☰
✕

Васил Германов

8941 Категория: Нещо ново
Измъкнахме Васил Германов от най-любимото му място на света (студиото му), за да ни обясни какъв е този Фашон във Фотосинтезис, в който се е забъркал - той, който никак не обича да се показва на светло. Случаят се оказа специален - първата изложба на българска модна фотография, която хваща различните поколения, етапи и разбирания за мода и красота и очевидно се отнася към себе си с нужната самоирония. Ще сложим точката тук и те съветваме да не закачаш Германов на тема спецификите на модната фотография у нас.

От него ще видиш шест черно-бели кадъра, подбрани така, че да образуват една линия и дори всички 60 снимки на всички десетима автори да бъдат разбъркани и лишени от табелките си, пак да го познаеш. Което и без друго не е трудно, като се вземе под внимание, че си имаме работа с „пълен егоист и индивидуалист". За едно капучино време Васил Германов успя да хвърли по свой адрес и думите „клюкарка" и „темерут", призна си, че е способен да похарчи всичките си пари за ядене и шапки, както и че редовно си изхвърля целия гардероб до кофите и това му действа като вид пречистване и ново начало. В студиото обаче с гореописаното лице настъпва тотално преобразяване:

Аз съм фотографът с едната лампа (бурен смях). Опитвам да съм възможно най-минималистичен и се кефя да работя с модела психологически, за мен техническата част не е най-важната - да си накупиш много лампи, да работиш с най-добрите камери. Аз снимам и с айфона си. Има хора, които и книги издават с тях, и ние се кефим и се чудим как са работили.

Има значение единствено дали умееш да общуваш с героите си, които може изобщо да не са модели, даже те са ми по-интересни. Стремя се да си създавам екипи - стилист, гримьор, фризьор - които да ми свършат част от работата в тези един-два часа преди да започна да снимам. Те са като спа процедура, ама много важна - вкарват енергия, създават атмосфера, която да предразположи модела, а и ти да го усетиш.

Най-обичам да снимам модели, които никога не са се снимали - за да мога аз да ги пречупя по някакъв начин. И когато се получи готино, и когато после в бранша кажат: „Ааа, супер, ето с този става!" - чувството е велико, като да откриеш нов диамант. А той е стоял шест месеца в агенцията и никой не го е видял. Най-яко е да си бил първият.

Не се получава с хора, които не знаят кои са, не се познават. И обратното - тези, които са наясно със себе си, носят някаква харизма и веднага се случват нещата. С извинение за примера, ама и перо в дупето да им сложиш, те пак ще са окей, защото нямат проблем със себе си. Ето, Марио от селекцията ми за Фашон - ако го видиш на улицата, той е най-срамежливият на света. Този човек дойде в студиото и каквото поискахме от него, го направи, гък не каза. Просто си го има вътре.

Трябва само да знаеш какво да искаш и как да си го поискаш. Реално фотографията е това - да усещаш дали перцето (в дупето - б. а.) ще може, или няма да може. Което е тежка психологическа работа. Случвало ми се е след снимки да не мога да говоря дори.
Момичетата се снимат голи без проблем, защото ми се доверяват. Знаят, че при мен няма прекрачване на границата и това съм си го наложил като правило от първия ми ден фотография. Дори не трябва да си го помисляш.

Понякога е трудно да се контролираш - нормално, в крайна сметка си и мъж... Но с годините съм си изградил начин на общуване и всички тези красиви жени знаят, че - не дай си Боже, всичко се случва, но - това е работа и аз ги приемам като обект. Усещат от мен само желание да си направим взаимно хубави снимки. Иначе не биха се отпуснали.
Сигурен съм, че дори да си направя експеримент някой път, дори само с поглед да флиртувам, снимките веднага ще се провалят.

Моделите ми омръзват на четвъртия-петия път. Тези, които се снимат активно, реално се научават да работят по един и същи начин и не те слушат вече. Имат заучени движения и пози, в които си знаят, че изглеждат добре. В този момент за мен всичко приключва.
Искам да ме запомнят с чистата и проста фотография. Лелеее... къде ме забихте. Изобщо не държа да ме помнят.

Състезавам се да надграждам фотографията си така, че да се появява повече в списания като Polanski - едно независимо американско издание, суперлимитирано, излиза в 500 броя веднъж в годината. Издателят случайно ме открил. И беше мегаяко - някой ти пише, айде, направи нещо, ти виждаш предишното му издание и се въодушевяваш, тичаш такъв...
Може да съм снимал 15 години, ама се почувствах като малко дете, особено пък като ми изпрати броя после. Без да ме познава, беше селектирал осемте най-добри кадъра, беше ги вкарал на точния брой страници, на точното място. Мисля, че случки като тази са основната ми цел и творческо удовлетворение в момента.

Нашето ниво тук е ограничено от нашата среда. За да има модна фотография, трябва принципно да има модна индустрия, а у нас тя е по-скоро условна. Така че трудно можем да се състезаваме със света, но пък в крайна сметка пробваме и в тази си трудност създаваме неща, които са технически много по-подготвени. Просто ни липсва модната част.

Основният ни проблем е, че не можем да имаме собствен стил, с който да живеем и да изкарваме прехраната си. Колкото пъти съм работил по света, толкова са се шашвали, че мога да снимам като десет различни фотографи. Нашата среда ме е научила на това. А аз искам да снимам като мен си.
Най-важното е да си слагаме сами критериите и да си ги вдигаме. Липсата им убива цялото пространство.

Новото при мен е, че спрях да правя планове, защото така сам се спирам.
Обикновено съм в стрес (бурен смях).
Все си повтарям, че трябва да съм земен.
Влизам в огъня заради всичко - много ясно, без проблем. Ако е интересно.

Никой не подозира за мен, че съм добър човек. Ако не ме познаваш, ще кажеш, че съм темерут или се правя на интересен. А всъщност аз не мога да говоря, слаб съм с думите. Като вдигна фотоапарата обаче, става друго - вууууф, магия. Тотално различно е.

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Z-та световна война. Между другото е супер, може да загубиш два часа с него. Понякога не е нужно да има много смисъл. Аз ако тръгна да търся смисъл във всичко, което гледам, просто мога да се самоубия. На кино ходя, за да се забавлявам. Вкъщи гледам по друг начин, търся други неща, опитвам се да се уча.
Най-големият режисьор за мен е Копола. Просто ми харесва камерата му. Ларс фон Триер също. 
Обичам също и сериали. Сега тъкмо довърших Ханибал - много е добър като начин на снимане и сюжетът е як. Има и интересни препратки към Матю Барни, които може би само аз ги откривам, но примерно убийствата са толкова арт направени... точно като ранното му творчество, сериите Cremaster. Ей така изглеждат и са брутални, чисто визуално.
Планирам да видя Човек от стомана. Виждате колко е безумно - мога да гледам и най-комерсиалните глупости и същевременно точно обратното. Аз съм визуален мелез, събирам всякакви картинки.


МУЗИКАТА
Обикновено слушам интернет радио. Сега съм се вманиачил по това на PIG Mag.
Но най-якото е, че 1000names ми дадоха една селекция с турска музика, която бяха направили за откриващото парти на Sofia Design Week. И от три дни я слушам нея - сайко-диско от 1968-а. В Истанбул са били тотално напред с цялата история. 
Обаче мога да слушам и Tyler, The Creator, и Kendrick Lamar, и Blood Orange. Гледам просто да съм тук и сега.
Най-готините концерти, на които съм бил, са два и тук мога да ви изненадам. Първият е Lovebox Festival в Лондон - целият. Другият е (триумфално) AC/DC. Аз с тях съм започнал осъзнато да слушам музика.
В София искам да дойдат Daft Punk. Ще отида и ще се сцепя. Това е.


ФОТОГРАФИЯТА
Иска ми се да видя ретроспективната изложба на Хелмут Нютън, която мисля, че доскоро беше в Атина, сега май е в Рим. Единият от асистентите ми донесе албум от нея. Там може да видиш най-добрите му неща.
На фотоизложба тук не съм ходил отдавна. Хората, които правят фотография като за изложба, са двама-трима - като Мисирков/Богданов и Мишо Новаков, който рядко показва, защото още е неизграден и точно това ми харесва - как открива себе си.
Аз самият подготвям нещо от няколко години, но още не мога да го покажа, защото не съм си открил точното място. За мен изложбите трябва да са в големи пространства и да могат да дишат. Харесва ми примерно галерия Индустриална, обаче ние нямаме културата да ходим по такива места, нали, леко встрани от НДК и Народния.
По стените у нас имам постери и най-различни неща, които съм намирал по улиците, като един мегаяк надпис „Dream" с букви, изрязани от огледало. Фотография не може да слагаш просто ей така, защото тя трябва да те дразни и да те предизвиква да я гледаш. Затова нямам снимки по стените, прекалено са обременяващи. За тях ти трябва първо голяма къща.
Най-важните за мен фотографи са Ричард Аведон и Хелмут Нютън от по-старите. От по-съвременните - Марио Соренти, Инес и Винуд, Волфганг Тилманс.
В момента ми е по-интересно да гледам тотално непознати автори, от новото течение, които експериментират с типа фотография, който на мен ми харесва. Следя примерно Матео Монтанари, Брет Лойд, много са. Просто не помня имена, помня картинките им.

Васил Германов показва най-доброто от себе си в изложбата Фашон във Фотосинтезис (бул. „Васил Левски" 57) от 4 до 30 юли. Откриват довечера от 19:00. В неделя (7 юли) от 11:00 е свикана и среща с всички автори

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Измъкнахме Васил Германов от най-любимото му място на света (студиото му), за да ни обясни какъв е този Фашон във Фотосинтезис, в който се е забъркал - той, който никак не обича да се показва на светло. Случаят се оказа специален - първата изложба на българска модна фотография, която хваща различните поколения, етапи и разбирания за мода и красота и очевидно се отнася към себе си с нужната самоирония. Ще сложим точката тук и те съветваме да не закачаш Германов на тема спецификите на модната фотография у нас.

От него ще видиш шест черно-бели кадъра, подбрани така, че да образуват една линия и дори всички 60 снимки на всички десетима автори да бъдат разбъркани и лишени от табелките си, пак да го познаеш. Което и без друго не е трудно, като се вземе под внимание, че си имаме работа с „пълен егоист и индивидуалист". За едно капучино време Васил Германов успя да хвърли по свой адрес и думите „клюкарка" и „темерут", призна си, че е способен да похарчи всичките си пари за ядене и шапки, както и че редовно си изхвърля целия гардероб до кофите и това му действа като вид пречистване и ново начало. В студиото обаче с гореописаното лице настъпва тотално преобразяване:

Аз съм фотографът с едната лампа (бурен смях). Опитвам да съм възможно най-минималистичен и се кефя да работя с модела психологически, за мен техническата част не е най-важната - да си накупиш много лампи, да работиш с най-добрите камери. Аз снимам и с айфона си. Има хора, които и книги издават с тях, и ние се кефим и се чудим как са работили.

Има значение единствено дали умееш да общуваш с героите си, които може изобщо да не са модели, даже те са ми по-интересни. Стремя се да си създавам екипи - стилист, гримьор, фризьор - които да ми свършат част от работата в тези един-два часа преди да започна да снимам. Те са като спа процедура, ама много важна - вкарват енергия, създават атмосфера, която да предразположи модела, а и ти да го усетиш.

Най-обичам да снимам модели, които никога не са се снимали - за да мога аз да ги пречупя по някакъв начин. И когато се получи готино, и когато после в бранша кажат: „Ааа, супер, ето с този става!" - чувството е велико, като да откриеш нов диамант. А той е стоял шест месеца в агенцията и никой не го е видял. Най-яко е да си бил първият.

Не се получава с хора, които не знаят кои са, не се познават. И обратното - тези, които са наясно със себе си, носят някаква харизма и веднага се случват нещата. С извинение за примера, ама и перо в дупето да им сложиш, те пак ще са окей, защото нямат проблем със себе си. Ето, Марио от селекцията ми за Фашон - ако го видиш на улицата, той е най-срамежливият на света. Този човек дойде в студиото и каквото поискахме от него, го направи, гък не каза. Просто си го има вътре.

Трябва само да знаеш какво да искаш и как да си го поискаш. Реално фотографията е това - да усещаш дали перцето (в дупето - б. а.) ще може, или няма да може. Което е тежка психологическа работа. Случвало ми се е след снимки да не мога да говоря дори.
Момичетата се снимат голи без проблем, защото ми се доверяват. Знаят, че при мен няма прекрачване на границата и това съм си го наложил като правило от първия ми ден фотография. Дори не трябва да си го помисляш.

Понякога е трудно да се контролираш - нормално, в крайна сметка си и мъж... Но с годините съм си изградил начин на общуване и всички тези красиви жени знаят, че - не дай си Боже, всичко се случва, но - това е работа и аз ги приемам като обект. Усещат от мен само желание да си направим взаимно хубави снимки. Иначе не биха се отпуснали.
Сигурен съм, че дори да си направя експеримент някой път, дори само с поглед да флиртувам, снимките веднага ще се провалят.

Моделите ми омръзват на четвъртия-петия път. Тези, които се снимат активно, реално се научават да работят по един и същи начин и не те слушат вече. Имат заучени движения и пози, в които си знаят, че изглеждат добре. В този момент за мен всичко приключва.
Искам да ме запомнят с чистата и проста фотография. Лелеее... къде ме забихте. Изобщо не държа да ме помнят.

Състезавам се да надграждам фотографията си така, че да се появява повече в списания като Polanski - едно независимо американско издание, суперлимитирано, излиза в 500 броя веднъж в годината. Издателят случайно ме открил. И беше мегаяко - някой ти пише, айде, направи нещо, ти виждаш предишното му издание и се въодушевяваш, тичаш такъв...
Може да съм снимал 15 години, ама се почувствах като малко дете, особено пък като ми изпрати броя после. Без да ме познава, беше селектирал осемте най-добри кадъра, беше ги вкарал на точния брой страници, на точното място. Мисля, че случки като тази са основната ми цел и творческо удовлетворение в момента.

Нашето ниво тук е ограничено от нашата среда. За да има модна фотография, трябва принципно да има модна индустрия, а у нас тя е по-скоро условна. Така че трудно можем да се състезаваме със света, но пък в крайна сметка пробваме и в тази си трудност създаваме неща, които са технически много по-подготвени. Просто ни липсва модната част.

Основният ни проблем е, че не можем да имаме собствен стил, с който да живеем и да изкарваме прехраната си. Колкото пъти съм работил по света, толкова са се шашвали, че мога да снимам като десет различни фотографи. Нашата среда ме е научила на това. А аз искам да снимам като мен си.
Най-важното е да си слагаме сами критериите и да си ги вдигаме. Липсата им убива цялото пространство.

Новото при мен е, че спрях да правя планове, защото така сам се спирам.
Обикновено съм в стрес (бурен смях).
Все си повтарям, че трябва да съм земен.
Влизам в огъня заради всичко - много ясно, без проблем. Ако е интересно.

Никой не подозира за мен, че съм добър човек. Ако не ме познаваш, ще кажеш, че съм темерут или се правя на интересен. А всъщност аз не мога да говоря, слаб съм с думите. Като вдигна фотоапарата обаче, става друго - вууууф, магия. Тотално различно е.

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Z-та световна война. Между другото е супер, може да загубиш два часа с него. Понякога не е нужно да има много смисъл. Аз ако тръгна да търся смисъл във всичко, което гледам, просто мога да се самоубия. На кино ходя, за да се забавлявам. Вкъщи гледам по друг начин, търся други неща, опитвам се да се уча.
Най-големият режисьор за мен е Копола. Просто ми харесва камерата му. Ларс фон Триер също. 
Обичам също и сериали. Сега тъкмо довърших Ханибал - много е добър като начин на снимане и сюжетът е як. Има и интересни препратки към Матю Барни, които може би само аз ги откривам, но примерно убийствата са толкова арт направени... точно като ранното му творчество, сериите Cremaster. Ей така изглеждат и са брутални, чисто визуално.
Планирам да видя Човек от стомана. Виждате колко е безумно - мога да гледам и най-комерсиалните глупости и същевременно точно обратното. Аз съм визуален мелез, събирам всякакви картинки.


МУЗИКАТА
Обикновено слушам интернет радио. Сега съм се вманиачил по това на PIG Mag.
Но най-якото е, че 1000names ми дадоха една селекция с турска музика, която бяха направили за откриващото парти на Sofia Design Week. И от три дни я слушам нея - сайко-диско от 1968-а. В Истанбул са били тотално напред с цялата история. 
Обаче мога да слушам и Tyler, The Creator, и Kendrick Lamar, и Blood Orange. Гледам просто да съм тук и сега.
Най-готините концерти, на които съм бил, са два и тук мога да ви изненадам. Първият е Lovebox Festival в Лондон - целият. Другият е (триумфално) AC/DC. Аз с тях съм започнал осъзнато да слушам музика.
В София искам да дойдат Daft Punk. Ще отида и ще се сцепя. Това е.


ФОТОГРАФИЯТА
Иска ми се да видя ретроспективната изложба на Хелмут Нютън, която мисля, че доскоро беше в Атина, сега май е в Рим. Единият от асистентите ми донесе албум от нея. Там може да видиш най-добрите му неща.
На фотоизложба тук не съм ходил отдавна. Хората, които правят фотография като за изложба, са двама-трима - като Мисирков/Богданов и Мишо Новаков, който рядко показва, защото още е неизграден и точно това ми харесва - как открива себе си.
Аз самият подготвям нещо от няколко години, но още не мога да го покажа, защото не съм си открил точното място. За мен изложбите трябва да са в големи пространства и да могат да дишат. Харесва ми примерно галерия Индустриална, обаче ние нямаме културата да ходим по такива места, нали, леко встрани от НДК и Народния.
По стените у нас имам постери и най-различни неща, които съм намирал по улиците, като един мегаяк надпис „Dream" с букви, изрязани от огледало. Фотография не може да слагаш просто ей така, защото тя трябва да те дразни и да те предизвиква да я гледаш. Затова нямам снимки по стените, прекалено са обременяващи. За тях ти трябва първо голяма къща.
Най-важните за мен фотографи са Ричард Аведон и Хелмут Нютън от по-старите. От по-съвременните - Марио Соренти, Инес и Винуд, Волфганг Тилманс.
В момента ми е по-интересно да гледам тотално непознати автори, от новото течение, които експериментират с типа фотография, който на мен ми харесва. Следя примерно Матео Монтанари, Брет Лойд, много са. Просто не помня имена, помня картинките им.

Васил Германов показва най-доброто от себе си в изложбата Фашон във Фотосинтезис (бул. „Васил Левски" 57) от 4 до 30 юли. Откриват довечера от 19:00. В неделя (7 юли) от 11:00 е свикана и среща с всички автори

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Гледайте музикалния дуел между "Акага" и "Обичайните заподозрени" на "Аз съм София"

    В деня на дуелите (21 септември) на фестивала "Аз съм София", който ще е с вход свободен за всички столичани и гости в дните от 19 до 23 септември пред НДК, очаквайте най-големия музикален дуел между рицарите на китарите, барабаните, гласовете и духовите инструменти. Онази битка която ще ви накара да се усмихнете, да пеете, да танцувате и да скачате от настроение

  • Не, не подарявай на ТОЗИ човек точно ТАЗИ книга

    Няма по-хубав подарък от книгата. Тя е най-скъпият жест, когато измерваме стойността в смисъла, който даряваме на близките.  Но като всяко благородно действие и това крие изненади. И е въпрос на тънко умение да изберем нещо подходящо, ако не искаме да се провалим зрелищно. Подарявали ли сте четиво на човек, с което само да му докажете, че въобще не го познавате?

  • Софийски разходки: доц. Георги Лозанов

    Роден в София, в семейство на архитекти, журналист, редактор, доцент и университетски преподавател, дългогодишен член на Съвета за електронни медии и на Националния съвет за радио и телевизия, автор на стотици научни студии и статии, писател и още, и още... Как да не ни е безкрайно интересно какво би отговорил интелектуално богатият доц. Лозанов на нашите

  • В София има нова сцена: Театър Artvent отваря врати на 17 септември

    Театър Artvent ще отвори врати за публиката в София през септември. Новото място за култура ще бъде в Аула "Максима" в сградата на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Първото представление ще бъде на 17 септември – "Заклеваш ли се в децата?". До края на месеца на сцената ще могат да се гледат още "Неделя сутрин" – 19.09, "Петък вечер"

  • От 13 до 15 септември сме в КвАРТал Фестивал: Духът на стара София

    В петък 13-и септември започва деветото издание на любимия градски КвАРТал Фестивал с тема "Духът на стара София" в арт карето "КвАРТал", и като част от Културния календар на Столична община за 2024 г. Фестивалът ще се проведе традиционно уикенда преди Деня на София, като алтернативно празненство в столицата от петък до неделя - 13, 14 и 15 септември. Фокус

  • 100-те най-добри книги на XXI век според "Ню Йорк таймс"

    "Ню Йорк таймс" определи кои са 100-те най-влиятелни книги за първата четвърт на XXI век. Класацията е създадена на база на мнението на автори, редактори, библиотекари и известни личности, които са изброили кои са техните десет най-любими книги. Имало е само едно условие - книги да са публикувани в САЩ след януари 2000-та година. Предлагаме ви целия списък

  • AVARTON MUSIC: Музикално обучително студио, което развива таланти във всички възрасти

    Заниманията с музика в ученическа възраст са не само чудесен начин едно дете да изяви таланта си, но и да развие своя ум, характер и чувствителност, като през това време се социализира с връстниците си. Защото музиката е най-универсалният език за общуване. Уроци по Пиано, Пеене, Китара - това са малка част от увлекателните музикални програми, които Avarton

  • Броени дни до концерта на Андреа Бочели в София: Вижте кои ще са звездните му гости

    Световноизвестният тенор Андреа Бочели - един от най-обичаните и уважавани изпълнители на класическа музика, ще отпразнува 30 години блестяща кариера с изключителен концерт на 14 септември 2024 г. в София. Събитието, организирано от Fest Team и Charm Music, ще се състои на стадион "Васил Левски" и обещава да се превърне в незабравима вечер, изпълнена

  • 20 бързи въпроса към... режисьора Иван Москов

    Не че е невъзможно, но когато си син на Теди Москов и Мая Новоселска, е малко вероятно да решиш да станеш футболист например. Макар и по-различен от родителите в работата, Иван е талантлив режисьор на някои от най-забележимите рекламни и музикални клипове и късометражни филми. А като привърженик на кратките формати, ни отговори супер бързо на нашите бързи

  • Световноизвестен модел гостува на Sofia Fashion Week 2024 (СНИМКИ)

    На 18, 19 и 20 септември 2024 г. София ще стане епицентър на модата с 14-ото издание на Sofia Fashion Week, което ще се проведе в Хотел Маринела София. Най-престижното модно събития в страната ще събере под един покрив най-добрите български и международни дизайнери, както и водещи модни марки, за да представят своите колекции. Повече за събитието Първата

  • "Аз съм София" от 17 до 23 септември: Новият градски фестивал на изкуствата и емоциите (ВИДЕО)

    Фондация "Аз съм София" с подкрепата на Столична община - Календар на културните събития и многобройни съмишленици, организират най-новия и най-голям градски столичен фестивал "Аз съм София", част от програмата "София празнува 17-ти септември" с вход свободен. Събитието се обединява около ценностите мъдрост (името на столицата), вяра, надежда и

  • Барбекю на почит: Места за вкусен грил, които препоръчваме

    Има ли нещо по-апетитно от аромата на свежо и сочно месо, приготвено на скара? Едва ли. В София могат да се открият немалко места, перфектни за истинските любители на барбекюто. Независимо дали търсите уютен ресторант с неповторими вкусове или пък месарница с първокласно месо, нека ви разкажем за две чудесни и много апетитни кътчета. Разгледайте ги - със сигурност

  • 5 вида велосипедисти, които дават лошо име на другите

    Някой ще каже, че пиша тая статия, защото съм смотан и не карам колело. И вероятно ще е прав. Това обаче не значи, че не уважавам този начин на придвижване. Той е екосъобразен, не заема място по платното, промотира движението и здравословния начин на живот, не смърди на изгорели газове (освен ако велосипедистът не е ял боб) и като цяло е супер еко.  Познавам много

  • Владислав Христов: Живеем в нелюбов

    Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 година живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Той е един от българските писатели получил с творбите си широка международна известност. Негова поезия е публикувана в литературни издания като "Granta", "Cider Press Review", "Drunken Boat" и др. Носител е на отличия в националните конкурси:

  • Армин ван Бюрен: Легендата, която отново е в София (ВИДЕО)

    Армин ван Бюрен е единственият диджей, избиран от сп. "DJ Mag" за номер 1 в света пет пъти, четири от които в поредни години - през 2007, 2008, 2009, 2010 и 2012 г. Тази вечер Ван Бюрен, наричан също Крал на транс музиката, гостува за пореден път в България. Организатор на шоуто в зала "Арена София" е Fest Team. Събитието е част от поредицата Sofia Solid. Гостуването

  • Gen Z за: Другите поколения

    Денят е вторник, 27.08.2024 г. Само за последната седмица съм прочела около 4 статии, в които надълго и нашироко се говори за прословутото поколение Z. В тях присъстват таблици, схеми, любопитни факти, съмнителна информация за това какво харесваме, какво не харесваме, как не искаме да работим и какъв маркетинг предпочитаме. И въпреки че определено е приятно

  • 20 бързи въпроса към... Иво Димчев

    Интересен и талантлив, Иво радва със своя собствен стил и в музиката, и в изкуството и живота изобщо. Нямаше как да не ни е интересно какво ще отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Правя спектакли и музика за възрастни. Какво не би работил никога, дори и да трябва да живееш под мост? Бих работил всичко, което ми

  • Майсторите на джелато: Сладко пътешествие до Италия в една софийска разходка

    Едва ли има нещо по-разхлаждащо от любимото джелато в хрупкава вафлена фунийка. Това кремообразно изкушение, известно с наситения си вкус и кадифена текстура, гарантирано освежава в горещите дни. В различните кътчета на София се крият малки джелатерии, които ви посрещат с автентични вкусове и ви изпращат с добро настроение. Тези места са вашата търсена

  • Урок по отклоняване на общественото внимание

    Забелязвате ли как всеки път, когато има някаква политическа криза и се води борба за овладяване на държавата, все изниква някаква пишман-патриотична партия и почва да ни занимава с някакви имагинерни проблеми? Дали Волен ще нахлува някъде, дали Валери Симеонов ще ходи на дискотека, дали Костадинов ще ни спасява от гейовете, дали Диона ще направи нещо възмутително?

  • Над 20 събития на "Дни на японската култура в България" 2024

    За 35-и път се провеждат традиционните "Дни на японската култура в България", като тази есен в програмата предстоят 23 събития в 7 големи града на страната – София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Плевен, Стара Загора, Казанлък и др. Юбилейните Дни на японската култура в България тържествено отбелязват 3 важни годишнини в двустранните отношения между