител в заведения, музикален селектор и барман. И с важни отговори на нашите 20 бързи въпроса: Как би обяснил работата си на първокласник? Правя концерти и организирам празненства за хората.  Още: 20 бързи въпроса към... актрисата

  • Перфектната среща: 6 ресторанта в София с романтична атмосфера

    Има срещи, които не се забравят. Когато всичко се нарежда по сценарий, а съдбата сякаш е на наша страна и дори самата тя тръпне в очакване да разбере как ще завърши вечерта. Когато нямаме нужда от думи, за да говорим, и на света сякаш няма други, освен нас. Тогава всеки миг е специален. Но магията на перфектната среща не се крие само в дългите погледи и красивите чувства,

  • Spa Hotel Santé: В сърцето на Велинград, в прегръдките на природата

    Понякога всичко, от което имаме нужда е да поспрем за миг и да се отдадем на заслужена почивка. В този ред на мисли хотел Spa Hotel Santé е дестинацията, за която така силно мечтаем. Представяме ви златна среда между два свята - обгърнат от гъсти иглолистни гори, комплексът е само на крачки разстояние от центъра на Велинград. 140 стилно обзаведени помещения посрещат

  • Dalina: удоволствието да подаряваш

    Има едни подаръци, които са толкова специални, че се превръщат в топъл спомен за цял живот. Красиви, старателно обмислени и създадени сякаш само за нас, за да ни усмихнат и зарадват искрено по време на празниците. Те са жестове, които говорят повече от думи: с тях изразяваме любов и благодарност към любимия човек. Точно това откриваме в магазин Dalina – кошници

  • Зимни бягства: 4 убежища в подножието на планините

    Нежна топлина от камината озарява вечерта, докато снежинките навън създават собствен ритъм. Тази фантазия се сбъдва в зимните курорти и техните впечатляващи хотели. Луксозният интериор и спиращите дъха гледки се преплитат в перфектен синхрон. А уютът ви обгръща като топло одеяло. СПА и релакс зоните са само част от вълненията, които ще ви подарят заслужена

  • Ново вкусово измерение: Umami и тяхното Никей меню

    Съвременната кулинария се обогати с една от най-вълнуващите фюжън кухни – Никей. Тази гастрономическа магия се ражда в края на 19-ти век, когато японски имигранти намират нов дом в Перу. Съчетавайки японската прецизност и естетика с перуански продукти като лютивата аджи чушка и цитрусови плодове, те създават изцяло ново вкусово измерение. А резултатът?

  • Дядо Коледа пристига в Lumina Park в София (ВИДЕО)

    Готови ли сте за коледно чудо, което ще ви накара да се усмихвате чак до следващата Коледа? Lumina Park в София ще ви зареди с много празнично настроение и ще се потопите в приказния свят на светлините, усмивките и незабравимите приключения! Дядо Коледа, светлинни инсталации, търсене на съкровища и още куп изненади ще направят декември вашия най-любим месец

  • Най-сладкият подарък: 3 места за съвършен шоколад

    Коледните празници са онези най-сладки дни в годината, когато искаме да зарадваме любимите хора с нещо наистина специално. Нещо, което не само носи усмивки и щастие, ами направо ще разтопи сърцата… а и небцата им. И колкото и да мислим, не се сещаме за по-подходяща идея от ръчно направен, качествен и божествено вкусен шоколад. С кутия гурме бонбони сме сигурни,

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова

    Ади е от 11 години в България (родена и израсла e в Мароко), а от 8 е част от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“, веднага след завършването на театрален колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Елена Баева. Най-скоро може да я гледате в София на 3 декември в „Трудни за обичане“, театър Българска армия, а съвсем веднага бихте могли да прочетете отговорите ѝ

  • Кулинарните вълшебства на MIAM

    Мини бургери с ярки цветове и изобилие от вкусове? Да, това е само началото от вълшебния свят на MIAM. Тук храната е истинско преживяване – красиво, апетитно и запомнящо се. Тяхната философия е проста: всичко се приготвя ръчно, с най-добрите сезонни продукти и без полуфабрикати. От хляба, който сами замесват, до свежите зеленчуци и изкусно съчетаните подправки.

  • Искаш да подариш смартфон за Коледа? Имаш го с промокод за отстъпка само до 12.12

    Знаеш ли кой е най-хубавият коледен подарък? Ние ще ти кажем - този, който е полезен, практичен и... изгоден. И понеже не е добре да се пазарува в последния момент (въпреки че всички така правим), сега ще ти дадем няколко идеи за перфектен подарък за Коледа от HMD. Кои са HMD (Human Mobile Devices)? Това е финландска компания, която е най-големият производител

  • INTERSPORT и McKINLEY - топ екипировка за планински приключения

    Планината винаги е била източник на вдъхновение, предизвикателство и свобода. За тези, които се осмеляват да се докоснат до нейната красота, INTERSPORT осигурява надеждно оборудване за всяко приключение. Магазините разполагат с богат асортимент от продукти за разнообразни активности – от тенис и плуване до катерене и туризъм. А сред множеството марки,

  • 20 бързи въпроса към Жлъч

    Матю Стоянов – по-добре познат като Жлъч и част от So Called Crew (заедно с Григовор и Гена), организацията с най-смисления, искрен и близък до публиката рап в България – нахвърля бързо своите мисли и факти по нашите 20 въпроса:   Как би обяснил работата си на първокласник? Крещя на хора за пари.  Най-сладката част от работата ти? Пак е същото – крещя

  • Ново място в София: Италианският La Passione

    Страст. Колко кратка дума, а какво желание се крие зад нея. Именно това е движещата сила на новия италиански ресторант - La Passione. Заведението разкрива любовта към Италия и ни посвещава в нея. Тук тя е разказана умело във всяка чиния, с всяка усмивка и дори с малките изтънчени детайли. Уютното място отваря врати след 20 години опит в ресторантьорството на

  • Подарък от AI: Какво избра изкуственият интелект за любимите ни герои от книгите?

    С наближаването на коледните празници, идва и онова нелеко изпитание, пред което се изправяме всяка година – купуването на подаръци. Винаги искаме да зарадваме близките си, като намерим нещо оригинално и избрано сякаш специално за тях. Но процесът не е никак лесен. Само ако имаше как някой да го направи вместо нас… или поне да ни съдейства в избора. Тук се

  • Сладък живот в Baci Dolci: Здравословни лакомства и неустоим вкус

    Ако някой ни попита кое е едно от любимите ни места на света, то най-вероятно бихме казали следното: ароматна, приветлива и уютна сладкарница, където всяка хапка сякаш има вкус на щастие. Точно каквато е Baci Dolci. Тяхната вълнуваща история се пише вече в продължение на цели две десетилетия, а всичко започва с много мечти, кулинарна страст… и едно вълшебно