Една
от най-интересните и впечатляващи дами
на независимата музикална сцена, Tori
Amos
пристига за първи концерт в София на
20-и юни, малко след издаването на новия
си албум
Unrepentant Geraldines.
На настоящото турне Tori
ще
бъде сама с пианото си, без оркестър,
без лайв бенд до нея
- така,
както не сме я виждали над десет години.
Преди
повече от две десетилетия Tori
Amos
прекоси
океана и се засели в Корнуол, Великобритания,
в чартовете за инди и алтернативна
музика и в сърцата на европейските
фенове. Щатите не бяха готови да приемат
болезнено-личирните откровения на
червенокосата фурия с пианото и по
препоръка на приятели и опитни кучета,
Tori
се
мести в Европа. Днес, двайсет и две години
по-късно, тя издава своя тринайсети
албум
Unrepentant Geraldines (ако не броим компилацията
Gold Dust от 2012-a).
Той идва след няколко години на
експерименти със струнен квартет, диск
с коледни песни, мелодии за мюзикъл и
албум, повлиян от класическата музика.
За новия си запис Tori
Amos
твърди,
че щял да носи много от духа на изданията
й от 90-те.
Tori
Amos
е родена като Майра Елън Еймъс (Myra
Ellen
Amos) през 1963-а. От съвсем малка сяда зад
пианото, като изнася първите си рецитали
на невръстна възраст. Следват години
на участия в пиано барове и клубове,
кратко фиаско в хард рока на 80-те и албума
Y Kant Tori Read,
на чиято обложка ни гледа тупирана
червенокоска със самурайски меч.
Разочарована от неуспеха и следвайки
съвети на близки, Tori
Amos
се
пренася в Англия, където издава първия
си албум
Little Earthquakes през 1992-а. Невероятната честност в
музиката, силната експресивност на
Tori,
едновременно
като жена, пианист и певица, подчертаната
й емоционалност и страхотният й усет
към мелодията, превръщат сидито в
мигновен хит, а нея в участник на две поредни издания на фестивала в
Монтрьо. През 1994-а идва и пробивът в
родната Америка с хита
„Cornflake
Girl" от
втория й
Under The Pink.
Оттам насетне кариерата на Tori
е
в шеметен устрем, като албумите й се
покриват със злато седмици след издаването
им.
След
като през годините певицата смени
динамиката на алтернативния пиано рок
с по-софт звучене (залитания към златните
години на джаза и попа), издаде албум с
умопомрачителни кавъри по Eminem,
Depeche
Mode
и
дори Slayer.
После
се обърна към класическата музика, а
сега Tori
обещава
нещо, което да напомни за записите, които
я превърнаха в един от най-значимите
артисти на алтернативната сцена.
Женствена, но никога феминистична,
откровена, но никога твърде лирична,
честна, но не й хленчеща, Tori
Amos
е
сред най-иконичните образи на съвременната
музика.
Няма
начин да пропуснем концерта й на 20-и
юни в Зала 1 на НДК.
Текст
Ивайло Александров
Една
от най-интересните и впечатляващи дами
на независимата музикална сцена, Tori
Amos
пристига за първи концерт в София на
20-и юни, малко след издаването на новия
си албум Unrepentant Geraldines.
На настоящото турне Tori
ще
бъде сама с пианото си, без оркестър,
без лайв бенд до нея
- така,
както не сме я виждали над десет години.
Преди
повече от две десетилетия Tori
Amos
прекоси
океана и се засели в Корнуол, Великобритания,
в чартовете за инди и алтернативна
музика и в сърцата на европейските
фенове. Щатите не бяха готови да приемат
болезнено-личирните откровения на
червенокосата фурия с пианото и по
препоръка на приятели и опитни кучета,
Tori
се
мести в Европа. Днес, двайсет и две години
по-късно, тя издава своя тринайсети
албум Unrepentant Geraldines (ако не броим компилацията Gold Dust от 2012-a).
Той идва след няколко години на
експерименти със струнен квартет, диск
с коледни песни, мелодии за мюзикъл и
албум, повлиян от класическата музика.
За новия си запис Tori
Amos
твърди,
че щял да носи много от духа на изданията
й от 90-те.
Tori
Amos
е родена като Майра Елън Еймъс (Myra
Ellen
Amos) през 1963-а. От съвсем малка сяда зад
пианото, като изнася първите си рецитали
на невръстна възраст. Следват години
на участия в пиано барове и клубове,
кратко фиаско в хард рока на 80-те и албума
Y Kant Tori Read,
на чиято обложка ни гледа тупирана
червенокоска със самурайски меч.
Разочарована от неуспеха и следвайки
съвети на близки, Tori
Amos
се
пренася в Англия, където издава първия
си албум Little Earthquakes през 1992-а. Невероятната честност в
музиката, силната експресивност на
Tori,
едновременно
като жена, пианист и певица, подчертаната
й емоционалност и страхотният й усет
към мелодията, превръщат сидито в
мигновен хит, а нея в участник на две поредни издания на фестивала в
Монтрьо. През 1994-а идва и пробивът в
родната Америка с хита „Cornflake
Girl" от
втория й Under The Pink.
Оттам насетне кариерата на Tori
е
в шеметен устрем, като албумите й се
покриват със злато седмици след издаването
им.
След
като през годините певицата смени
динамиката на алтернативния пиано рок
с по-софт звучене (залитания към златните
години на джаза и попа), издаде албум с
умопомрачителни кавъри по Eminem,
Depeche
Mode
и
дори Slayer.
После
се обърна към класическата музика, а
сега Tori
обещава
нещо, което да напомни за записите, които
я превърнаха в един от най-значимите
артисти на алтернативната сцена.
Женствена, но никога феминистична,
откровена, но никога твърде лирична,
честна, но не й хленчеща, Tori
Amos
е
сред най-иконичните образи на съвременната
музика.
Няма
начин да пропуснем концерта й на 20-и
юни в Зала 1 на НДК.
Текст
Ивайло Александров
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители