Вячеслав и Яна

Вячеслав Стоянов е бесарабски българин на 41 години, който се връща в България през 1997. Пътешественик и авантюрист по душа, той е постоянно на път - първо на стоп, а после открива свободата и мобилността на велосипеда и не спира да върти педалите по пътищата (и далеч не само по тях) вече 10 години. Познаваме го като основно лице в Sofia Green Tour и Sofia Bike, както и от проектите ReCycle. Най-дългият от тях започна миналата седмица, на първи юни. Вячеслав, заедно с 25-годишната Яна Меламед, художник и сценограф, ще преминат цели 60 хиляди километра в продължение на две години от полярния кръг на Аляска, до най-южната точка на Аржентина. А по пътя си ще се опитат да преминат през всяка държава от двата континента и да се срещнат с колкото могат повече хора. Изпратихме ги преди две седмици и ти предлагаме едно от последните им интервюта, преди да се отправят на път.

Всичките ти проекти ли са свързани с вело-културата?
Да. И не говорим просто за велосипеди, ами и за екосъобразно мислене. Целта ми винаги е била да привлека колкото се може повече наши съграждани към здравословния живот, запазването на по-чиста околна среда в града и насърчаване на вело-туризма.
Какво те подтикна да се занимаваш с тези инициативи?
Докато пътешествах на стоп навремето, срещнах колоездач, който ме вдъхнови с това, че обикаля света с велосипеда си. Това му дава гъвкавост и проходимост навсякъде (освен магистралите). Колелото се третира като багаж - можеш спокойно да го натовариш и на самолет. През 2006 купих велосипед, с който избягах от задръстванията и трафика в София и оттогава не слизам от него. Осъзнах, че това наистина е много добро средство за придвижване, което те прави независим.

Какво е разстоянието, което човек без специална подготовка може да измине средно за един ден с колело?
Всички знаем за държави като Холандия и Белгия. Там хората редовно минават по 50-60 километра на ден. За това не е нужна спортна екипировка или предварително физическо подготвяне. Познавам доста хора тук, които ходят на работа с колело и навъртат дневно почти същите километри. Те споделят, че карането ги зарежда с енергия и ободрява и преди, и след работния ден. И все повече хора, които пътуват до офисите си с колелата, излизат с тях в почивните дни и извън града, правят преходи или пътуват до околните градове и села.

Имаш ли книжка и кола?
Имам - шофьор с 20-годишен стаж съм. Но шофирам само от време на време. Нямам собствен автомобил и когато ми се налага да пътувам извън града и нямам време да тръгна с колело, имам приятели, които ми услужват.

Как реши да се впуснеш в проекта 60 хиляди километра и как избра маршрута?
Обмислям го отдавна - откакто се върнах от експедицията около Средиземно море. Поставих си за цел да посетя Северна и Южна Америка с колело и да обиколя всички държави. Няколко пъти преначертавах маршрута и после Яна се включи, за да изчистим детайлите.

Вие двамата къде се запознахте?
Вячеслав: Покрай приятели се срещнахме преди две години.

Знаеш ли дали преди вас и други хора са минавали по този маршрут?
Да, доста хора. Това е един от най-популярните маршрути, най-вече за холандците - най-много хора от Холандия са пропътували от Аляска до Аржентина. Надяваме се да срещнем много други, които са избрали да минат по същия път по това време. Ние не просто ще прекосим континентите, а ще правим тегели на зиг-заг, за да посетим повече държави и забележителности. В Америка велотуризма е много популярен.
Бил ли си досега в някоя от двете Америки?
Не, това ще ми е за пръв път. Вероятно ще изпитам културен шок (смее се).

Яна, ти не си правила такива големи преходи досега, нали?
С колело не. Но пеша доста съм обикаляла.
Притесняваш ли се от физическото натоварване в продължение на две години?
Не се притеснявам, тъй като съм изпитвала тялото си и знам, че бързо се адаптира. Трябва само психически да издържа първите тежки дни, после мисля, че всичко ще е наред.

Кога се запали по велосипедизма?
От малка карам колело, но не съм предполагала, че ще го използвам като средство за пътешествия. Но идеята много ми хареса.
А в България обикаляла ли си с велосипед?
Само миналата година, но като цяло не - както споменах, обичам да се движа пеш.

Как приемаш идеята?
Вълнувам се много, звучи ми като страхотно приключение. И то такова, което ще ми се случи наистина, а не само като сюжет на филм.

Трудно ли се организира едно такова пътешествие?
Яна: Доста е трудно, да.
Вячеслав: Освен екипировка, трябва да имаш и контакти с местни жители. А тъй като идеята е и екологична, поставихме и цел да се съберат 100 хиляди долара с конкурс. Тези пари ще се използват за опазване на околната среда в глобален мащаб, а ние ще сме като флагмани на инициативата. Всеки ще може да кандидатства на сайта ни с проекта си, като най-впечатляващият ще донесе на автора си сумата, за да може да работи за реализирането му.

След като ще пътувате толкова дълго време, как ще се обезпечавате финансово? През това време все пак няма да работите.
Вячеслав: Ще се наложи и да поработим, тъй като нямаме парични спонсори. Но има фирми и хора, които ни подкрепят с екипировка и храна, но това няма да е достатъчно, за да можем да се изхранваме. Затова ще използвам и това интервю, да поканя хората, които харесат идеята ни, да ни помогнат по нашия път.
Мислили ли сте за опция да стартирате крауд-фъндинг кампания?
Яна: Обсъждахме доста този въпрос, но решихме, че няма много смисъл. Така или иначе трябва сам да си рекламираш това нещо. Затова ще използваме и сайта, а и искаме той да набере популярност.

Вячеслав, ти вече отбеляза, че велосипедната култура е много развита в Холандия и Белгия. Какви са наблюденията ти за България? Променя ли се отношението към велосипедистите и какво още трябва да се направи, за да станат условията по-добри?
Откакто съм в България работя в тази посока. Искам да има по-сплотено велосипедно общество и разбирателство между всички участници в движението. Нужно е да се повишава културата и на велосипедистите, и на шофьорите, и на пешеходците.
Проблемът често е в общините - те знаят за необходимостта от изграждане на подходяща инфраструктура, но често неглижират този тип проблеми или не усвояват правилно отпуснатите средства. Велоалеите често започват и свършват в нищото, а трябва да са свързани помежду си. И определено не са за деца, които използват велосипеда като средство за транспорт.

Какво трябва да знае и подготви човек, когато реши да ползва активно велосипед?
Зависи какво искаш да правиш. Ако отиваш някъде да караш колело за уикенда, не ти трябва нещо по-специално от шалче и дъждобран, ако случайно завали. Но ако пътешествието ще е по-дълго от няколко седмици, тогава трябва различна екипировка, която да издържа на всякакви климатични условия и колелото трябва да е снабдено с по-добри части, за да издържа на по-интензивно натоварване.
Относно физическата подготовка - не е необходимо от първия ден човек да се изхвърля с опити да мине 100 километра, а има и хора, които стигат и до 300 километра на ден. Важното е да караш, колкото можеш, а организмът сам се адаптира към колоезденото. За всеки е различно - например аз съм срещал хора с наднормено тегло, които без проблем изминават по 150-200 километра на ден, а има и атлетични хора, които се затрудняват и с 50.

Помниш ли кога и как се научи да караш колело?
Да, много добре си спомням. Когато бях на пет, батковците ме пуснаха от един баир с колело и се смееха, а аз вложих всичко, на което бях способен на тази възраст, за да не се пребия. Колелото беше огромно за мен тогава, но оцелях, хареса ми и оттогава не слизам от колелото.
Имал ли си по-сериозни травми?
Имал съм, да. Веднъж в Гърция правих преход през планина и когато се спусках надолу, много надъхан от адреналина, предната гума се подхлъзна паднах и от набраната скорост добре се потъркалях по камънака. Ожулих се сериозно, но нямаше нищо счупено.

Имаш ли различни колела за различни терени?
Не. Имах планински бегач, като с него ходех навсякъде - и по планини, и по шосета. После го смених с шосеен бегач, като с него също се катерех по баирите.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова

Вячеслав Стоянов е бесарабски българин на 41 години, който се връща в България през 1997. Пътешественик и авантюрист по душа, той е постоянно на път - първо на стоп, а после открива свободата и мобилността на велосипеда и не спира да върти педалите по пътищата (и далеч не само по тях) вече 10 години. Познаваме го като основно лице в Sofia Green Tour и Sofia Bike, както и от проектите ReCycle. Най-дългият от тях започна миналата седмица, на първи юни. Вячеслав, заедно с 25-годишната Яна Меламед, художник и сценограф, ще преминат цели 60 хиляди километра в продължение на две години от полярния кръг на Аляска, до най-южната точка на Аржентина. А по пътя си ще се опитат да преминат през всяка държава от двата континента и да се срещнат с колкото могат повече хора. Изпратихме ги преди две седмици и ти предлагаме едно от последните им интервюта, преди да се отправят на път.

Всичките ти проекти ли са свързани с вело-културата?
Да. И не говорим просто за велосипеди, ами и за екосъобразно мислене. Целта ми винаги е била да привлека колкото се може повече наши съграждани към здравословния живот, запазването на по-чиста околна среда в града и насърчаване на вело-туризма.
Какво те подтикна да се занимаваш с тези инициативи?
Докато пътешествах на стоп навремето, срещнах колоездач, който ме вдъхнови с това, че обикаля света с велосипеда си. Това му дава гъвкавост и проходимост навсякъде (освен магистралите). Колелото се третира като багаж - можеш спокойно да го натовариш и на самолет. През 2006 купих велосипед, с който избягах от задръстванията и трафика в София и оттогава не слизам от него. Осъзнах, че това наистина е много добро средство за придвижване, което те прави независим.

Какво е разстоянието, което човек без специална подготовка може да измине средно за един ден с колело?
Всички знаем за държави като Холандия и Белгия. Там хората редовно минават по 50-60 километра на ден. За това не е нужна спортна екипировка или предварително физическо подготвяне. Познавам доста хора тук, които ходят на работа с колело и навъртат дневно почти същите километри. Те споделят, че карането ги зарежда с енергия и ободрява и преди, и след работния ден. И все повече хора, които пътуват до офисите си с колелата, излизат с тях в почивните дни и извън града, правят преходи или пътуват до околните градове и села.

Имаш ли книжка и кола?
Имам - шофьор с 20-годишен стаж съм. Но шофирам само от време на време. Нямам собствен автомобил и когато ми се налага да пътувам извън града и нямам време да тръгна с колело, имам приятели, които ми услужват.

Как реши да се впуснеш в проекта 60 хиляди километра и как избра маршрута?
Обмислям го отдавна - откакто се върнах от експедицията около Средиземно море. Поставих си за цел да посетя Северна и Южна Америка с колело и да обиколя всички държави. Няколко пъти преначертавах маршрута и после Яна се включи, за да изчистим детайлите.

Вие двамата къде се запознахте?
Вячеслав: Покрай приятели се срещнахме преди две години.

Знаеш ли дали преди вас и други хора са минавали по този маршрут?
Да, доста хора. Това е един от най-популярните маршрути, най-вече за холандците - най-много хора от Холандия са пропътували от Аляска до Аржентина. Надяваме се да срещнем много други, които са избрали да минат по същия път по това време. Ние не просто ще прекосим континентите, а ще правим тегели на зиг-заг, за да посетим повече държави и забележителности. В Америка велотуризма е много популярен.
Бил ли си досега в някоя от двете Америки?
Не, това ще ми е за пръв път. Вероятно ще изпитам културен шок (смее се).

Яна, ти не си правила такива големи преходи досега, нали?
С колело не. Но пеша доста съм обикаляла.
Притесняваш ли се от физическото натоварване в продължение на две години?
Не се притеснявам, тъй като съм изпитвала тялото си и знам, че бързо се адаптира. Трябва само психически да издържа първите тежки дни, после мисля, че всичко ще е наред.

Кога се запали по велосипедизма?
От малка карам колело, но не съм предполагала, че ще го използвам като средство за пътешествия. Но идеята много ми хареса.
А в България обикаляла ли си с велосипед?
Само миналата година, но като цяло не - както споменах, обичам да се движа пеш.

Как приемаш идеята?
Вълнувам се много, звучи ми като страхотно приключение. И то такова, което ще ми се случи наистина, а не само като сюжет на филм.

Трудно ли се организира едно такова пътешествие?
Яна: Доста е трудно, да.
Вячеслав: Освен екипировка, трябва да имаш и контакти с местни жители. А тъй като идеята е и екологична, поставихме и цел да се съберат 100 хиляди долара с конкурс. Тези пари ще се използват за опазване на околната среда в глобален мащаб, а ние ще сме като флагмани на инициативата. Всеки ще може да кандидатства на сайта ни с проекта си, като най-впечатляващият ще донесе на автора си сумата, за да може да работи за реализирането му.

След като ще пътувате толкова дълго време, как ще се обезпечавате финансово? През това време все пак няма да работите.
Вячеслав: Ще се наложи и да поработим, тъй като нямаме парични спонсори. Но има фирми и хора, които ни подкрепят с екипировка и храна, но това няма да е достатъчно, за да можем да се изхранваме. Затова ще използвам и това интервю, да поканя хората, които харесат идеята ни, да ни помогнат по нашия път.
Мислили ли сте за опция да стартирате крауд-фъндинг кампания?
Яна: Обсъждахме доста този въпрос, но решихме, че няма много смисъл. Така или иначе трябва сам да си рекламираш това нещо. Затова ще използваме и сайта, а и искаме той да набере популярност.

Вячеслав, ти вече отбеляза, че велосипедната култура е много развита в Холандия и Белгия. Какви са наблюденията ти за България? Променя ли се отношението към велосипедистите и какво още трябва да се направи, за да станат условията по-добри?
Откакто съм в България работя в тази посока. Искам да има по-сплотено велосипедно общество и разбирателство между всички участници в движението. Нужно е да се повишава културата и на велосипедистите, и на шофьорите, и на пешеходците.
Проблемът често е в общините - те знаят за необходимостта от изграждане на подходяща инфраструктура, но често неглижират този тип проблеми или не усвояват правилно отпуснатите средства. Велоалеите често започват и свършват в нищото, а трябва да са свързани помежду си. И определено не са за деца, които използват велосипеда като средство за транспорт.

Какво трябва да знае и подготви човек, когато реши да ползва активно велосипед?
Зависи какво искаш да правиш. Ако отиваш някъде да караш колело за уикенда, не ти трябва нещо по-специално от шалче и дъждобран, ако случайно завали. Но ако пътешествието ще е по-дълго от няколко седмици, тогава трябва различна екипировка, която да издържа на всякакви климатични условия и колелото трябва да е снабдено с по-добри части, за да издържа на по-интензивно натоварване.
Относно физическата подготовка - не е необходимо от първия ден човек да се изхвърля с опити да мине 100 километра, а има и хора, които стигат и до 300 километра на ден. Важното е да караш, колкото можеш, а организмът сам се адаптира към колоезденото. За всеки е различно - например аз съм срещал хора с наднормено тегло, които без проблем изминават по 150-200 километра на ден, а има и атлетични хора, които се затрудняват и с 50.

Помниш ли кога и как се научи да караш колело?
Да, много добре си спомням. Когато бях на пет, батковците ме пуснаха от един баир с колело и се смееха, а аз вложих всичко, на което бях способен на тази възраст, за да не се пребия. Колелото беше огромно за мен тогава, но оцелях, хареса ми и оттогава не слизам от колелото.
Имал ли си по-сериозни травми?
Имал съм, да. Веднъж в Гърция правих преход през планина и когато се спусках надолу, много надъхан от адреналина, предната гума се подхлъзна паднах и от набраната скорост добре се потъркалях по камънака. Ожулих се сериозно, но нямаше нищо счупено.

Имаш ли различни колела за различни терени?
Не. Имах планински бегач, като с него ходех навсякъде - и по планини, и по шосета. После го смених с шосеен бегач, като с него също се катерех по баирите.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова

Гласували общо: 1 потребители

☆ ☆ ☆ ☆ ☆