☰
✕

Симон Варсано

12149 Категория: Нещо ново
Да чуеш от някого, че изпитва изключително хубави чувства към Пирогов, няма как да не те шокира поне леко. Но при Симон Варсано те си имат съвсем разумно обяснение - именно там той започва своя професионален път като фотограф и, освен безброй чисто документални снимки, създава и куп приятелства. Нищо че първият му ден там е белязан с припадък и шамари за свестяване.

Остава в Пирогов 25 години, но през това време има свободата да работи и на много други места. Започва да снима за театъра веднага след като завършва. Влиза в киното като фотограф на големи български и чуждестранни продукции в Бояна. Работи и в Хелзинския комитет няколко години, през които вижда гледки далеч по-кошмарни от тези в болницата. И те си остават там, в главата му, защото му е невъзможно да остане безучастен. Но не отнемат ведрината и усмивката му. „Дядо ми беше такъв - свиркаше си при най-тежки положения." Не го сломява и небезизвестната случка близо до Полиграфическия комбинат, свързана с надписите „Тодор Берия Живков", които прави на няколко сгради в София в продължение на три месеца, и която води до изстрели, раняване и обвинение в хулигански прояви в Борисовата градина. „Разбира се, че ме беше страх. Много ме беше страх, но го правех."

Неговият позитивизъм му помага и да приеме спокойно загубата на голяма част от негативите при едно пренасяне. Но за наше, а и негово щастие, наскоро му се обаждат от Пирогов да отиде да си вземе нещата от някакъв забравен шкаф. Точно оттам изскачат лентите, родили изложбата, която вече е наредена в Гьоте институт. Тя показва вълнуващи черно-бели портрети, снимани в продължение на около 25 години, на хора като Рангел Вълчанов, Коко Азарян, Иван Радоев, Радой Ралин, Ицко Финци, Чочо Попйорданов. „Това са личности, които по някакъв начин са ме вълнували и са ме обогатявали. Карат те да се чувстваш горд, че си бил посят на това парче земя."

Как се зароди интересът към фотографията?
От много малък съм воайор. В квартала, в който живеех като дете, повечето къщи бяха с приземни етажи с прозорци наполовина над улицата. Непрекъснато надничах. Беше ми любопитно какво се случва там. Много от гледките си ги спомням все още. Имаше един арменец - много мускулест, когото ние децата страшно харесвахме. За нас беше като Аполон. Минавайки покрай неговата къща, винаги поглеждах. Виждал съм какво ли не - целувки, караници, семейни случки... и сега са ми пред очите.

Коя е най-паметната среща, случила се заради камерата?
Аз съм от фотографите, които не обичат да се натрапват - стоя настрана, наблюдавам. Голямо щастие за фотографа е да бъде допуснат. Аз съм допуснат от повечето актьори - в един момент те спират да ме забелязват и аз снимам това, което ми харесва. Така се улавят наистина интимни моменти. Готов съм със снимките за още една изложба.

Кое е най-приятното в занаята?
Когато покажа снимката на някого и видя как я възприема - промяната в очите, в поведението. Винаги наблюдавам, когато имам възможност. Дори се абстрахирам от думите.
На какво учи работата?
Ако трябва да съм честен, най-много съм научил от спорта - дълги години бях плувец.  Дисциплината, дългият работен ден, да спиш няколко часа и да станеш, за да работиш отново.
А бихте ли си я сменили?
Не, искам винаги да съм фотограф. Но не се страхувам да работя каквото и да е. Въпреки че нищо друго не умея така добре. И все пак... с удоволствие бих работил като градинар.

Какво ви се снима?
Голяма мечта ми е да чиракувам при фотографите на American Ballet. Много са добри и ми харесва как работят. Има неща, които знам как са направили, и други, които не знам. И искам да съм до тях, да се науча. Непрекъснато да се уча.
От кого сте се учили тогава, в началото?
Картие-Бресон. Любим фотограф. От неговите снимки съм придобил желанието моите да имат тази интелигентност и свобода. Той вижда всичко едновременно - и осветление, и композиция, и успява да направи човека в кадър изключително искрен и емоционален.

Черно-бяло или цветно?
Обичам черно-бялата фотография, но понякога виждам, че цветът има изключителна роля - като композиция, като динамика - и допринася снимката да е по-красива и по-интересна. Безсмислено е в такъв момент да показваш снимката черно-бяла. Не съм от тези, които се ограничават. Отворен съм във всички посоки. Гледам и наблюдавам... И много не обичам да говоря за фотография. Технически снимам по начина, по който снимах с лентовия фотоапарат - на ръчен режим. Дори не познавам добре възможностите на апарата си.

Не ползвате ли инструменти за обработка?
Според мен са нечестни. Прелестта на фотографията е в това, че улавяш някакъв миг - една снимка може да покаже ужаса на цяла война, а може и да те направи щастлив, улавяйки малка част от секундата. В следващия момент този миг си отива. И в цялата тази прелест и красота, която обичам, изведнъж се появяват някакви инструменти, с които мажеш, цапаш, променяш. Безсмислено е. Моите снимки изглеждат така, както на дисплея на апарата.

А що се отнася до човешкото лице - то се обогатява с годините и е безсмислено да го променяш. Ето, една личност като Робърт де Ниро - няма нищо изкуствено по него. И в момента, в който се усмихне, мисля, че няма момиче от 16 до 60 години, което да може да му устои. Забождат се две трапчинки, очите му светват и виждаш, че този поглед е за теб.

Как минава един ваш ден?
Почти всеки ден работя. Не гледам телевизия. Слушам доста музика. Почти всякаква. Доста джаз. Движа се с колело. Цял живот само това съм искал да карам. Дано успея с това да стигна и до Орландовци. (смях)
Имате ли си любими места в София?
Обичам тази част на София, която е построена не сега, а между двете войни. Около Докторската градина, около Военна академия. Атмосферата на „Иван Асен" ми е любима. Обичам и парковете. За съжаление този, който най харесвам - Западен парк - е доста занемарен. Няколко пъти съм снимал в него и съм го обикалял доста. Сега е тръгнало такова строителство наоколо... Както са започнали, сигурно всичко ще вземат. Безобразници.

Кое ви ядосва?
Хората, които живеят с идеята, че всички са им длъжни, а те нищо не трябва да дават или да оставят след себе си. Някаква бясна алчна личност се е появил от нашия сънародник, който, не знам защо, изведнъж реши, че трябва да живее в огромни бастилии, които стоят празни, да кара коли като зилове и в името на това да краде и да прави други хора нещастни. Да не говорим за унищожаването на природни места, които се застроиха по абсолютно дебилски начин. Това, което се случва в България, е абсурдно. Ясно е за всеки мислещ човек. Абсурдно е да мислиш само за себе си и за собствения си търбух, а не за родината си и за хората, които са ти сънародници. Но лошото е, че са като танкове. Унищожават всичко безкомпромисно.
Оптимист ли сте?
Да, колкото и странно да звучи. Аз съм човек, който смята, че след като сме на тази земя, трябва да се радваме на живота. Така или иначе сме за малко. И все се надявам да разберем, че от нас зависи как ще излезем от затворения кръг, в който сме попаднали.

Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев

Да чуеш от някого, че изпитва изключително хубави чувства към Пирогов, няма как да не те шокира поне леко. Но при Симон Варсано те си имат съвсем разумно обяснение - именно там той започва своя професионален път като фотограф и, освен безброй чисто документални снимки, създава и куп приятелства. Нищо че първият му ден там е белязан с припадък и шамари за свестяване.

Остава в Пирогов 25 години, но през това време има свободата да работи и на много други места. Започва да снима за театъра веднага след като завършва. Влиза в киното като фотограф на големи български и чуждестранни продукции в Бояна. Работи и в Хелзинския комитет няколко години, през които вижда гледки далеч по-кошмарни от тези в болницата. И те си остават там, в главата му, защото му е невъзможно да остане безучастен. Но не отнемат ведрината и усмивката му. „Дядо ми беше такъв - свиркаше си при най-тежки положения." Не го сломява и небезизвестната случка близо до Полиграфическия комбинат, свързана с надписите „Тодор Берия Живков", които прави на няколко сгради в София в продължение на три месеца, и която води до изстрели, раняване и обвинение в хулигански прояви в Борисовата градина. „Разбира се, че ме беше страх. Много ме беше страх, но го правех."

Неговият позитивизъм му помага и да приеме спокойно загубата на голяма част от негативите при едно пренасяне. Но за наше, а и негово щастие, наскоро му се обаждат от Пирогов да отиде да си вземе нещата от някакъв забравен шкаф. Точно оттам изскачат лентите, родили изложбата, която вече е наредена в Гьоте институт. Тя показва вълнуващи черно-бели портрети, снимани в продължение на около 25 години, на хора като Рангел Вълчанов, Коко Азарян, Иван Радоев, Радой Ралин, Ицко Финци, Чочо Попйорданов. „Това са личности, които по някакъв начин са ме вълнували и са ме обогатявали. Карат те да се чувстваш горд, че си бил посят на това парче земя."

Как се зароди интересът към фотографията?
От много малък съм воайор. В квартала, в който живеех като дете, повечето къщи бяха с приземни етажи с прозорци наполовина над улицата. Непрекъснато надничах. Беше ми любопитно какво се случва там. Много от гледките си ги спомням все още. Имаше един арменец - много мускулест, когото ние децата страшно харесвахме. За нас беше като Аполон. Минавайки покрай неговата къща, винаги поглеждах. Виждал съм какво ли не - целувки, караници, семейни случки... и сега са ми пред очите.

Коя е най-паметната среща, случила се заради камерата?
Аз съм от фотографите, които не обичат да се натрапват - стоя настрана, наблюдавам. Голямо щастие за фотографа е да бъде допуснат. Аз съм допуснат от повечето актьори - в един момент те спират да ме забелязват и аз снимам това, което ми харесва. Така се улавят наистина интимни моменти. Готов съм със снимките за още една изложба.

Кое е най-приятното в занаята?
Когато покажа снимката на някого и видя как я възприема - промяната в очите, в поведението. Винаги наблюдавам, когато имам възможност. Дори се абстрахирам от думите.
На какво учи работата?
Ако трябва да съм честен, най-много съм научил от спорта - дълги години бях плувец.  Дисциплината, дългият работен ден, да спиш няколко часа и да станеш, за да работиш отново.
А бихте ли си я сменили?
Не, искам винаги да съм фотограф. Но не се страхувам да работя каквото и да е. Въпреки че нищо друго не умея така добре. И все пак... с удоволствие бих работил като градинар.

Какво ви се снима?
Голяма мечта ми е да чиракувам при фотографите на American Ballet. Много са добри и ми харесва как работят. Има неща, които знам как са направили, и други, които не знам. И искам да съм до тях, да се науча. Непрекъснато да се уча.
От кого сте се учили тогава, в началото?
Картие-Бресон. Любим фотограф. От неговите снимки съм придобил желанието моите да имат тази интелигентност и свобода. Той вижда всичко едновременно - и осветление, и композиция, и успява да направи човека в кадър изключително искрен и емоционален.

Черно-бяло или цветно?
Обичам черно-бялата фотография, но понякога виждам, че цветът има изключителна роля - като композиция, като динамика - и допринася снимката да е по-красива и по-интересна. Безсмислено е в такъв момент да показваш снимката черно-бяла. Не съм от тези, които се ограничават. Отворен съм във всички посоки. Гледам и наблюдавам... И много не обичам да говоря за фотография. Технически снимам по начина, по който снимах с лентовия фотоапарат - на ръчен режим. Дори не познавам добре възможностите на апарата си.

Не ползвате ли инструменти за обработка?
Според мен са нечестни. Прелестта на фотографията е в това, че улавяш някакъв миг - една снимка може да покаже ужаса на цяла война, а може и да те направи щастлив, улавяйки малка част от секундата. В следващия момент този миг си отива. И в цялата тази прелест и красота, която обичам, изведнъж се появяват някакви инструменти, с които мажеш, цапаш, променяш. Безсмислено е. Моите снимки изглеждат така, както на дисплея на апарата.

А що се отнася до човешкото лице - то се обогатява с годините и е безсмислено да го променяш. Ето, една личност като Робърт де Ниро - няма нищо изкуствено по него. И в момента, в който се усмихне, мисля, че няма момиче от 16 до 60 години, което да може да му устои. Забождат се две трапчинки, очите му светват и виждаш, че този поглед е за теб.

Как минава един ваш ден?
Почти всеки ден работя. Не гледам телевизия. Слушам доста музика. Почти всякаква. Доста джаз. Движа се с колело. Цял живот само това съм искал да карам. Дано успея с това да стигна и до Орландовци. (смях)
Имате ли си любими места в София?
Обичам тази част на София, която е построена не сега, а между двете войни. Около Докторската градина, около Военна академия. Атмосферата на „Иван Асен" ми е любима. Обичам и парковете. За съжаление този, който най харесвам - Западен парк - е доста занемарен. Няколко пъти съм снимал в него и съм го обикалял доста. Сега е тръгнало такова строителство наоколо... Както са започнали, сигурно всичко ще вземат. Безобразници.

Кое ви ядосва?
Хората, които живеят с идеята, че всички са им длъжни, а те нищо не трябва да дават или да оставят след себе си. Някаква бясна алчна личност се е появил от нашия сънародник, който, не знам защо, изведнъж реши, че трябва да живее в огромни бастилии, които стоят празни, да кара коли като зилове и в името на това да краде и да прави други хора нещастни. Да не говорим за унищожаването на природни места, които се застроиха по абсолютно дебилски начин. Това, което се случва в България, е абсурдно. Ясно е за всеки мислещ човек. Абсурдно е да мислиш само за себе си и за собствения си търбух, а не за родината си и за хората, които са ти сънародници. Но лошото е, че са като танкове. Унищожават всичко безкомпромисно.
Оптимист ли сте?
Да, колкото и странно да звучи. Аз съм човек, който смята, че след като сме на тази земя, трябва да се радваме на живота. Така или иначе сме за малко. И все се надявам да разберем, че от нас зависи как ще излезем от затворения кръг, в който сме попаднали.

Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Почти 1 милион са посещенията на eMAG платформата след първите 5 часа от старта на кампанията днес

    Общата стойност на направените поръчки за първите 5 часа от кампанията е над 33,5 млн. лв. 57,53% от поръчките са направени през мобилни устройства Клиентите добавят средно по 3,6 продукта, възползвайки се от голямото разнообразие от оферти в платформата След първите пет часа от началото на 12-ото издание на eMAG Black Friday в България клиентите

  • Papa Johns с грандиозно откриване в България – първият ресторант посрещна стотици фенове на пицата с празник през целия ден

    Papa Johns официално направи своя дебют в България с откриването на първия си ресторант на ул. Казбек 62. Още с отварянето, ресторантът посрещна стотици посетители през целия ден, които се включиха в празничната програма с множество активности, дегустации и изненади. Papa Johns стъпва на българския пазар с репутацията си на компания, която поставя изключително

  • Шопинг на четири лапи: Къде да пазарувате за своя домашен любимец

    Домашният любимец ангажира доста от времето ни и ако притежавате такъв, често сте изправени пред необходимостта бързо да решите какво и откъде да купите за него. Най-често, разбира се, става дума за храна. Залагате на любимата му марка или пък искате да пробвате нова - и в двата случая се нуждаете от добър зоомагазин. Същото важи и за специалните моменти, когато

  • Обичате ли своите четириноги приятели? Хранете ги природосъобразно: по метода BARF

    Не мода, не някаква приумица, а истинска грижа за здравето на вашия любимец - това е BARF. Абревиатурата идва от Biologically Appropriate Raw Food и означава Биологично подходяща сурова храна. Целта е на домашните любимци да се осигури режим, максимално близък до този, който са имали техните предци, които са живеели в дивата природа. Защото ако те живееха

  • 10 причини и още 10 % отгоре: Защо BILLA e подходяща за вашите. И вашите на вашите

    Навиците да пазаруваме се променят все по-категорично от поколение на поколение. До степен, в която с еднаква почуда едното пита другото защо гледа на телефона си като на тотална покупателна машина, а отсрещното с невинна усмивка недоумява какво му е толкова хубавото на плащането с банкноти и стотинки. Накратко: Ако думата "ресто" ти звучи като далечно ехо

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Анелия Луцинова

    Напоследък сте я гледали в нашумялата постановка „Премахни от приятели“, а преди – на екрана в „Комиците и приятели“ и в сериала „Сутрешен блок“ с Тодор Колев, на сцена – също и в „Горката Франция“. Така че да, бихте добавили Ани към приятели. Добавете към прочетеното днес и нейните отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснила работата си на първокласник? Ако

  • Zundert Extreme и Responsible Rider: Заедно за по-безопасни приключения

    Екстремните машини ни дават свобода, вятър в косите и адреналин на макс. Но с голямата сила следва и голямата отговорност. Програмата Responsible Rider, подкрепена от Zundert Extreme – официален представител на BRP в България, кани всички ценители на приключенията да бъдат не само смели, но и разумни на пътя. А ти Responsible Rider ли си? Като основен

  • Ново място в София: Maestro Bar & Club

    Всеки, който живее в столицата, знае, че тук скуката трудно може да ни залови. Измежду пъстрите улици и оживени квартали постоянно изникват нови забавления, преживявания и места, които да разнообразяват дните ни винаги, когато имаме нужда. А от съвсем скоро София има още едно бижу, което да добави в колекцията си – Maestro Bar & Club – и ние вече бързаме да освободим

  • 4 любими места в Пловдив

    Пловдив е от онези любими колоритни места, които веднъж посетиш ли, те карат да се връщаш отново и отново. Градът те потапя в магията си още с първите стъпки по завладяващите калдъръмени улици. Заведения, кафенета, барове, хотели – във всяко място тук, между емблематичните тепета, живее духът на многовековната пловдивска история. В Стария град времето сякаш

  • Мария Сапунджиева: Нося смеха и тъгата в хармония

    Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената. А дали се нервира бързо и коя е последната постановка, на която е била като зрител, дали редовно пие калвадос, липсва ли ѝ Мама Божка и какво е купила с първия си хонорар – ще може

  • Цецо Елвиса: В живота ми върви като на майтап

    Цветелин Атанасов, по-известен като Цецо Елвиса, умее да стои в „обувките“ на една гигантска фигура в музиката, но и някак си едновременно с това да бъде винаги напълно себе си, искрен и свободен. Един от онези цветни персонажи, които заслужават радост и уважение, защото разнообразяват българската сцена и наистина знаят как се прави шоу. А в това последното

  • Магия в чиния: 7 места за невероятен брънч

    София е кулинарният рай за любителите на брънча. Този съвременен микс от късна закуска и обяд предоставя не само разнообразие от вкусове, но и създава специална обстановка за релакс и срещи с любими хора. Все повече заведения в столицата предлагат креативни менюта, вдъхновени както от традиционната българска кухня, така и от известни международни рецепти.

  • 20 бързи въпроса към... Къци Вапцаров

    Къци няма нужда от специално представяне – зад неговите четири букви стои голяма част от „азбуката“ на българския шоубизнес. Така че бързаме направо да ви представим неговите отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Да си първокласник, то не е шега... Работата на първокласника е много отговорна. Трябва да положи

  • Очна клиника „Ден“: Иновации и професионализъм в грижата за вашите очи

    Очна клиника „Ден” e един от първите частни очни центрове в страната, предлагащ операция на катаракта и лазерна корекция на зрението. Започнал от малък частен кабинет в центъра на София, основателят на клиниката доц. Андрей Андреев днес приема и лекува болните, заобиколен от едни от най-добрите български офталмолози. Клиниката е оборудвана с най-съвременна

  • 3,999 причини и другия път да не гласуваш

    Първо да поясня – това не са 3999 причини – това са, словом, три цяло и 999 хилядни причини да не гласуваш и на следващите избори. Които, както вероятно ще стане, ще бъдат догодина, ама да видим.  1. Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Марк Твен го е казал, значи е мъдро. Като го цитираш и напишеш отдолу "Марк Твен", показваш, че си чел един вагон книги

  • 5 начина да бойкотираш Хелоуин

    Представи си, че си дете и има празник, на който можеш да се облечеш като любим герой, да покажеш креативност в костюма си и да получаваш безплатни лакомства. Звучи като нормална детска мечта и точно това се случва веднъж в годината на Хелоуин.  НО ТИ ЗНАЕШ ИСТИНАТА! Знаеш, че лукавия посяга с дългите си кокалести пръсти към душите на децата, като ги изкушава

  • Jazz Evolution - едно пътешествие в историята на танца на 31 октомври в "Азарян"

    "Jazz Evolution" представлява вълнуващо танцово пътешествие, което преплита и обединява различни улични танцови стилове с автентичния джаз танц. Осмелявайки се да вникнат по-дълбоко в историята, артистите в "Jazz Evolution" се питат какво би се случило, ако джазът бъде възприет като съвременен уличен танц, наред с хип-хопа и хаус танца. Спектакълът е

  • Изкуство в бутилка: 3 марки за крафт бира с характер

    Има ли напитка, създадена с повече внимание, творчество и отдаденост от крафт бирата? Ние лично не вярваме. В света на занаятчийското пиво всяка рецепта е стремеж към съвършенство, всеки вкус е по-смел и необикновен от предишния, а всяка глътка е ново приключение. Точно това откриваме в трите марки, за които разказваме по-надолу. Така че ако сте любител или

  • Салиев Дентал Кеър: Иновативна грижа за вашата усмивка с помощта на изкуствен интелект

    Усмивката е един от най-важните елементи на вашето излъчване. Тя е това, което може да ни направи по-уверени, да създаде положително първо впечатление и да подобри начина, по който ни възприемат околните. В Салиев Дентал Кеър разбират това повече от всеки друг и предлагат не просто дентално лечение, а цялостна отборна грижа за вашата усмивка. Клиниката

  • Study in France – Work in Bulgaria: Всичко за обучението на френски език, което трябва да знаете

    Франция – страната на любовта, музеите и виното. Сърцето на европейската цивилизация, дом на Лувъра, Версай, Френската ривиера, Дисниленд… почти всеки от нас си е мечтал да я посети поне веднъж. Но освен с невероятна култура, архитектура и кухня, Франция може да се похвали и с изключително престижно образование, което я прави една от най-предпочитаните