Посветено на всички мои и не чак толкова мои баби!
Казвам се Габриела и имам проблем – особен афинитет към възрастни жени с кодово име „баба“. И преди да сте ме помислили за извратена фетишистка, в своя защита ще кажа, че с бабите нищо нередно не правя. Дори напротив! Всичко започна някъде дълбоко в моето детство, в което гордо носех славата на момичето с най-много баби. И наистина беше така – всичките ми прабаби бяха живи, всичките ми баби също бяха тук да ме обичат, въобще се намирах в социално положение от типа „рай за всеки малчуган“! Всички деца наоколо ми завиждаха, защото или си нямаха своите пет баби, или ако ги имаха, бяха пръснати из цяла България и ги виждаха рядко. Пък аз с моите баби бях ежедневно и може би имах ясно установен график, под който осигурявах вниманието си на всяка една от тях. С порастването обаче се случи животът, с него и смъртта, и детето с най-много баби остана с...една. И така усетих приклятието на това да си знаел какво е да си под грижата на толкова много баби с всичка сила – веднъж отидат ли си, спукана ти е работата!
Миналото лято обаче се случи серия от събития, след които се оказах с няколко баби вповече. Всичко започна с едно мое гостуване при най-добрата ми приятелка (Ивана) в прекрасния град Смолян. Това трябваше да бъде едно кратко гостуване, граничещо с просто осигурено място за престой повреме на дълго планирана обиколка на смолянските гори и села. Още с пристигането бях инструктирана от моята прекрасна приятелка за какво мога и за какво не мога да говоря, бях подготвяна сякаш отивам в света на най-строгите баби на света. Нямах проблем с това – все още в главата ми думата „баба“ носеше красивите конотации от моето детство. Гостуването обаче протече по съвсем различен начин – баба Мери не само, че се оказа най-усмихнатата баба на планетата, но и истински ме заобича в рамките на по-малко от денонощие. Жената беше приготвила всички ястия, които можете да си представите, имаше по две предястия, по две основни и така от всичко - минимум по две. Като всяка баба, и тя държеше да опитам от всичко и как бих могла да откажа – ухаеше невероятно. Не можехме да спрем да си говорим – толкова много си допаднахме! Моята приятелка в един момент започна да гледа с един по-особен, почти териториален поглед – може би усещаше накъде вървят нещата. И с право! На следващата сутрин баба Марче дойде да ни събуди. Получих най-грижовната целувка по челото, която ме върна обратно в моето детство при всички мои баби! Мисля, че в този момент несъзнателно в главата си съм създала точния план за кражба на тази баба. Просто трябваше да я имам, разберете ме!
Изведнъж планът рязко се промени – вместо да направим приятелски поход с останалите от компанията (които искрено се прецакаха да отидат на палатки, вместо у баба Мери!), през целия ден катерихме с баба Мери и нейният прекрасен съпруг дядо Ангел, Ивана също беше с нас, но някак по-незабележимо за мен вече – аз си имах цел! По пътя срещнахме и други баби с техните дядовци и внучета – родопчаните изобщо не седят на едно място, от мен да го знаете. А най-пъргавите баби са смолянчанки! Изведнъж аз, бедното софиянче, се превърнах в атракция за тези хора. Може би ги спечелих съвсем в момента, в който разбраха, че се занимавам с народни танци и имам две села, тоест не съм чак толкова неука в живота на село и дейностите там. Баба Марче, както всички останали тамошни баби и дядовци, си е съхранила красивия родопски говор (един от любимите ми диалекти е тоя – мек, звучен, красив), всички очакваха да се налага на моменти Ивана да ми „превежда“. Такава беше и първоначалната уговорка, която самата баба Марче направи, но какво се случи – на втория ден нямах абсолютно никаква нужда, а Ивана, сякаш да ме дразни, започна да употребява думи от рода на „агупци“, „мангуп“, „пакул“, „бърчина“ и всякакви подобни, с които сякаш целеше да ме откаже от своята баба. Но аз държа на своето и накрая просто изведнъж превключих, започнах да разбирам всичко, записах си голяма част от нещата...Абе с две думи – вписах се. Дори активно се включих в разгадаването на растението „кучиени“ на „нормален“ софийски говор (иначе имаше опасност да не знам какво е имало в храната ми). Оказа се вид цвекло.
На третия ден беше време да си тръгна и да поема отново по посоките, които си бях отредила. Баба Марче по стара традиция ми подари неща, които да отнеса вкъщи при своето семейство. Надали много хора ще оценят значението на автентичните смоленски терлици, които са изработени преди много години специално от майката на баба Марче, но за мен точно този дар е един от най-ценните, които съм получавала до днес. Даде ми да занеса на моите майка и баба семена от кучиени, които да си насадим в градинката „барем и шопите разберат какво е туй нещо“. До ден днешен баба Мери редовно се интересува от мен и на Ивана й се налага да обяснява може би с всичката досада на света за моите преживявания.
Така се сдобих с още една баба, която обичам безкрайно. С нетърпение и двете планираме следващото ми посещение. А колкото до Ивана – тя вече въобще не е нужно да си бъде в Смолян, моята покана е безсрочна и е лична уговорка с прекрасната баба Мери. И преди да сте ме обявили за лош приятел, моля, разберете – някои липси просто трябва да бъдат запълвани. А всяка баба вповече е винаги добре дошла! Бабите са онази сила, която ни съпътства през целия ни живот, закриля ни когато може с целувка по челото, а когато не може – бди над нас нейде там отгоре. Бабите са голямата любов в живота на всеки човек. Една жена е успешна чак тогава, когато се докаже като добра баба! И ако и вие имате своята баба, дори да е една, поговорете с нея, прегърнете я и й дайте всичката любов, която можете да й дадете – бабите са най-ценното съкровище, което някой може да притежава, независимо дали са близо, или далеч. Колкото до Ивана...Тя не се сърди, не ме упреква, защото разбира нуждата на всеки от още една баба. Дори да имах не една, а пет все още, отново щях да си поискам шеста баба – баба Марче. Една баба Марче никога не е излишна в тоя живот!
Нито една баба не е пострадала в тази история. Всички прилики с действителни лица и събития не са случайни.
Посветено на всички мои и не чак толкова мои баби!
Казвам се Габриела и имам проблем – особен афинитет към възрастни жени с кодово име „баба“. И преди да сте ме помислили за извратена фетишистка, в своя защита ще кажа, че с бабите нищо нередно не правя. Дори напротив! Всичко започна някъде дълбоко в моето детство, в което гордо носех славата на момичето с най-много баби. И наистина беше така – всичките ми прабаби бяха живи, всичките ми баби също бяха тук да ме обичат, въобще се намирах в социално положение от типа „рай за всеки малчуган“! Всички деца наоколо ми завиждаха, защото или си нямаха своите пет баби, или ако ги имаха, бяха пръснати из цяла България и ги виждаха рядко. Пък аз с моите баби бях ежедневно и може би имах ясно установен график, под който осигурявах вниманието си на всяка една от тях. С порастването обаче се случи животът, с него и смъртта, и детето с най-много баби остана с...една. И така усетих приклятието на това да си знаел какво е да си под грижата на толкова много баби с всичка сила – веднъж отидат ли си, спукана ти е работата!
Миналото лято обаче се случи серия от събития, след които се оказах с няколко баби вповече. Всичко започна с едно мое гостуване при най-добрата ми приятелка (Ивана) в прекрасния град Смолян. Това трябваше да бъде едно кратко гостуване, граничещо с просто осигурено място за престой повреме на дълго планирана обиколка на смолянските гори и села. Още с пристигането бях инструктирана от моята прекрасна приятелка за какво мога и за какво не мога да говоря, бях подготвяна сякаш отивам в света на най-строгите баби на света. Нямах проблем с това – все още в главата ми думата „баба“ носеше красивите конотации от моето детство. Гостуването обаче протече по съвсем различен начин – баба Мери не само, че се оказа най-усмихнатата баба на планетата, но и истински ме заобича в рамките на по-малко от денонощие. Жената беше приготвила всички ястия, които можете да си представите, имаше по две предястия, по две основни и така от всичко - минимум по две. Като всяка баба, и тя държеше да опитам от всичко и как бих могла да откажа – ухаеше невероятно. Не можехме да спрем да си говорим – толкова много си допаднахме! Моята приятелка в един момент започна да гледа с един по-особен, почти териториален поглед – може би усещаше накъде вървят нещата. И с право! На следващата сутрин баба Марче дойде да ни събуди. Получих най-грижовната целувка по челото, която ме върна обратно в моето детство при всички мои баби! Мисля, че в този момент несъзнателно в главата си съм създала точния план за кражба на тази баба. Просто трябваше да я имам, разберете ме!
Изведнъж планът рязко се промени – вместо да направим приятелски поход с останалите от компанията (които искрено се прецакаха да отидат на палатки, вместо у баба Мери!), през целия ден катерихме с баба Мери и нейният прекрасен съпруг дядо Ангел, Ивана също беше с нас, но някак по-незабележимо за мен вече – аз си имах цел! По пътя срещнахме и други баби с техните дядовци и внучета – родопчаните изобщо не седят на едно място, от мен да го знаете. А най-пъргавите баби са смолянчанки! Изведнъж аз, бедното софиянче, се превърнах в атракция за тези хора. Може би ги спечелих съвсем в момента, в който разбраха, че се занимавам с народни танци и имам две села, тоест не съм чак толкова неука в живота на село и дейностите там. Баба Марче, както всички останали тамошни баби и дядовци, си е съхранила красивия родопски говор (един от любимите ми диалекти е тоя – мек, звучен, красив), всички очакваха да се налага на моменти Ивана да ми „превежда“. Такава беше и първоначалната уговорка, която самата баба Марче направи, но какво се случи – на втория ден нямах абсолютно никаква нужда, а Ивана, сякаш да ме дразни, започна да употребява думи от рода на „агупци“, „мангуп“, „пакул“, „бърчина“ и всякакви подобни, с които сякаш целеше да ме откаже от своята баба. Но аз държа на своето и накрая просто изведнъж превключих, започнах да разбирам всичко, записах си голяма част от нещата...Абе с две думи – вписах се. Дори активно се включих в разгадаването на растението „кучиени“ на „нормален“ софийски говор (иначе имаше опасност да не знам какво е имало в храната ми). Оказа се вид цвекло.
На третия ден беше време да си тръгна и да поема отново по посоките, които си бях отредила. Баба Марче по стара традиция ми подари неща, които да отнеса вкъщи при своето семейство. Надали много хора ще оценят значението на автентичните смоленски терлици, които са изработени преди много години специално от майката на баба Марче, но за мен точно този дар е един от най-ценните, които съм получавала до днес. Даде ми да занеса на моите майка и баба семена от кучиени, които да си насадим в градинката „барем и шопите разберат какво е туй нещо“. До ден днешен баба Мери редовно се интересува от мен и на Ивана й се налага да обяснява може би с всичката досада на света за моите преживявания.
Така се сдобих с още една баба, която обичам безкрайно. С нетърпение и двете планираме следващото ми посещение. А колкото до Ивана – тя вече въобще не е нужно да си бъде в Смолян, моята покана е безсрочна и е лична уговорка с прекрасната баба Мери. И преди да сте ме обявили за лош приятел, моля, разберете – някои липси просто трябва да бъдат запълвани. А всяка баба вповече е винаги добре дошла! Бабите са онази сила, която ни съпътства през целия ни живот, закриля ни когато може с целувка по челото, а когато не може – бди над нас нейде там отгоре. Бабите са голямата любов в живота на всеки човек. Една жена е успешна чак тогава, когато се докаже като добра баба! И ако и вие имате своята баба, дори да е една, поговорете с нея, прегърнете я и й дайте всичката любов, която можете да й дадете – бабите са най-ценното съкровище, което някой може да притежава, независимо дали са близо, или далеч. Колкото до Ивана...Тя не се сърди, не ме упреква, защото разбира нуждата на всеки от още една баба. Дори да имах не една, а пет все още, отново щях да си поискам шеста баба – баба Марче. Една баба Марче никога не е излишна в тоя живот!