Усмихвайте се, бе хора!

Аз съм от онези хора, които постоянно са в добро настроение – сутрин се будя с усмивка, обичам да си пея под душа, а когато ходя по улицата си представям, че светът е мой и пак ми е много хубаво. И понякога честно казано си мисля, че съм и единствената, която прави всички тези неща. Хората, които засичам навън, че дори и тези от близкото ми обкръжение винаги са с доста странни, не особено щастливи гримаси на лицата. Какво ви става, бе хора? Защо не се усмихвате и не изглеждате радостни? Прекалено добри актьори ли сте и не искате да показвате вътрешното си щастие или въобще не го изпитвате, защото сте „пораснали“ по грешния начин?

Това с прекалено голямата сериозност в света на възрастните въобще не го разбирам. Какво, минаваш 20-те и БАМ – вече си нов, скучен човек, който само се вайка колко много задължения и работа за вършене има ли? Това са пълни глупости.

Щастието е навсякъде около нас – влюбената тийнейджърска двойка на светофара, за която не съществува нищо друго освен любовта им; бабата и дядото, хванали се ръка за ръка, докато се разхождат в парка; кучето, което пресича досущ като човек заедно с хората, за да почувства близостта до тях или пък дори синьото небе и белите облачета, ако щете. Има толкова много неща, които могат да накарат човек да се ухили до уши и то само от заобикалящата го среда.

Да, ежедневието може понякога да е доста напрегнато и не особено радващо, но пък нали все пак го има? Имам предвид, че щом то въобще се случва, значи за пореден ден сме се събудили и имаме възможността да изживеем още едни подарени от живота 24 часа, които зависят само и единствено от нашата нагласа спрямо тях. Затова се будете с усмивка, защото едно извиване на крайчетата на устата нагоре, може да промени всичко.

#УсмихниСе

Аз съм от онези хора, които постоянно са в добро настроение – сутрин се будя с усмивка, обичам да си пея под душа, а когато ходя по улицата си представям, че светът е мой и пак ми е много хубаво. И понякога честно казано си мисля, че съм и единствената, която прави всички тези неща. Хората, които засичам навън, че дори и тези от близкото ми обкръжение винаги са с доста странни, не особено щастливи гримаси на лицата. Какво ви става, бе хора? Защо не се усмихвате и не изглеждате радостни? Прекалено добри актьори ли сте и не искате да показвате вътрешното си щастие или въобще не го изпитвате, защото сте „пораснали“ по грешния начин?

Това с прекалено голямата сериозност в света на възрастните въобще не го разбирам. Какво, минаваш 20-те и БАМ – вече си нов, скучен човек, който само се вайка колко много задължения и работа за вършене има ли? Това са пълни глупости.

Щастието е навсякъде около нас – влюбената тийнейджърска двойка на светофара, за която не съществува нищо друго освен любовта им; бабата и дядото, хванали се ръка за ръка, докато се разхождат в парка; кучето, което пресича досущ като човек заедно с хората, за да почувства близостта до тях или пък дори синьото небе и белите облачета, ако щете. Има толкова много неща, които могат да накарат човек да се ухили до уши и то само от заобикалящата го среда.

Да, ежедневието може понякога да е доста напрегнато и не особено радващо, но пък нали все пак го има? Имам предвид, че щом то въобще се случва, значи за пореден ден сме се събудили и имаме възможността да изживеем още едни подарени от живота 24 часа, които зависят само и единствено от нашата нагласа спрямо тях. Затова се будете с усмивка, защото едно извиване на крайчетата на устата нагоре, може да промени всичко.

#УсмихниСе

Гласували общо: 1 потребители