И станах първо режисьор, после и майка.
Не мърдам от вкъщи без раницата ми, пълна с елементи от настоящ проект, памперс, детска книжка и торбичка за пазаруване. Заобиколена съм от играещи хора.
Сред приятели минавам за труден характер.
По душа съм бивш хипар, хм, дали пък това не е бивша душа? Работата е битка с кауза, в която никога не съм сама.
От моята научих, че нещата се постигат без насилие.
Беше велико, когато открих човека до себе си и гушнах за първи път двамата ни сина.
Страшно се изложих, когато... Всъщност, аз постоянно се излагам. Това е част от тази весела игра на свят и личност.
Проблемът ми е, че често казвам: "проблемът ми е".
Под леглото ми има прашинки от сънища и две-три търпеливи изненади. От тавана ми висят паяци - стари и мъдри домашни пазители.
А по стените ми има цветове с напластени емоции и някои полепнали думи, които не падат лесно. Никога не знам къде са границите.
Мечтая си някога отново да бъда безгрижна.
Искам да остарея с пълна къща, пълно сърце и смирение.
Последно гледах Човекът амфибия.
Най-големият актьор е този, който във всяко начало умее да изглежда малък и готов да расте.
Харесвам режисьори като Вим Вендерс, Тарковски, Антониони, Пазолини, Ким Ки Дук в киното, а част от духовните ми учители в театъра са: Стоян Камбарев, Елена Цикова и Юлия Огнянова.
Няма по-глупав филм от този, който сами си правим, когато се поддадем на страхове и гняв.
Много се смях на, хм, май отдавна не съм се смяла много...
Планирам да видя каквото мога от АСТ фестивала от 11 до 17 ноември. МУЗИКАТА
Обикновено слушам радио, джаз и класика.
Никога няма да ми омръзне да слушам музика на живо.
Любимата ми група е Radiohead. Също и Queen.
В София искам да дойдат Radiohead. КНИГИТЕ
Книгата на книгите не е само една. Това са: Библията, Корана, Бхагават Гита, различните митологии - от тях извира всяка стойностна литература, независимо дали класическа, или нова.
Сега чета Леони Хоткевич - Солено.
Много ми говорят за Етгар Керет.
Най-добре пише... Всъщност не обичам да категоризирам с "най"... Но ако трябва да посоча само едно име - моят любим писател, в чиито страници душата ми се разтваря, е Достоевски. Текст Патриция Николова / Фотография Славея Йорданова
Миналата година заедно с актьора и режисьор Нейтън Купър Василена създава нова интересна театрална компания "Паник бутон театър". Тя вече имаше успешен пилотен авторски проект - Дисонанс за двама артисти, който можеш да гледаш в Червената къща. В момента репетира Малката морска сирена в театър "София", пиеса по Малката русалка и няма търпение да сподели оригиналния си поглед върху приказната реалност. Освен това между театъра и небето има страшно много неща, по които неуморният дух на Василена продължава да се катери. Защото тя най-много обича да си играе с границите, да пътува физически и ментално, да измисля себе си и околните, а в последните години включва в тези забавления и двамата си сина - Робин и Леон.
Мислех си да стана пътешественик.
И станах първо режисьор, после и майка.
Не мърдам от вкъщи без раницата ми, пълна с елементи от настоящ проект, памперс, детска книжка и торбичка за пазаруване.
Заобиколена съм от играещи хора.
Сред приятели минавам за труден характер.
По душа съм бивш хипар, хм, дали пък това не е бивша душа?
Работата е битка с кауза, в която никога не съм сама.
От моята научих, че нещата се постигат без насилие.
Никога не работя без кафе. Ще ми се да кажа "договор", но за съжаление в нашата театрална реалност това е честа практика. Честно казано, в толкова много липси съм работила, че май само кафе винаги съм имала.
Идеите идват, когато пускам мисълта ми да кръжи над и около обекта, а не я забивам в него.
Беше велико, когато открих човека до себе си и гушнах за първи път двамата ни сина.
Страшно се изложих, когато... Всъщност, аз постоянно се излагам. Това е част от тази весела игра на свят и личност.
Скачам в дълбокото само с екипировка и добро проучване, но това никак не изключва риска, а напротив, предпоставя го.
Проблемът ми е, че често казвам: "проблемът ми е".
Под леглото ми има прашинки от сънища и две-три търпеливи изненади.
От тавана ми висят паяци - стари и мъдри домашни пазители.
А по стените ми има цветове с напластени емоции и някои полепнали думи, които не падат лесно.
Никога не знам къде са границите.
Мечтая си някога отново да бъда безгрижна.
Искам да остарея с пълна къща, пълно сърце и смирение.
ФИЛМИТЕ
Последно гледах Човекът амфибия.
Най-големият актьор е този, който във всяко начало умее да изглежда малък и готов да расте.
Харесвам режисьори като Вим Вендерс, Тарковски, Антониони, Пазолини, Ким Ки Дук в киното, а част от духовните ми учители в театъра са: Стоян Камбарев, Елена Цикова и Юлия Огнянова.
Няма по-глупав филм от този, който сами си правим, когато се поддадем на страхове и гняв.
Много се смях на, хм, май отдавна не съм се смяла много...
Планирам да видя каквото мога от АСТ фестивала от 11 до 17 ноември.
МУЗИКАТА
Обикновено слушам радио, джаз и класика.
Никога няма да ми омръзне да слушам музика на живо.
Любимата ми група е Radiohead. Също и Queen.
В София искам да дойдат Radiohead.
КНИГИТЕ
Книгата на книгите не е само една. Това са: Библията, Корана, Бхагават Гита, различните митологии - от тях извира всяка стойностна литература, независимо дали класическа, или нова.
Сега чета Леони Хоткевич - Солено.
Много ми говорят за Етгар Керет.
Най-добре пише... Всъщност не обичам да категоризирам с "най"... Но ако трябва да посоча само едно име - моят любим писател, в чиито страници душата ми се разтваря, е Достоевски.
Текст Патриция Николова / Фотография Славея Йорданова