Решихме да вкараме нещо българско, не традиционните картинки с герои и колички. Прави впечатление, че отдавна няма типичните дъвки с картинки като Love Is или Turbo.
Това бяха основно дъвки от Турция. Кризата удари силно и там, откъдето поскъпнаха материалите, и това, което преди се продаваше на много ниски цени, вече е с друга стойност, съответно и по-трудно се внасят стоките. Като български продукт, ние искахме да избягаме от стандартните картинки-татуировки и се насочихме към Туристическия съюз. Те прегърнаха идеята - въпреки че тази марка са я искали много фирми производители и на хранителни продукти, и на напитки, до миналата година не я бяха давали на никого. И ето, че се съгласиха да работим заедно и да представяме марката 100 национални туристически обекта (макар че вече са 162). Те също се изкефиха на дъвката. Казаха: „щом е за дъвки и бонбони, ще ви дадем". За сметка на това, ние напечатахме доста книжки, като туристическите от миналата година вече имат нашето лого на гърба. Така, освен удоволствието на децата от дъвченето на дъвка, имаме и образователна насоченост на продукта, надявайки се най-напред, че майките и бащите ще го купуват. Решихме да раздадем и сто награди на тези деца, които запълнят едно от двете албумчета с по 50 картинки. Първият път теглихме томболата в центъра на Пловдив на първи юни - Денят на детето. Раздадохме 70 награди, като 30 останаха за тази година и удължихме играта до първи юни 2015. А когато приключи, имаме идеи да сменим и картинките. А наградите какви са?
Успоредно се включва да отговори мениджърът продажби на АЛПИ.
Станимир Стратев: Хубавото е, че са основно от български производители, които с радост реализираха съвместно с нас идеята „Опознай България" и предложиха голяма част от наградите като наши съмишленици. Тази игра е партньорска с Макс Байк, които произвеждат велосипедите Sprint, с чепеларската фабрика, която произвежда Atomic Ski и Salomon, скейтбордовете са ни подарък от варненският производител Playwood, палатките са от Българския туристически съюз, а раничките са с нашето лого и са производство на фирма Tashev.
Станимир: Решихме да направим нова вълна от състезания с дъвка Идеал за най-голям балон със собствен уебсайт.
Ще има награди - раници, тениски и шапки, а тези, които направят най-голям балони през различните месеци, ще бъдат поканени от нас на първи юни 2015, когато ще бъде финалният кръг на състезанието с награда велосипед - отново Sprint, но този път планински байк от висок клас.
Всеки може да участва, като посети сайта и качи своя снимка с Идеал. Задължително условие е докато детето надува балончето, да държи в едната ръка линийка, за да можем да преценим колко е голям балонът. До няколко дни ще стартираме играта, която ще се нарича „Треска за балончета". Само да споделя, че Яни от град Варна държи рекорда за най-голям балон с Дъвка Идеал - цели 24 сантиметра. Какви са предизвикателствата пред ръководител на фабрика за бонбони и дъвки?
Венцислав: Сблъсквам се с проблемите на всеки производител в България, няма нещо по-различно. От началото на Прехода досега съм се занимавал само с производство. През 1990 започнах да правя свещи за осветление, когато имахме режим на тока. Оттам остана много памучна прежда, която използвах за фитилите и реших да се занимавам с шивашка дейност. След това започнах да произвеждам сладолед, но това е много напрегнат бизнес, тъй като трябва да произведеш и продадеш продукцията за много кратко време. Затова и се насочих към стоки с по-дълъг срок на годност. Първоначално внасях бонбони от чужбина, впоследствие започнах да ги произвеждам в България. Първата наша технология създадохме в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Повярвахме си взаимно - те видяха, че се опитваме да правим различни неща, да използваме материали от ново поколение за продукти, които ги няма на пазара. Всяка иновация в хранително-вкусовата промишленост, която достигне до тях, стига и до нас - и обратно.
Венцислав: Много пъти съм казвал, че производител не се става, а се раждаш такъв. Да изпитваш удоволствие от събирането на много материали, от които да получиш накрая готов продукт. И като видиш, че той се харесва от клиентите и се купува, тогава удовлетворението е по-голямо. Аз съм инженер по автоматизация, но 90-а година, когато започнаха промените и масово се спираше работата на българските фабрики и заводи, реших, че за да автоматизирам нещо, трябва да си направя фабрика - така се насочих към производството през 1990. Първото го направих още като студент. Ние отворихме фабриката за всички студенти от ВИХВП и за учениците от ПГ по хранителни технологии и техника - град Пловдив, както и за учениците от ПГ по хранително-вкусови технологии - град Асеновград . Преди няколко дни дойдоха деца от помощно училище в Пловдив, които изпитаха страхотно удоволствие, видяха неща, каквито не са си представяли във фабриката. И накрая, когато им дадохме по една торба бонбони, тези деца така се развълнуваха, че сигурно не са спали след това. (смее се) Това са удоволствията, които са по-различни от другите производства. Нашите клиенти са основно децата, които са чисти души и това, което ги вълнува, се чете в очите им.
Процесът не беше особено дълъг, доста бързо успяхме да стигнем до крайната цел, въпреки че в България няма специалисти и технолози, които да създадат технология за качествени дъвки - това, което се предлагаше навремето не беше толкова добро за дъвчене. В рамките на осем месеца успяхме да създадем тази технология. Първоначално на клиентите брандът им беше много интересен и това ни помогна по-бързо да се настаним на пазара. От зараждането на идеята до стъпването в мрежата мина по-малко от една година, но все пак имахме и базата за производството на бонбони. Оттук какво следва?
Сегашната дъвка Идеал е насочена към децата - с картинките за събиране, вкуса, балончетата. От следващата година ще предложим и други разновидности - ще има дъвка без захар, ще пуснем и дражета. Отделно развиваме и другите ни продукти. Но като цяло ще се насочим и към възрастните хора, няма да разчитаме и само на носталгията с името на дъвката, а ще предложим доста обширна гама продукти с марката Идеал. Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова
Инженер, предприемач и производител, Венцислав Пейчев е търговец вече 25 години. Преминал през производството на свещи по време на режима на тока, облекла и какво ли не още, впечатлен от примера на румънците, които спасили местния шоколад от потъването в голям чужд концерн, като вдигат мощно потреблението му, преди десетина години се сеща за масовата българска дъвка Идеал, която сме си купували и ние, и родителите ни. Оттам пътят е устремен - ясен бизнес план, закупуване на машини и монтирането им в бонбонена фабрика АЛПИ в Асеновград, модернизиране и осъвременяване на технологията и производството и ето - вече от година и половина можеш лесно да намериш в по-добре заредените магазини у нас и дъвка Идеал, и то отново за 10 стотинки.
След като решихте да възродите
дъвките Идеал, как стигнахте до готината идея да ги заредите с картинки на
100-те туристически обекта?
Решихме да вкараме нещо българско, не традиционните картинки с герои и
колички.
Прави впечатление, че отдавна няма
типичните дъвки с картинки като Love Is или Turbo.
Това бяха основно дъвки от Турция. Кризата удари
силно и там, откъдето
поскъпнаха материалите, и това, което преди се продаваше на много ниски цени,
вече е с друга стойност, съответно и по-трудно се внасят стоките. Като български продукт, ние искахме да избягаме от стандартните картинки-татуировки и се
насочихме към Туристическия съюз. Те прегърнаха идеята - въпреки че тази марка
са я искали много фирми производители и на хранителни продукти, и на напитки,
до миналата година не я бяха давали на никого. И ето, че се съгласиха да работим
заедно и да представяме марката 100 национални туристически обекта (макар че
вече са 162). Те също се изкефиха на дъвката. Казаха: „щом е за дъвки и
бонбони, ще ви дадем". За сметка на това, ние напечатахме доста книжки, като
туристическите от миналата година вече имат нашето лого на гърба. Така,
освен удоволствието на децата от дъвченето на дъвка, имаме и образователна
насоченост на продукта, надявайки се най-напред, че майките и бащите ще го купуват. Решихме да раздадем и сто награди на тези деца, които запълнят
едно от двете албумчета с по 50 картинки. Първият път теглихме томболата в
центъра на Пловдив на първи юни - Денят на детето. Раздадохме 70 награди, като 30
останаха за тази година и удължихме играта до първи юни 2015. А когато приключи,
имаме идеи да сменим и картинките.
А наградите какви са?
Успоредно се включва да отговори мениджърът
продажби на АЛПИ.
Станимир Стратев: Хубавото е, че са основно от български производители, които с радост
реализираха съвместно с нас идеята „Опознай България" и предложиха голяма част
от наградите като наши съмишленици. Тази игра е партньорска с Макс
Байк, които произвеждат велосипедите Sprint, с чепеларската фабрика, която произвежда
Atomic Ski и Salomon,
скейтбордовете са ни подарък от варненският производител Playwood, палатките са от Българския
туристически съюз, а раничките са с нашето лого и са производство на фирма
Tashev.
А какви ще са следващите инициативи,
които организирате?
Станимир: Решихме да направим нова вълна от състезания с дъвка Идеал за най-голям
балон със собствен уебсайт.
Ще има награди - раници, тениски и шапки, а тези, които направят най-голям
балони през различните месеци, ще бъдат
поканени от нас на първи юни 2015, когато ще бъде финалният кръг на състезанието с
награда велосипед - отново Sprint, но този път планински байк от висок клас.
Всеки може да участва, като посети сайта и качи своя снимка
с Идеал. Задължително условие е докато детето надува балончето, да държи в
едната ръка линийка, за да можем да преценим колко е голям балонът. До няколко
дни ще стартираме играта, която ще се нарича „Треска за балончета". Само да
споделя, че Яни от град Варна държи рекорда за най-голям балон с Дъвка Идеал -
цели 24 сантиметра.
Какви са предизвикателствата пред
ръководител на фабрика за бонбони и дъвки?
Венцислав: Сблъсквам се с проблемите на всеки производител в България, няма нещо
по-различно. От началото на Прехода досега съм се занимавал само с производство. През
1990 започнах да правя свещи за осветление, когато имахме режим на тока. Оттам
остана много памучна прежда, която използвах за фитилите и реших да се
занимавам с шивашка дейност. След това започнах да произвеждам сладолед, но това
е много напрегнат бизнес, тъй като трябва да произведеш и
продадеш продукцията за много кратко време. Затова и се насочих към стоки с по-дълъг срок на годност.
Първоначално внасях бонбони от чужбина, впоследствие започнах да ги произвеждам
в България. Първата наша технология създадохме в Университета по хранителни
технологии в Пловдив. Повярвахме си взаимно - те видяха, че се опитваме да
правим различни неща, да използваме материали от ново поколение за продукти,
които ги няма на пазара. Всяка иновация в хранително-вкусовата промишленост,
която достигне до тях, стига и до нас - и обратно.
Какво е
удоволствието от работата на фабриката?
Венцислав: Много пъти съм казвал, че производител не се става,
а се раждаш такъв. Да изпитваш удоволствие от събирането на много материали, от
които да получиш накрая готов продукт. И като видиш, че той се харесва от
клиентите и се купува, тогава удовлетворението е по-голямо.
Аз съм инженер по автоматизация, но 90-а година, когато започнаха промените и масово се спираше работата на българските фабрики и заводи, реших, че за да автоматизирам нещо, трябва да си направя фабрика - така се насочих към производството през 1990. Първото го направих още като студент.
Ние отворихме фабриката за всички студенти от ВИХВП и за учениците от ПГ по хранителни технологии и техника - град Пловдив, както и за учениците от ПГ по хранително-вкусови технологии - град Асеновград . Преди няколко дни дойдоха деца от помощно училище в Пловдив, които изпитаха страхотно удоволствие, видяха неща, каквито не са си представяли във фабриката. И накрая, когато им дадохме по една торба бонбони, тези деца така се развълнуваха, че сигурно не са спали след това. (смее се)
Това са удоволствията, които са по-различни от другите производства. Нашите клиенти са основно децата, които са чисти души и това, което ги вълнува, се чете в очите им.
По какъв път
преминава човек от зараждането на идеята до реализирането й под формата на
готов продукт?
Процесът не беше особено дълъг, доста бързо успяхме
да стигнем до крайната цел, въпреки че в България няма специалисти и технолози,
които да създадат технология за качествени дъвки - това, което се предлагаше
навремето не беше толкова добро за дъвчене. В рамките на осем месеца успяхме да
създадем тази технология. Първоначално на клиентите брандът им беше много интересен
и това ни помогна по-бързо да се настаним на пазара. От зараждането на
идеята до стъпването в мрежата мина по-малко от една година, но все пак имахме
и базата за производството на бонбони.
Оттук какво
следва?
Сегашната дъвка Идеал е насочена към децата - с
картинките за събиране, вкуса, балончетата. От следващата година ще предложим и
други разновидности - ще има дъвка без захар, ще пуснем и дражета. Отделно
развиваме и другите ни продукти. Но като цяло ще се насочим и към възрастните
хора, няма да разчитаме и само на носталгията с името на дъвката, а ще
предложим доста обширна гама продукти с марката Идеал.
Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова