☰
✕

Татяна Недялкова

5694 Категория: Нещо ново
Първият път когато влязохме в заешката дупка на Татяна Недялкова, не излязохме един час и пак не ни стигна. Въображението й мята цветове, детайли и рисувани геройчета като весели съскащи фойерверки в новогодишна нощ, а ние гледаме с ей такива очи и усмивки до ушите. В момента в Склада е нейният Wild Life - серия принтове и инсталация от... абе, ще видиш какво, да не ти разваляме удоволствието.

Татяна завършва бакалавърската си степен в сплотения малък Darlington College of Art, където „бяхме 300 човека и всички се познавахме, беше невероятна атмосфера за учене с много свобода и експерименти". Следва една не чак толкова вълнуваща магистратура в Лондон и двамата с Шон (художник и скулптор) стягат куфарите за София - градът на приятелите, с които ги сърбят ръцете да работят.

През 2008-а отварят Octopus Industries на „Цар Асен" и „Гургулят" с идеята да заработи като лейбъл за техните дизайнерски тениски, чанти и други такива, но пипалата му бързо порастват и го превръщат в любимо градско свърталище - едновременно магазин за дизайн и място за изложби (Кокимото) и музика (1000неймс). Затварят го през 2010-а, когато финансите са на везна, а настроението потегля надолу. „А и на Шон вече му бе писнало да не може да излезе на улицата и да завърже разговор. Много се стараеше да научи български с всякакви уроци и просто искаше ей така, като каже нещо, и хората да го разбират." Следващата им спирка е Брайтън. Засега.

Събуждам се бързо, с кафе. Ставам рано и обичам да работя през деня - от десет до пет ми е най-добре, към шест-седем вече се изморявам. Не съм нощен човек.
В чантата ми винаги има ключове, телефон, портмоне и листче - само практични неща. Понякога може да са и по-необичайни - като храна за рибка, пластмасово дърво, камък (смее се).

Умирам от срам, ако трябва да изляза пред хора и да им дам реч.
На откриванията ми, поради тази причина, предпочитам да не дойда (смее се). Снощи се получи добре, защото закъснях и те вече се бяха впуснали в разглеждане. Иначе не закъснявам никога. Особено през зимата, защото си мисля, че им е студено на хората.

Любимите ми материали са пластмасови всекидневни предмети в различни цветове - магазините за 1 лев са идеални. За тази инсталация конкретно 95% от нещата ги взех от Jumbo. Другото са (фигурки на - б.а.) животни - просто са ми симпатични. Мисля, че имат хубаво излъчване и дават душа на работата. Иначе имах рибка, ама тя умря. Обаче живя три години! Дълголетник!

Най-хубаво се работи с Леда от Пистолет (смее се). Тя е перфектният галерист - ако е харесала предишна работа, за следващата няма нужда да се обяснявам. Имам пълно доверие и свобода за действие. С Wild Life също станаха спонтанно нещата - никой не знаеше какво ще покажа, докато не построих инсталацията. А в Англия процесът е ужасно муден и сложен - аз се отказвам още в началото.

Така и не се научих да рисувам с молив или с четка и боички. Всъщност тези инсталации за мен са един вид рисуване - с цветове, с предмети, като абстрактна картина го виждам.
По-интересно ми е да си я представям в главата. Веднъж се опитах да взема платно, да измисля нещо и да го нарисувам. Но изобщо не ми върви, губи ми се желанието. На компютъра обаче мога всяко детайлче да си го изпипвам с часове.

Дойде ли време да развалям, е малко тягостно, ама не защото ми е тъжно, а по-скоро друг да я свърши тази работа. Мисля, като прибирам Wild Life, да дойда с племеницата ми, която е на пет и много обича да организира. „Розовите - в тази кутия!" (смее се). Аз мятам както ми падне.

Майка ми често ми казва да си гладя дрехите.
А аз все си повтарям, че повече трябва да действам, а не да мисля.

Вбесявам се, когато човекът отсреща си измисля причини как еди си какво няма да стане. Но по принцип мога да прекарам доста дълго време в убеждаване.
Скачала съм на бой, даже два пъти. Веднъж с едно момче от училище, а първият път беше с най-добрата ми приятелка Яна. Тя сега е куклен сценограф. С нея сме заедно от II клас и даже живее на половин час път с влак.

Като ученички висяхме на Попа, на Шипка 6, на Билкова. Спомням си, че там, на бара, имаше една жена, която беше много мила с нас - ние, нали, бяхме под 18, и тя винаги ни правеше един огромен чайник, да си пием с часове.
Идеалната вечер е топла, някъде на въздух, с приятели. По клубове ходим по-рядко.
Никога не танцувам на народна музика. Нищо лично, ама не става за танци (смее се). Не, на сватбата ни нямаше хоро, ако това ще питате.

Първото нещо от София, което показах на Шон, беше как се пие кафе (смее се). Не беше пил от години, просто не обича. Но мечтата му бе да пие едно на тротоар! Сигурно в моите истории винаги се е включвало нещо такова. А и по принцип все му разказвах как в България е топло и можем да пием кафе до сутринта. И така: от летището - на морето, оттам в Триград и после кафе на улицата в София.

Беше велико, когато се возих на парапланер, ама такъв, с перка. На Синеморец един човек - той твърдеше, че е истински пилот, - взимаше туристите и ги возеше. Адски смешен беше. Винаги караше по джапанки и от време на време пускаше платното, за да маха на хората отдолу и да пее. А ти в това време си умираш от страх! Ама е много, много хубаво. С Шон ходехме всеки ден.

Правя се на луда, когато трябва да чистя с прахосмукачката (смее се). Това най го мразя.
Падам си по вкусни неща като маслини и риба. Обичам и да готвя, но само понякога. По ножове, хубави, също доста си падам. И всякакви неща, свързани с кухнята.
Най-добре готвя, като си измислям. Обичам да готвя по цвят, тогава става вкусно. Мога да правя пет вида картофи.

Под леглото ми има палатка, чувал, картон, обувки, боички, книги, рокли. И други работи.
Заспивам на много тиха музика, амбиънт някакъв. Шумът на колите също е хубав. Когато пътувам в Англия, първите вечери никога не мога да заспя, защото не чувам булевард „България".
Когато съм тук обаче, от Брайтън ми липсват малките пешеходни улички, които са нещо като „Шишман", ама разширен вариант. Там, където живея, има 4-5 такива - с магазини, жонгльори, улични музиканти, хора си носят пиана на колички и свирят; пъстър град.

Имам план, но той често се променя и отстрани изглеждам хаотична.
Сега си мисля за лятото. Това ми е следващата точка. Ще бъдем тук някъде, на топло.

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Пина.
Харесвам режисьори като Дарън Аронофски и Мишел Гондри.
Няма по-глупав филм от Бързи и яростни 5.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам каквото пусне Шон. Той е колекционер и вкъщи музиката не спира от зори до... зори - амбиънт, хаус, техно, всякаква електроника. Акустична - много рядко.
Никога няма да ми омръзнат АББА. Мога да ги слушам веднъж в годината, но чуя ли ги, няма спиране.
Любимата ми музика е по-акустична и някой да пее, но да не е рок.
В момента слушам Ане Брун. Също Фърст Ейд Кит. Все скандинавци.
Най-добрият концерт, на който съм била, е Ламб на първия Park Live в Борисовата.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Илюзии на Ричард Бах. И Ловецът на хвърчила на Халед Хосейни страшно ме трогна.
Последно ме впечатли Дъщерите на Ханна.
В момента чета Изключителните на Малкълм Гладуел. Той е повече социолог и прави проучване сред знаменитости, учени, компютърни гении. Установява, че всъщност има закономерност в техния успех - освен талант и тонове работа, разбира се, конкретният момент, в който са се родили, в голяма степен обуславя техния успех.
По принцип чета доста. Едно от любимите ми неща е. Във всеки момент имам какво да подхвана.

Изложбата на Татяна Недялкова Wild Life продължава до 17 април (вторник) в Склада. Нейни принтове скоро ще се продават в +това

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Първият път когато влязохме в заешката дупка на Татяна Недялкова, не излязохме един час и пак не ни стигна. Въображението й мята цветове, детайли и рисувани геройчета като весели съскащи фойерверки в новогодишна нощ, а ние гледаме с ей такива очи и усмивки до ушите. В момента в Склада е нейният Wild Life - серия принтове и инсталация от... абе, ще видиш какво, да не ти разваляме удоволствието.

Татяна завършва бакалавърската си степен в сплотения малък Darlington College of Art, където „бяхме 300 човека и всички се познавахме, беше невероятна атмосфера за учене с много свобода и експерименти". Следва една не чак толкова вълнуваща магистратура в Лондон и двамата с Шон (художник и скулптор) стягат куфарите за София - градът на приятелите, с които ги сърбят ръцете да работят.

През 2008-а отварят Octopus Industries на „Цар Асен" и „Гургулят" с идеята да заработи като лейбъл за техните дизайнерски тениски, чанти и други такива, но пипалата му бързо порастват и го превръщат в любимо градско свърталище - едновременно магазин за дизайн и място за изложби (Кокимото) и музика (1000неймс). Затварят го през 2010-а, когато финансите са на везна, а настроението потегля надолу. „А и на Шон вече му бе писнало да не може да излезе на улицата и да завърже разговор. Много се стараеше да научи български с всякакви уроци и просто искаше ей така, като каже нещо, и хората да го разбират." Следващата им спирка е Брайтън. Засега.

Събуждам се бързо, с кафе. Ставам рано и обичам да работя през деня - от десет до пет ми е най-добре, към шест-седем вече се изморявам. Не съм нощен човек.
В чантата ми винаги има ключове, телефон, портмоне и листче - само практични неща. Понякога може да са и по-необичайни - като храна за рибка, пластмасово дърво, камък (смее се).

Умирам от срам, ако трябва да изляза пред хора и да им дам реч.
На откриванията ми, поради тази причина, предпочитам да не дойда (смее се). Снощи се получи добре, защото закъснях и те вече се бяха впуснали в разглеждане. Иначе не закъснявам никога. Особено през зимата, защото си мисля, че им е студено на хората.

Любимите ми материали са пластмасови всекидневни предмети в различни цветове - магазините за 1 лев са идеални. За тази инсталация конкретно 95% от нещата ги взех от Jumbo. Другото са (фигурки на - б.а.) животни - просто са ми симпатични. Мисля, че имат хубаво излъчване и дават душа на работата. Иначе имах рибка, ама тя умря. Обаче живя три години! Дълголетник!

Най-хубаво се работи с Леда от Пистолет (смее се). Тя е перфектният галерист - ако е харесала предишна работа, за следващата няма нужда да се обяснявам. Имам пълно доверие и свобода за действие. С Wild Life също станаха спонтанно нещата - никой не знаеше какво ще покажа, докато не построих инсталацията. А в Англия процесът е ужасно муден и сложен - аз се отказвам още в началото.

Така и не се научих да рисувам с молив или с четка и боички. Всъщност тези инсталации за мен са един вид рисуване - с цветове, с предмети, като абстрактна картина го виждам.
По-интересно ми е да си я представям в главата. Веднъж се опитах да взема платно, да измисля нещо и да го нарисувам. Но изобщо не ми върви, губи ми се желанието. На компютъра обаче мога всяко детайлче да си го изпипвам с часове.

Дойде ли време да развалям, е малко тягостно, ама не защото ми е тъжно, а по-скоро друг да я свърши тази работа. Мисля, като прибирам Wild Life, да дойда с племеницата ми, която е на пет и много обича да организира. „Розовите - в тази кутия!" (смее се). Аз мятам както ми падне.

Майка ми често ми казва да си гладя дрехите.
А аз все си повтарям, че повече трябва да действам, а не да мисля.

Вбесявам се, когато човекът отсреща си измисля причини как еди си какво няма да стане. Но по принцип мога да прекарам доста дълго време в убеждаване.
Скачала съм на бой, даже два пъти. Веднъж с едно момче от училище, а първият път беше с най-добрата ми приятелка Яна. Тя сега е куклен сценограф. С нея сме заедно от II клас и даже живее на половин час път с влак.

Като ученички висяхме на Попа, на Шипка 6, на Билкова. Спомням си, че там, на бара, имаше една жена, която беше много мила с нас - ние, нали, бяхме под 18, и тя винаги ни правеше един огромен чайник, да си пием с часове.
Идеалната вечер е топла, някъде на въздух, с приятели. По клубове ходим по-рядко.
Никога не танцувам на народна музика. Нищо лично, ама не става за танци (смее се). Не, на сватбата ни нямаше хоро, ако това ще питате.

Първото нещо от София, което показах на Шон, беше как се пие кафе (смее се). Не беше пил от години, просто не обича. Но мечтата му бе да пие едно на тротоар! Сигурно в моите истории винаги се е включвало нещо такова. А и по принцип все му разказвах как в България е топло и можем да пием кафе до сутринта. И така: от летището - на морето, оттам в Триград и после кафе на улицата в София.

Беше велико, когато се возих на парапланер, ама такъв, с перка. На Синеморец един човек - той твърдеше, че е истински пилот, - взимаше туристите и ги возеше. Адски смешен беше. Винаги караше по джапанки и от време на време пускаше платното, за да маха на хората отдолу и да пее. А ти в това време си умираш от страх! Ама е много, много хубаво. С Шон ходехме всеки ден.

Правя се на луда, когато трябва да чистя с прахосмукачката (смее се). Това най го мразя.
Падам си по вкусни неща като маслини и риба. Обичам и да готвя, но само понякога. По ножове, хубави, също доста си падам. И всякакви неща, свързани с кухнята.
Най-добре готвя, като си измислям. Обичам да готвя по цвят, тогава става вкусно. Мога да правя пет вида картофи.

Под леглото ми има палатка, чувал, картон, обувки, боички, книги, рокли. И други работи.
Заспивам на много тиха музика, амбиънт някакъв. Шумът на колите също е хубав. Когато пътувам в Англия, първите вечери никога не мога да заспя, защото не чувам булевард „България".
Когато съм тук обаче, от Брайтън ми липсват малките пешеходни улички, които са нещо като „Шишман", ама разширен вариант. Там, където живея, има 4-5 такива - с магазини, жонгльори, улични музиканти, хора си носят пиана на колички и свирят; пъстър град.

Имам план, но той често се променя и отстрани изглеждам хаотична.
Сега си мисля за лятото. Това ми е следващата точка. Ще бъдем тук някъде, на топло.

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Пина.
Харесвам режисьори като Дарън Аронофски и Мишел Гондри.
Няма по-глупав филм от Бързи и яростни 5.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам каквото пусне Шон. Той е колекционер и вкъщи музиката не спира от зори до... зори - амбиънт, хаус, техно, всякаква електроника. Акустична - много рядко.
Никога няма да ми омръзнат АББА. Мога да ги слушам веднъж в годината, но чуя ли ги, няма спиране.
Любимата ми музика е по-акустична и някой да пее, но да не е рок.
В момента слушам Ане Брун. Също Фърст Ейд Кит. Все скандинавци.
Най-добрият концерт, на който съм била, е Ламб на първия Park Live в Борисовата.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Илюзии на Ричард Бах. И Ловецът на хвърчила на Халед Хосейни страшно ме трогна.
Последно ме впечатли Дъщерите на Ханна.
В момента чета Изключителните на Малкълм Гладуел. Той е повече социолог и прави проучване сред знаменитости, учени, компютърни гении. Установява, че всъщност има закономерност в техния успех - освен талант и тонове работа, разбира се, конкретният момент, в който са се родили, в голяма степен обуславя техния успех.
По принцип чета доста. Едно от любимите ми неща е. Във всеки момент имам какво да подхвана.

Изложбата на Татяна Недялкова Wild Life продължава до 17 април (вторник) в Склада. Нейни принтове скоро ще се продават в +това

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • 10 причини и още 10 % отгоре: Защо BILLA e подходяща за вашите. И вашите на вашите

    Навиците да пазаруваме се променят все по-категорично от поколение на поколение. До степен, в която с еднаква почуда едното пита другото защо гледа на телефона си като на тотална покупателна машина, а отсрещното с невинна усмивка недоумява какво му е толкова хубавото на плащането с банкноти и стотинки. Накратко: Ако думата "ресто" ти звучи като далечно ехо

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Анелия Луцинова

    Напоследък сте я гледали в нашумялата постановка „Премахни от приятели“, а преди – на екрана в „Комиците и приятели“ и в сериала „Сутрешен блок“ с Тодор Колев, на сцена – също и в „Горката Франция“. Така че да, бихте добавили Ани към приятели. Добавете към прочетеното днес и нейните отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснила работата си на първокласник? Ако

  • Zundert Extreme и Responsible Rider: Заедно за по-безопасни приключения

    Екстремните машини ни дават свобода, вятър в косите и адреналин на макс. Но с голямата сила следва и голямата отговорност. Програмата Responsible Rider, подкрепена от Zundert Extreme – официален представител на BRP в България, кани всички ценители на приключенията да бъдат не само смели, но и разумни на пътя. А ти Responsible Rider ли си? Като основен

  • Ново място в София: Maestro Bar & Club

    Всеки, който живее в столицата, знае, че тук скуката трудно може да ни залови. Измежду пъстрите улици и оживени квартали постоянно изникват нови забавления, преживявания и места, които да разнообразяват дните ни винаги, когато имаме нужда. А от съвсем скоро София има още едно бижу, което да добави в колекцията си – Maestro Bar & Club – и ние вече бързаме да освободим

  • 4 любими места в Пловдив

    Пловдив е от онези любими колоритни места, които веднъж посетиш ли, те карат да се връщаш отново и отново. Градът те потапя в магията си още с първите стъпки по завладяващите калдъръмени улици. Заведения, кафенета, барове, хотели – във всяко място тук, между емблематичните тепета, живее духът на многовековната пловдивска история. В Стария град времето сякаш

  • Мария Сапунджиева: Нося смеха и тъгата в хармония

    Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената. А дали се нервира бързо и коя е последната постановка, на която е била като зрител, дали редовно пие калвадос, липсва ли ѝ Мама Божка и какво е купила с първия си хонорар – ще може

  • Цецо Елвиса: В живота ми върви като на майтап

    Цветелин Атанасов, по-известен като Цецо Елвиса, умее да стои в „обувките“ на една гигантска фигура в музиката, но и някак си едновременно с това да бъде винаги напълно себе си, искрен и свободен. Един от онези цветни персонажи, които заслужават радост и уважение, защото разнообразяват българската сцена и наистина знаят как се прави шоу. А в това последното

  • Магия в чиния: 7 места за невероятен брънч

    София е кулинарният рай за любителите на брънча. Този съвременен микс от късна закуска и обяд предоставя не само разнообразие от вкусове, но и създава специална обстановка за релакс и срещи с любими хора. Все повече заведения в столицата предлагат креативни менюта, вдъхновени както от традиционната българска кухня, така и от известни международни рецепти.

  • 20 бързи въпроса към... Къци Вапцаров

    Къци няма нужда от специално представяне – зад неговите четири букви стои голяма част от „азбуката“ на българския шоубизнес. Така че бързаме направо да ви представим неговите отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Да си първокласник, то не е шега... Работата на първокласника е много отговорна. Трябва да положи

  • Очна клиника „Ден“: Иновации и професионализъм в грижата за вашите очи

    Очна клиника „Ден” e един от първите частни очни центрове в страната, предлагащ операция на катаракта и лазерна корекция на зрението. Започнал от малък частен кабинет в центъра на София, основателят на клиниката доц. Андрей Андреев днес приема и лекува болните, заобиколен от едни от най-добрите български офталмолози. Клиниката е оборудвана с най-съвременна

  • 3,999 причини и другия път да не гласуваш

    Първо да поясня – това не са 3999 причини – това са, словом, три цяло и 999 хилядни причини да не гласуваш и на следващите избори. Които, както вероятно ще стане, ще бъдат догодина, ама да видим.  1. Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Марк Твен го е казал, значи е мъдро. Като го цитираш и напишеш отдолу "Марк Твен", показваш, че си чел един вагон книги

  • 5 начина да бойкотираш Хелоуин

    Представи си, че си дете и има празник, на който можеш да се облечеш като любим герой, да покажеш креативност в костюма си и да получаваш безплатни лакомства. Звучи като нормална детска мечта и точно това се случва веднъж в годината на Хелоуин.  НО ТИ ЗНАЕШ ИСТИНАТА! Знаеш, че лукавия посяга с дългите си кокалести пръсти към душите на децата, като ги изкушава

  • Jazz Evolution - едно пътешествие в историята на танца на 31 октомври в "Азарян"

    "Jazz Evolution" представлява вълнуващо танцово пътешествие, което преплита и обединява различни улични танцови стилове с автентичния джаз танц. Осмелявайки се да вникнат по-дълбоко в историята, артистите в "Jazz Evolution" се питат какво би се случило, ако джазът бъде възприет като съвременен уличен танц, наред с хип-хопа и хаус танца. Спектакълът е

  • Изкуство в бутилка: 3 марки за крафт бира с характер

    Има ли напитка, създадена с повече внимание, творчество и отдаденост от крафт бирата? Ние лично не вярваме. В света на занаятчийското пиво всяка рецепта е стремеж към съвършенство, всеки вкус е по-смел и необикновен от предишния, а всяка глътка е ново приключение. Точно това откриваме в трите марки, за които разказваме по-надолу. Така че ако сте любител или

  • Салиев Дентал Кеър: Иновативна грижа за вашата усмивка с помощта на изкуствен интелект

    Усмивката е един от най-важните елементи на вашето излъчване. Тя е това, което може да ни направи по-уверени, да създаде положително първо впечатление и да подобри начина, по който ни възприемат околните. В Салиев Дентал Кеър разбират това повече от всеки друг и предлагат не просто дентално лечение, а цялостна отборна грижа за вашата усмивка. Клиниката

  • Study in France – Work in Bulgaria: Всичко за обучението на френски език, което трябва да знаете

    Франция – страната на любовта, музеите и виното. Сърцето на европейската цивилизация, дом на Лувъра, Версай, Френската ривиера, Дисниленд… почти всеки от нас си е мечтал да я посети поне веднъж. Но освен с невероятна култура, архитектура и кухня, Франция може да се похвали и с изключително престижно образование, което я прави една от най-предпочитаните

  • Автомобилният салон е едно от двете международни изложения в Европа за 2024 година!

    Няколко дни остават до откриването на Автомобилен салон София 2024. Това е 26-то изложение в нашата столица и както винаги досега е изключително важно събитие, което се очаква с огромен интерес.   Този празник на автомобилите е уникален шанс за всеки, който иска лично да види бъдещето на автомобилостроенето, да се докосне до последните модели и иновативни

  • Един каталог, безброй подаръци: Решението на Seewines за незабравими празници

    Всяка година подготовката за коледните празници протича по един и същи начин: прекарваме месеци в търсене на перфектния подарък, оставяме пазаруването за последния възможен момент, после се лутаме с часове из претъпканите магазини, а накрая купуваме поредната чаша за кафе. И сякаш никога не си взимаме поука. Тази година обаче нещата могат да бъдат различни,

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Елеонора Иванова

    Млада, талантлива, супер свеж полъх в последните години в българския театър и кино. Гледайте Елеонора в „Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър София (премиера – 14 ноември) и прочетете отговорите ѝ на нашите бързи въпроси:   Как би обяснила работата си на първокласник? „Правя това, което и ти обичаш най-много. Играя си.“  Какво не би работила

  • (Почти) Ново място в София: Cava

    Средиземноморски полъх, домашен уют и бохемско безгрижие – така най-добре бихме описали атмосферата в Cava, едно от любимите ни заведения в София. Тук от години идваме за дългоочакван обяд с приятелка, романтична среща или просто, за да се насладим на мързелив следобед с тих джаз и чаша ароматно вино. А удобните маси, усмихнатият персонал и богатото меню