Eмил Симеонов 30.12.2010

Мислех си да стана сюрреалист. Като Салвадор Дали. И станах художник-аниматор. Заобиколен съм от хора, които са много различни - и като възраст, и като националност. Най-лесно се работи с канадци. Готини са и в същото време са големи професионалисти. Американците също са изключително добри, но твърде агресивни.А най-трудно - с (въздиша) режисьора

Мира Лазарова 30.12.2010

Напоследък се събуждам със сериозни размишления за големите неща в живота ми, които много-много не подхождат на началото на деня. Първо виждам дома си, който истински обичам. Променя се заедно с мен и е като хубав мой портрет. Хората, които влизат са ми любими, никога не каня гости от социално лицемерие. Бягството ми е да се прибера вкъщи. Когато вляза, сякаш

Константин, Елена и Ангел 23.12.2010

Откога сте заедно?Ангел: (малко нерешително) От доста време, може би четири-пет години. То нашата работа стана покрай работата в офиса. Женени ли сте? (и двамата) Не.Бихте ли го направили в църква?(и двамата) Не!Ангел: Малко е лицемерно, особено ако не си вярващ. Много хора се венчаят в църква само заради родителите си.Какво няма да има на вашата

Ерол от Уикеда: Аз съм пенсионер 23.12.2010

Кога отлетяха годините? Ами направо като сън, не знам кво стана - кога бех на 20, кога станах на 67. Просто такъв е животът - докато се усмихнеш и се озъбиш. Обаждат ли се внуците? Единият е в Берлин, учи. Другият замина за Масачузетс в университета. Добре са, обаждат се, викат, че се оправят. Това да се чува! И ние сме добре, викаме им, ама не сме много добре.

Теа и Нона Тошкови 23.12.2010

Кой е шеф на фабриката за Абсолют? Нона: (с изплезен език) Шеф на фабриката за? Теа: Абсолют. Алкохолът. Но може и да не е алкохолът. Нона: (изкрещява) Мери Попинз! Защо пък тя? Нона: Не знам, забила ми се е в главата. Теа: (гледа към земята) Според мен всеки може да е шеф, ако умее да командва и има вкус. А какво закусват шампионите? Нона: (върти се на стола)

Любомир Савинов 22.12.2010

Мислех си да стана (засмива се) човек, който прави каменни облицовки. Идва ми отвътре и дори съм работил това, ама за малко. Но станах пекар и управител на хлебарница, защото ми харесва повече, а и работата е разнообразна. Заобиколен съм от хора, на които в сърцето им е да правят хляб. Хляб в професията има, ако човек уважава клиентите си и през целия ден

Катрин Панкол 17.12.2010

Събуждам се с чаша чай и вестник. Сутрин ми идват повечето идеи. Не мърдам от вкъщи, без да закуся, това е като да си измия зъбите. Никога не закъснявам за среща. Не обичам и да чакам. Търпението ми се изчерпва на 15-ата минута и си тръгвам, независимо с кого трябва да се видя. Умирам от срам, когато се тъпча с шоколад, ядки, сладолед и други калорични храни. После

Калин Владимиров 17.12.2010

Мислех си да стана биолог, защото обичам животните. Даже като малък имах микроскоп и всичко останало.И станах вътрешен дизайнер. Започнах да оценявам жените повече от кучетата (усмихва се) - идеалната архитектура.Заобиколен съм от ентусиасти. Обединява ни 3D-то, но не си пъхат носа в работите ми, защото знаят (сега става сериозен), че аз съм шефът.

Васил Гюров 17.12.2010

Кой е шеф на фабриката за Абсолют? Не си спомням как се казва, но ми предлагаше наливна водка Абсолют много изгодно преди години.Какво напипва лявата ръка на мрака? Кутия цигари Слънце без филтър в джоба на сакото, което е Тъксидо Муун. Къде изчезна повелителят на мухите? Някъде в киберпространството.Какво чете Кафка на плажа? Спасители

Франко Лусиани 10.12.2010

Събуждам се с шума на чайника. Първото, което правя, е чаша мате.Не мърдам от вкъщи без моя iPod.Никога не закъснявам за влака. Често ходя при родителите ми, които живеят в Росарио, на север от Буенос Айрес.Умирам от срам, че по света гладуват хора, а ние само си говорим за справедливост и хуманност. Все си повтарям, че съм

Коко Брайс 10.12.2010

Какво напипва лявата ръка на мрака? Моите бийтове, кво друго. През останалото време люлее бебешки люлки.Добре де, кажи ни кой хърка в котешката люлка тогава? Май съм аз. Но само като спя по гръб.Къде изчезна повелителят на мухите? Не го знам къде е в момента, но подозирам, че се е забил пред компютъра. Крие се от студа и работи по новия си албум. Какво

Андрония Попова: Аз съм сериен убиец 10.12.2010

Как започна всичко? Тъжна история, не ми се говори.Добре, откога си в бранша тогава? Има-няма петнайсет години.Как си избираш жертвите? По миризмата. И на какво миришат? На лимонова торта.Кой е следващият? Сервитьорката.Не те ли мъчи съвестта? Не! (поправя се) Отначало. (пак се поправя) Ама за кратко. Вярваш ли в Бог? Да (притихва).Е как така? Еми, така!

Жаклин Вагенщайн 03.12.2010

Разкажи ми за пуйката, Жаки? Нашата пуйка е синя. Казва се Антоанета. Тя често се вози в трамвая, без да си дупчи билета (смее се).Кой е шеф на фабриката за Абсолют? Авантюристите, как кой. Какво напипва лявата ръка на мрака? (с гробовен глас) Ключа от бездната.Къде изчезна повелителят на мухите? В къщата на духовете.Какво чете Кафка на плажа?

Проф. Димитър Делчев 02.12.2010

Като малък, исках да стана художник.И станах. Преди смятах за такъв само онзи, който държи молив или четка в ръката, но всеки е артист в професията си - и занаятчията, и готвачът. Добрият екип е важен, защото обогатява. В Академията се уважаваме. Преподавам от поне десет години и досега не съм чул една лоша дума. Откровен съм и с колегите, и със студентите.

Мани Обейя 02.12.2010

Събуждам се с една невероятна гледка към планината Таунус.Не мърдам от вкъщи без да си спомня къде съм забутал ключовете и телефона си.Не ми се е случвало да умирам от срам. Аз съм от тия, които не се притесняват лесно.Винаги си повтарям: спри да си говориш сам, не е на добре.Идеалната вечер е вкъщи с хубаво вино и жена ми на големия

Лора Варийска 26.11.2010

Мислех си да стана актриса. Родителите ми са актьори и това беше най-естественото нещо на света. И станах шефче! (смее се) Шегувам се. Всъщност отговарям за връзките с клиентите, за спазването на сроковете, за организацията като цяло. Заобиколена съм от хора, които обичам и с които ми е забавно. Караме се често, но градивно. При нас всичко е лично и емоционално.

Йордан Ефтимов 26.11.2010

Какво чете Кафка на плажа? Лесен въпрос: Повест за Генджи в превод на съвременен японски, направен от Танидзаки Джуничиро. Това чете Кафка Тамура. Повест за Генджи впрочем е като Принцеса дьо Клев на Мари дьо Лафайет - само че шест века по-рано. Води се за първия модерен, психологически роман, а всъщност си е любовна история. Преводачът, Танидзаки,

Константин Кацарски 26.11.2010

Събуждам се с идея.Не мърдам от вкъщи без шапка.Никога не закъснявам за неделната разходка.Умирам от срам, като гледам как народът изпада в будна кома.Все си повтарям, че животът е прекрасен.Идеалната вечер е в компания с любим човек.Обикновено съм във форма.Никога не танцувам на маса.Падам си по шапките.

Александър Гергинов: Аз съм извънземен 19.11.2010

Първо да те питаме - какво става с Чоки? Малко е тъжно. Чоки става отшелник и тръгва по един плаж. Има залез, светлината му идва отзад и все едно е с ореол. Околните решават, че е нещо божествено, първо им е атракция и се снимат с него, а после става по-сложно. Супер. Кажи сега ти как се озова на Земята? Още не съм кацнал, рея се из въздуха. С кого дойде? Много сме

Петя Казанцева 19.11.2010

Събуждам се с мисълта за кафе, цигара и всичките си големи мечти.Не мърдам от вкъщи без голямата чанта, почти колкото мен е.Никога не закъснявам да помогна, само и само нещата да се случват. Умирам от срам, когато ми говорят хубави неща.Все си повтарям, че всичко е само в моята сложна глава.Идеалната вечер е, когато тъмнината ме усмихва и ми дава пълно спокойствие.