☰
✕

Веселина Николаева

10129 Категория: Нещо ново
„Месец след края обикновено съм в екзистенциална криза, в безтегловност. Това нещо вече не е твое, откъснало се е от теб и се усеща страшна пустота..." Това не е следродилна депресия. Това е раздялата на 37-годишната Веселина Николаева с всеки неин фотографски проект. Защото тя ги носи така - в себе си, в бавни месеци навлизане крачка по крачка все по-надълбоко и по-надълбоко, в пълно отдаване. „С времето обаче се научих да застъпвам идеите, да не си оставям празно мисловно пространство."

В момента в +това е последната й изложба 1300 грама в подкрепа на кампанията Децата ни не са биологичен отпадък на Български хелзинкски комитет и фондация Макове за Мери. На кадрите са майки и бащи, чиито мъртвородени бебета са били изгорени в болницата, без право родителите им да се сбогуват с тях, често дори без да ги видят. „Бъркаш в най-голямата им болка и наливаш оцет. Цялата тази практика за мен е абсолютно варварска. Човекоядна." Чисто интуитивно Веси е снимала и малките предмети, които те си пазят - гривна от родилния дом, дрешка, играчка. „Нямам представа как хората четат снимките, но се надявам да личи тихата болка, истинската, която не може да се режисира."

Веселина Николаева винаги работи така. Малко като антрополог. Малко като психолог. Малко като хирург. Историите й влизат в теб на пръсти, уж нищо не пипат, а остават дълго. Или ти не може да ги пуснеш да си тръгнат просто така.

Фотографията дойде при мен, когато бях при моята прабаба. Тя си беше наредила на един скрин снимките на нейните починали дъщери. И пред всеки портрет имаше чинийка, в която през ден слагаше нещо за ядене - бонбон, парче кекс... И си говореше с тях. Онова, което аз забелязвах - трябва да съм била на пет-шест години - беше, че храните изчезват и се появяват нови. Обяснявах си го, че момичетата се пресягат от снимките и си изяждат всичко. Вечер пък баба ни показваше албуми от войните и ни разказваше...

И тогава ми се появи идеята, че зад снимката има страшно много живот. Предистории и следистории. Така разбирам фотографията и до днес. Мисля, че дори не съм го приемала по магичен начин, а като нещо съвсем нормално. Баба ни разказваше и за самодиви и самовили естествено, така че в целия този приказен свят снимките си пасваха съвсем на място.

Като малка обаче исках да стана анатом патолог. Моят баща е лицевочелюстен хирург и аз съм израснала с черепи, скелети, книги по анатомия. Винаги ми е било интересно - отварям кориците и вътре се разкрива светът зад кожата. Фотографията ми действа по абсолютно същия дисекционен начин. Използвам я като скалпел.

Днес съм разказвач на прикази. Джон Шарковски казва, че има два вида фотография - прозорец и огледало. Фотографията прозорец е тази, която информира. В огледалото обаче виждаш и автора. Документалната фотография, или наративната, както се нарича сега, ми дава правото да заставам зад определена позиция и пространството да бъда субективна и да отделям много повече време.

По-ценно от снимката е точно това време, което прекарвам в проучвания, и срещите с обектите ми. Моето любопитство не се удовлетворява само с кадъра, а със знанията и информацията около него - какво се случва, откъде идва, защо се е стигнало дотук, защо хората са такива, каквито са. Преплитат ми се антропология, етнология, психология и този комплексен начин на работа ми носи истинското удовлетворение.

Когато снимам, се отричам от своята индивидуалност, ставам леко прозрачна, изчезвам.
Като фотограф съм тоталната противоположност на всичко зрелищно. Друг е каналът при мен, на друга честота работи.
Приятелите ми ме смятат за излязла от приказките.
По душа съм сантиментална.

Интересно ми е да влизам в сюжети, в които намирам по нещо от себе си. Почти всичките ми проекти са започвали, защото съм търсила отговори за мен самата, затова тръгват и тези големи проучвания на историята при мен. Тук е единственото ми разминаване с медицината впрочем. Тя търси симптомите, аз - първопричината.

Проблемът ми е, че съм нетърпелива, сприхава и припряна. А когато снимам, трябва да съм слонски бавна. В 7-мо училище например (проектът, в който Веси прекарва цяла учебна година с един от завършващите класове - б. а.) два месеца фотоапаратът само седеше на чина, не съм го пипнала. Говорехме си, опознавахме се. Исках да им покажа, че каквото и да правят „за пред камерата", на мен не ми е интересно. Започнах да снимам едва около Коледа, когато усетих, че те вече не ме забелязват.

Удовлетворението идва отвътре, не отвън. С годините се отдалечавам от егото. То вече не ми пречи. Не че съм се доказала пред света, просто съм опознала себе си.
Блокирам, когато се срещна с лъжата.
Идеите идват, когато дойдат. Изненадват ме.
Грешките са подаръци. Те са късметчетата.

Фотографията ме научи да бъда толерантна, дори към хора, с които имам коренно разминаване като идеология. Както казват, никога не знаеш другият човек в каква битка със себе си е.
Съревновавам се със ... (без да се замисли) Не, не се съревновавам.
Скачам в дълбокото, когато вярвам.

Време е да изхвърля илюзиите си. И малко багаж от миналото.
Сега съм тук, между идеи.
Щастлива съм, когато съм пила хубаво кафе сутрин.
Последно плаках, защото дъщеря ми беше с температура и не можа да отиде на рожден ден, на който много искаше.

Никога не знам нищо.
Животът е, за да опознаем себе си.
Ще ми се аз да съм казала: „There is no such thing as time".

Изложбата 1300 грама на Веселина Николаева в подкрепа на кампанията Децата ни не са биологичен отпадък е в +това на ул. „Марин Дринов" 30 до 25 ноември

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

 

„Месец след края обикновено съм в екзистенциална криза, в безтегловност. Това нещо вече не е твое, откъснало се е от теб и се усеща страшна пустота..." Това не е следродилна депресия. Това е раздялата на 37-годишната Веселина Николаева с всеки неин фотографски проект. Защото тя ги носи така - в себе си, в бавни месеци навлизане крачка по крачка все по-надълбоко и по-надълбоко, в пълно отдаване. „С времето обаче се научих да застъпвам идеите, да не си оставям празно мисловно пространство."

В момента в +това е последната й изложба 1300 грама в подкрепа на кампанията Децата ни не са биологичен отпадък на Български хелзинкски комитет и фондация Макове за Мери. На кадрите са майки и бащи, чиито мъртвородени бебета са били изгорени в болницата, без право родителите им да се сбогуват с тях, често дори без да ги видят. „Бъркаш в най-голямата им болка и наливаш оцет. Цялата тази практика за мен е абсолютно варварска. Човекоядна." Чисто интуитивно Веси е снимала и малките предмети, които те си пазят - гривна от родилния дом, дрешка, играчка. „Нямам представа как хората четат снимките, но се надявам да личи тихата болка, истинската, която не може да се режисира."

Веселина Николаева винаги работи така. Малко като антрополог. Малко като психолог. Малко като хирург. Историите й влизат в теб на пръсти, уж нищо не пипат, а остават дълго. Или ти не може да ги пуснеш да си тръгнат просто така.

Фотографията дойде при мен, когато бях при моята прабаба. Тя си беше наредила на един скрин снимките на нейните починали дъщери. И пред всеки портрет имаше чинийка, в която през ден слагаше нещо за ядене - бонбон, парче кекс... И си говореше с тях. Онова, което аз забелязвах - трябва да съм била на пет-шест години - беше, че храните изчезват и се появяват нови. Обяснявах си го, че момичетата се пресягат от снимките и си изяждат всичко. Вечер пък баба ни показваше албуми от войните и ни разказваше...

И тогава ми се появи идеята, че зад снимката има страшно много живот. Предистории и следистории. Така разбирам фотографията и до днес. Мисля, че дори не съм го приемала по магичен начин, а като нещо съвсем нормално. Баба ни разказваше и за самодиви и самовили естествено, така че в целия този приказен свят снимките си пасваха съвсем на място.

Като малка обаче исках да стана анатом патолог. Моят баща е лицевочелюстен хирург и аз съм израснала с черепи, скелети, книги по анатомия. Винаги ми е било интересно - отварям кориците и вътре се разкрива светът зад кожата. Фотографията ми действа по абсолютно същия дисекционен начин. Използвам я като скалпел.

Днес съм разказвач на прикази. Джон Шарковски казва, че има два вида фотография - прозорец и огледало. Фотографията прозорец е тази, която информира. В огледалото обаче виждаш и автора. Документалната фотография, или наративната, както се нарича сега, ми дава правото да заставам зад определена позиция и пространството да бъда субективна и да отделям много повече време.

По-ценно от снимката е точно това време, което прекарвам в проучвания, и срещите с обектите ми. Моето любопитство не се удовлетворява само с кадъра, а със знанията и информацията около него - какво се случва, откъде идва, защо се е стигнало дотук, защо хората са такива, каквито са. Преплитат ми се антропология, етнология, психология и този комплексен начин на работа ми носи истинското удовлетворение.

Когато снимам, се отричам от своята индивидуалност, ставам леко прозрачна, изчезвам.
Като фотограф съм тоталната противоположност на всичко зрелищно. Друг е каналът при мен, на друга честота работи.
Приятелите ми ме смятат за излязла от приказките.
По душа съм сантиментална.

Интересно ми е да влизам в сюжети, в които намирам по нещо от себе си. Почти всичките ми проекти са започвали, защото съм търсила отговори за мен самата, затова тръгват и тези големи проучвания на историята при мен. Тук е единственото ми разминаване с медицината впрочем. Тя търси симптомите, аз - първопричината.

Проблемът ми е, че съм нетърпелива, сприхава и припряна. А когато снимам, трябва да съм слонски бавна. В 7-мо училище например (проектът, в който Веси прекарва цяла учебна година с един от завършващите класове - б. а.) два месеца фотоапаратът само седеше на чина, не съм го пипнала. Говорехме си, опознавахме се. Исках да им покажа, че каквото и да правят „за пред камерата", на мен не ми е интересно. Започнах да снимам едва около Коледа, когато усетих, че те вече не ме забелязват.

Удовлетворението идва отвътре, не отвън. С годините се отдалечавам от егото. То вече не ми пречи. Не че съм се доказала пред света, просто съм опознала себе си.
Блокирам, когато се срещна с лъжата.
Идеите идват, когато дойдат. Изненадват ме.
Грешките са подаръци. Те са късметчетата.

Фотографията ме научи да бъда толерантна, дори към хора, с които имам коренно разминаване като идеология. Както казват, никога не знаеш другият човек в каква битка със себе си е.
Съревновавам се със ... (без да се замисли) Не, не се съревновавам.
Скачам в дълбокото, когато вярвам.

Време е да изхвърля илюзиите си. И малко багаж от миналото.
Сега съм тук, между идеи.
Щастлива съм, когато съм пила хубаво кафе сутрин.
Последно плаках, защото дъщеря ми беше с температура и не можа да отиде на рожден ден, на който много искаше.

Никога не знам нищо.
Животът е, за да опознаем себе си.
Ще ми се аз да съм казала: „There is no such thing as time".

Изложбата 1300 грама на Веселина Николаева в подкрепа на кампанията Децата ни не са биологичен отпадък е в +това на ул. „Марин Дринов" 30 до 25 ноември

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

 

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Почти 1 милион са посещенията на eMAG платформата след първите 5 часа от старта на кампанията днес

    Общата стойност на направените поръчки за първите 5 часа от кампанията е над 33,5 млн. лв. 57,53% от поръчките са направени през мобилни устройства Клиентите добавят средно по 3,6 продукта, възползвайки се от голямото разнообразие от оферти в платформата След първите пет часа от началото на 12-ото издание на eMAG Black Friday в България клиентите

  • Papa Johns с грандиозно откриване в България – първият ресторант посрещна стотици фенове на пицата с празник през целия ден

    Papa Johns официално направи своя дебют в България с откриването на първия си ресторант на ул. Казбек 62. Още с отварянето, ресторантът посрещна стотици посетители през целия ден, които се включиха в празничната програма с множество активности, дегустации и изненади. Papa Johns стъпва на българския пазар с репутацията си на компания, която поставя изключително

  • Шопинг на четири лапи: Къде да пазарувате за своя домашен любимец

    Домашният любимец ангажира доста от времето ни и ако притежавате такъв, често сте изправени пред необходимостта бързо да решите какво и откъде да купите за него. Най-често, разбира се, става дума за храна. Залагате на любимата му марка или пък искате да пробвате нова - и в двата случая се нуждаете от добър зоомагазин. Същото важи и за специалните моменти, когато

  • Обичате ли своите четириноги приятели? Хранете ги природосъобразно: по метода BARF

    Не мода, не някаква приумица, а истинска грижа за здравето на вашия любимец - това е BARF. Абревиатурата идва от Biologically Appropriate Raw Food и означава Биологично подходяща сурова храна. Целта е на домашните любимци да се осигури режим, максимално близък до този, който са имали техните предци, които са живеели в дивата природа. Защото ако те живееха

  • 10 причини и още 10 % отгоре: Защо BILLA e подходяща за вашите. И вашите на вашите

    Навиците да пазаруваме се променят все по-категорично от поколение на поколение. До степен, в която с еднаква почуда едното пита другото защо гледа на телефона си като на тотална покупателна машина, а отсрещното с невинна усмивка недоумява какво му е толкова хубавото на плащането с банкноти и стотинки. Накратко: Ако думата "ресто" ти звучи като далечно ехо

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Анелия Луцинова

    Напоследък сте я гледали в нашумялата постановка „Премахни от приятели“, а преди – на екрана в „Комиците и приятели“ и в сериала „Сутрешен блок“ с Тодор Колев, на сцена – също и в „Горката Франция“. Така че да, бихте добавили Ани към приятели. Добавете към прочетеното днес и нейните отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснила работата си на първокласник? Ако

  • Zundert Extreme и Responsible Rider: Заедно за по-безопасни приключения

    Екстремните машини ни дават свобода, вятър в косите и адреналин на макс. Но с голямата сила следва и голямата отговорност. Програмата Responsible Rider, подкрепена от Zundert Extreme – официален представител на BRP в България, кани всички ценители на приключенията да бъдат не само смели, но и разумни на пътя. А ти Responsible Rider ли си? Като основен

  • Ново място в София: Maestro Bar & Club

    Всеки, който живее в столицата, знае, че тук скуката трудно може да ни залови. Измежду пъстрите улици и оживени квартали постоянно изникват нови забавления, преживявания и места, които да разнообразяват дните ни винаги, когато имаме нужда. А от съвсем скоро София има още едно бижу, което да добави в колекцията си – Maestro Bar & Club – и ние вече бързаме да освободим

  • 4 любими места в Пловдив

    Пловдив е от онези любими колоритни места, които веднъж посетиш ли, те карат да се връщаш отново и отново. Градът те потапя в магията си още с първите стъпки по завладяващите калдъръмени улици. Заведения, кафенета, барове, хотели – във всяко място тук, между емблематичните тепета, живее духът на многовековната пловдивска история. В Стария град времето сякаш

  • Мария Сапунджиева: Нося смеха и тъгата в хармония

    Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената. А дали се нервира бързо и коя е последната постановка, на която е била като зрител, дали редовно пие калвадос, липсва ли ѝ Мама Божка и какво е купила с първия си хонорар – ще може

  • Цецо Елвиса: В живота ми върви като на майтап

    Цветелин Атанасов, по-известен като Цецо Елвиса, умее да стои в „обувките“ на една гигантска фигура в музиката, но и някак си едновременно с това да бъде винаги напълно себе си, искрен и свободен. Един от онези цветни персонажи, които заслужават радост и уважение, защото разнообразяват българската сцена и наистина знаят как се прави шоу. А в това последното

  • Магия в чиния: 7 места за невероятен брънч

    София е кулинарният рай за любителите на брънча. Този съвременен микс от късна закуска и обяд предоставя не само разнообразие от вкусове, но и създава специална обстановка за релакс и срещи с любими хора. Все повече заведения в столицата предлагат креативни менюта, вдъхновени както от традиционната българска кухня, така и от известни международни рецепти.

  • 20 бързи въпроса към... Къци Вапцаров

    Къци няма нужда от специално представяне – зад неговите четири букви стои голяма част от „азбуката“ на българския шоубизнес. Така че бързаме направо да ви представим неговите отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Да си първокласник, то не е шега... Работата на първокласника е много отговорна. Трябва да положи

  • Очна клиника „Ден“: Иновации и професионализъм в грижата за вашите очи

    Очна клиника „Ден” e един от първите частни очни центрове в страната, предлагащ операция на катаракта и лазерна корекция на зрението. Започнал от малък частен кабинет в центъра на София, основателят на клиниката доц. Андрей Андреев днес приема и лекува болните, заобиколен от едни от най-добрите български офталмолози. Клиниката е оборудвана с най-съвременна

  • 3,999 причини и другия път да не гласуваш

    Първо да поясня – това не са 3999 причини – това са, словом, три цяло и 999 хилядни причини да не гласуваш и на следващите избори. Които, както вероятно ще стане, ще бъдат догодина, ама да видим.  1. Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Марк Твен го е казал, значи е мъдро. Като го цитираш и напишеш отдолу "Марк Твен", показваш, че си чел един вагон книги

  • 5 начина да бойкотираш Хелоуин

    Представи си, че си дете и има празник, на който можеш да се облечеш като любим герой, да покажеш креативност в костюма си и да получаваш безплатни лакомства. Звучи като нормална детска мечта и точно това се случва веднъж в годината на Хелоуин.  НО ТИ ЗНАЕШ ИСТИНАТА! Знаеш, че лукавия посяга с дългите си кокалести пръсти към душите на децата, като ги изкушава

  • Jazz Evolution - едно пътешествие в историята на танца на 31 октомври в "Азарян"

    "Jazz Evolution" представлява вълнуващо танцово пътешествие, което преплита и обединява различни улични танцови стилове с автентичния джаз танц. Осмелявайки се да вникнат по-дълбоко в историята, артистите в "Jazz Evolution" се питат какво би се случило, ако джазът бъде възприет като съвременен уличен танц, наред с хип-хопа и хаус танца. Спектакълът е

  • Изкуство в бутилка: 3 марки за крафт бира с характер

    Има ли напитка, създадена с повече внимание, творчество и отдаденост от крафт бирата? Ние лично не вярваме. В света на занаятчийското пиво всяка рецепта е стремеж към съвършенство, всеки вкус е по-смел и необикновен от предишния, а всяка глътка е ново приключение. Точно това откриваме в трите марки, за които разказваме по-надолу. Така че ако сте любител или

  • Салиев Дентал Кеър: Иновативна грижа за вашата усмивка с помощта на изкуствен интелект

    Усмивката е един от най-важните елементи на вашето излъчване. Тя е това, което може да ни направи по-уверени, да създаде положително първо впечатление и да подобри начина, по който ни възприемат околните. В Салиев Дентал Кеър разбират това повече от всеки друг и предлагат не просто дентално лечение, а цялостна отборна грижа за вашата усмивка. Клиниката

  • Study in France – Work in Bulgaria: Всичко за обучението на френски език, което трябва да знаете

    Франция – страната на любовта, музеите и виното. Сърцето на европейската цивилизация, дом на Лувъра, Версай, Френската ривиера, Дисниленд… почти всеки от нас си е мечтал да я посети поне веднъж. Но освен с невероятна култура, архитектура и кухня, Франция може да се похвали и с изключително престижно образование, което я прави една от най-предпочитаните