Повечето хора може би знаят името му като софийски булевард, но титлите, които обикновено го следват, са повече от бръчките по лицето на Кийт Ричърдс от Ролинг Стоунс. Изследовател, океанограф, дипломат и хуманист са едва една трета - има още доста, и то все заслужени. Норвежецът с чепатото за изписване заглавие (Fridtjof) в никакъв случай не прекарва своите 68 години на тази планета в люпене на семки, драпане по тестиси или онова, което Джак Керуак нарича „нищоправене". Само се вгледай в прочутата му снимка горе и ще срещнеш лице, което едва ли някога би потръпнало, решителен поглед и, разбира се, този тъй тържествен мустак.
Роден през 1861-ва в имение недалеч от Осло, младият Нансен бързо открива, че не му пука от зверския скандинавски студ и предпочита да щъка сред виелиците със своето вярно куче, остър ловджийски нож и най-вече - със ските си. Върху тях Фритьоф редовно дърпа по 80 километра на ден, при това без много зор (неслучайно най-старият ски клуб в Щатите носи неговото име).
Фритьоф и съпругата му Ева, също върла скиорка
Следващият номер в богатия му репертоар е да стане първият човек, достигнал Северния полюс - и почти успява. Е, не съвсем, но пък новаторското му хрумване да остави кораба си Фрам да замръзне в ледовете около Новосибирските острови и заедно с тях да премине полюса, по-късно е имитиран от изследователи като Робърт Скот и Ърнест Шакълтън в Антарктика.
Нансен в Арктическия океан Следват години на триумфи в областта на океанографията, които явно не са достатъчни за хиперактивния скандинавец и той се впуска в политиката, където също е вбесяващо добър. Бляскавият мустак има основен принос за независимостта на Норвегия и през 1905-а става главен дипломатически пратеник на страната си в Лондон. Първата световна война обърква плановете му и отваря друг тип работа, но от бачкане Фритьоф Нансен никога не се е скатавал. Организира международна помощ за бедстващите при настъпилия след Октомврийската революция глад и вместо да пробутва физиономията си по пощенски марки, създава така наречения „Нансенов паспорт", с който бежанците от цял свят са окей да мигрират където си искат и за който печели Нобеловата награда за мир през 1922-ра. Тук някъде излиза и българската връзка - Фритьоф помага за връщането на сънародниците ни в Западна Тракия, изритани от Гърция около Гръцко-Турската война (1919-1922). Също така прави и всичко възможно десетки хиляди арменци да се заселят където и да е между София и Силистра.
В личния си живот Нансен винаги е бил доста рокенрол и наскоро неговите сънародници бяха безумно шокирани от новата книга Бренда, моя любима, в която е пъхната твърде разкрепостената кореспонденция с американската му любовница Бренда Юилънд. По това време Фритьоф е на 67, а тя - трийсетина години по-млада, но възрастта хич не му пречи фриволно да й праща свои дибидюс снимки.
Паметника на Кравай (фотография Васил Танев)
Нека започнем с негов цитат, за да разбереш за какъв
човек става въпрос: „По-добре да отидеш на ски и да си мислиш за Бог,
отколкото да отидеш на църква и да си мислиш за ски".
Повечето хора може би знаят
името му като софийски булевард, но титлите, които обикновено го следват, са
повече от бръчките по лицето на Кийт Ричърдс от Ролинг Стоунс. Изследовател,
океанограф, дипломат и хуманист са едва една трета - има още доста, и то все
заслужени. Норвежецът с чепатото за изписване заглавие (Fridtjof) в никакъв случай не прекарва своите 68 години на тази планета в люпене на семки, драпане по тестиси или
онова, което Джак Керуак нарича „нищоправене". Само се вгледай в прочутата му
снимка горе и ще срещнеш лице, което едва ли някога би потръпнало, решителен поглед
и, разбира се, този тъй тържествен мустак.
Роден през 1861-ва в имение недалеч от Осло, младият Нансен
бързо открива, че не му пука от зверския скандинавски студ и предпочита да щъка
сред виелиците със своето вярно куче, остър ловджийски нож и най-вече - със ските
си. Върху тях Фритьоф редовно дърпа по 80 километра на ден, при това без много
зор (неслучайно най-старият ски клуб в Щатите носи неговото име).
Фритьоф и съпругата му Ева, също върла скиорка
Едва 20-годишен, бъдещият носител на Нобелова награда за мир
тръгва да лови тюлени в Гренландско море с кораба Викинг. Освен че помита
клетите животни с ненаситната жажда за сеч на германски картечар от първите десет
минути в Спасяването на редник Райън,
студентът по зоология се влюбва в Гренландия и си обещава един ден да я овършее
цялата, пак с любимите си ски. (Преди това обаче неговият мултитаскинг гений му
донася златен медал от Кралската академия на науките за изследвания над строежа
на клетъчния апарат на нервната тъкан, гарниран с тежка докторска степен.) И така
- през 1888-а, докато в Лондон някой си Джак изкормва леки жени, Нансен и петима
негови приятели стават първите хора, прекосили най-големия остров в света (на третата снимка най-горе).
Следващият номер в богатия му репертоар е да стане първият
човек, достигнал Северния полюс - и почти успява. Е, не съвсем, но пък
новаторското му хрумване да остави кораба си Фрам да замръзне в ледовете около
Новосибирските острови и заедно с тях да премине полюса, по-късно е имитиран от
изследователи като Робърт Скот и Ърнест Шакълтън в Антарктика.
Нансен в Арктическия океан
Следват години на триумфи в областта на океанографията,
които явно не са достатъчни за хиперактивния скандинавец и той се впуска в
политиката, където също е вбесяващо добър. Бляскавият мустак има основен принос
за независимостта на Норвегия и през 1905-а става главен дипломатически
пратеник на страната си в Лондон. Първата световна война обърква плановете му и
отваря друг тип работа, но от бачкане Фритьоф Нансен никога не се е скатавал. Организира
международна помощ за бедстващите при настъпилия след Октомврийската революция
глад и вместо да пробутва физиономията си по пощенски марки, създава така
наречения „Нансенов паспорт", с който бежанците от цял свят са окей
да мигрират където си искат и за който печели Нобеловата награда за мир през
1922-ра. Тук някъде излиза и българската връзка - Фритьоф помага за връщането
на сънародниците ни в Западна Тракия, изритани от Гърция около Гръцко-Турската
война (1919-1922). Също така прави и всичко възможно десетки хиляди арменци да се
заселят където и да е между София и Силистра.
В личния си живот Нансен винаги е бил доста рокенрол и наскоро
неговите сънародници бяха безумно шокирани от новата книга Бренда, моя любима, в която е пъхната твърде разкрепостената кореспонденция с американската му любовница Бренда Юилънд. По това време Фритьоф
е на 67, а тя - трийсетина години по-млада, но възрастта хич не му пречи фриволно
да й праща свои дибидюс снимки.
Поводът за нашия кратък мемоар обаче е неговият паметник, който скоро откриха точно на Кравай. Чудесна идея, казахме си ние, докато гледахме как го монтират. Но след като дръпнаха белия чаршаф, си помислихме, че по-добре би било да не си бяха правили труда. Какво, по дяволите, е това нещо? На кого е нужна цялата тази абстракция и въобще как се очаква от нас да я разбираме след всички факти, които изредихме досега? Отговори чакаме в пощенски плик и марка с профила на съседния страхотен монумент до НДК.
Паметника на Кравай (фотография Васил Танев)
Текст Насо Русков