Татяна Недялкова

Първият път когато влязохме в заешката дупка на Татяна Недялкова, не излязохме един час и пак не ни стигна. Въображението й мята цветове, детайли и рисувани геройчета като весели съскащи фойерверки в новогодишна нощ, а ние гледаме с ей такива очи и усмивки до ушите. В момента в Склада е нейният Wild Life - серия принтове и инсталация от... абе, ще видиш какво, да не ти разваляме удоволствието.

Татяна завършва бакалавърската си степен в сплотения малък Darlington College of Art, където „бяхме 300 човека и всички се познавахме, беше невероятна атмосфера за учене с много свобода и експерименти". Следва една не чак толкова вълнуваща магистратура в Лондон и двамата с Шон (художник и скулптор) стягат куфарите за София - градът на приятелите, с които ги сърбят ръцете да работят.

През 2008-а отварят Octopus Industries на „Цар Асен" и „Гургулят" с идеята да заработи като лейбъл за техните дизайнерски тениски, чанти и други такива, но пипалата му бързо порастват и го превръщат в любимо градско свърталище - едновременно магазин за дизайн и място за изложби (Кокимото) и музика (1000неймс). Затварят го през 2010-а, когато финансите са на везна, а настроението потегля надолу. „А и на Шон вече му бе писнало да не може да излезе на улицата и да завърже разговор. Много се стараеше да научи български с всякакви уроци и просто искаше ей така, като каже нещо, и хората да го разбират." Следващата им спирка е Брайтън. Засега.

Събуждам се бързо, с кафе. Ставам рано и обичам да работя през деня - от десет до пет ми е най-добре, към шест-седем вече се изморявам. Не съм нощен човек.
В чантата ми винаги има ключове, телефон, портмоне и листче - само практични неща. Понякога може да са и по-необичайни - като храна за рибка, пластмасово дърво, камък (смее се).

Умирам от срам, ако трябва да изляза пред хора и да им дам реч.
На откриванията ми, поради тази причина, предпочитам да не дойда (смее се). Снощи се получи добре, защото закъснях и те вече се бяха впуснали в разглеждане. Иначе не закъснявам никога. Особено през зимата, защото си мисля, че им е студено на хората.

Любимите ми материали са пластмасови всекидневни предмети в различни цветове - магазините за 1 лев са идеални. За тази инсталация конкретно 95% от нещата ги взех от Jumbo. Другото са (фигурки на - б.а.) животни - просто са ми симпатични. Мисля, че имат хубаво излъчване и дават душа на работата. Иначе имах рибка, ама тя умря. Обаче живя три години! Дълголетник!

Най-хубаво се работи с Леда от Пистолет (смее се). Тя е перфектният галерист - ако е харесала предишна работа, за следващата няма нужда да се обяснявам. Имам пълно доверие и свобода за действие. С Wild Life също станаха спонтанно нещата - никой не знаеше какво ще покажа, докато не построих инсталацията. А в Англия процесът е ужасно муден и сложен - аз се отказвам още в началото.

Така и не се научих да рисувам с молив или с четка и боички. Всъщност тези инсталации за мен са един вид рисуване - с цветове, с предмети, като абстрактна картина го виждам.
По-интересно ми е да си я представям в главата. Веднъж се опитах да взема платно, да измисля нещо и да го нарисувам. Но изобщо не ми върви, губи ми се желанието. На компютъра обаче мога всяко детайлче да си го изпипвам с часове.

Дойде ли време да развалям, е малко тягостно, ама не защото ми е тъжно, а по-скоро друг да я свърши тази работа. Мисля, като прибирам Wild Life, да дойда с племеницата ми, която е на пет и много обича да организира. „Розовите - в тази кутия!" (смее се). Аз мятам както ми падне.

Майка ми често ми казва да си гладя дрехите.
А аз все си повтарям, че повече трябва да действам, а не да мисля.

Вбесявам се, когато човекът отсреща си измисля причини как еди си какво няма да стане. Но по принцип мога да прекарам доста дълго време в убеждаване.
Скачала съм на бой, даже два пъти. Веднъж с едно момче от училище, а първият път беше с най-добрата ми приятелка Яна. Тя сега е куклен сценограф. С нея сме заедно от II клас и даже живее на половин час път с влак.

Като ученички висяхме на Попа, на Шипка 6, на Билкова. Спомням си, че там, на бара, имаше една жена, която беше много мила с нас - ние, нали, бяхме под 18, и тя винаги ни правеше един огромен чайник, да си пием с часове.
Идеалната вечер е топла, някъде на въздух, с приятели. По клубове ходим по-рядко.
Никога не танцувам на народна музика. Нищо лично, ама не става за танци (смее се). Не, на сватбата ни нямаше хоро, ако това ще питате.

Първото нещо от София, което показах на Шон, беше как се пие кафе (смее се). Не беше пил от години, просто не обича. Но мечтата му бе да пие едно на тротоар! Сигурно в моите истории винаги се е включвало нещо такова. А и по принцип все му разказвах как в България е топло и можем да пием кафе до сутринта. И така: от летището - на морето, оттам в Триград и после кафе на улицата в София.

Беше велико, когато се возих на парапланер, ама такъв, с перка. На Синеморец един човек - той твърдеше, че е истински пилот, - взимаше туристите и ги возеше. Адски смешен беше. Винаги караше по джапанки и от време на време пускаше платното, за да маха на хората отдолу и да пее. А ти в това време си умираш от страх! Ама е много, много хубаво. С Шон ходехме всеки ден.

Правя се на луда, когато трябва да чистя с прахосмукачката (смее се). Това най го мразя.
Падам си по вкусни неща като маслини и риба. Обичам и да готвя, но само понякога. По ножове, хубави, също доста си падам. И всякакви неща, свързани с кухнята.
Най-добре готвя, като си измислям. Обичам да готвя по цвят, тогава става вкусно. Мога да правя пет вида картофи.

Под леглото ми има палатка, чувал, картон, обувки, боички, книги, рокли. И други работи.
Заспивам на много тиха музика, амбиънт някакъв. Шумът на колите също е хубав. Когато пътувам в Англия, първите вечери никога не мога да заспя, защото не чувам булевард „България".
Когато съм тук обаче, от Брайтън ми липсват малките пешеходни улички, които са нещо като „Шишман", ама разширен вариант. Там, където живея, има 4-5 такива - с магазини, жонгльори, улични музиканти, хора си носят пиана на колички и свирят; пъстър град.

Имам план, но той често се променя и отстрани изглеждам хаотична.
Сега си мисля за лятото. Това ми е следващата точка. Ще бъдем тук някъде, на топло.

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Пина.
Харесвам режисьори като Дарън Аронофски и Мишел Гондри.
Няма по-глупав филм от Бързи и яростни 5.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам каквото пусне Шон. Той е колекционер и вкъщи музиката не спира от зори до... зори - амбиънт, хаус, техно, всякаква електроника. Акустична - много рядко.
Никога няма да ми омръзнат АББА. Мога да ги слушам веднъж в годината, но чуя ли ги, няма спиране.
Любимата ми музика е по-акустична и някой да пее, но да не е рок.
В момента слушам Ане Брун. Също Фърст Ейд Кит. Все скандинавци.
Най-добрият концерт, на който съм била, е Ламб на първия Park Live в Борисовата.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Илюзии на Ричард Бах. И Ловецът на хвърчила на Халед Хосейни страшно ме трогна.
Последно ме впечатли Дъщерите на Ханна.
В момента чета Изключителните на Малкълм Гладуел. Той е повече социолог и прави проучване сред знаменитости, учени, компютърни гении. Установява, че всъщност има закономерност в техния успех - освен талант и тонове работа, разбира се, конкретният момент, в който са се родили, в голяма степен обуславя техния успех.
По принцип чета доста. Едно от любимите ми неща е. Във всеки момент имам какво да подхвана.

Изложбата на Татяна Недялкова Wild Life продължава до 17 април (вторник) в Склада. Нейни принтове скоро ще се продават в +това

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Първият път когато влязохме в заешката дупка на Татяна Недялкова, не излязохме един час и пак не ни стигна. Въображението й мята цветове, детайли и рисувани геройчета като весели съскащи фойерверки в новогодишна нощ, а ние гледаме с ей такива очи и усмивки до ушите. В момента в Склада е нейният Wild Life - серия принтове и инсталация от... абе, ще видиш какво, да не ти разваляме удоволствието.

Татяна завършва бакалавърската си степен в сплотения малък Darlington College of Art, където „бяхме 300 човека и всички се познавахме, беше невероятна атмосфера за учене с много свобода и експерименти". Следва една не чак толкова вълнуваща магистратура в Лондон и двамата с Шон (художник и скулптор) стягат куфарите за София - градът на приятелите, с които ги сърбят ръцете да работят.

През 2008-а отварят Octopus Industries на „Цар Асен" и „Гургулят" с идеята да заработи като лейбъл за техните дизайнерски тениски, чанти и други такива, но пипалата му бързо порастват и го превръщат в любимо градско свърталище - едновременно магазин за дизайн и място за изложби (Кокимото) и музика (1000неймс). Затварят го през 2010-а, когато финансите са на везна, а настроението потегля надолу. „А и на Шон вече му бе писнало да не може да излезе на улицата и да завърже разговор. Много се стараеше да научи български с всякакви уроци и просто искаше ей така, като каже нещо, и хората да го разбират." Следващата им спирка е Брайтън. Засега.

Събуждам се бързо, с кафе. Ставам рано и обичам да работя през деня - от десет до пет ми е най-добре, към шест-седем вече се изморявам. Не съм нощен човек.
В чантата ми винаги има ключове, телефон, портмоне и листче - само практични неща. Понякога може да са и по-необичайни - като храна за рибка, пластмасово дърво, камък (смее се).

Умирам от срам, ако трябва да изляза пред хора и да им дам реч.
На откриванията ми, поради тази причина, предпочитам да не дойда (смее се). Снощи се получи добре, защото закъснях и те вече се бяха впуснали в разглеждане. Иначе не закъснявам никога. Особено през зимата, защото си мисля, че им е студено на хората.

Любимите ми материали са пластмасови всекидневни предмети в различни цветове - магазините за 1 лев са идеални. За тази инсталация конкретно 95% от нещата ги взех от Jumbo. Другото са (фигурки на - б.а.) животни - просто са ми симпатични. Мисля, че имат хубаво излъчване и дават душа на работата. Иначе имах рибка, ама тя умря. Обаче живя три години! Дълголетник!

Най-хубаво се работи с Леда от Пистолет (смее се). Тя е перфектният галерист - ако е харесала предишна работа, за следващата няма нужда да се обяснявам. Имам пълно доверие и свобода за действие. С Wild Life също станаха спонтанно нещата - никой не знаеше какво ще покажа, докато не построих инсталацията. А в Англия процесът е ужасно муден и сложен - аз се отказвам още в началото.

Така и не се научих да рисувам с молив или с четка и боички. Всъщност тези инсталации за мен са един вид рисуване - с цветове, с предмети, като абстрактна картина го виждам.
По-интересно ми е да си я представям в главата. Веднъж се опитах да взема платно, да измисля нещо и да го нарисувам. Но изобщо не ми върви, губи ми се желанието. На компютъра обаче мога всяко детайлче да си го изпипвам с часове.

Дойде ли време да развалям, е малко тягостно, ама не защото ми е тъжно, а по-скоро друг да я свърши тази работа. Мисля, като прибирам Wild Life, да дойда с племеницата ми, която е на пет и много обича да организира. „Розовите - в тази кутия!" (смее се). Аз мятам както ми падне.

Майка ми често ми казва да си гладя дрехите.
А аз все си повтарям, че повече трябва да действам, а не да мисля.

Вбесявам се, когато човекът отсреща си измисля причини как еди си какво няма да стане. Но по принцип мога да прекарам доста дълго време в убеждаване.
Скачала съм на бой, даже два пъти. Веднъж с едно момче от училище, а първият път беше с най-добрата ми приятелка Яна. Тя сега е куклен сценограф. С нея сме заедно от II клас и даже живее на половин час път с влак.

Като ученички висяхме на Попа, на Шипка 6, на Билкова. Спомням си, че там, на бара, имаше една жена, която беше много мила с нас - ние, нали, бяхме под 18, и тя винаги ни правеше един огромен чайник, да си пием с часове.
Идеалната вечер е топла, някъде на въздух, с приятели. По клубове ходим по-рядко.
Никога не танцувам на народна музика. Нищо лично, ама не става за танци (смее се). Не, на сватбата ни нямаше хоро, ако това ще питате.

Първото нещо от София, което показах на Шон, беше как се пие кафе (смее се). Не беше пил от години, просто не обича. Но мечтата му бе да пие едно на тротоар! Сигурно в моите истории винаги се е включвало нещо такова. А и по принцип все му разказвах как в България е топло и можем да пием кафе до сутринта. И така: от летището - на морето, оттам в Триград и после кафе на улицата в София.

Беше велико, когато се возих на парапланер, ама такъв, с перка. На Синеморец един човек - той твърдеше, че е истински пилот, - взимаше туристите и ги возеше. Адски смешен беше. Винаги караше по джапанки и от време на време пускаше платното, за да маха на хората отдолу и да пее. А ти в това време си умираш от страх! Ама е много, много хубаво. С Шон ходехме всеки ден.

Правя се на луда, когато трябва да чистя с прахосмукачката (смее се). Това най го мразя.
Падам си по вкусни неща като маслини и риба. Обичам и да готвя, но само понякога. По ножове, хубави, също доста си падам. И всякакви неща, свързани с кухнята.
Най-добре готвя, като си измислям. Обичам да готвя по цвят, тогава става вкусно. Мога да правя пет вида картофи.

Под леглото ми има палатка, чувал, картон, обувки, боички, книги, рокли. И други работи.
Заспивам на много тиха музика, амбиънт някакъв. Шумът на колите също е хубав. Когато пътувам в Англия, първите вечери никога не мога да заспя, защото не чувам булевард „България".
Когато съм тук обаче, от Брайтън ми липсват малките пешеходни улички, които са нещо като „Шишман", ама разширен вариант. Там, където живея, има 4-5 такива - с магазини, жонгльори, улични музиканти, хора си носят пиана на колички и свирят; пъстър град.

Имам план, но той често се променя и отстрани изглеждам хаотична.
Сега си мисля за лятото. Това ми е следващата точка. Ще бъдем тук някъде, на топло.

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Пина.
Харесвам режисьори като Дарън Аронофски и Мишел Гондри.
Няма по-глупав филм от Бързи и яростни 5.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам каквото пусне Шон. Той е колекционер и вкъщи музиката не спира от зори до... зори - амбиънт, хаус, техно, всякаква електроника. Акустична - много рядко.
Никога няма да ми омръзнат АББА. Мога да ги слушам веднъж в годината, но чуя ли ги, няма спиране.
Любимата ми музика е по-акустична и някой да пее, но да не е рок.
В момента слушам Ане Брун. Също Фърст Ейд Кит. Все скандинавци.
Най-добрият концерт, на който съм била, е Ламб на първия Park Live в Борисовата.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Илюзии на Ричард Бах. И Ловецът на хвърчила на Халед Хосейни страшно ме трогна.
Последно ме впечатли Дъщерите на Ханна.
В момента чета Изключителните на Малкълм Гладуел. Той е повече социолог и прави проучване сред знаменитости, учени, компютърни гении. Установява, че всъщност има закономерност в техния успех - освен талант и тонове работа, разбира се, конкретният момент, в който са се родили, в голяма степен обуславя техния успех.
По принцип чета доста. Едно от любимите ми неща е. Във всеки момент имам какво да подхвана.

Изложбата на Татяна Недялкова Wild Life продължава до 17 април (вторник) в Склада. Нейни принтове скоро ще се продават в +това

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители

☆ ☆ ☆ ☆ ☆