Чий скелет криеш в гардероба? На вечно възраждащото се патриотично чувство.
Какво ще заровиш в гробището за домашни любимци? Страха от провал, липсата на увереност, съмненията, че няма да се справя.
Как би умрял във Венеция? Възхитително красиво. (става тържествен и вдига показалец) Погребението всъщност е много специален момент за всеки човек. На моето не искам хората да страдат, да им е тежко, да има онова (махва тъжно с ръка) „Той си отиде, няма го вече". Напротив - я да вземат и да направят едно хубаво, весело парти. Като мине тялото ми, макар и в черно, макар и в траур - да ръкопляскат. Така бих си отишъл - с ръкопляскания.
Къде събираш цялото кралско войнство? One More Bar е едно от местата, където се разбиваме в крепостните стени на нашата увереност. И в още няколко потайни софийски кръчми, които нямат име и са от време оно. Едното е на „Графа", а другото - в „Лозенец", но нищо повече не казвам (смее се).
Твоят лек против спокойствие? Спокойствие и само спокойствие, казва Карлсон, който живее на покрива. Или с други думи - клин се с клином избиа.
От кого се криеш в червената трева? От проницателните очи на вестник Уикенд (смях). Мани ги тия, не искам да ги споменавам даже. (става сериозен и навежда глава) Крия се от собствената си самоувереност.
Къде прокарваш острието на бръснача? Където знам, че най боли.
Какво слагаш в пилешката супа за душата? Хубави книги и любима музика. Майстора и Маргарита, Пикник край пътя, Името ми е Червен. Ревю, Дъ Кюър, Баухаус, Систърс ъф Мърси, Депеш Моуд - тези неща до ден-днешен държа в колата си, имам цяла флашка с парчета от началото и средата на 90-те, когато още ходех на училище. Първо бях от нюуейвовете, после станах от даркуейвовете. Събирахме се на Кравай, бяхме приятели с пънковете и метълите, а с дискарите не бяхме. Имах значка, която си бях направил собственоръчно, и на нея пишеше „Анти сръбско лига". Имаше и едно момиче, което много харесвах, направо бях влюбен в нея. Ама това беше една такава невъзможна любов, по-скоро исках да страдам, отколкото да обичам, бях тогавашно ЕМО - страдаше ми се и страдах жестоко. Всичко това става в този ми нюуейвски период, когато се ходеше със значки на Ленин, обръснат високо врат, кларкове и т.н. И аз взех, че отрязах ей толкова от косата й (показва около 2 см от пръста си), отворих една стара съветска значка, щото само те се отваряха, сложих кичура вътре, отгоре написах „На еди-коя-си hair" и си я носех ето тука (посочва към сърцето си, след което всички падаме от смях). Между другото, съвсем случайно я видях наскоро и ми се стори точно толкова лъчезарна и красива, колкото и преди - само ми се усмихна и аз е-хейййййййй, хей, хей, хей.
Какво пише в записките на психопата? Пишеее, пишеее, пишеее... Пише, че тъмната страна е винаги наблизо и само една крачка ни дели от нея.
Кой е героят на нашето време? Силиконът.
С какво закусват шампионите? (прави съчувствена физиономия) С много, много работа.
Какво напипва лявата ръка на мрака? Нежното лице на самотата.
Къде изчезна повелителят на мухите? Под лъскавите перли на щракащите с пръсти девойки.
Какво чете Кафка на плажа? Себе си, като тъжно си мисли: „Защо аз не написах Война и мир...".
Какво пият на улица „Консервна"? Онази вълшебна лимонада с джоджен и мед.
Какви пораснаха синовете на великата мечка? Големи и стройни наследници на фамилния бизнес.
Какво вижда конникът без глава? Триста километра магистрали и трансгранични коридори.
Какво си купи от панаира на суетата? Винтидж дрехи с буфан ръкавки.
Дяволът носи Прада, а ти? Fred Perry. Сега ще ви кажа каква е цялата история. Стефанус значи венец. Един ден, не, една ранна, ранна утрин в един сръбски град ме срещна един човек. Да кажем, че беше махмурлия. Хвана ме за ръката, погледна ме в очите и каза (започва да говори провлачено): „Ззздравей. Искам да те питам нещо", ама това в 7:00 сутринта. И аз - слушам. „Как се казваш?", вика. Стефан, казвам. „Не, ти си Стефан Първовенчан". И започна да ми говори за моето име, за това как означава венец, какъв е този венец, че това, което ми е дадено, не е само физическо, а духовно действие, и аз, естествено, адски се впечатлих. И, не щеш ли, малко след това, минути след това, попадам на магазин, в който продават неща с ей това венче тука (сочи гърдите си), и си мисля - трябва да вляза. И оттогава - така. Добре, че не съм кръстен на някой дзвер, че иначе до Puma трябваше да ходя.
Къде беше през 1984-та? Номер 32 в IV клас на 17-о основно. И харесвах близначките (смръщва се болезнено), близначките... близначките... абе две близначки. А, тази, по която си падах, се казваше Стефания. И поради тази причина - IV клас, 17-о основно - до ден-днешен искам да имам близнаци.
Някой, с който се шляеш? Винаги с някакви момичета.
С кого е най-нежна нощта? С нея - с главно И. Какво ще правиш в остатъка от деня? Чака ме едно много антистатично настроение, защото само след малко стартира фестивала за съвременен пърформанс Антистатик, който съорганизирам.
Кого би убил, присмехулнико? Хората без талант, които само си дават вид, че имат такъв.
Чий скелет криеш в гардероба? На вечно възраждащото се патриотично чувство.
Какво ще заровиш в гробището за домашни любимци? Страха от провал, липсата на увереност, съмненията, че
няма да се справя.
Как би умрял във Венеция? Възхитително красиво. (става
тържествен и вдига показалец) Погребението всъщност е много специален
момент за всеки човек. На моето не искам хората да страдат, да им е тежко, да има
онова (махва тъжно с ръка) „Той си
отиде, няма го вече". Напротив - я да вземат и да направят едно хубаво, весело
парти. Като мине тялото ми, макар и в черно, макар и в траур - да ръкопляскат.
Така бих си отишъл - с ръкопляскания.
Къде събираш цялото кралско войнство? One More Bar е едно от местата, където се разбиваме в крепостните стени
на нашата увереност. И в още няколко потайни софийски кръчми, които нямат име и
са от време оно. Едното е на „Графа", а другото - в „Лозенец", но нищо повече не
казвам (смее се).
Твоят лек против спокойствие? Спокойствие и само спокойствие, казва Карлсон, който живее
на покрива. Или с други думи - клин се с клином избиа.
От кого се криеш в червената трева? От проницателните очи на вестник Уикенд (смях). Мани ги
тия, не искам да ги споменавам даже. (става
сериозен и навежда глава) Крия се от собствената си самоувереност.
Къде прокарваш острието на бръснача? Където знам, че най боли.
Какво слагаш в пилешката супа за душата? Хубави книги и любима музика. Майстора и Маргарита, Пикник
край пътя, Името ми е Червен. Ревю,
Дъ Кюър, Баухаус, Систърс ъф Мърси, Депеш Моуд - тези неща до ден-днешен държа
в колата си, имам цяла флашка с парчета от началото и средата на 90-те, когато
още ходех на училище. Първо бях от нюуейвовете, после станах от даркуейвовете.
Събирахме се на Кравай, бяхме приятели с пънковете и метълите, а с дискарите не
бяхме. Имах значка, която си бях направил собственоръчно, и на нея пишеше „Анти
сръбско лига". Имаше и едно момиче, което много харесвах, направо бях влюбен в
нея. Ама това беше една такава невъзможна любов, по-скоро исках да страдам,
отколкото да обичам, бях тогавашно ЕМО - страдаше ми се и страдах жестоко.
Всичко това става в този ми нюуейвски период, когато се ходеше със значки на
Ленин, обръснат високо врат, кларкове и т.н. И аз взех, че отрязах ей толкова от
косата й (показва около 2 см от пръста
си), отворих една стара съветска значка, щото само те се отваряха, сложих кичура
вътре, отгоре написах „На еди-коя-си hair" и си я носех ето тука (посочва към сърцето си, след което всички
падаме от смях). Между другото, съвсем случайно я видях наскоро и ми се
стори точно толкова лъчезарна и красива, колкото и преди - само ми се усмихна и
аз е-хейййййййй, хей, хей, хей.
Как се справяш с пяната на дните? С искрата на някакъв творчески акт, пък било то и чужд. Скоро бях в Лисабон и докато се
разхождах през деня, дочух триъгълник и пеене отнякъде. Заврях се по уличките и
видях една сляпа жена, която после се оказа страшно популярна певица - Доня
Роса. Спрях и повече от половин час я слушах, защото тоя глас, тоя (подчертава) нечовешки глас, не можеш да
го подминеш, просто оставаш там. И това ме държа толкова дълго време. В един
момент почнах да я снимам, а после си викам - кво снимаш, бе (прави знак за лудост с ръка), то това
като го видиш веднъж, каквото и да покажеш после, Стефане, няма да е същото.
Какво пише в записките на психопата? Пишеее, пишеее, пишеее... Пише, че тъмната страна е винаги
наблизо и само една крачка ни дели от нея.
Кой е героят на нашето време? Силиконът.
С какво закусват шампионите? (прави
съчувствена физиономия) С много, много работа.
Какво напипва лявата ръка на мрака? Нежното лице на самотата.
Къде изчезна повелителят на мухите? Под лъскавите перли на щракащите с пръсти девойки.
Какво чете Кафка на плажа? Себе си, като тъжно си мисли: „Защо аз не написах Война и мир...".
Какво пият на улица „Консервна"? Онази вълшебна лимонада с джоджен и мед.
Какви пораснаха синовете на великата мечка? Големи и стройни наследници на фамилния бизнес.
Какво вижда конникът без глава? Триста километра магистрали и трансгранични коридори.
Какво си купи от панаира на суетата? Винтидж дрехи с
буфан ръкавки.
Дяволът носи Прада, а ти? Fred Perry. Сега ще ви кажа каква е цялата история. Стефанус значи
венец. Един ден, не, една ранна, ранна утрин в един сръбски град ме срещна един
човек. Да кажем, че беше махмурлия. Хвана ме за ръката, погледна ме в очите и каза
(започва да говори провлачено): „Ззздравей.
Искам да те питам нещо", ама това в 7:00 сутринта. И аз - слушам. „Как се казваш?",
вика. Стефан, казвам. „Не, ти си Стефан Първовенчан". И започна да ми говори за
моето име, за това как означава венец, какъв е този венец, че това, което ми е
дадено, не е само физическо, а духовно действие, и аз, естествено, адски се
впечатлих. И, не щеш ли, малко след това, минути след това, попадам на магазин,
в който продават неща с ей това венче тука (сочи
гърдите си), и си мисля - трябва да вляза. И оттогава - така. Добре, че не
съм кръстен на някой дзвер, че иначе до Puma
трябваше да ходя.
Къде беше през 1984-та? Номер
32 в IV клас на 17-о основно. И харесвах близначките (смръщва се болезнено), близначките...
близначките... абе две близначки. А, тази, по която си падах, се казваше
Стефания. И поради тази причина - IV клас, 17-о основно
- до ден-днешен искам да имам близнаци.
Някой, с който се шляеш? Винаги с някакви момичета.
С кого е най-нежна нощта? С нея - с главно И.
Какво ще правиш в остатъка от деня? Чака ме едно много антистатично настроение, защото само след малко стартира фестивала за съвременен пърформанс Антистатик, който съорганизирам.
Текст Ирена Георгиева / Фотография Васил Танев