Когато в клас ти преподават испанската и френската история, обаче нещо отвътре те бута сам да си наваксаш с българската, явно си „някой с голяма обич към родината".
Когато си суперфен на Person of Interest и то защото главният герой прави добро, едно малко момче изобщо не си е тръгнало от теб.
Когато си спец по онлайн маркетинг, със сигурност владееш разни трикчета, които да изстрелят When You Live in Sofia начело в цялата серия When You Live in... Но не са достатъчни да обяснят защо получаваш съобщения от непознати, които ти пишат, че отварят твоя блог, преди да си отворят фейсбука и ако още не си постнал нищо ново, чак им се реве.
Когато висиш пред Народния или пиеш в Хамбара, може да изглеждаш като обикновен софийски дришльо. Но май си малко необикновен.
Бел. ред.: Когато някои въпроси в микса по-долу ти се сторят странни, виж тук.
Не мърдам от вкъщи без джиесема. В момента той ми е тъй нареченият офис.
Движа се с велосипед. Сега даже основно се занимавам да реставрирам тука три колела, понеже имам свободно време. И на „Хан Аспарух" нали в едно магазинче поправят, печени хора, занимаваме се. Когато се събудя в София на първата сутрин след морето, бих се усмихнал, бих се радвал и бих станал даже рано, за да съм на разположение на софийския живот. Харесва ми, много ми харесва. Даже навремето ако самолетът ми кацаше късно, си казвах: „Ще направя едно кръгче само на „Витошка", да усетя, че съм тук." Как да го обясня... това е булевардът, по който най-дълго съм минавал през живота си. През Sagrada Familia аз не съм минавал 28 години... Нямам обяснение защо винаги съм се връщал в България. Може би съм го наследил от майка ми, която примерно 1997-а ни хвана, мен и сестра ми, и айде в самолета за София - да видим какво се случва, в каква държава живеем, дали предстои добро, дали война. Като образование беше... От нея трябва да ми е, но по много по-силен начин.
Когато се кача на самолета за София, съм доста нетърпелив. Даже често се разплаквам.
Все си повтарям, че няма да забравя. След това забравям.
Умирам от срам, когато ме хвалят. Когато се разхождам по „Витошка", все по-малко ми харесва. Простотията я превзе. Едно време имаше живот, хора пазаруват, минават, сядат да се видят, хващат транспорт. Сега... вие знаете по-добре от мен. Вдигат наемите на бутиците, за да ги гонят и да правят само кафета. Вечер човек не може да мине оттам с колело... Когато видях новия фонтан, щях да припадна. Сериозно, за мен тези хора са за съд, трябва да им се отнеме лиценз, диплома и каквото и да е. Обичам да следя големите инфраструктурни проекти и бях виждал най-различни рендери за фонтан, имаше наистина хубави. И накрая да се получи това безумие. И с какво темпо напредва ремонтът - три години правят осем улици дължина, което е срамота. Сложно, сложно е тука, най-различни причини има, но фонтанът наистина беше черешката на тортата.
Майка ми често ми казва да ям.
Когато ходя в KFC с ваучери... а, не, аз не ходя в тези вериги. Има толкова хубави неща да си вземеш, грехота е. Когато гледам мача, ми е трагично. Български футбол ми е трудно да гледам. С удоволствие например ще отида на Лудогорец - Базел, защото ще подкрепя български отбор, независимо че не съм от него. Но да гледам дерби или каквото и да е - не, не, то не може, не се получава, вижда се, че все едно случайно са там.
Не си позволявам да обиждам безплатно... (?!? - б. а.) Пардон, безпричинно.
Скачам на бой, когато приятел е застрашен. Когато съм пил прекалено много ракия, съм още по-щастлив и забавен.
Когато чуя, че Ъпсурт готвят нов албум, го чакам с нетърпение.
Когато група тийнейджърки ме обсъждат, бих се изчервил.
Когато видя бившата си приятелка с по-възрастен мъж в сладкарница Неделя, бих оставил и най-скъпоценната торта и бих си тръгнал. Ами, защото ми е бивша. Когато приятелите ми пак започнат да заминават за чужбина, ми става неприятно, защото аз съм следващият.
Вярвам безусловно в алтруизма. Всяка вечер съм пред Народния. Не съм бил във всички градинки, но поне от тези около нас, тя е най-западна. Не само инфраструктурно, а по държание на хората и по броя им също (смее се) - аз нали малко страдам, че София е празна. Но въпросът е, че там е най като на Запад. Чистичко е, зелено е, полива се тревата, хората стават и си хвърлят боклука в кошчето, пейките не се влачат, а се вдигат, защото всички знаят, че ако се счупят, трудно ще има нови. Някакъв оазис е създаден и бих желал и извън границите на градинката да се се случва. ФИЛМИТЕ
Последно гледах Следващите три дни, пак. Страхотен. Жена му е осъдена за убийство и той остава с детенцето вкъщи и прави всичко, за да я изкара от затвора. И успява. Ама не по легалния начин. Просто отива и си я взима.
Обичам филми, които са реални. Имам предвид - да можеш да се идентифицираш с героя. И с хубава музика отзад, много е важно фонът да е емоционален. Пистолети, такива работи, не ми допадат.
Любимите ми актьори със сигурност не са от най-известните. Даже гледам да избягвам суперпродукциите. Непобедимите за мен е най-голямото безумие. Да, афишът е страхотен, всички са там, ама... пффф. По-добре някой да не го знам, ама да изиграе страхотно ролята си. Иначе Мат Деймън, примерно, ми харесва.
Много се смях на Our Idiot Brother. Те са три сестри там и брат им е суперщастлив, наивен... Полицай го пита: „Знаеш ли откъде да си намеря марихуана?" И той: „Ама аз ще ти дам! Моля ти се, заповядай!" Ей такъв.
Планирам да си избера сериал от новите, като започнат през септември.
МУЗИКАТА
Обикновено слушам транс и прогресив. Март месец хванах тук A State of Trance и страшно ми хареса.
Никога няма да ми омръзне тази музика. И Moby.
Любимото ми парче на всички времена е „Without You" на Dogzilla.
Последното ми откритие са London Grammar. Лекичка музичка, от новата рок вълна.
Партито, което никога няма да забравя, е Trance Energy в Холандия. За първи път между 30 хиляди души. Страшно, страшно, страшно...
В София искам да дойдат The Prodigy. Хванах ги на късмет 1999-а, когато отложиха концерта заради войната в Косово, май. Бих повторил с най-голямото удоволствие.
КНИГИТЕ
Книгата на книгите за мен е Империята на задграничните фирми на Христо Христов - за държавните предприятия по соцвреме. Много истини има, много неща, които не съм чул никъде другаде, много точни примери. Обяснява пътя на страната от Втората световна война до съвремието - какво е сега и откъде идва. Все едно ми е като речник за България.
Последно си купих една стара книга на Ана Политковская, руската журналистка, те я убиха. Взех си я, защото ми стана интересно какви каши правят там с цензурата, сега нали нашумя пак покрай хомофобията. Искам да разбера какво се е случило. Защото на Запад не се учи какво става тук, едва-едва знаеш за Балканите. ИЗЛОЖБИТЕ
Обичам да гледам документална фотография, портрети или кадри от света. Например World Press Photo Awards много ми харесват - там са 50 или не знам колко снимки и са момиченце от Афганистан, войник от Либия...
Вълнуват ме фотографи като Атакан Узун (смее се). Той ми е близък приятел, снима мода тук, тепърва се разраства. И понеже съм го видял как е тръгнал, как учеше нещо електро и после го остави и започна да следва фотография. Страшен е, просто... евала му казвам.
Последно в София ходих в Археологическия музей. От малък не го бях посещавал, но нали има безплатни турове - Free Sofia Tour ги правят, и веднъж минах, да науча и аз неща, които не знаех. За „Александър Невски", за дядо Добри, или пък за орнаментите на Народния - как пишленцето на бебенцето е позлатено. Има две теории - или е останало повече злато и са решили да си направят шегичка, или е с някаква цел. Но майсторът е бил уволнен после. И за Археологическия пак разказаха история - че някакъв новобоготаш го наел да си празнува рождения ден вътре. И си викам: „Как така?! Толкова ли е зле вътре? Не го помня по този начин." И така отидох и ми хареса.
На стените вкъщи бих искал да имам снимки от моя живот и хората около мен. Защото аз от малък непрекъснато сменям квартири. Никога не знаеш за постоянно ли си там, за месец ли, за две години ли... Само в София ми е истинският дом, защото той си е тук и не мърда. Ако нещо става, ще остане в него за цял живот. Виктор Тренев е When You Live in Sofia (където и да е) Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев
Когато си тригодишен, а баща ти е бивш национал и треньор по
волейбол, хващаш чужбината с цялата фамилия и вместо лабрадор щеш не щеш си
взимеш компактно четирикилограмово кученце. Защото винаги си пред заминаване. В
случая на Виктор обаче си и винаги пред връщане.
Когато в клас ти преподават испанската и френската история,
обаче нещо отвътре те бута сам да си наваксаш с българската, явно си „някой с
голяма обич към родината".
Когато си суперфен
на Person of Interest и то защото главният герой прави добро, едно малко
момче изобщо не си е тръгнало от теб.
Когато си спец по онлайн маркетинг, със сигурност владееш
разни трикчета, които да изстрелят When You Live in Sofia начело в цялата серия
When You Live in... Но не са достатъчни да обяснят защо получаваш съобщения от
непознати, които ти пишат, че отварят твоя блог, преди да си отворят фейсбука и
ако още не си постнал нищо ново, чак им се реве.
Когато висиш пред Народния или пиеш в Хамбара, може да изглеждаш като обикновен софийски дришльо. Но май
си малко необикновен.
Бел. ред.: Когато
някои въпроси в микса по-долу ти се сторят странни, виж тук.
Събуждам се със сенки под очите.
Не мърдам от вкъщи
без джиесема. В момента той ми е тъй нареченият офис.
Движа се с велосипед.
Сега даже основно се занимавам да реставрирам тука три колела, понеже имам
свободно време. И на „Хан Аспарух" нали в едно магазинче поправят, печени хора,
занимаваме се.
Когато се събудя в София на първата сутрин след морето, бих се усмихнал, бих се радвал и бих станал даже рано, за да съм на разположение на софийския живот. Харесва ми, много ми харесва. Даже навремето ако самолетът ми кацаше късно, си казвах: „Ще направя едно кръгче само на „Витошка", да усетя, че съм тук." Как да го обясня... това е булевардът, по който най-дълго съм минавал през живота си. През Sagrada Familia аз не съм минавал 28 години...
Нямам обяснение защо винаги
съм се връщал в България. Може би съм го наследил от майка ми, която примерно
1997-а ни хвана, мен и сестра ми, и айде в самолета за София - да видим какво
се случва, в каква държава живеем, дали предстои добро, дали война. Като
образование беше... От нея трябва да ми е, но по много по-силен начин.
Когато се кача на самолета за София, съм
доста нетърпелив. Даже често се разплаквам.
Идеалната вечер е приятелска.
Все си повтарям, че няма да забравя. След това забравям.
Умирам от срам,
когато ме хвалят.
Когато се разхождам по „Витошка", все по-малко ми харесва. Простотията я превзе. Едно време имаше живот, хора пазаруват, минават, сядат да се видят, хващат транспорт. Сега... вие знаете по-добре от мен. Вдигат наемите на бутиците, за да ги гонят и да правят само кафета. Вечер човек не може да мине оттам с колело...
Когато видях новия фонтан, щях да припадна. Сериозно, за мен тези хора са за съд, трябва да им се отнеме лиценз, диплома и каквото и да е. Обичам да следя големите инфраструктурни проекти и бях виждал най-различни рендери за фонтан, имаше наистина хубави. И накрая да се получи това безумие. И с какво темпо напредва ремонтът - три години правят осем улици дължина, което е срамота. Сложно, сложно е тука, най-различни причини има, но фонтанът наистина беше черешката на тортата.
Под леглото ми няма дори прах. Държа да ми е добре. И да е свободно отдолу, че ако мине нещо да
го видя (смее се).
Майка ми често ми
казва да ям.
Когато ходя в KFC с ваучери... а, не, аз не ходя в тези вериги. Има толкова хубави неща да си
вземеш, грехота е.
Когато гледам мача, ми е трагично. Български
футбол ми е трудно да гледам. С удоволствие например ще отида на Лудогорец -
Базел, защото ще подкрепя български отбор, независимо че не съм от него. Но да
гледам дерби или каквото и да е - не, не, то не може, не се получава, вижда се,
че все едно случайно са там.
Не си позволявам да обиждам безплатно... (?!? - б. а.) Пардон,
безпричинно.
Скачам на бой, когато приятел е застрашен.
Когато съм пил прекалено много ракия, съм още
по-щастлив и забавен.
Когато чуя, че Ъпсурт готвят нов албум, го
чакам с нетърпение.
Когато група тийнейджърки ме обсъждат, бих се
изчервил.
Когато видя бившата си приятелка с по-възрастен
мъж в сладкарница Неделя, бих оставил и най-скъпоценната торта и бих си
тръгнал. Ами, защото ми е бивша.
Когато приятелите ми пак започнат да заминават за
чужбина, ми става неприятно, защото аз съм следващият.
Вярвам безусловно в алтруизма.
Всяка вечер съм пред Народния. Не съм бил във всички градинки, но поне от тези около нас, тя е най-западна. Не само инфраструктурно, а по държание на хората и по броя им също (смее се) - аз нали малко страдам, че София е празна. Но въпросът е, че там е най като на Запад. Чистичко е, зелено е, полива се тревата, хората стават и си хвърлят боклука в кошчето, пейките не се влачат, а се вдигат, защото всички знаят, че ако се счупят, трудно ще има нови. Някакъв оазис е създаден и бих желал и извън границите на градинката да се се случва.
ФИЛМИТЕ
Последно гледах Следващите три дни, пак. Страхотен. Жена му е осъдена за убийство и той остава с детенцето вкъщи и прави всичко, за да я изкара от затвора. И успява. Ама не по легалния начин. Просто отива и си я взима.
Обичам филми, които са реални. Имам предвид - да можеш да се идентифицираш с героя. И с хубава музика отзад, много е важно фонът да е емоционален. Пистолети, такива работи, не ми допадат.
Любимите ми актьори със сигурност не са от най-известните. Даже гледам да избягвам суперпродукциите. Непобедимите за мен е най-голямото безумие. Да, афишът е страхотен, всички са там, ама... пффф. По-добре някой да не го знам, ама да изиграе страхотно ролята си. Иначе Мат Деймън, примерно, ми харесва.
Много се смях на Our Idiot Brother. Те са три сестри там и брат им е суперщастлив, наивен... Полицай го пита: „Знаеш ли откъде да си намеря марихуана?" И той: „Ама аз ще ти дам! Моля ти се, заповядай!" Ей такъв.
Планирам да си избера сериал от новите, като започнат през септември.
МУЗИКАТА
Обикновено слушам транс и прогресив. Март месец хванах тук A State of Trance и страшно ми хареса.
Никога няма да ми омръзне тази музика. И Moby.
Любимото ми парче на всички времена е „Without You" на Dogzilla.
Последното ми откритие са London Grammar. Лекичка музичка, от новата рок вълна.
Партито, което никога няма да забравя, е Trance Energy в Холандия. За първи път между 30 хиляди души. Страшно, страшно, страшно...
В София искам да дойдат The Prodigy. Хванах ги на късмет 1999-а, когато отложиха концерта заради войната в Косово, май. Бих повторил с най-голямото удоволствие.
КНИГИТЕ
Книгата на книгите за мен е Империята на задграничните фирми на Христо Христов - за държавните предприятия по соцвреме. Много истини има, много неща, които не съм чул никъде другаде, много точни примери. Обяснява пътя на страната от Втората световна война до съвремието - какво е сега и откъде идва. Все едно ми е като речник за България.
Последно си купих една стара книга на Ана Политковская, руската журналистка, те я убиха. Взех си я, защото ми стана интересно какви каши правят там с цензурата, сега нали нашумя пак покрай хомофобията. Искам да разбера какво се е случило. Защото на Запад не се учи какво става тук, едва-едва знаеш за Балканите.
ИЗЛОЖБИТЕ
Обичам да гледам документална фотография, портрети или кадри от света. Например World Press Photo Awards много ми харесват - там са 50 или не знам колко снимки и са момиченце от Афганистан, войник от Либия...
Вълнуват ме фотографи като Атакан Узун (смее се). Той ми е близък приятел, снима мода тук, тепърва се разраства. И понеже съм го видял как е тръгнал, как учеше нещо електро и после го остави и започна да следва фотография. Страшен е, просто... евала му казвам.
Последно в София ходих в Археологическия музей. От малък не го бях посещавал, но нали има безплатни турове - Free Sofia Tour ги правят, и веднъж минах, да науча и аз неща, които не знаех. За „Александър Невски", за дядо Добри, или пък за орнаментите на Народния - как пишленцето на бебенцето е позлатено. Има две теории - или е останало повече злато и са решили да си направят шегичка, или е с някаква цел. Но майсторът е бил уволнен после. И за Археологическия пак разказаха история - че някакъв новобоготаш го наел да си празнува рождения ден вътре. И си викам: „Как така?! Толкова ли е зле вътре? Не го помня по този начин." И така отидох и ми хареса.
На стените вкъщи бих искал да имам снимки от моя живот и хората около мен. Защото аз от малък непрекъснато сменям квартири. Никога не знаеш за постоянно ли си там, за месец ли, за две години ли... Само в София ми е истинският дом, защото той си е тук и не мърда. Ако нещо става, ще остане в него за цял живот.
Виктор Тренев е When You Live in Sofia (където и да е)
Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев