Sofialive.bg

София си мечтае да поостанеш

София си мечтае да поостанеш София си мечтае да поостанеш
София е една любов, към която винаги се връщаш. Колкото и нови влечения да си срещнал, колкото и океани да си прекосил. Дори и да си позабравил румените ѝ залези и златните плитки, създадени от слънце. Тя винаги те чака с нетърпение и цветни балони. Постила ти червен килим пред Народния театър, черпи те питие на Петте кьошета и ти разказва за случките на Витошка.

Мечтае си този уикенд да останеш и е подготвила цяла програма за деня.

Сутринта:

Среща те в Южния парк. Сяда до теб на пейката и кротко се усмихва. Взела е кафе от близкото магазинче. Говори бавно и спокойно, сякаш не бърза за никъде. Но не се учудвай, защото София понякога спира задъхана, оставя чантите си и се надява да я забележиш. Да я прегърнеш и просто да помълчите за малко. На фона на целия шум, клаксоните и задръстванията.

След това те води към центъра. Поздравява уличните музиканти на Графа и се опитва да запомни всеки акорд от тяхното изкуство.

Следобяд:

И ето че неусетно стигате до площад Славейков. Отдавна знаеш, че там винаги ще откриеш някой арт базар. София те води за ръка през сергиите и техните чудеса. Взима си сувенир, букет лалета и специалния шоколад с боровинки. Тя обича да експериментира, да обикаля, да твори. Повежда те до близката антикварница, показва ти любимите ѝ книги и грамофонни плочи. И се радва, когато обърнеш внимание на малките находки, съхранили в себе си толкова история.

Вечерта:

Качвате се на трамвай 10. Към спирка “Вишнева”, разбира се. Тук въздухът е по-свеж, дърветата са по-зелени, а ароматът - най-сладък. Мястото крие неповторима романтика. София ти разказва за детството ѝ, изпълнено с вкус на вишни. За старите трамваи и младите мечти. Учи те на историята си, свързана с поети, творци и актьори. Спомня си за срещите с Яворов около “Раковска”, за разходките с Вапцаров по “Ангел Кънчев” и вълненията с Багряна близо до “Неофит Рилски”. София пази своите улици, пропити с литература, изкуство и вечност.

Тя разгръща цялата си прелест специално за теб. Въвлича те в приключенията си и се надява да я запомниш такава. Шумна, зрелищна, малко хаотична. Винаги истинска.

 

Автор: Евелина Георгиева

София е една любов, към която винаги се връщаш. Колкото и нови влечения да си срещнал, колкото и океани да си прекосил. Дори и да си позабравил румените ѝ залези и златните плитки, създадени от слънце. Тя винаги те чака с нетърпение и цветни балони. Постила ти червен килим пред Народния театър, черпи те питие на Петте кьошета и ти разказва за случките на Витошка.

Мечтае си този уикенд да останеш и е подготвила цяла програма за деня.

Сутринта:

Среща те в Южния парк. Сяда до теб на пейката и кротко се усмихва. Взела е кафе от близкото магазинче. Говори бавно и спокойно, сякаш не бърза за никъде. Но не се учудвай, защото София понякога спира задъхана, оставя чантите си и се надява да я забележиш. Да я прегърнеш и просто да помълчите за малко. На фона на целия шум, клаксоните и задръстванията.

След това те води към центъра. Поздравява уличните музиканти на Графа и се опитва да запомни всеки акорд от тяхното изкуство.

Следобяд:

И ето че неусетно стигате до площад Славейков. Отдавна знаеш, че там винаги ще откриеш някой арт базар. София те води за ръка през сергиите и техните чудеса. Взима си сувенир, букет лалета и специалния шоколад с боровинки. Тя обича да експериментира, да обикаля, да твори. Повежда те до близката антикварница, показва ти любимите ѝ книги и грамофонни плочи. И се радва, когато обърнеш внимание на малките находки, съхранили в себе си толкова история.

Вечерта:

Качвате се на трамвай 10. Към спирка “Вишнева”, разбира се. Тук въздухът е по-свеж, дърветата са по-зелени, а ароматът - най-сладък. Мястото крие неповторима романтика. София ти разказва за детството ѝ, изпълнено с вкус на вишни. За старите трамваи и младите мечти. Учи те на историята си, свързана с поети, творци и актьори. Спомня си за срещите с Яворов около “Раковска”, за разходките с Вапцаров по “Ангел Кънчев” и вълненията с Багряна близо до “Неофит Рилски”. София пази своите улици, пропити с литература, изкуство и вечност.

Тя разгръща цялата си прелест специално за теб. Въвлича те в приключенията си и се надява да я запомниш такава. Шумна, зрелищна, малко хаотична. Винаги истинска.

 

Автор: Евелина Георгиева

Гласували общо: 1 потребители