Още не съм станала това, което трябва да бъда. Но със сигурност ще е нещо, на което много ще се кефя.
Сега съм телевизионер. Заобиколена съм от хора, които обичам. Другите не смятам, че ме заобикалят.
Добрият екип е важен, за да се случи изобщо нещо.
Сред приятелите си минавам за анимационен герой. Все по-често ме виждат така, което малко ме плаши, защото в крайна сметка анимационният герой не е реален. Мога да съм Тимон от Тимон и Пумба, защото ако трябва да съм животно, ще съм сурикат със сигурност. Но иначе съм Питър Пан.
По душа съм негър. Почти съм убедена, че в предишния си живот съм била негър. И за музиката, и за всичко. Вече много внимавам, като казвам „никога няма да работя еди-си-какво", защото после винаги става.
Скоро си дописвах CV-то и се оказа, че са минали шест години в тези риалити формати. Шест години живея живота на другите, шест години правя от някакви хора звезди. Това е абсурдно.
Най-ценното е, че покрай всичко това срещнах страхотни приятели и се научих как не трябва да се прави.
Проблемът с идеите е, че аз ги споделям постоянно напред-назад и после някой друг ги реализира, в което няма лошо, ама ми е направо болно, като ги видя осъществени по тъп начин.
Мечтата ми е да си направя мюзикъл. Никол Кидман задължително ще бъде там. Това е най-бялото платно. Тя може да бъде всичко. Мулен руж е велик филм, Баз Лурман е велик режисьор. Блокирам, когато трябва да се занимавам с негативни емоции. Например когато съм много сърдита на някого. Не мога да му върна или да ходя да се обяснявам, просто ще ме яде отвътре.
Блокът е, докато осъзная, че не трябва да ми е тъпо за цялата ситуация и че трябва да се чувствам добре. Но и да не забравям, защото, в крайна сметка, който е направил тъпотия, ще я направи пак.
Не мога да се карам с хората, не мога да им се обяснявам, не искам да изпадам в такива ситуации никога. Грешките са уроци и не бива да се повтарят.
Компромисите са задължителни.
Успехът е моментът, в който се чувстваш щастлив от това, което правиш. Независимо какво е то.
Най обичам да слушам музика. Не мога без музика.
Забелязвам всичко. Мечтата ми е да спра да го правя. Никога не знам как изглеждам в очите на другите.
Наскоро осъзнах, че живея сто живота. Хората си създават някакъв твой макет и възприемат него, не теб. Даже си вървят истории на гърба ти, които са много далече от реалността. Иди обяснявай, че нямаш сестра. За пореден път се убедих колко мразя думите. Съжалявам, това е във вашата градина, но ненавиждам думите. Езикът е обратното на еволюция. Ако мога един ден да направя така, че всичко, което творя, да се разбира и чувства без думи, ще съм най-щастливата.
Всичко е цитати. Всеки иска нещо да каже, никой не иска да слуша.
Ще ми се аз да съм измислила нотите. Страх ме е да не ослепея. Слухът също ми е важен, но все си мисля, че пак ще си чувам някакси. Съвсем случайно попаднах в Yalta на бала на глухонемите - счупиха се да танцуват. Просто усещат вибрациите.
За последно бях много щастлива на промоцията на „I Call It Smile" на Mey. Избухнах просто. Не се дължи на това, че участвам в създаването на този клип, а се получи по-скоро заради музиката.
А най, най, най-щастлива бях на Ерика Баду на Elevation. Много се кефя, че вече мога да си форматирам харда. Преди имах слонска памет. А сега искрено се радвам, че мога да забравям. Може да гледаш работата на Велина в НеделяХ3 на БНТ1, където прави видеата на Мария Силвестър, както и в шоуто Денис и приятели Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев
Велина не знае какво се води - тя е от ония, дето ни се водят, ни се карат. Но тъй като тия работи са много важни за финалните надписи, ще я наричаме за удобство видео редактор. Според някои е режисьор постпродукция, според други - нещо съвсем различно. На финала се оказва, че е имала всякакви длъжности в телевизията: от скриптър, логър и асистент-режисьор до режисьор (което, както тя казва, било най-ужасното).
Работила e в почти всички риалити формати, появили се на местна телевизионна почва, и въобще не им се кефи. Хубавото обаче е, че това никога не й е пречело да си върши съвестно работата. „Даже се амбицирам, защото е супер, ако от всички гадости може да се покаже нещо хубавичко на хората - това е страшна платформа все пак. И винаги това съм правила."
За нея е важно да се знаят няколко неща. Като я попиташ какъв й е проблемът, не се сеща. Привързва се към хора, не към места. Мисията й в живота е да е щастлива денонощно.
Мислех си да стана космонавт.
Още не съм станала това, което
трябва да бъда. Но със сигурност ще е нещо, на което много ще се кефя.
Сега съм телевизионер.
Заобиколена съм от хора, които обичам. Другите не смятам, че ме заобикалят.
Добрият екип е важен, за да се случи
изобщо нещо.
В офиса ме смятат за мрънкало. Като искаш нещо да се случи както трябва, казват, че много
мрънкаш.
Сред приятелите си минавам за анимационен герой. Все по-често ме виждат така, което малко ме плаши, защото в
крайна сметка анимационният герой не е реален. Мога да съм Тимон от Тимон и Пумба, защото ако трябва да съм
животно, ще съм сурикат със сигурност. Но иначе съм Питър Пан.
По душа съм негър. Почти съм
убедена, че в предишния си живот съм била негър. И за музиката, и за всичко.
Вече много внимавам, като казвам „никога няма да работя еди-си-какво", защото после винаги
става.
Скоро си дописвах CV-то и се оказа, че са
минали шест години в тези риалити формати. Шест години живея живота на другите,
шест години правя от някакви хора звезди. Това е абсурдно.
Най-ценното е, че покрай
всичко това срещнах страхотни приятели и се научих как не трябва да се прави.
Идеите просто
идват. Постоянно. Имам някакъв канал, който от време на време се отваря и те
прииждат.
Проблемът с идеите е, че аз
ги споделям постоянно напред-назад и после някой друг ги реализира, в което
няма лошо, ама ми е направо болно, като ги видя осъществени по тъп начин.
Мечтата ми е да си направя мюзикъл.
Никол Кидман задължително ще бъде там. Това е най-бялото платно. Тя може да
бъде всичко. Мулен руж е велик филм,
Баз Лурман е велик режисьор.
Блокирам, когато трябва да се занимавам с негативни емоции. Например когато съм много
сърдита на някого. Не мога да му върна или да ходя да се обяснявам, просто ще
ме яде отвътре.
Блокът е, докато осъзная, че не
трябва да ми е тъпо за цялата ситуация и че трябва да се чувствам добре. Но и
да не забравям, защото, в крайна сметка, който е направил тъпотия, ще я направи
пак.
Не мога да се карам с хората, не
мога да им се обяснявам, не искам да изпадам в такива ситуации никога.
Грешките са уроци и не бива да се повтарят.
Компромисите са задължителни.
Успехът е моментът, в който се
чувстваш щастлив от това, което правиш. Независимо какво е то.
Най обичам да слушам музика. Не мога
без музика.
Забелязвам всичко. Мечтата ми е да
спра да го правя.
Никога не знам как
изглеждам в очите на другите.
Наскоро осъзнах, че живея сто
живота. Хората си създават някакъв твой макет и възприемат него, не теб. Даже
си вървят истории на гърба ти, които са много далече от реалността. Иди
обяснявай, че нямаш сестра.
За пореден път се убедих колко мразя думите. Съжалявам, това е във вашата градина, но
ненавиждам думите. Езикът е обратното на еволюция. Ако мога един ден да направя
така, че всичко, което творя, да се разбира и чувства без думи, ще съм
най-щастливата.
Всичко е цитати. Всеки иска нещо да
каже, никой не иска да слуша.
Ще ми се аз да съм измислила нотите.
Страх ме е да не ослепея. Слухът също ми е важен, но все си мисля, че пак ще си чувам
някакси. Съвсем случайно попаднах в Yalta на бала на глухонемите -
счупиха се да танцуват. Просто усещат вибрациите.
За последно бях много щастлива на
промоцията на „I Call It Smile" на Mey. Избухнах просто. Не се дължи на това, че участвам в създаването на
този клип, а се получи по-скоро заради музиката.
А най, най, най-щастлива бях на
Ерика Баду на Elevation.
Много се кефя, че вече мога да си форматирам харда. Преди имах слонска памет. А сега искрено се радвам, че мога да забравям.
Може да гледаш работата на Велина в НеделяХ3 на БНТ1, където прави видеата на Мария Силвестър, както и в шоуто Денис и приятели
Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев