Спас Кьосев и Боряна Каменова

С какво се събуждате?
Боряна: С нежеланието да стана. Обичам да спя.
Спас: Взимам си душ, но истински се събуждам два часа по-късно.
Без какво не мърдате от вкъщи?
Боряна: (категорична) Без усмивка.
Спас: Без кецове.

За какво никога не закъснявате?
Боряна: Закъснявам само когато имам среща с него, защото той все се мотка...
Спас:...и затова гледаш да не се прецакаш (смеят се и двамата). Никога не закъснявам да си ударя шамар, когато го заслужавам. Изключително самокритичен съм.
Кога умирате от срам?
Спас: Досега не ми се е случвало. Но се притеснявам, не си ли свърша работата като хората.
Боряна: Не умирам от срам, въпреки че по принцип съм бая срамежлива.

И в Такси-то ли е така?
Боряна: Абе в началото си мислех, че непрекъснато ще е така. Сега щом се кача, се зареждам със сила.
Спас: Притеснявам се, но гледам да съм искрен и да не търся прекия път. Ставало е какво ли не - редакторът в колата се е разплаквал, пък и аз съм се сривал. Но когато ситуацията се затегне, пускам я през себе си и я изживявам.
Боряна: Моят голям срив дойде, когато срещнахме една жена с Алцхаймер - не си спомняше къде живее и само се луташе по улиците. Два часа обикаляхме, докато намерим къщата й, а тя само повтаряше: „Много съм объркана". Стана ми адски тъжно.

Помните ли първия си курс из града?
Боряна: Моят беше тренировка, а темата - за сраженията в Либия. Първо вкарахме един дядо, който дори не знаеше, че са започнали да стрелят. После намерихме някакъв ливанец, който веднъж бе преживял война, а след това попаднахме и на една рускиня.
Спас: Дебютът ми беше точно преди Коледа. Тогава качих възрастна двойка, тръгнала на пазар. Тя беше подготвила списъка, а той - парите. Казаха ми, че на всеки празник вдигат тост, пожелават си щастие и си подаряват една съпружеска целувка. Накарах ги да се целунат и те адски се разчувстваха. Така имахме сълзи още в първото предаване. После взехме българско семейство, което живее в Турция, и с тях пяхме „Пак ще се срещнем след десет години...".
Боряна: Страшно се радвам, попаднем ли на възрастни хора, които още се обичат. Наскоро ни се случи една бабка, която каза на своя дядо: „Ох, любов моя, днес толкова зле изглеждам, пък те искат да ме снимат!". А той отговори: „Ама как, ти си винаги красива!". Бяха на около 80.

Как ловите пътници?
Боряна: Хванали сме стратегия, която...
Спас:...е чиста химия. Виждаш човека и разбираш дали е интересен. По якето, по физиономията...
Боряна:...след това аз си избирам един, редакторът също. И понеже хората в таксито не се познават, става абсолютен цирк - говорят си всякакви неща, даже една бивша детска учителка веднага въведе ред и сама ни нагласи по седалките.
Грубияни возите ли, или веднага ги сваляте?
Боряна: Не съм имала такъв случай.
Спас: Да, разбира се. По принцип ги питаме закъде пътуват и ако не се харесаме, свалям ги на следващата спирка.

Кой е любимият ви градски маршрут?
Спас: Аз карам по Цариградско и често съм в „Младост", защото спирките са нагъсто, а хората - различни. Има богати, бедни, млади, възрастни, а и се шофира лесно.
Боряна: Подуене и Сухата река. Обикновено тръгваме от бул. „Янко Сакъзов".
Кои са най-приказливи?
Спас: Тези, на които не им се влиза в таксито, обикновено имат най-много да кажат.
Боряна: Сещам се за един мъж, който доста се дърпаше в началото и го навивахме поне половин час. Накрая се получи приказна история - оказа се, че е живял къде ли не, видял е сума ти нещо и е минал през три развода.

Как избирате темите?
Спас: Те са чиста формалност - използвам ги като повод да се срещна с интересни хора. Често се случва да изляза с една мисъл в главата, но след това човекът ме повежда в съвсем друга посока. Така се получават абстрактни и философски предавания.
Как изглежда българинът в огледалото за обратно виждане?
Спас: (клати глава) Не ме интересува българинът по принцип, интересувате ме вие конкретно и какво правите относно проблема, за който си говорим.
Боряна: Точно така - когато човек няма какво да каже, започва да говори за Българина. Това си е чисто измъкване.

Накъде обикновено се отплесват събеседниците ви?
Боряна: Колко е зле всичко - здравеопазването, пенсиите...
Спас: Има теми, по които ще направиш хиляди предавания, и те пак ще звучат еднакво. Опитваме се за двайсетина минути да изкопчим това, което не е казано до момента. Често изхвърляме материал за няколко новинарски репортажи. Но ние не сме По света и у нас и винаги търсим различното. Задавам въпросите, на които нямам отговор или ми е неудобно да отговоря. Така си сверявам часовника как се става човек.

В другите таксита досаждат ли ви?
Спас: (смее се) Рядко се качвам, но когато ми се случи, никога не разкривам картите и не признавам кой съм. Напротив, интересно ми е да завържа разговор с шофьора и да се топна в автентичната атмосфера, която гоним всеки ден.
Боряна: Откакто водя предаването не съм се качвала в такси...
Спас:...но понякога таксиджиите ни пращат поздрави по наши колеги: „Кажете им, че е суперпредаване!".
Ми то си е така. Какво си повтаряте непрекъснато?
Спас: В критични ситуации си казвам: „Айде, момче, ще се справиш".
Боряна: „Никога не се главозамайвай."

Кога е идеалната вечер?
Боряна: Идеалната вечер я прави човекът, а не мястото и времето.
Спас: Да се прибера при любимата жена и да я вдишам, след като съм имал ебаси деня и съм преборил света няколко пъти. Или да се събера за по едно с приятели, да си говорим за смисъла на живота и как да оправим нещата. Казваме си: „Ще успеем, ще видиш!" - „Обещаваш ли?" - „Да!".
Къде са вашите места?
Боряна: Имах си любимо барче в Бояна, но го закриха. Казваше се No Name и беше малко, с много книги и хубава музика. Сега предпочитам да шофирам след работа - ходя до Панчарево например.
Спас: Рядко излизам, защото работя до късно. Иначе съм при архитектите на „Кракра".

По какво си падате?
Боряна: По мъже! (смее се) Нямам тип, но задължително трябва да е висок.
Спас: По жени, които са наясно със себе си. Няма значение колко са красиви според общите стандарти, даже напротив - съвършената красота ме дистанцира. Най-важно е как ухае кожата им.
На какво не танцувате?
Боряна: На чалга.
Спас: Танцувал съм пет-шест пъти в живота си, но на чалга - никога! Харесвам черната музика и често си пея, без да знам текстовете. От малък имам проблем с ученето наизуст, особено стихотворения. Но разговори помня с години.
Боряна: Аз имам една приятелка, с която сме голям тандем, и често ни питат дали не сме професионални танцьорки. Преди години бяхме на едно море и от дискотеката, където ходехме всяка вечер, даже ни предложиха да ни плащат за усилията. Проблемът беше, че бях на 16. Да се надяваме, че майка ми няма да прочете това интервю.

Кога последно се чувствахте велико?
Спас: Когато ме предизвикаха на баскетбол и победих. Преди тренирах здраво, но сега играя за удоволствие. Е, понякога участвам в минитурнири, печелил съм и състезания за журналисти. Велико беше и когато ми връчиха наградата в Тимишоара - може би най-силният момент в живота ми.
Боряна: Когато един зрител ми изпрати стихове на Павел Матев. (изстрелва бързо) „Защо си тъй неповторима, щом този свят е повторим". В събджект-а на мейла беше написал: „До красивото дете". Това е едно от любимите ми стихотворения по принцип, пък и наистина се чувствам дете.

От какво ви дойде до гуша?
Боряна: Да ме гледат накриво, когато вляза в някое кафе или магазин. Винаги съм усмихната, но ударят ли ми ей такъв поглед (свива устни и вежди), ми се скапва настроението.
Спас: От хора, които постоянно си търсят оправдания и винаги обвиняват другите, ако нещо не е свършено. Мразя също да ме подценяват и да си мислят, че лесно ще ме изпързалят.
Какво не казвате на никого?
Спас: Че се притеснявам преди всяко излизане в ефир. Мразя и момента на очакване, когато ми предстои трудна битка. В такива случаи лягам да спя.
Боряна: (към него) Знаеш ли, и аз го правя понякога, нормално е.

Да сте се излагали напоследък?
Боряна: На изпит по шведски. Караха ме да превеждам Радичков, а той е непреводим.
Спас: Не се сещам за такъв случай.
Какво най-често чувате от майките си?
Боряна: „Прибери я тази коса, бе!"
Спас: „Яж, спи и се грижи да себе си!"

Кога се правите на луди?
Боряна: Когато харесвам някого.
Спас: Абсолютно! То по принцип така разбираш, че харесваш някого.
Кога скачате на бой?
Боряна: О, не, никога!
Спас: Случвало ми се е много пъти, още в училище. Идвало ми е да се сбия на баскетболната площадка, както и един-два пъти в работата, но до юмруци не се е стигало.

За какво бихте убили?
Боряна: За голямата любов.
Спас: Ще цитирам една фраза, без да знам на кого е: „За любовта съм готов на всичко, но за свободата жертвам любовта".
Какво никога не си позволявате?
Спас: (с погнуса) Да нося метален часовник. Не разбирам защо сам си слагаш верига. Странно ми е, когато видя някой по потник, уж за по-удобно, но не е махнал часовника от ръката си.
Боряна: Аз пък не си позволявам да бъда злопаметна, гледам да ми мине бързо.

На какво заспивате?
Боряна: На меко. Случва се да завъртя и някое парче на Ролинг Стоунс.
Спас: Гледам си колекцията от автомобили над леглото, това ме успокоява. Мога да ги съзерцавам с часове.

 

ФИЛМИТЕ
Боряна: Последно гледах Everything is Illuminated с Илайджа Ууд и Юджийн Хътц от групата Гогол Бордело. Но любим актьор ми е Кларк Гейбъл. Страшно ме впечатли Стъпки в пясъка и дори ме хвана яд, че TILT го засенчи с рекламата.
Спас: Всяка седмица дебна за новия епизод на Family Guy. Кефя се на Тим Рот, Уилем Дефоу и Ал Пачино, а от режисьорите - на Клин Истууд и Дарън Аронофски (чакам да извади новия Робокоп). Мечтата ми е да видя един просто направен български филм, в който се говори за сериозни неща. Най-добър от нашите засега е Love.net и Източни пиеси.

МУЗИКАТА
Боряна: Слушам много рок и никога няма да ми омръзнат Гънс Енд Роузис. Имам цяло сиди само с парчето им „Estranged", което винаги ме размазва. Най-добрият концерт, на който бях, беше този на Ей Си / Ди Си. Но не защото ги харесвам толкова, а защото отидох в последния момент. В София искам да дойдат Гънс или Ролинг Стоунс.
Спас: Обичам Фил Колинс - той не пее, а разказва. Харесвам аренби, соул и хип-хоп заради баскетбола и ритъма, а се надъхвам с „Remember the Name" на Форт Майнър. Идва време за феста Elevation - там ще видя Джамирокуай и Сайпръс Хил, но ми се ще да дойдат и Горилаз.

КНИГИТЕ
Боряна: Майсторът и Маргарита е една от най-добрите, както и Мистерии на Кнут Хамсун. Сега прелиствам Дар на Лин Улман - много е депресарска. Доста ми говорят за Гърдата на Филип Рот, но предполагам, че няма да ми хареса.
Спас: В момента чета Звездни дневници на Станислав Лем, вътре има доста философия. В моя топ 5 влизат Сидхарта на Херман Хесе, На изток от рая на Стайнбек, както и Пилето на Уилям Уортън. Възхищавам се на стила на Ерик-Еманюел Шмит и как описва жените.

Предаването БНТ Такси върви всяка делнична вечер от 20:40 до 20:50 по Националната телевизия

Фотография Васил Танев

С какво се събуждате?
Боряна: С нежеланието да стана. Обичам да спя.
Спас: Взимам си душ, но истински се събуждам два часа по-късно.
Без какво не мърдате от вкъщи?
Боряна: (категорична) Без усмивка.
Спас: Без кецове.

За какво никога не закъснявате?
Боряна: Закъснявам само когато имам среща с него, защото той все се мотка...
Спас:...и затова гледаш да не се прецакаш (смеят се и двамата). Никога не закъснявам да си ударя шамар, когато го заслужавам. Изключително самокритичен съм.
Кога умирате от срам?
Спас: Досега не ми се е случвало. Но се притеснявам, не си ли свърша работата като хората.
Боряна: Не умирам от срам, въпреки че по принцип съм бая срамежлива.

И в Такси-то ли е така?
Боряна: Абе в началото си мислех, че непрекъснато ще е така. Сега щом се кача, се зареждам със сила.
Спас: Притеснявам се, но гледам да съм искрен и да не търся прекия път. Ставало е какво ли не - редакторът в колата се е разплаквал, пък и аз съм се сривал. Но когато ситуацията се затегне, пускам я през себе си и я изживявам.
Боряна: Моят голям срив дойде, когато срещнахме една жена с Алцхаймер - не си спомняше къде живее и само се луташе по улиците. Два часа обикаляхме, докато намерим къщата й, а тя само повтаряше: „Много съм объркана". Стана ми адски тъжно.

Помните ли първия си курс из града?
Боряна: Моят беше тренировка, а темата - за сраженията в Либия. Първо вкарахме един дядо, който дори не знаеше, че са започнали да стрелят. После намерихме някакъв ливанец, който веднъж бе преживял война, а след това попаднахме и на една рускиня.
Спас: Дебютът ми беше точно преди Коледа. Тогава качих възрастна двойка, тръгнала на пазар. Тя беше подготвила списъка, а той - парите. Казаха ми, че на всеки празник вдигат тост, пожелават си щастие и си подаряват една съпружеска целувка. Накарах ги да се целунат и те адски се разчувстваха. Така имахме сълзи още в първото предаване. После взехме българско семейство, което живее в Турция, и с тях пяхме „Пак ще се срещнем след десет години...".
Боряна: Страшно се радвам, попаднем ли на възрастни хора, които още се обичат. Наскоро ни се случи една бабка, която каза на своя дядо: „Ох, любов моя, днес толкова зле изглеждам, пък те искат да ме снимат!". А той отговори: „Ама как, ти си винаги красива!". Бяха на около 80.

Как ловите пътници?
Боряна: Хванали сме стратегия, която...
Спас:...е чиста химия. Виждаш човека и разбираш дали е интересен. По якето, по физиономията...
Боряна:...след това аз си избирам един, редакторът също. И понеже хората в таксито не се познават, става абсолютен цирк - говорят си всякакви неща, даже една бивша детска учителка веднага въведе ред и сама ни нагласи по седалките.
Грубияни возите ли, или веднага ги сваляте?
Боряна: Не съм имала такъв случай.
Спас: Да, разбира се. По принцип ги питаме закъде пътуват и ако не се харесаме, свалям ги на следващата спирка.

Кой е любимият ви градски маршрут?
Спас: Аз карам по Цариградско и често съм в „Младост", защото спирките са нагъсто, а хората - различни. Има богати, бедни, млади, възрастни, а и се шофира лесно.
Боряна: Подуене и Сухата река. Обикновено тръгваме от бул. „Янко Сакъзов".
Кои са най-приказливи?
Спас: Тези, на които не им се влиза в таксито, обикновено имат най-много да кажат.
Боряна: Сещам се за един мъж, който доста се дърпаше в началото и го навивахме поне половин час. Накрая се получи приказна история - оказа се, че е живял къде ли не, видял е сума ти нещо и е минал през три развода.

Как избирате темите?
Спас: Те са чиста формалност - използвам ги като повод да се срещна с интересни хора. Често се случва да изляза с една мисъл в главата, но след това човекът ме повежда в съвсем друга посока. Така се получават абстрактни и философски предавания.
Как изглежда българинът в огледалото за обратно виждане?
Спас: (клати глава) Не ме интересува българинът по принцип, интересувате ме вие конкретно и какво правите относно проблема, за който си говорим.
Боряна: Точно така - когато човек няма какво да каже, започва да говори за Българина. Това си е чисто измъкване.

Накъде обикновено се отплесват събеседниците ви?
Боряна: Колко е зле всичко - здравеопазването, пенсиите...
Спас: Има теми, по които ще направиш хиляди предавания, и те пак ще звучат еднакво. Опитваме се за двайсетина минути да изкопчим това, което не е казано до момента. Често изхвърляме материал за няколко новинарски репортажи. Но ние не сме По света и у нас и винаги търсим различното. Задавам въпросите, на които нямам отговор или ми е неудобно да отговоря. Така си сверявам часовника как се става човек.

В другите таксита досаждат ли ви?
Спас: (смее се) Рядко се качвам, но когато ми се случи, никога не разкривам картите и не признавам кой съм. Напротив, интересно ми е да завържа разговор с шофьора и да се топна в автентичната атмосфера, която гоним всеки ден.
Боряна: Откакто водя предаването не съм се качвала в такси...
Спас:...но понякога таксиджиите ни пращат поздрави по наши колеги: „Кажете им, че е суперпредаване!".
Ми то си е така. Какво си повтаряте непрекъснато?
Спас: В критични ситуации си казвам: „Айде, момче, ще се справиш".
Боряна: „Никога не се главозамайвай."

Кога е идеалната вечер?
Боряна: Идеалната вечер я прави човекът, а не мястото и времето.
Спас: Да се прибера при любимата жена и да я вдишам, след като съм имал ебаси деня и съм преборил света няколко пъти. Или да се събера за по едно с приятели, да си говорим за смисъла на живота и как да оправим нещата. Казваме си: „Ще успеем, ще видиш!" - „Обещаваш ли?" - „Да!".
Къде са вашите места?
Боряна: Имах си любимо барче в Бояна, но го закриха. Казваше се No Name и беше малко, с много книги и хубава музика. Сега предпочитам да шофирам след работа - ходя до Панчарево например.
Спас: Рядко излизам, защото работя до късно. Иначе съм при архитектите на „Кракра".

По какво си падате?
Боряна: По мъже! (смее се) Нямам тип, но задължително трябва да е висок.
Спас: По жени, които са наясно със себе си. Няма значение колко са красиви според общите стандарти, даже напротив - съвършената красота ме дистанцира. Най-важно е как ухае кожата им.
На какво не танцувате?
Боряна: На чалга.
Спас: Танцувал съм пет-шест пъти в живота си, но на чалга - никога! Харесвам черната музика и често си пея, без да знам текстовете. От малък имам проблем с ученето наизуст, особено стихотворения. Но разговори помня с години.
Боряна: Аз имам една приятелка, с която сме голям тандем, и често ни питат дали не сме професионални танцьорки. Преди години бяхме на едно море и от дискотеката, където ходехме всяка вечер, даже ни предложиха да ни плащат за усилията. Проблемът беше, че бях на 16. Да се надяваме, че майка ми няма да прочете това интервю.

Кога последно се чувствахте велико?
Спас: Когато ме предизвикаха на баскетбол и победих. Преди тренирах здраво, но сега играя за удоволствие. Е, понякога участвам в минитурнири, печелил съм и състезания за журналисти. Велико беше и когато ми връчиха наградата в Тимишоара - може би най-силният момент в живота ми.
Боряна: Когато един зрител ми изпрати стихове на Павел Матев. (изстрелва бързо) „Защо си тъй неповторима, щом този свят е повторим". В събджект-а на мейла беше написал: „До красивото дете". Това е едно от любимите ми стихотворения по принцип, пък и наистина се чувствам дете.

От какво ви дойде до гуша?
Боряна: Да ме гледат накриво, когато вляза в някое кафе или магазин. Винаги съм усмихната, но ударят ли ми ей такъв поглед (свива устни и вежди), ми се скапва настроението.
Спас: От хора, които постоянно си търсят оправдания и винаги обвиняват другите, ако нещо не е свършено. Мразя също да ме подценяват и да си мислят, че лесно ще ме изпързалят.
Какво не казвате на никого?
Спас: Че се притеснявам преди всяко излизане в ефир. Мразя и момента на очакване, когато ми предстои трудна битка. В такива случаи лягам да спя.
Боряна: (към него) Знаеш ли, и аз го правя понякога, нормално е.

Да сте се излагали напоследък?
Боряна: На изпит по шведски. Караха ме да превеждам Радичков, а той е непреводим.
Спас: Не се сещам за такъв случай.
Какво най-често чувате от майките си?
Боряна: „Прибери я тази коса, бе!"
Спас: „Яж, спи и се грижи да себе си!"

Кога се правите на луди?
Боряна: Когато харесвам някого.
Спас: Абсолютно! То по принцип така разбираш, че харесваш някого.
Кога скачате на бой?
Боряна: О, не, никога!
Спас: Случвало ми се е много пъти, още в училище. Идвало ми е да се сбия на баскетболната площадка, както и един-два пъти в работата, но до юмруци не се е стигало.

За какво бихте убили?
Боряна: За голямата любов.
Спас: Ще цитирам една фраза, без да знам на кого е: „За любовта съм готов на всичко, но за свободата жертвам любовта".
Какво никога не си позволявате?
Спас: (с погнуса) Да нося метален часовник. Не разбирам защо сам си слагаш верига. Странно ми е, когато видя някой по потник, уж за по-удобно, но не е махнал часовника от ръката си.
Боряна: Аз пък не си позволявам да бъда злопаметна, гледам да ми мине бързо.

На какво заспивате?
Боряна: На меко. Случва се да завъртя и някое парче на Ролинг Стоунс.
Спас: Гледам си колекцията от автомобили над леглото, това ме успокоява. Мога да ги съзерцавам с часове.

 

ФИЛМИТЕ
Боряна: Последно гледах Everything is Illuminated с Илайджа Ууд и Юджийн Хътц от групата Гогол Бордело. Но любим актьор ми е Кларк Гейбъл. Страшно ме впечатли Стъпки в пясъка и дори ме хвана яд, че TILT го засенчи с рекламата.
Спас: Всяка седмица дебна за новия епизод на Family Guy. Кефя се на Тим Рот, Уилем Дефоу и Ал Пачино, а от режисьорите - на Клин Истууд и Дарън Аронофски (чакам да извади новия Робокоп). Мечтата ми е да видя един просто направен български филм, в който се говори за сериозни неща. Най-добър от нашите засега е Love.net и Източни пиеси.

МУЗИКАТА
Боряна: Слушам много рок и никога няма да ми омръзнат Гънс Енд Роузис. Имам цяло сиди само с парчето им „Estranged", което винаги ме размазва. Най-добрият концерт, на който бях, беше този на Ей Си / Ди Си. Но не защото ги харесвам толкова, а защото отидох в последния момент. В София искам да дойдат Гънс или Ролинг Стоунс.
Спас: Обичам Фил Колинс - той не пее, а разказва. Харесвам аренби, соул и хип-хоп заради баскетбола и ритъма, а се надъхвам с „Remember the Name" на Форт Майнър. Идва време за феста Elevation - там ще видя Джамирокуай и Сайпръс Хил, но ми се ще да дойдат и Горилаз.

КНИГИТЕ
Боряна: Майсторът и Маргарита е една от най-добрите, както и Мистерии на Кнут Хамсун. Сега прелиствам Дар на Лин Улман - много е депресарска. Доста ми говорят за Гърдата на Филип Рот, но предполагам, че няма да ми хареса.
Спас: В момента чета Звездни дневници на Станислав Лем, вътре има доста философия. В моя топ 5 влизат Сидхарта на Херман Хесе, На изток от рая на Стайнбек, както и Пилето на Уилям Уортън. Възхищавам се на стила на Ерик-Еманюел Шмит и как описва жените.

Предаването БНТ Такси върви всяка делнична вечер от 20:40 до 20:50 по Националната телевизия

Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители

☆ ☆ ☆ ☆ ☆