Тя е навсякъде, от кабинета на шефа до стаята за почивка. Иска да разбере всичко за теб, чете писмата ти, пипа компютъра. Досадницата не е клюкарка, тя е кралицата на клюкарките. Помни дребни детайли от това кой е запушил тоалетната преди пет години, до това с кого си ляга секретарката на шефа. Понякога ти идва да я затвориш в склада с препарати и да стои там до следващото фирмено парти, друг път се правиш на мил с нея, за да не разгласи на всички, с кого си се натискал пред кафемашината. Досадницата е опасна и с нея много трябва да се внимава.
Всички го помним още от училище, когато пръв дигаше ръка и само той носеше букет на учителката по химия в 10ти клас. Натегачът остава след работа, идва преди работа, никога не почива събота и неделя и знае наизуст рождените дати на всички шефове. Дори на цялото им семейство. Той гледа да злепостави всички, само и само да изпъкне, като не се притеснява от това, което прави. Напротив - доставя му удоволствие. Всички в офиса планират убийството му от години, но досега никой не е успял да се справи с него. Разсеяната луда
Тя се носи из офиса като привидение. Бюрото ѝ е пълно със снимки в рамки на малки котета, които са нейното семейство. Чашата ѝ е облепена с рози, защото това са любимите ѝ цветя. Някъде отново на бюрото ѝ седи том от „Брулени хълмове“, който тя чете в почивката и попива сълзите си с платнена кърпа. Разсеяната дама не прави проблеми на никого, но ако случайно ѝ споделиш, че си се скарал с гаджето си, тя веднага започва да дава съвети от филмите, които е гледала или любими цитати от книгите, които е чела. Шефът злобар
Вечно недоволен, постоянно мрънкащ и никога съпричастен, това е шефът злобар. На интервюто за работа ти се видя просто особен. Една година по-късно искаш да имаш оръжие, с което да съсипеш подлата му усмивка. Имаш чувството, че ако още един път те накара да останеш след работата, за да пишеш скучни доклади, ще се хвърлиш от втория етаж на офиса. Шефът злобар не разбира от шеги, не носи на майтап, мрази закъсненията, дори само 5-минутните и винаги, ама абсолютно винаги, избира теб за виновник на всички човешки неволи.
Ако си жена в офис винаги ще се намери поне по един колега, който да реши, че моментално се е влюбил в теб. Отначало всичко е невинно. Прости погледи, няколко намигвания и едно, две по продължителни ръкостискания. Нещата стават опасни, когато се озовеш сама с него в стаята за почивка и той реши да ти се обясни в чувствата си. Или когато намериш своя снимка от купон преди 4 години в компютъра му. И то сложена за скрийнсейвър. Можеше да си затвориш очите за това, ако не го беше виждала случайно да минава през апартамента ти или винаги да спира след теб на служебния паркинг. Накрая решаваш да подадеш оплакване, но шефа, досадницата, натегача и разсеяната луда се обединяват… и решаваш просто да смениш работата.
Всеки ден прекарваме поне 8 часа в офиса. Едни и същи хора, едни и същи задачи. Какво се случва обаче, когато колегите ни не се окажат такива, за каквито ги мислим. Опасни, досадни, скучни или просто… психари!
Досадницата
Тя е навсякъде, от кабинета на шефа до стаята за почивка. Иска да разбере всичко за теб, чете писмата ти, пипа компютъра. Досадницата не е клюкарка, тя е кралицата на клюкарките. Помни дребни детайли от това кой е запушил тоалетната преди пет години, до това с кого си ляга секретарката на шефа. Понякога ти идва да я затвориш в склада с препарати и да стои там до следващото фирмено парти, друг път се правиш на мил с нея, за да не разгласи на всички, с кого си се натискал пред кафемашината. Досадницата е опасна и с нея много трябва да се внимава.
Натегачът
Всички го помним още от училище, когато пръв дигаше ръка и само той носеше букет на учителката по химия в 10ти клас. Натегачът остава след работа, идва преди работа, никога не почива събота и неделя и знае наизуст рождените дати на всички шефове. Дори на цялото им семейство. Той гледа да злепостави всички, само и само да изпъкне, като не се притеснява от това, което прави. Напротив - доставя му удоволствие. Всички в офиса планират убийството му от години, но досега никой не е успял да се справи с него.
Разсеяната луда
Тя се носи из офиса като привидение. Бюрото ѝ е пълно със снимки в рамки на малки котета, които са нейното семейство. Чашата ѝ е облепена с рози, защото това са любимите ѝ цветя. Някъде отново на бюрото ѝ седи том от „Брулени хълмове“, който тя чете в почивката и попива сълзите си с платнена кърпа. Разсеяната дама не прави проблеми на никого, но ако случайно ѝ споделиш, че си се скарал с гаджето си, тя веднага започва да дава съвети от филмите, които е гледала или любими цитати от книгите, които е чела.
Шефът злобар
Вечно недоволен, постоянно мрънкащ и никога съпричастен, това е шефът злобар. На интервюто за работа ти се видя просто особен. Една година по-късно искаш да имаш оръжие, с което да съсипеш подлата му усмивка. Имаш чувството, че ако още един път те накара да останеш след работата, за да пишеш скучни доклади, ще се хвърлиш от втория етаж на офиса. Шефът злобар не разбира от шеги, не носи на майтап, мрази закъсненията, дори само 5-минутните и винаги, ама абсолютно винаги, избира теб за виновник на всички човешки неволи.
Мазният колега, който те сваля
Ако си жена в офис винаги ще се намери поне по един колега, който да реши, че моментално се е влюбил в теб. Отначало всичко е невинно. Прости погледи, няколко намигвания и едно, две по продължителни ръкостискания. Нещата стават опасни, когато се озовеш сама с него в стаята за почивка и той реши да ти се обясни в чувствата си. Или когато намериш своя снимка от купон преди 4 години в компютъра му. И то сложена за скрийнсейвър. Можеше да си затвориш очите за това, ако не го беше виждала случайно да минава през апартамента ти или винаги да спира след теб на служебния паркинг. Накрая решаваш да подадеш оплакване, но шефа, досадницата, натегача и разсеяната луда се обединяват… и решаваш просто да смениш работата.