Хаха, точно така е! Голяма страст ми е преобразяването на знаци, срещна ли някой в естествения му вид, веднага в главата ми започват да се появяват картини как той би изглеждал след намесата ми. И смея да твърдя добре се получава, считайки положителните реакции на хората, явно не съм единственият, който мисли, че София има нужда от пробуждане от такъв тип!
Насочвам се към определен знак с ясна идея как искам да изглежда той. Концепцията е предварително измислена, мерките са взети и остава само преобразяването да стане факт. Голяма романтика е поставянето на самия стикер – в началото ми се отразяваше като скок с бънджи, но вече попретръпнах. Колкото до самите знаци, в крайна сметка не са толкова много видовете, който ни заобикалят, но условно можем да ги разделим на 2 типа – градски и такива, които срещаме по междуселищните пътища. Определено повече тръпка има при търсенето на вторите – доста пообиколох около София, например, докато намеря знака за последователните опасни завои, който превъплътих в последствие в битката между Херкулес и Лернейската хидра. Случвало ли ти се е някоя баба да ти се скара през балкона, докато твориш?
Баби са ми подвиквали, кучета са ме лаяли – цяла палитра от изживявания! Напоследък все по-често хората се спират и проявяват интерес към заниманието ми - наблюдават ме какво правя, задават приятелски въпроси. Съвсем наскоро пък една майка с малко момченце дори ме изчакаха да залепя стикера, за да се снимат със знака.
Работя в тази насока, голямата ми мечта, а и основна идея на проекта ми, е да популяризирам София чрез това, което правя. Би било прекрасно, ако знаците около най-посещаваните от туристите места са тематично декорирани и по този начин подсказват на разхождащите се в района какво да очакват зад следващия ъгъл. Примерите за градове, където община и улични творци си сътрудничат са не един и два, но определено най-много съм се впечатлявал от постигнатото в тази насока във Флоренция и Париж. Платната ти са малко по-специфични, но все пак да те попитам - имаш ли си статив?
Имам, да – преди време се сдобих с първия си знак и вълнението ми беше толкова голямо, че не можех да си представя да го държа на земята или подпрян на парното, например. Трябваха му пиедестал и ключово място в нас, от където да се вижда съвсем ясно от всички прекрачили прага. Така че още същият ден си купих един статив, на който знакът застана като по поръчка. В началото сменях често стикерите по него, но от миналото лято там сияе образът на Miss Tique, моя героиня, която, както се оказа в последствие, се е превърнала в голяма моя слабост, след като и до ден днешен дори и не помислям да променям.
Да, това е още една от магическите истории свързани с творчеството ми. Малко след появата на снимките на знаците ми в Bored Panda, ми писа англичанин, питайки ме дали съм съгласен да публикуват нещата ми в Дейли мейл – беше доста непринудено, даже се беше обърнал към мен с ‚мейт‘, което съвсем ме накара да се усъмня в желанието му да публикува каквото и да било. Съгласих се все пак и го помолих в случай, че се стигне до публикация, просто да бъде така добър да ми изпрати линк към статията в онлайн изданието им. Няколко дни не последва отговор и затова в един момент реших да хвърля едно око на сайта им и в последствие направо се вцепених като видях цяла статия за себе си гарнирана с десетки снимки на знаците. Определено един от своеобразен Еверест от емоционална гледна точка, имайки предвид, че това бе и първата поява на знаците ми в медии изобщо.
Съвсем спонтанно – мой приятел е собственик на въпросното арт пространство, от него тръгна идеята. Аз самият не бях планирал изложба, но предвид положителните реакции, които провокират знаците ми, реших, че би било прекрасно да запозная с творбите си по-широк кръг от хора. Така и стана, страшно много гости дойдоха на откриването, получи се истински празник!
Сега чета Шогун Много ми говорят за тетралогията на Талев Най-добре пише Димитър Димов, Йовков, Елин Пелин ТЕАТЪРЪТ Ходя на театър, защото с гледане на Биг брадър просто няма как да стане Пиесата, която най-много ме впечатли, е Последното изкушение Последно гледах Хъшове за пореден път ИЗЛОЖБИТЕ Интересна ми е фотография и живопис Последната изложба, на която бях, е Sofia, we back on the map! J Любимият ми художници са Сезан и Моне Текст: Елисавета Петрова Снимки на знаците – Da Vidci, снимки от изложбата - Никола Коцаков/Helvete
Когато видят знак за остър завой, повечето хора намаляват скоростта, а ти направо спираш, за да лепиш стикери. Кажи нещо в своя защита?
Хаха, точно така е! Голяма страст ми е преобразяването на знаци, срещна ли някой в естествения му вид, веднага в главата ми започват да се появяват картини как той би изглеждал след намесата ми. И смея да твърдя добре се получава, считайки положителните реакции на хората, явно не съм единственият, който мисли, че София има нужда от пробуждане от такъв тип!
Не са малко творците, които си харесват модели на улицата, а твоите са си постоянно там – как ги подбираш?
Насочвам се към определен знак с ясна идея как искам да изглежда той. Концепцията е предварително измислена, мерките са взети и остава само преобразяването да стане факт. Голяма романтика е поставянето на самия стикер – в началото ми се отразяваше като скок с бънджи, но вече попретръпнах. Колкото до самите знаци, в крайна сметка не са толкова много видовете, който ни заобикалят, но условно можем да ги разделим на 2 типа – градски и такива, които срещаме по междуселищните пътища. Определено повече тръпка има при търсенето на вторите – доста пообиколох около София, например, докато намеря знака за последователните опасни завои, който превъплътих в последствие в битката между Херкулес и Лернейската хидра.
Случвало ли ти се е някоя баба да ти се скара през балкона, докато твориш?
Баби са ми подвиквали, кучета са ме лаяли – цяла палитра от изживявания! Напоследък все по-често хората се спират и проявяват интерес към заниманието ми - наблюдават ме какво правя, задават приятелски въпроси. Съвсем наскоро пък една майка с малко момченце дори ме изчакаха да залепя стикера, за да се снимат със знака.
А комуникираш ли с Общината?
Работя в тази насока, голямата ми мечта, а и основна идея на проекта ми, е да популяризирам София чрез това, което правя. Би било прекрасно, ако знаците около най-посещаваните от туристите места са тематично декорирани и по този начин подсказват на разхождащите се в района какво да очакват зад следващия ъгъл. Примерите за градове, където община и улични творци си сътрудничат са не един и два, но определено най-много съм се впечатлявал от постигнатото в тази насока във Флоренция и Париж.
Платната ти са малко по-специфични, но все пак да те попитам - имаш ли си статив?
Имам, да – преди време се сдобих с първия си знак и вълнението ми беше толкова голямо, че не можех да си представя да го държа на земята или подпрян на парното, например. Трябваха му пиедестал и ключово място в нас, от където да се вижда съвсем ясно от всички прекрачили прага. Така че още същият ден си купих един статив, на който знакът застана като по поръчка. В началото сменях често стикерите по него, но от миналото лято там сияе образът на Miss Tique, моя героиня, която, както се оказа в последствие, се е превърнала в голяма моя слабост, след като и до ден днешен дори и не помислям да променям.
Твоите знаци са се появявали в Daily Mail, как стана така?
Да, това е още една от магическите истории свързани с творчеството ми. Малко след появата на снимките на знаците ми в Bored Panda, ми писа англичанин, питайки ме дали съм съгласен да публикуват нещата ми в Дейли мейл – беше доста непринудено, даже се беше обърнал към мен с ‚мейт‘, което съвсем ме накара да се усъмня в желанието му да публикува каквото и да било. Съгласих се все пак и го помолих в случай, че се стигне до публикация, просто да бъде така добър да ми изпрати линк към статията в онлайн изданието им. Няколко дни не последва отговор и затова в един момент реших да хвърля едно око на сайта им и в последствие направо се вцепених като видях цяла статия за себе си гарнирана с десетки снимки на знаците. Определено един от своеобразен Еверест от емоционална гледна точка, имайки предвид, че това бе и първата поява на знаците ми в медии изобщо.
Ти имаше и представяне в SeeMeOn 29, как се реши да направиш изложба?
Съвсем спонтанно – мой приятел е собственик на въпросното арт пространство, от него тръгна идеята. Аз самият не бях планирал изложба, но предвид положителните реакции, които провокират знаците ми, реших, че би било прекрасно да запозная с творбите си по-широк кръг от хора. Така и стана, страшно много гости дойдоха на откриването, получи се истински празник!
Събуждам се с усмивката на любимата ми Силванела
Не мърдам от вкъщи без тефтерчето ми за идеи
Все си повтарям, че има смисъл
Обикновено съм в добро настроение
Падам си по пътни знаци
Влизам в огъня заради близките си
Дойде ми до гуша от простотията и нехайството
Под леглото ми има таласъми вероятно
ФИЛМИТЕ
Последно гледах Убийство в Ориент експрес
Най-големият актьор за мен е Ал Пачино
Харесвам режисьори като Кристофър Нолън
МУЗИКАТА
Обикновено слушам новия албум на Маруун 5, особено напоследък
Никога няма да ми омръзнат Арктик мънкис
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Лени Кравиц
В София искам да дойде /дойдат дъ Уикенд, тъй като изпуснах последното му турне
КНИГИТЕ
Книгата на книгите е.. всъщност са две - Граф Монте Кристо и Тютюн
Сега чета Шогун
Много ми говорят за тетралогията на Талев
Най-добре пише Димитър Димов, Йовков, Елин Пелин
ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото с гледане на Биг брадър просто няма как да стане
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Последното изкушение
Последно гледах Хъшове за пореден път
ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е фотография и живопис
Последната изложба, на която бях, е Sofia, we back on the map! J
Любимият ми художници са Сезан и Моне
Текст: Елисавета Петрова
Снимки на знаците – Da Vidci, снимки от изложбата - Никола Коцаков/Helvete