Мнозина го помнят най-вече като основен злодей в множество
филми на ужасите от 60-те и 70-те, но всъщност кариерата на този изумителен и
обезоръжаващо чаровен актьор, колекционер на картини и изтънчен кулинар се
простира през почти цели петдесет години. От театралната сцена до големия екран
и обратно. И пак обратно.
Думите в подзаглавието са на дъщеря му Виктория Прайс, но
личността на Винсънт е оставила дълбок отпечатък върху почти всеки, имал
щастието някога да се докосне до него. Мнозина помнят внушителното му и
„особено" присъствие,
както и способността му да се преобразява в същински демон във филмите си,
докато извън снимачната площадка е възхитително мил и забавен. Според
легендарният Денис Хопър „Винсънт имаше изумителен стил. Да не говорим колко
развлекателна бе къщата му в Холивуд!"
Кариерата на Винсънт Прайс продължи половин век, през който
той очарова публиката с ролите си в исторически ленти и в по-задълбочени драми,
и напълно ги омагьоса с внушителните си филми на ужасите, които, с течение на
годините, му изградиха иконичен ореол.
Интересното е, че макар да е запомнен най-вече с ролите си в
хорър жанра, Винсънт Прайс винаги е твърдял, че единствените филми на ужасите,
които си струват, са онези, на които може да се смееш с пълно гърло. „Баща ми
не понасяше кървавите филми на ужасите, онези с адски много сеч и черва -
неведнъж ги е наричал тъпи и безсмислени," казва дъщеря му Виктория. Негови
колеги твърдят, че щом камерата престане да снима, Прайс се превръща в коренна
противоположност на образа, който обикновено представя.
Роден през 1911-а в Сейнт Луис, Мисури, Винсънт Ленърд Прайс
младши става не само актьор, но и ренесансов творец на своето време. Подобно на
своите братя и сестри, той демонстрира силна привързаност към музиката и
театъра. Всъщност сценичният му дебют е като едва четиригодишен, в ролята на
воден дух от квартална пиеса.
Но онова, което запленява младият Винсънт, са филми като
Der Golem (1915) и
Dr Jekyll and Mr. Hyde (1920) на Джон Баримор.
Макар да израства в интернационалния Сейнт Луис, Винсънт
търси още по-обширен културен обхват, поради което едва 17-годишен заминава за
Европа, където се влюбва в изобразителното изкуство. През годините Прайс събира
една от най-големите арт колекции в света и дарява хиляди - да,
хиляди, картини на музеи и различни
творчески организации, като непрекъснато поощрява младите таланти. По-късно се намъква в Йейл, а след това
заминава за Лондон, където не може да се нагледа на великия Джон Гилгуд в
ролята на Хамлет.
През първата половина на 30-те години Прайс блести в ролята
на гангстер в постановката
Чикаго. А самата роля я е получил, защото е
единственият актьор, който може да се движи, докато дъвчи дъвка (
по онова
време дъвките са новост - б.а.). По-късно Винсънт има някои роли в
Холивудски продукции и благодарение на елегантната си фигура, омагьосващия си
чар и неповторимия си глас, става една от екранните звезди на 30-те и 40-те
години на миналия ни век. Прайс винаги е твърдял, че любимият му филм с негово
участие е
Laura на Ото Преминджър.
През 50-те Винсънт става жертва на бруталната
антикомунистическа кампания на Маккарти, просто защото един-два пъти си е
позволил да изрази симпатии към комунистическата идея. Той попада в черния
списък, което означава, че в Холивуд няма работа за него. Скоро е принуден да
подпише и изявление, в което се отрича от всякакви контакти с членове на
комунистическата партия, особено негови колеги. Мнозина постъпват като него, а
онези които не го правят, остават без работа за няколко години.
През 50-те Прайс е забелязан от някои режисьори, които
търсят високи, импозантни актьори за развиващия се хорър жанр. С елегантната си
фигура, съвършена дикция и неповторим глас, Винсънт Прайс става абсолютната
звезда на филмите на ужаси от 50-те и 60-те години, заедно със своите добри
приятели Кристофър Лий и Питър Кушинг. Филми като
House of Wax (първия 3D филм),
The Pit
and the Pendulum (от поредицата филми на режисьора Роджър Кормън по
разкази на Едгар Алън По, с участието на Прайс),
Theatre
of Blood и
The Abominable Dr Phibes утвърждават Прайс като
хорър господар номер едно.
А през цялото време той се смее. Както се смее и в
„Thriller" на Майкъл
Джаксън - най-продавания албум в историята на музиката. За съжаление, когато
записва своята партия, Винсънт подписва еднократен хонорарен договор, което го
лишава от мега приходите по-късно. Грешката е негова, но той не смята така и
решава, че Джаксън го е прецакал.
Оттам и прочутата случка (малко след първите обвинения в
педофилия към Джако), когато Винсънт среща в магазин за плочи режисьора на
клипа към „Thriller", Джон Ландис. От втория етаж Прайс се провиква: „Джон
Ландис, какво ще кажеш за нашия Майкъл?" „Надявам се да не е вярно," отговаря
Ландис. „Well, he certainly fucked me...and I didn't get paid for it," провиква
се пред целия магазин Винсънт Прайс.
Текст Насо Русков
Мнозина го помнят най-вече като основен злодей в множество
филми на ужасите от 60-те и 70-те, но всъщност кариерата на този изумителен и
обезоръжаващо чаровен актьор, колекционер на картини и изтънчен кулинар се
простира през почти цели петдесет години. От театралната сцена до големия екран
и обратно. И пак обратно.
Думите в подзаглавието са на дъщеря му Виктория Прайс, но
личността на Винсънт е оставила дълбок отпечатък върху почти всеки, имал
щастието някога да се докосне до него. Мнозина помнят внушителното му и
„особено" присъствие,
както и способността му да се преобразява в същински демон във филмите си,
докато извън снимачната площадка е възхитително мил и забавен. Според
легендарният Денис Хопър „Винсънт имаше изумителен стил. Да не говорим колко
развлекателна бе къщата му в Холивуд!"
Кариерата на Винсънт Прайс продължи половин век, през който
той очарова публиката с ролите си в исторически ленти и в по-задълбочени драми,
и напълно ги омагьоса с внушителните си филми на ужасите, които, с течение на
годините, му изградиха иконичен ореол.
Интересното е, че макар да е запомнен най-вече с ролите си в
хорър жанра, Винсънт Прайс винаги е твърдял, че единствените филми на ужасите,
които си струват, са онези, на които може да се смееш с пълно гърло. „Баща ми
не понасяше кървавите филми на ужасите, онези с адски много сеч и черва -
неведнъж ги е наричал тъпи и безсмислени," казва дъщеря му Виктория. Негови
колеги твърдят, че щом камерата престане да снима, Прайс се превръща в коренна
противоположност на образа, който обикновено представя.
Роден през 1911-а в Сейнт Луис, Мисури, Винсънт Ленърд Прайс
младши става не само актьор, но и ренесансов творец на своето време. Подобно на
своите братя и сестри, той демонстрира силна привързаност към музиката и
театъра. Всъщност сценичният му дебют е като едва четиригодишен, в ролята на
воден дух от квартална пиеса.
Но онова, което запленява младият Винсънт, са филми като Der Golem (1915) и Dr Jekyll and Mr. Hyde (1920) на Джон Баримор.
Макар да израства в интернационалния Сейнт Луис, Винсънт
търси още по-обширен културен обхват, поради което едва 17-годишен заминава за
Европа, където се влюбва в изобразителното изкуство. През годините Прайс събира
една от най-големите арт колекции в света и дарява хиляди - да, хиляди, картини на музеи и различни
творчески организации, като непрекъснато поощрява младите таланти. По-късно се намъква в Йейл, а след това
заминава за Лондон, където не може да се нагледа на великия Джон Гилгуд в
ролята на Хамлет.
През първата половина на 30-те години Прайс блести в ролята
на гангстер в постановката Чикаго. А самата роля я е получил, защото е
единственият актьор, който може да се движи, докато дъвчи дъвка (по онова
време дъвките са новост - б.а.). По-късно Винсънт има някои роли в
Холивудски продукции и благодарение на елегантната си фигура, омагьосващия си
чар и неповторимия си глас, става една от екранните звезди на 30-те и 40-те
години на миналия ни век. Прайс винаги е твърдял, че любимият му филм с негово
участие е Laura на Ото Преминджър.
През 50-те Винсънт става жертва на бруталната
антикомунистическа кампания на Маккарти, просто защото един-два пъти си е
позволил да изрази симпатии към комунистическата идея. Той попада в черния
списък, което означава, че в Холивуд няма работа за него. Скоро е принуден да
подпише и изявление, в което се отрича от всякакви контакти с членове на
комунистическата партия, особено негови колеги. Мнозина постъпват като него, а
онези които не го правят, остават без работа за няколко години.
През 50-те Прайс е забелязан от някои режисьори, които
търсят високи, импозантни актьори за развиващия се хорър жанр. С елегантната си
фигура, съвършена дикция и неповторим глас, Винсънт Прайс става абсолютната
звезда на филмите на ужаси от 50-те и 60-те години, заедно със своите добри
приятели Кристофър Лий и Питър Кушинг. Филми като House of Wax (първия 3D филм), The Pit
and the Pendulum (от поредицата филми на режисьора Роджър Кормън по
разкази на Едгар Алън По, с участието на Прайс), Theatre
of Blood и The Abominable Dr Phibes утвърждават Прайс като
хорър господар номер едно.
А през цялото време той се смее. Както се смее и в „Thriller" на Майкъл
Джаксън - най-продавания албум в историята на музиката. За съжаление, когато
записва своята партия, Винсънт подписва еднократен хонорарен договор, което го
лишава от мега приходите по-късно. Грешката е негова, но той не смята така и
решава, че Джаксън го е прецакал.
Оттам и прочутата случка (малко след първите обвинения в
педофилия към Джако), когато Винсънт среща в магазин за плочи режисьора на
клипа към „Thriller", Джон Ландис. От втория етаж Прайс се провиква: „Джон
Ландис, какво ще кажеш за нашия Майкъл?" „Надявам се да не е вярно," отговаря
Ландис. „Well, he certainly fucked me...and I didn't get paid for it," провиква
се пред целия магазин Винсънт Прайс.
Текст Насо Русков
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители