Ние имаме десетки исторически паметници и още десет пъти по толкова поводи да се гордеем от факта, че сме столичани.
През лятото определено някъде нависоко, защото прохладата и чистотата на свежия въздух са несравними с нищо, освен с току-що отворена студена бира. Представи си сега комбинацията от двете! Кое е любимото ти място тук?
Възможно най-близо до планината - под шарената сянка в подножието на Витоша. А какви открития си правил в града, които са си само твои?
В град с население от 2 милиона е трудно да кажеш, че каквото и да си открил е само твое.
У дома е там, където се прибираш всяка вечер. По едно неособено случайно стечение на обстоятелствата аз всяка вечер замръквам в квартала, в който си казваме „Наздраве, еколози" - Красна поляна. Кое нещо, типично за София, има силата да те разсмее?
Трафик тарикатите. Правят чудеса от храброст, за да се доберат първи до светофара, а в крайна сметка стигате по едно и също време. Разпознават се освен с поведението си на пътя и със специфичната поза, която заемат зад волана, и с онзи поглед, който казва: „Аз определям правилата!" Коя е най-отличителната черта на софиянци?
Това, че знаят откъде са, гордеят се с този факт и има защо. В крайна сметка имаме една столица и всички трябва да се грижим за нея и да я обичаме, защото тя е сърцето на България.
Тези на квартала, в който си казват „Наздраве, идеалисти", Люлин знае защо. Има ли някоя колоритна история, която си дочул в града и разказваш и до днес?
Има един разказ на баща ми Георги Витанов - Богат, който е писател. Разказът е „Оре Чоре" , а конкретният момент, за който се сещам, е: „Оре Чоре беше селският идиот, един от онези селски идиоти, които ги имаше навремето във всяко село и всяка паланка. Тези идиоти придаваха на селището си един своеобразен колорит". София е голяма - направо огромна за мащабите на България, и този тип колорит буквално дебне отвсякъде. Какво би посъветвал някого, който идва за първи път в града?
Просто да се отпусне и да усети пулса на туптящото сърце на столицата, което е голямо и посреща топло всички. Ако напоследък топлото посрещане ти идва малко в повече - особено вечер, когато имаш нужда от жадуваните цял ден прохлада и почивка, ти предлагаме да се присъединиш към нас и да си отвориш една студена "Каменица". Сигурни сме, че вече знаеш защо.
Всеки си има нещо любимо и емблематично, което го приветства вкъщи след дълъг път. Нашият личен сигнал за "Добре дошли в София" е гласът на Стоян Витанов, който вече повече от 10 години ни разсмива, когато минем табелата и настроим честотите си на радио Витоша. Наскоро пък разбрахме, че неговият фаворит сред сигналите, бележещи началото на лятото, е звукът от отварянето на една студена Каменица. Не ни остана нищо друго, освен да въздъхнем меланхолично „Няма случайни неща" и да потънем в сладки приказки на по бира с един от любимите ни радиоводещи.
Пловдивчани си имат тепетата, варненци - морето и
морската, русенци - архитектурата, а ние в София?
Ние имаме десетки
исторически паметници и още десет пъти по толкова поводи да се гордеем от
факта, че сме столичани.
Къде би живял, ако не беше от София?
През лятото
определено някъде нависоко, защото
прохладата и чистотата на свежия въздух са несравними с нищо, освен с току-що
отворена студена бира. Представи си сега комбинацията от двете!
Кое е любимото ти място тук?
Възможно най-близо до планината - под шарената сянка в подножието на Витоша.
А какви открития си правил в града,
които са си само твои?
В град с население от 2 милиона е трудно да кажеш, че каквото и да си
открил е само твое.
В кой квартал се чувстваш най-много у дома си?
У дома е там, където се прибираш всяка вечер. По едно неособено случайно
стечение на обстоятелствата аз всяка вечер замръквам в квартала, в който си
казваме „Наздраве, еколози" - Красна поляна.
Кое нещо, типично за София, има силата да те разсмее?
Трафик тарикатите. Правят чудеса от храброст, за да се доберат първи до
светофара, а в крайна сметка стигате по едно и също време. Разпознават се освен
с поведението си на пътя и със специфичната поза, която заемат зад волана, и с онзи
поглед, който казва: „Аз определям правилата!"
Коя е най-отличителната черта на софиянци?
Това, че знаят откъде са, гордеят се с този факт и има защо. В крайна
сметка имаме една столица и всички трябва да се грижим за нея и да я обичаме,
защото тя е сърцето на България.
Жителите на кой квартал са най-ярките представители на
столицата?
Тези на квартала, в който си казват „Наздраве, идеалисти", Люлин знае
защо.
Има ли някоя колоритна история, която си дочул в града и
разказваш и до днес?
Има един разказ на баща ми Георги Витанов - Богат, който е писател.
Разказът е „Оре Чоре" , а конкретният момент, за който се сещам, е: „Оре Чоре беше селският идиот, един от онези селски
идиоти, които ги имаше навремето във всяко село и всяка паланка. Тези идиоти
придаваха на селището си един своеобразен колорит". София е голяма - направо
огромна за мащабите на България, и този тип колорит буквално дебне отвсякъде.
Какво би посъветвал някого, който идва за първи път в
града?
Просто да се отпусне и да усети пулса на туптящото сърце на столицата,
което е голямо и посреща топло всички.
Ако напоследък топлото посрещане ти идва малко в повече - особено вечер, когато имаш нужда от жадуваните цял ден прохлада и почивка, ти предлагаме да се присъединиш към нас и да си отвориш една студена "Каменица". Сигурни сме, че вече знаеш защо.