Понеделник сутрин. Чакам си тролея за работа. Заедно с една тълпа други работещи хора като мен, всмукани във вакуума на столичния работен живот. Знаете какво е - ставаш рано като робот и се запътваш към близката спирка. Заглеждам се в детайлите (колкото и да ми се спи) - неразресани коси, грим, направен набързо, леко размазано червило, не много приятна миризма. Но няма как - липсата на време си казва думата. Бързият живот в София не се отразява добре на всеки. Както обича да казва баба и е много права "Животът в столицата е едно море - или плуваш и стигаш до заветната цел, или потъваш. Губиш се."
Едно нещо ми прави сериозно впечатление - две минути до тролея. Жена решава, че има време за цигара. Запалва я. След около 30 секунди тролеят идва - очевидно подранил, а жената няма друг избор освен да изгаси и изхвърли току-що запалената цигара. Точно там, където видях още около 15-20 други недоизпушени цигари.
Именно - животът в столицата се различава от този в провинцията по броя недопушени цигари. Приемете цигарата като синоним на мир, спокойствие, време. Никой тук очевидно не разполага с изброените или поне са им доста оскъдни.
Е, тук се чудя какво бих искала да пожелая на столичани - по-малко вредни емисии, по-малко цигари, за да не си вредят на здравето или просто повече напълно изпушени цигари. Вие преценете кое искате.
Мен лично пълните с цели цигари пепелници ме натъжават, защото без думи разбирам колко сме забързани, не достатъчно наблюдателни и може би слепи за някои неща. Дано не ни се изплъзне и животът със същото темпо. Защото това е наистина вредно.
Понеделник сутрин. Чакам си тролея за работа. Заедно с една тълпа други работещи хора като мен, всмукани във вакуума на столичния работен живот. Знаете какво е - ставаш рано като робот и се запътваш към близката спирка. Заглеждам се в детайлите (колкото и да ми се спи) - неразресани коси, грим, направен набързо, леко размазано червило, не много приятна миризма. Но няма как - липсата на време си казва думата. Бързият живот в София не се отразява добре на всеки. Както обича да казва баба и е много права "Животът в столицата е едно море - или плуваш и стигаш до заветната цел, или потъваш. Губиш се."
Едно нещо ми прави сериозно впечатление - две минути до тролея. Жена решава, че има време за цигара. Запалва я. След около 30 секунди тролеят идва - очевидно подранил, а жената няма друг избор освен да изгаси и изхвърли току-що запалената цигара. Точно там, където видях още около 15-20 други недоизпушени цигари.
Именно - животът в столицата се различава от този в провинцията по броя недопушени цигари. Приемете цигарата като синоним на мир, спокойствие, време. Никой тук очевидно не разполага с изброените или поне са им доста оскъдни.
Е, тук се чудя какво бих искала да пожелая на столичани - по-малко вредни емисии, по-малко цигари, за да не си вредят на здравето или просто повече напълно изпушени цигари. Вие преценете кое искате.
Мен лично пълните с цели цигари пепелници ме натъжават, защото без думи разбирам колко сме забързани, не достатъчно наблюдателни и може би слепи за някои неща. Дано не ни се изплъзне и животът със същото темпо. Защото това е наистина вредно.
Гласували общо: 1 потребители