Сега и
трябва са убийците на хорското щастие. Не зная как и кога се случва, не знам причина, но в един миг човек решава, че нещо задължително ще се случва.
ТРЯБВА! Но не се спира дотук, не просто ще е на всяка цена, ами и на момента!
СЕГА!
Тези две
диктаторски думи му спират въздуха, разбиват му сърцето и разрушават мислите му. Заселили са се в човешкото съзнание и въобще нямат намерение да го напускат. И ето тук идва реалният ултиматум за нещо, което
трябва да се случи
сега.
Сега трябва да престанем сами да даваме определение за това дали нещо непременно ще се случва и ако ще го бъде, кога точно. Ако искаме да оцелеем, наистина е спешно!
Мислим се за владелци на времето, а то ни държи в ръцете си. Мислим си, че ковем абсолютно сами съдбите си, а твърде често се изправяме безмълвни пред неизбежното.
Но и е факт, че неизбежното, и то не рядко, се оказва благословия - това обаче е друга тема. Та как ще построим нов живот, когато всичките ни разбирания се позовават на предопределени представи за „нормалното”, за „доброто”, облегнали се единствено на минало.
Не знам какво точно се е объркало, та всички сме решили благополучието ни да зависи от определени съчинения на разума ни, но каквото и да е - руши щастието на мнозина. На сериозно сме се взели, щом си мислим, че знаем най-добре какво е
необходимо да се случва винаги.
Не отричам, че има моменти, в които само човек знае кое е най-добро за него. Но има и такива, в които просто трябва да се доверим на Съдбата. Да, не тя управлява изцяло играта. Да, не сме публика в собствения си живот. И да, ако се оставим изцяло на течението, вероятно ще се удавим.
Понякога обаче тези правила не важат и животът или съдбата, или както искате го наречете - каквото и да е - иска да му се доверим.
Защото нещото над нас определено знае какво ни чака и със сигурност си има друга работа, освен да крои планове срещу нас, така че вероятно ни е подготвило нещо по-добро!
А тук можеш да прочетеш как звучат българските фрази на английски. Come to me go to me...
Сега и трябва са убийците на хорското щастие. Не зная как и кога се случва, не знам причина, но в един миг човек решава, че нещо задължително ще се случва. ТРЯБВА! Но не се спира дотук, не просто ще е на всяка цена, ами и на момента! СЕГА!
Тези две диктаторски думи му спират въздуха, разбиват му сърцето и разрушават мислите му. Заселили са се в човешкото съзнание и въобще нямат намерение да го напускат. И ето тук идва реалният ултиматум за нещо, което трябва да се случи сега. Сега трябва да престанем сами да даваме определение за това дали нещо непременно ще се случва и ако ще го бъде, кога точно. Ако искаме да оцелеем, наистина е спешно!
Мислим се за владелци на времето, а то ни държи в ръцете си. Мислим си, че ковем абсолютно сами съдбите си, а твърде често се изправяме безмълвни пред неизбежното. Но и е факт, че неизбежното, и то не рядко, се оказва благословия - това обаче е друга тема. Та как ще построим нов живот, когато всичките ни разбирания се позовават на предопределени представи за „нормалното”, за „доброто”, облегнали се единствено на минало.
Не знам какво точно се е объркало, та всички сме решили благополучието ни да зависи от определени съчинения на разума ни, но каквото и да е - руши щастието на мнозина. На сериозно сме се взели, щом си мислим, че знаем най-добре какво е необходимо да се случва винаги.
Не отричам, че има моменти, в които само човек знае кое е най-добро за него. Но има и такива, в които просто трябва да се доверим на Съдбата. Да, не тя управлява изцяло играта. Да, не сме публика в собствения си живот. И да, ако се оставим изцяло на течението, вероятно ще се удавим. Понякога обаче тези правила не важат и животът или съдбата, или както искате го наречете - каквото и да е - иска да му се доверим.
Защото нещото над нас определено знае какво ни чака и със сигурност си има друга работа, освен да крои планове срещу нас, така че вероятно ни е подготвило нещо по-добро!
А тук можеш да прочетеш как звучат българските фрази на английски. Come to me go to me...
Гласували общо: 1 потребители