☰
✕

Владислав Илиев-Vladzen

9170 Категория: Нещо ново
Бандата на Влади се подвизава под името Phormatik Visual Lab, а агентите в нея събират творческата си мощ, хард дисковете и джедайските си умения през 2009-а. Оттогава насам са мощен генератор на видеоарт за театрални и кинематографични продукции, инсталации, късометражни филми, музикални и рекламни клипове, интерактивен дизайн и какво ли още не. Пускат също на живо за по-добрите фестивали, партита и клубове по света и у нас.

(Завеса. Второ действие.) Към края на миналата година от дебрите на френската експериментална сцена в Софийска опера и балет пристига режисьорът от ливански произход Уисам Арбаш. Причината - да постави за първи път в България „неистово романтичната" опера в пет действия от Джакомо Майербер Роберт Дяволът. По законите на щастливата случайност Уисам среща Влади и от месец насам двамата нямат спирка. Часове преди премиерата мултимедията за спектакъла беше във фаза „абе искам да пробваме още някакви неща", а в сините очи на автора й горяха малки дяволски пламъчета. Ето още какво:

Ходя на опера, ама друг път. Не бе, втората година в НАТФИЗ имахме такава задача и професорката ни караше да идваме.
Обаче аз не издържах и гледах да бягам, защото четири часа тука и главата ми гръмва.
Роберт Дяволът също е четири часа и на мен ми се струва малко хард това.
Режисьорът може би повече залита към театър. Има си формация в Париж, правят някакви супер експерименти. И тази опера например, тя е от 1831-вa, но той я поставя в абстрактно време, доста концептуално е, без пищни, исторически костюми. Футуристично изглежда даже.
Цялото решение е тип Франкенщайн като изображение. И се опитваме нещо като кино да вкараме, поне аз така го усетих. Абе (прави пауза) готино седи. Като съновидение си го представям цялото.

Експериментирам с осветление в момента. Осветител станах (смее се), с проектора тука (ухилен е като малко момче, на което са позволили да си играе с истинска косачка). Супер много съм се вдъхновил, или и аз не знам как се казва.
Започва доста да ми харесва, че е толкова минималистично - и в осветлението, и в мултимедията. Всичко е супер загатнато, не ти се натрапва.

Нещата стават с репетиции. С много репетиции. И с общуване. Постоянно седиш с режисьора, ходиш с всички на маса, четеш както всеки един сценограф, актьор или който и да е. Говори се много, идеи, записваш си. След това на репетициите почваш да предлагаш неща, да влизаш вътре.
Задължително трябва да си част от целия процес, в крачка с другите.
Цялото е като игра. Режисьорът предлага осветление и ти рисуваш като живописец с четка - ей тука може да е готино такова движение, пускаш някакъв грид, той го харесва, а, добре, значи може и така...

Импровизацията, която правим на живо по партита и фестивали, също е готин момент - неописуемо е и няма нищо общо с другото. Тотално импулсивно - твое чувство, твой ритъм.
Имам чувството, че откакто се занимавам с виджейство, ритъмът постоянно ми се развива, душевен такъв ритъм.
Трябва да си постоянно супер нащрек. С всичко - с очите, които скоро ще се прецакат, както и ушите ми впрочем. Като стоя все на такива места...

Важно е да се работи в група. В НАТФИЗ постоянно ни го натякваха, (размахва пръст) „да работите като колектив, това е колективно изкуство!" Съвсем различно е от това да си седиш вкъщи и да си рисуваш.
И ние така във Phormatik - от само себе си се събрахме колектив. Трима човека със супер общи интереси, обаче тотално различни. Любо (Vijdai) се занимаваше с режисура, учеше психология, Камен (KMN) дълбаеше с програмиране, аз учех сценография. После влезе и Мишо (Libre) с фотографията, тази година поканих Поли, която се занимава с флаш, с графичен и уеб дизайн, а Камен (Dimitroff) - с интерактивни медии и софтуер.

Развиваме се, хората почват да се разпознават в цялото нещо, в една такава история, нелинеарна.
Може би има нещо общо с постоянно забързващата ни култура и с това, че непрекъснато казваме „това е ебаси филма" или „случва ми се като на филм". Моите родители, според мене, не са го казвали това, като терминология.
В главата ми всичко върви като на филм, постоянно, монтирано си го представям. Дори като седя на спирката, виждам как ще стане близък кадър, после еди-какъв си, режа си. Сигурно е професионално изкривяване.

Събуждам се с музика. Е, как с каква?! С опера! Добре де, след Роберт Дяволът ще е нещо различно, но няма да е поп. Между другото, тая опера е супер добра, музиката жестоко ме кефи. Даже в задръствания като седя, си пускам опера. И в YouTube гледам.
Последното, което слушах и слушам в момента, е Майкъл Майер. Както и тези, които бяха на Mellow Festival (мъчи се да се сети) Брандт Брауер Фрик! Те имат един подкаст и първите им 2-3 парчета са тотална опера. Преди това слушах Дъ Найф, новият им албум е опера, която дори е поставена - експериментална, с мултимедия.
Обичам, като влизам в ново нещо, да експериментирам със себе си, да видя докъде мога да стигна, да се променя. Не мога постоянно едно и също.

Не мърдам от вкъщи без кооом-пю-тъ-ра си? Той е един стар, счупен, с линии на монитора (смее се).
Закъснявам много често. Не мога да се преборя с това, такъв съм си. Инстинкт за самосъхранение е това, да не се изхабя твърде много.

Все си повтарям, че може би ще се промени цялата система, целият свят. Тотален рефреш. И аз ще съм жив. Или, примерно, ако е апокалипсис, ще го преживея.
Не знам какво ще бъде след рефреша.
Днешният начин на живот е много зле, навсякъде, според мене. Не знам дали този е правилният начин на живот спрямо природата и човека, обществото, системата и всичко останало, с което ни надуват главата. Не че само за това мисля, но е важно човек да го има вътрешно.
Другият вариант е да си аут от всичко. Но това е бягство за мен.

Идеалната вечер е в природата някъде. С много звезди, спокойствие, тишина.
Обикновено съм във форсирана фаза. Или на стендбай (смее се), това ми е другото състояние.

Падам си по екстремни спортове, пътешествия. По адреналин си падам. Уиндсърфът е много забавно нещо. Тая година почнах, три месеца се учих, ходих в Египет и много съм впечатлен от усещанията. Както и със сноуборда - ето това е нещо, което всеки трябва да пробва, (поправя се) е, айде, не всеки.
Беше велико, когато бях малък. Защото беше такова, неангажиращо. Можеше всичко да правиш. Возят те с количка, дават ти храна, рисуваш си. Майка ми така ме успокоявала, като ми е давала да си рисувам.

Влизам в огъня заради усещането, тръпката, преживяването. Заради опита.
Под леглото ми има косми от котка. Черна.
Майка ми често ми казва: „Да внимаваш, мойто момче, да не правиш глупости". Щото аз от малък постоянно изчезвах и ме няма по цяла седмица, на планина примерно. И по някакви места странни, нали, ходя.

Умирам от срам, когато ме хвалят. Бузите ми ей тука почервеняват. (Явно важи и за интервюта).
Правя се на луд, когато се чувствам луд. (смее се) Имам шизофрения, честно. Другият винаги е различен, изненадва ме. То това е опитът. И аз си избирам - сега тоя Влади или оня Влади.

Бих се сбил със себе си. С никой друг. Не обичам да се бия.
Убивам за (мисли дълго) суши? Ебати въпросите! Но суши си е готино нещо. Приятелката ми прави понякога вкъщи.

Не си позволявам да нямам уважение към другите.

Заспивам в поза кълбо. Спя по четири-пет часа. Понякога и по шест!


ФИЛМИТЕ
Последно видях Arirang на Ким Ки-Дук - документален филм за него самия. Изгледах и първите два епизода от Black Mirror.
Харесвам режисьори като Уес Андерсън, Джим Джармъш, Том Тиквер, Дарън Аронофски с първите му филми - Кодът Пи, Реквием за една мечта, Изворът на живота - аз ги приемам като трилогия, така ми се струва.
Много се смях на Морски живот със Стив Зису. Може би единственият, на който съм умирал от смях. Пак е на Уес Андерсън, с Бил Мъри. Ей, да, Бил Мъри! Също много готин за мене.
Планирам да видя няколко филма от китайския фестивал, също и тези от последния So! Independent, които не успях. Втората земя например.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам нови неща, търся си в интернет. Напоследък тегля разни шоута на BBC Radio 1. Следя един блог - Core News, и там ги има всичките. Това на Бенджи Би примерно e много интересно. Канят гости, говорят си и почти няма реклами.
Никога няма да ми омръзне музиката в старите ми хард дискове, заради спомените. Също и старият джаз. И уличните музиканти, и те няма да ми омръзнат.
Най-добрият концерт, на който бях последно, е на Синематик Оркестра. Но най-силното ми преживяване беше на един фестивал в Германия преди 3-4 години. Казва се Fusion, намира се на границата с Полша в едно изоставено руско летище. Пичовете са си купили цялото място и полицията няма право да влиза. То е адски огромно, става като град, събират се 50-60 000 човека, има най-различни бункери, които са като сцени, и всичко е смесица между различни култури. Всякакви хора можеш да видиш - от хипари през рейв, техно и други такива съвременни агенти до реге, джаз... всякаква музика. Там преживях много интересни концерти на банди, които дори не съм чувал. Цялото преживяване е много странно, супер свободно е всичко, нямаш право на реклама, няма знамена... Правят го по пълнолуние, юни месец. И всеки път, веднага след като свърши, пускат билетите за следващата година, разпродават се за 1-2 седмици. Никога не знаеш лайнъп-а. Научаваш го 10 дни преди фестивала.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Сто години самота и всичко на Маркес. Може би и Престъпление и наказние, която искам да прочета пак. Като бях студент, много ми разбърка в главата.
В момента чета Multimedia: From Wagner to Virtual Reality - за технологиите и човека.
Много ми говорят за електронните книги.
Най-добре пише човек, който много е преживял.

Фотография Васил Танев

Бандата на Влади се подвизава под името Phormatik Visual Lab, а агентите в нея събират творческата си мощ, хард дисковете и джедайските си умения през 2009-а. Оттогава насам са мощен генератор на видеоарт за театрални и кинематографични продукции, инсталации, късометражни филми, музикални и рекламни клипове, интерактивен дизайн и какво ли още не. Пускат също на живо за по-добрите фестивали, партита и клубове по света и у нас.

(Завеса. Второ действие.) Към края на миналата година от дебрите на френската експериментална сцена в Софийска опера и балет пристига режисьорът от ливански произход Уисам Арбаш. Причината - да постави за първи път в България „неистово романтичната" опера в пет действия от Джакомо Майербер Роберт Дяволът. По законите на щастливата случайност Уисам среща Влади и от месец насам двамата нямат спирка. Часове преди премиерата мултимедията за спектакъла беше във фаза „абе искам да пробваме още някакви неща", а в сините очи на автора й горяха малки дяволски пламъчета. Ето още какво:

Ходя на опера, ама друг път. Не бе, втората година в НАТФИЗ имахме такава задача и професорката ни караше да идваме.
Обаче аз не издържах и гледах да бягам, защото четири часа тука и главата ми гръмва.
Роберт Дяволът също е четири часа и на мен ми се струва малко хард това.
Режисьорът може би повече залита към театър. Има си формация в Париж, правят някакви супер експерименти. И тази опера например, тя е от 1831-вa, но той я поставя в абстрактно време, доста концептуално е, без пищни, исторически костюми. Футуристично изглежда даже.
Цялото решение е тип Франкенщайн като изображение. И се опитваме нещо като кино да вкараме, поне аз така го усетих. Абе (прави пауза) готино седи. Като съновидение си го представям цялото.

Експериментирам с осветление в момента. Осветител станах (смее се), с проектора тука (ухилен е като малко момче, на което са позволили да си играе с истинска косачка). Супер много съм се вдъхновил, или и аз не знам как се казва.
Започва доста да ми харесва, че е толкова минималистично - и в осветлението, и в мултимедията. Всичко е супер загатнато, не ти се натрапва.

Нещата стават с репетиции. С много репетиции. И с общуване. Постоянно седиш с режисьора, ходиш с всички на маса, четеш както всеки един сценограф, актьор или който и да е. Говори се много, идеи, записваш си. След това на репетициите почваш да предлагаш неща, да влизаш вътре.
Задължително трябва да си част от целия процес, в крачка с другите.
Цялото е като игра. Режисьорът предлага осветление и ти рисуваш като живописец с четка - ей тука може да е готино такова движение, пускаш някакъв грид, той го харесва, а, добре, значи може и така...

Импровизацията, която правим на живо по партита и фестивали, също е готин момент - неописуемо е и няма нищо общо с другото. Тотално импулсивно - твое чувство, твой ритъм.
Имам чувството, че откакто се занимавам с виджейство, ритъмът постоянно ми се развива, душевен такъв ритъм.
Трябва да си постоянно супер нащрек. С всичко - с очите, които скоро ще се прецакат, както и ушите ми впрочем. Като стоя все на такива места...

Важно е да се работи в група. В НАТФИЗ постоянно ни го натякваха, (размахва пръст) „да работите като колектив, това е колективно изкуство!" Съвсем различно е от това да си седиш вкъщи и да си рисуваш.
И ние така във Phormatik - от само себе си се събрахме колектив. Трима човека със супер общи интереси, обаче тотално различни. Любо (Vijdai) се занимаваше с режисура, учеше психология, Камен (KMN) дълбаеше с програмиране, аз учех сценография. После влезе и Мишо (Libre) с фотографията, тази година поканих Поли, която се занимава с флаш, с графичен и уеб дизайн, а Камен (Dimitroff) - с интерактивни медии и софтуер.

Развиваме се, хората почват да се разпознават в цялото нещо, в една такава история, нелинеарна.
Може би има нещо общо с постоянно забързващата ни култура и с това, че непрекъснато казваме „това е ебаси филма" или „случва ми се като на филм". Моите родители, според мене, не са го казвали това, като терминология.
В главата ми всичко върви като на филм, постоянно, монтирано си го представям. Дори като седя на спирката, виждам как ще стане близък кадър, после еди-какъв си, режа си. Сигурно е професионално изкривяване.

Събуждам се с музика. Е, как с каква?! С опера! Добре де, след Роберт Дяволът ще е нещо различно, но няма да е поп. Между другото, тая опера е супер добра, музиката жестоко ме кефи. Даже в задръствания като седя, си пускам опера. И в YouTube гледам.
Последното, което слушах и слушам в момента, е Майкъл Майер. Както и тези, които бяха на Mellow Festival (мъчи се да се сети) Брандт Брауер Фрик! Те имат един подкаст и първите им 2-3 парчета са тотална опера. Преди това слушах Дъ Найф, новият им албум е опера, която дори е поставена - експериментална, с мултимедия.
Обичам, като влизам в ново нещо, да експериментирам със себе си, да видя докъде мога да стигна, да се променя. Не мога постоянно едно и също.

Не мърдам от вкъщи без кооом-пю-тъ-ра си? Той е един стар, счупен, с линии на монитора (смее се).
Закъснявам много често. Не мога да се преборя с това, такъв съм си. Инстинкт за самосъхранение е това, да не се изхабя твърде много.

Все си повтарям, че може би ще се промени цялата система, целият свят. Тотален рефреш. И аз ще съм жив. Или, примерно, ако е апокалипсис, ще го преживея.
Не знам какво ще бъде след рефреша.
Днешният начин на живот е много зле, навсякъде, според мене. Не знам дали този е правилният начин на живот спрямо природата и човека, обществото, системата и всичко останало, с което ни надуват главата. Не че само за това мисля, но е важно човек да го има вътрешно.
Другият вариант е да си аут от всичко. Но това е бягство за мен.

Идеалната вечер е в природата някъде. С много звезди, спокойствие, тишина.
Обикновено съм във форсирана фаза. Или на стендбай (смее се), това ми е другото състояние.

Падам си по екстремни спортове, пътешествия. По адреналин си падам. Уиндсърфът е много забавно нещо. Тая година почнах, три месеца се учих, ходих в Египет и много съм впечатлен от усещанията. Както и със сноуборда - ето това е нещо, което всеки трябва да пробва, (поправя се) е, айде, не всеки.
Беше велико, когато бях малък. Защото беше такова, неангажиращо. Можеше всичко да правиш. Возят те с количка, дават ти храна, рисуваш си. Майка ми така ме успокоявала, като ми е давала да си рисувам.

Влизам в огъня заради усещането, тръпката, преживяването. Заради опита.
Под леглото ми има косми от котка. Черна.
Майка ми често ми казва: „Да внимаваш, мойто момче, да не правиш глупости". Щото аз от малък постоянно изчезвах и ме няма по цяла седмица, на планина примерно. И по някакви места странни, нали, ходя.

Умирам от срам, когато ме хвалят. Бузите ми ей тука почервеняват. (Явно важи и за интервюта).
Правя се на луд, когато се чувствам луд. (смее се) Имам шизофрения, честно. Другият винаги е различен, изненадва ме. То това е опитът. И аз си избирам - сега тоя Влади или оня Влади.

Бих се сбил със себе си. С никой друг. Не обичам да се бия.
Убивам за (мисли дълго) суши? Ебати въпросите! Но суши си е готино нещо. Приятелката ми прави понякога вкъщи.

Не си позволявам да нямам уважение към другите.

Заспивам в поза кълбо. Спя по четири-пет часа. Понякога и по шест!


ФИЛМИТЕ
Последно видях Arirang на Ким Ки-Дук - документален филм за него самия. Изгледах и първите два епизода от Black Mirror.
Харесвам режисьори като Уес Андерсън, Джим Джармъш, Том Тиквер, Дарън Аронофски с първите му филми - Кодът Пи, Реквием за една мечта, Изворът на живота - аз ги приемам като трилогия, така ми се струва.
Много се смях на Морски живот със Стив Зису. Може би единственият, на който съм умирал от смях. Пак е на Уес Андерсън, с Бил Мъри. Ей, да, Бил Мъри! Също много готин за мене.
Планирам да видя няколко филма от китайския фестивал, също и тези от последния So! Independent, които не успях. Втората земя например.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам нови неща, търся си в интернет. Напоследък тегля разни шоута на BBC Radio 1. Следя един блог - Core News, и там ги има всичките. Това на Бенджи Би примерно e много интересно. Канят гости, говорят си и почти няма реклами.
Никога няма да ми омръзне музиката в старите ми хард дискове, заради спомените. Също и старият джаз. И уличните музиканти, и те няма да ми омръзнат.
Най-добрият концерт, на който бях последно, е на Синематик Оркестра. Но най-силното ми преживяване беше на един фестивал в Германия преди 3-4 години. Казва се Fusion, намира се на границата с Полша в едно изоставено руско летище. Пичовете са си купили цялото място и полицията няма право да влиза. То е адски огромно, става като град, събират се 50-60 000 човека, има най-различни бункери, които са като сцени, и всичко е смесица между различни култури. Всякакви хора можеш да видиш - от хипари през рейв, техно и други такива съвременни агенти до реге, джаз... всякаква музика. Там преживях много интересни концерти на банди, които дори не съм чувал. Цялото преживяване е много странно, супер свободно е всичко, нямаш право на реклама, няма знамена... Правят го по пълнолуние, юни месец. И всеки път, веднага след като свърши, пускат билетите за следващата година, разпродават се за 1-2 седмици. Никога не знаеш лайнъп-а. Научаваш го 10 дни преди фестивала.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Сто години самота и всичко на Маркес. Може би и Престъпление и наказние, която искам да прочета пак. Като бях студент, много ми разбърка в главата.
В момента чета Multimedia: From Wagner to Virtual Reality - за технологиите и човека.
Много ми говорят за електронните книги.
Най-добре пише човек, който много е преживял.

Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Почти 1 милион са посещенията на eMAG платформата след първите 5 часа от старта на кампанията днес

    Общата стойност на направените поръчки за първите 5 часа от кампанията е над 33,5 млн. лв. 57,53% от поръчките са направени през мобилни устройства Клиентите добавят средно по 3,6 продукта, възползвайки се от голямото разнообразие от оферти в платформата След първите пет часа от началото на 12-ото издание на eMAG Black Friday в България клиентите

  • Papa Johns с грандиозно откриване в България – първият ресторант посрещна стотици фенове на пицата с празник през целия ден

    Papa Johns официално направи своя дебют в България с откриването на първия си ресторант на ул. Казбек 62. Още с отварянето, ресторантът посрещна стотици посетители през целия ден, които се включиха в празничната програма с множество активности, дегустации и изненади. Papa Johns стъпва на българския пазар с репутацията си на компания, която поставя изключително

  • Шопинг на четири лапи: Къде да пазарувате за своя домашен любимец

    Домашният любимец ангажира доста от времето ни и ако притежавате такъв, често сте изправени пред необходимостта бързо да решите какво и откъде да купите за него. Най-често, разбира се, става дума за храна. Залагате на любимата му марка или пък искате да пробвате нова - и в двата случая се нуждаете от добър зоомагазин. Същото важи и за специалните моменти, когато

  • Обичате ли своите четириноги приятели? Хранете ги природосъобразно: по метода BARF

    Не мода, не някаква приумица, а истинска грижа за здравето на вашия любимец - това е BARF. Абревиатурата идва от Biologically Appropriate Raw Food и означава Биологично подходяща сурова храна. Целта е на домашните любимци да се осигури режим, максимално близък до този, който са имали техните предци, които са живеели в дивата природа. Защото ако те живееха

  • 10 причини и още 10 % отгоре: Защо BILLA e подходяща за вашите. И вашите на вашите

    Навиците да пазаруваме се променят все по-категорично от поколение на поколение. До степен, в която с еднаква почуда едното пита другото защо гледа на телефона си като на тотална покупателна машина, а отсрещното с невинна усмивка недоумява какво му е толкова хубавото на плащането с банкноти и стотинки. Накратко: Ако думата "ресто" ти звучи като далечно ехо

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Анелия Луцинова

    Напоследък сте я гледали в нашумялата постановка „Премахни от приятели“, а преди – на екрана в „Комиците и приятели“ и в сериала „Сутрешен блок“ с Тодор Колев, на сцена – също и в „Горката Франция“. Така че да, бихте добавили Ани към приятели. Добавете към прочетеното днес и нейните отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснила работата си на първокласник? Ако

  • Zundert Extreme и Responsible Rider: Заедно за по-безопасни приключения

    Екстремните машини ни дават свобода, вятър в косите и адреналин на макс. Но с голямата сила следва и голямата отговорност. Програмата Responsible Rider, подкрепена от Zundert Extreme – официален представител на BRP в България, кани всички ценители на приключенията да бъдат не само смели, но и разумни на пътя. А ти Responsible Rider ли си? Като основен

  • Ново място в София: Maestro Bar & Club

    Всеки, който живее в столицата, знае, че тук скуката трудно може да ни залови. Измежду пъстрите улици и оживени квартали постоянно изникват нови забавления, преживявания и места, които да разнообразяват дните ни винаги, когато имаме нужда. А от съвсем скоро София има още едно бижу, което да добави в колекцията си – Maestro Bar & Club – и ние вече бързаме да освободим

  • 4 любими места в Пловдив

    Пловдив е от онези любими колоритни места, които веднъж посетиш ли, те карат да се връщаш отново и отново. Градът те потапя в магията си още с първите стъпки по завладяващите калдъръмени улици. Заведения, кафенета, барове, хотели – във всяко място тук, между емблематичните тепета, живее духът на многовековната пловдивска история. В Стария град времето сякаш

  • Мария Сапунджиева: Нося смеха и тъгата в хармония

    Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената. А дали се нервира бързо и коя е последната постановка, на която е била като зрител, дали редовно пие калвадос, липсва ли ѝ Мама Божка и какво е купила с първия си хонорар – ще може

  • Цецо Елвиса: В живота ми върви като на майтап

    Цветелин Атанасов, по-известен като Цецо Елвиса, умее да стои в „обувките“ на една гигантска фигура в музиката, но и някак си едновременно с това да бъде винаги напълно себе си, искрен и свободен. Един от онези цветни персонажи, които заслужават радост и уважение, защото разнообразяват българската сцена и наистина знаят как се прави шоу. А в това последното

  • Магия в чиния: 7 места за невероятен брънч

    София е кулинарният рай за любителите на брънча. Този съвременен микс от късна закуска и обяд предоставя не само разнообразие от вкусове, но и създава специална обстановка за релакс и срещи с любими хора. Все повече заведения в столицата предлагат креативни менюта, вдъхновени както от традиционната българска кухня, така и от известни международни рецепти.

  • 20 бързи въпроса към... Къци Вапцаров

    Къци няма нужда от специално представяне – зад неговите четири букви стои голяма част от „азбуката“ на българския шоубизнес. Така че бързаме направо да ви представим неговите отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Да си първокласник, то не е шега... Работата на първокласника е много отговорна. Трябва да положи

  • Очна клиника „Ден“: Иновации и професионализъм в грижата за вашите очи

    Очна клиника „Ден” e един от първите частни очни центрове в страната, предлагащ операция на катаракта и лазерна корекция на зрението. Започнал от малък частен кабинет в центъра на София, основателят на клиниката доц. Андрей Андреев днес приема и лекува болните, заобиколен от едни от най-добрите български офталмолози. Клиниката е оборудвана с най-съвременна

  • 3,999 причини и другия път да не гласуваш

    Първо да поясня – това не са 3999 причини – това са, словом, три цяло и 999 хилядни причини да не гласуваш и на следващите избори. Които, както вероятно ще стане, ще бъдат догодина, ама да видим.  1. Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Марк Твен го е казал, значи е мъдро. Като го цитираш и напишеш отдолу "Марк Твен", показваш, че си чел един вагон книги

  • 5 начина да бойкотираш Хелоуин

    Представи си, че си дете и има празник, на който можеш да се облечеш като любим герой, да покажеш креативност в костюма си и да получаваш безплатни лакомства. Звучи като нормална детска мечта и точно това се случва веднъж в годината на Хелоуин.  НО ТИ ЗНАЕШ ИСТИНАТА! Знаеш, че лукавия посяга с дългите си кокалести пръсти към душите на децата, като ги изкушава

  • Jazz Evolution - едно пътешествие в историята на танца на 31 октомври в "Азарян"

    "Jazz Evolution" представлява вълнуващо танцово пътешествие, което преплита и обединява различни улични танцови стилове с автентичния джаз танц. Осмелявайки се да вникнат по-дълбоко в историята, артистите в "Jazz Evolution" се питат какво би се случило, ако джазът бъде възприет като съвременен уличен танц, наред с хип-хопа и хаус танца. Спектакълът е

  • Изкуство в бутилка: 3 марки за крафт бира с характер

    Има ли напитка, създадена с повече внимание, творчество и отдаденост от крафт бирата? Ние лично не вярваме. В света на занаятчийското пиво всяка рецепта е стремеж към съвършенство, всеки вкус е по-смел и необикновен от предишния, а всяка глътка е ново приключение. Точно това откриваме в трите марки, за които разказваме по-надолу. Така че ако сте любител или

  • Салиев Дентал Кеър: Иновативна грижа за вашата усмивка с помощта на изкуствен интелект

    Усмивката е един от най-важните елементи на вашето излъчване. Тя е това, което може да ни направи по-уверени, да създаде положително първо впечатление и да подобри начина, по който ни възприемат околните. В Салиев Дентал Кеър разбират това повече от всеки друг и предлагат не просто дентално лечение, а цялостна отборна грижа за вашата усмивка. Клиниката

  • Study in France – Work in Bulgaria: Всичко за обучението на френски език, което трябва да знаете

    Франция – страната на любовта, музеите и виното. Сърцето на европейската цивилизация, дом на Лувъра, Версай, Френската ривиера, Дисниленд… почти всеки от нас си е мечтал да я посети поне веднъж. Но освен с невероятна култура, архитектура и кухня, Франция може да се похвали и с изключително престижно образование, което я прави една от най-предпочитаните