Фотография Andrzej Radka Здравей, Том! Къде те намираме?
Здрасти! Седя си в офиса и гледам града през прозореца. Навън е слънчево, но още е студено. Затова и толкова харесвам времето при вас.
Бил си в България?
Да, да! Записахме музиката за Песента на морето в София. Композиторът Бруно Куле е женен за софиянка и често записва в града с местната филхармония, защото имат и апартамент там. Освен това дъщеря им се казва София (смее се). Музиката е важна част от филмите ти. Как избираш подходящите мелодии за всеки филм?
Работя тясно с Бруно и с една ирландска банда, която се казва Kíla. Обсъждаме работата по сторибордовете. Понякога имам идея за музиката и им пускам неща, каквито си представям, но най-често те са хората с предложенията и обикновено им се доверявам.
А ти свириш ли на нещо?
Не, не, страшно съм смотан (смее се).
Каква музика слушаш обикновено?
О, харесвам доста различни неща. Слушам доста от нещата от 90-те, които харесвах като тийнейджър, но много обичам и фолк музика. Дори модерни фолк банди като The Decemberists.
Това е местна история, от града в който живея и където е нашето студио Cartoon Saloon - Килкени. Имаме една легенда за хора, които като заспят, техният вълчи дух напуска телата им. Решихме да стъпим на тази легенда и вплетохме в нея историята за младо момиче, което идва в Ирландия от Англия и се запознава с малко ирландско момиче, което е Wolfwalker. Изкарахме на преден план контраста между тези два свята.
През кои години се развива действието?
През1645 - XVII век.
Има ли вече дата за премиера?
Не, ако извадим късмет, ще го пуснем през 2019, но трябва да намерим средства.
Кадър от Wolfwalkers Имаше доста голяма дупка между The Secret of Kells и Песента на Морето. Пак ли парите бяха фактор за това забавяне?
50% беше заради парите, а останалите 50% заради времето, в което работихме по историята, сценария и техническото време за изпълнение. За Wolfwalkers сценарият е готов вече, така че остава да намерим финансиране. Сторибордовете са напълно готови и ако получим средства тази година, ще можем да го завършим до края на следващата.
Това означава ли, че трейлъра, който видяхме, е всичко, което е готово от филма?
Да, до момента само него сме направили.
Да, предполагам, че винаги засягаме аспекта с опазването на околната среда. Но по-скоро разглеждаме природата като символ на модерната джунгла, в която живеем. Често се обръщаме към тази тема и винаги се връщаме към природата.
Не е трудно да направим паралел между филмите ти и тези на Хайао Миязаки, който също подчертава огромната значимост на природата. Ти виждаш ли връзка между твоята работа и тази на Миязаки и фен ли си на неговите филми?
О, той е огромно вдъхновение за мен. Обичам филмите му и често ги гледам. Обаче, колкото се вдъхновяваме от него, толкова се опитваме да пазим и нашата гледна точка. Не съм японец, така че се придържам към ирландския фолклор (смее се). Но както той използва японския фолклор, за да разкаже история, валидна за целия свят, така се надявам, че и ние успяваме да използваме ирландския фолклор, за да предадем такава универсална истроия. Кога откри красотата на келтските легенди и ирландския фолклор?
Когато бях малък, бях запознат с фолклора ни, но не му обръщах чак такова внимание, докато не влязох в колежа. Там вече учех анимация и се чудех какъв акцент да измислим, за да изпъкват нашите филми и да се различават от американските и японските. Тогава се обърнах към ирландския фолклор като извор на вдъхновение.
Имаш ли си любим мит или легенда, по които още не си работил?
Да, даже няколко, но не съм сигурен, че ще ги филмирам. Вероятно ще направя още един, по-скоро комичен, но не вярвам да е в същия стил. Предполагам, че Wolfwalkers е последният филм, който ще направим в този стил, а след това ми се иска да опитам нещо различно. Така че ако отново ползвам нашия фолклор, ще бъде в друга форма.
Кадър от Песента на морето Като режисьор на анимационни филми, предполагаме, че си и фине на анимацията. Би ли ни препоръчал някои филми, които за теб са задължителни?
Моят съсед Тоторо или Принцеса Мононоке - те са ми сред най-любимите.
Анимацията е над 100-годишна, а ти все пак успяваш да изпъкнеш със собствен стил в жанра. Лесно е човек да познае, че филмът е на Том Муур, когато го гледа. Трудно ли се постига почерк или за теб е съвсем естествено?
Както казах, бих искал да сменя подхода след Wolfwalkers и да опитам нещо различно. Този стил има смисъл при точно тези филми и за този етап от кариерата ми, когато търсехме собствен почерк. Сега ще променим посоката и вярвам, че има още много неща, които можем да направим и покажем. А откъде идва вдъхновението за красивата визия на филмите ти, освен фолклора за самите истории?
Всъщност, не е само ирландското изкуство - винаги гледаме и природните ни красоти, особено при The book of Kells. А за пейзажите черпим вдъхновение от ирландски художници като Пол Хенри.
Има ли нещо с или без което не би работил?
Гледам винаги да работя с приятели - трябва ми някой, който да ми дава обратна връзка. Пробвал съм да работя сам от вкъщи и много се изнервях, защото обичам да показвам работата си на приятели и да чуя мнението им. Затова обичам работата в студиото, затова и обичам анимацията - там има хора, които ми помагат. Ако съм сам, ще се оплета и изгубя в идеите. Разкажи малко повече за Cartoon Saloon - как се роди студиото и какви са хората там?
В Cartoon Saloon сме почти като семейство. Работят между 60 и 100 човека, зависи колко сме заети. Понякога се налага да наемем фрийлансъри, като почти винаги това са едни и същи хора всеки път. Основахме студиото, докато бяхме в колежа през 90-те. Създадохме го тримата с приятелите ми Нора Туоми и Пол Йънг като студенти и все още сме заедно тримата. Студиото вече е на 17 години.
Колко време прекарваш в студиото - само когато имаш работа ли си там или ходиш и в свободното си време?
През годините си дадох сметка, че прекарвам твърде много време там, дори и през уикендите. Но пък и е доста социално място - понякога стоим вечер или уикендите в студиото, гледаме филми и пием бира, като често така се раждат и идеи. Така че, да, прекарвам доста време в Cartoon Saloon (смее се). Четеш ли още приказки?
Да и то в цели колекции и томове. Но харесвам и приказките извън книгите. Обичам да ходя на разказвачески фестивали и да слушам историите на живо.
Коя е любимата ти приказка и за какво се разказва?
О, те постоянно се сменят. Наистина обичам историята за вълците от Wolfwalkers. Но в момента съм запленен от приказките за човешки деца, подменени от приказни създания - fairy changeling (смее се). Има един човек, Майкъл Форчън, който събира фолклорни предания, разказвани от различни хора и ги качва в YouTube. Много обичам да слушам тези истории, защото не са точно приказки, а ги ракзазват истински хора, дори деца. Доста готино оплитат разказите - половината е историята, а останалата половина човекът си я измисля, докато разказва - ей така, за удоволствие и развлечение. Това е истинският фолклор - устните предания, разкрасявани от разказвача. Това е традицията на разказването, не писмена традиция.
Последно четох Sapiens. Кратка история на човечеството от Юнар Тоа Харари. Той е историк, а книгата е много интересна.
А последният филм, който гледа?
Последно гледах Логан: Върколакът и доста ми хареса.
Какво ще правиш, когато приключим с интервюто?
Двама души ме чакат, за да влезем в среща и да мислим по разни сторибордове (смее се). Текст Ивайло Александров
Том Муур е от онези хора, които са открили дарбата си в точната за това възраст. Така анимацията става за него и образование, и професия, и призвание. Вдъхновен от големия режисьор Хайо Миязаки, който вплита японския фолклор и силата на природата във филмите си, Том Муур търси начин неговите анимации да се открояват със собствен почерк. И никак не е чудно, че роденият в Ирландия и живеещ в Килкени режисьор и артист се обръша към ирландските и келтски митове и легенди и създава едни от най-красивите образци на съвременното анимационно кино. The Secret of Kells и Песента на морето донасят номинации за Оскар на Том и студиото му Cartoon Saloon, а те в момента събират средства за третия му пълнометражен филм Wolfwalkers. Повече - от самия Том, когото хванахме по телефона в един слънчев пролетен следобед.
Фотография Andrzej Radka
Здравей, Том! Къде те намираме?
Здрасти! Седя си в офиса и гледам града през прозореца. Навън е слънчево, но още е студено. Затова и толкова харесвам времето при вас.
Бил си в България?
Да, да! Записахме музиката за Песента на морето в София. Композиторът Бруно Куле е женен за софиянка и често записва в града с местната филхармония, защото имат и апартамент там. Освен това дъщеря им се казва София (смее се).
Музиката е важна част от филмите ти. Как избираш подходящите мелодии за всеки филм?
Работя тясно с Бруно и с една ирландска банда, която се казва Kíla. Обсъждаме работата по сторибордовете. Понякога имам идея за музиката и им пускам неща, каквито си представям, но най-често те са хората с предложенията и обикновено им се доверявам.
А ти свириш ли на нещо?
Не, не, страшно съм смотан (смее се).
Каква музика слушаш обикновено?
О, харесвам доста различни неща. Слушам доста от нещата от 90-те, които харесвах като тийнейджър, но много обичам и фолк музика. Дори модерни фолк банди като The Decemberists.
Наскоро пуснахте трейлър за третия ти филм - Wolfwalkers. Можеш ли да ни разкажеш малко повече за историята?
Това е местна история, от града в който живея и където е нашето студио Cartoon Saloon - Килкени. Имаме една легенда за хора, които като заспят, техният вълчи дух напуска телата им. Решихме да стъпим на тази легенда и вплетохме в нея историята за младо момиче, което идва в Ирландия от Англия и се запознава с малко ирландско момиче, което е Wolfwalker. Изкарахме на преден план контраста между тези два свята.
През кои години се развива действието?
През1645 - XVII век.
Има ли вече дата за премиера?
Не, ако извадим късмет, ще го пуснем през 2019, но трябва да намерим средства.
Кадър от Wolfwalkers
Имаше доста голяма дупка между The Secret of Kells и Песента на Морето. Пак ли парите бяха фактор за това забавяне?
50% беше заради парите, а останалите 50% заради времето, в което работихме по историята, сценария и техническото време за изпълнение. За Wolfwalkers сценарият е готов вече, така че остава да намерим финансиране. Сторибордовете са напълно готови и ако получим средства тази година, ще можем да го завършим до края на следващата.
Това означава ли, че трейлъра, който видяхме, е всичко, което е готово от филма?
Да, до момента само него сме направили.
Очевидно е, че природата е важна тема във филмите ти. Защо се обръщаш толкова често към нея?
Да, предполагам, че винаги засягаме аспекта с опазването на околната среда. Но по-скоро разглеждаме природата като символ на модерната джунгла, в която живеем. Често се обръщаме към тази тема и винаги се връщаме към природата.
Не е трудно да направим паралел между филмите ти и тези на Хайао Миязаки, който също подчертава огромната значимост на природата. Ти виждаш ли връзка между твоята работа и тази на Миязаки и фен ли си на неговите филми?
О, той е огромно вдъхновение за мен. Обичам филмите му и често ги гледам. Обаче, колкото се вдъхновяваме от него, толкова се опитваме да пазим и нашата гледна точка. Не съм японец, така че се придържам към ирландския фолклор (смее се). Но както той използва японския фолклор, за да разкаже история, валидна за целия свят, така се надявам, че и ние успяваме да използваме ирландския фолклор, за да предадем такава универсална истроия.
Кога откри красотата на келтските легенди и ирландския фолклор?
Когато бях малък, бях запознат с фолклора ни, но не му обръщах чак такова внимание, докато не влязох в колежа. Там вече учех анимация и се чудех какъв акцент да измислим, за да изпъкват нашите филми и да се различават от американските и японските. Тогава се обърнах към ирландския фолклор като извор на вдъхновение.
Имаш ли си любим мит или легенда, по които още не си работил?
Да, даже няколко, но не съм сигурен, че ще ги филмирам. Вероятно ще направя още един, по-скоро комичен, но не вярвам да е в същия стил. Предполагам, че Wolfwalkers е последният филм, който ще направим в този стил, а след това ми се иска да опитам нещо различно. Така че ако отново ползвам нашия фолклор, ще бъде в друга форма.
Кадър от Песента на морето
Като режисьор на анимационни филми, предполагаме, че си и фине на анимацията. Би ли ни препоръчал някои филми, които за теб са задължителни?
Моят съсед Тоторо или Принцеса Мононоке - те са ми сред най-любимите.
Анимацията е над 100-годишна, а ти все пак успяваш да изпъкнеш със собствен стил в жанра. Лесно е човек да познае, че филмът е на Том Муур, когато го гледа. Трудно ли се постига почерк или за теб е съвсем естествено?
Както казах, бих искал да сменя подхода след Wolfwalkers и да опитам нещо различно. Този стил има смисъл при точно тези филми и за този етап от кариерата ми, когато търсехме собствен почерк. Сега ще променим посоката и вярвам, че има още много неща, които можем да направим и покажем.
А откъде идва вдъхновението за красивата визия на филмите ти, освен фолклора за самите истории?
Всъщност, не е само ирландското изкуство - винаги гледаме и природните ни красоти, особено при The book of Kells. А за пейзажите черпим вдъхновение от ирландски художници като Пол Хенри.
Има ли нещо с или без което не би работил?
Гледам винаги да работя с приятели - трябва ми някой, който да ми дава обратна връзка. Пробвал съм да работя сам от вкъщи и много се изнервях, защото обичам да показвам работата си на приятели и да чуя мнението им. Затова обичам работата в студиото, затова и обичам анимацията - там има хора, които ми помагат. Ако съм сам, ще се оплета и изгубя в идеите.
Разкажи малко повече за Cartoon Saloon - как се роди студиото и какви са хората там?
В Cartoon Saloon сме почти като семейство. Работят между 60 и 100 човека, зависи колко сме заети. Понякога се налага да наемем фрийлансъри, като почти винаги това са едни и същи хора всеки път. Основахме студиото, докато бяхме в колежа през 90-те. Създадохме го тримата с приятелите ми Нора Туоми и Пол Йънг като студенти и все още сме заедно тримата. Студиото вече е на 17 години.
Колко време прекарваш в студиото - само когато имаш работа ли си там или ходиш и в свободното си време?
През годините си дадох сметка, че прекарвам твърде много време там, дори и през уикендите. Но пък и е доста социално място - понякога стоим вечер или уикендите в студиото, гледаме филми и пием бира, като често така се раждат и идеи. Така че, да, прекарвам доста време в Cartoon Saloon (смее се).
Четеш ли още приказки?
Да и то в цели колекции и томове. Но харесвам и приказките извън книгите. Обичам да ходя на разказвачески фестивали и да слушам историите на живо.
Коя е любимата ти приказка и за какво се разказва?
О, те постоянно се сменят. Наистина обичам историята за вълците от Wolfwalkers. Но в момента съм запленен от приказките за човешки деца, подменени от приказни създания - fairy changeling (смее се). Има един човек, Майкъл Форчън, който събира фолклорни предания, разказвани от различни хора и ги качва в YouTube. Много обичам да слушам тези истории, защото не са точно приказки, а ги ракзазват истински хора, дори деца. Доста готино оплитат разказите - половината е историята, а останалата половина човекът си я измисля, докато разказва - ей така, за удоволствие и развлечение. Това е истинският фолклор - устните предания, разкрасявани от разказвача. Това е традицията на разказването, не писмена традиция.
Коя книга прочете последно или четеш в момента?
Последно четох Sapiens. Кратка история на човечеството от Юнар Тоа Харари. Той е историк, а книгата е много интересна.
А последният филм, който гледа?
Последно гледах Логан: Върколакът и доста ми хареса.
Какво ще правиш, когато приключим с интервюто?
Двама души ме чакат, за да влезем в среща и да мислим по разни сторибордове (смее се).
Текст Ивайло Александров