Звезда Ванкова

Имаме среща със Звезда Ванкова в един ранен вторнишки следобед, точно след като е представила публично своя доклад като независим наблюдател на Националната програма за интеграция на бежанците. Станала е в 4 сутринта, защото предната вечер й хрумнало как да направи презентацията си по-атрактивна. След това е играла тенис в Борисовата, била е главно действащо лице на кръглата маса по проблемите на бежанците, след нас я чака среща в Отворено общество, а накрая и курс по руски. И това си е един съвсем обичаен ден за тази „амбициозна скорпионка" с най-блесналите очи, които сме виждали напоследък.

За неделя пък подготвя поредното издание на Multi Kulti Kitchen - онези задушевни и горчиво-сладки кулинарни следобеди, в които ходим на гости на някоя имигрантска общност. Оказва се, че идеята се е разширила до Multi Kulti Collective, от който догодина ще почнат да изскачат и готварски курсове, специален бежански Free Sofia Tour на арабски и карта на всички етнически ресторанти, кафенета, магазинчета, пекарни и други имигрантски местенца на територията на София - разчитай да те държим в течение.

Догодина Звезда може да ти се позагуби от полезрението, ама само за малко. Предстои й тримесечен творчески отпуск, в който най-сетне да завърши докторантурата си към Maastricht University, Холандия. Първо, защото Звезда Ванкова никога не оставя незавършени неща. Второ, защото това ще е първият изследователски опит някой да обобщи и структурира мигрантските и бежанските политики в България и техния ефект върху хората. Трето и „ужасно егоистично", защото буквите Ph.D. ще я направят конвертируема на международния пазар и ще й позволят да обикаля земното кълбо. Докато прави онова, което умее най-добре и обича най-силно.

Какво се случва с един чужденец след като мине българската граница и обяви, че е бежанец?
Става „търсещ закрила" и в идеалния случай се настанява в регистрационно-приемателен център, тоест общежитие за бежанци. Държавата започва процедура, за да определи дали наистина е бежанец. В това време, което обикновено не пада под година, търсещият закрила получава 65 лв. месечно, с които да покрива всички разходи без подслона. Ако е семейство, някак се справя. Обаче ако е сам човек... Повечето разчитат на средства от роднини в чужбина, или напускат общежитието и си намират работа в ресторант, дюнер, строителен обект. Голяма част от бежанците в момента са архитекти, инженери, дизайнери и на мен винаги ми е адски тъжно, че такива интересни, интелигентни хора много трудно могат да се върнат към професията си.

Кой тогава е по-лошият случай?
Ако капацитетът на Държавната агенция за бежанците е запълнен, както е към момента, попадаш в центровете за чужденци, на които предстои депортиране. Те са под ръководството на МВР и са си жив затвор, въпреки че се казват Специални домове за временно настаняване на чужденци.

В какъв смисъл затвор?
Телени огради, високи бетонни стени с видеонаблюдение, 20 души в една стая, под час излизаш навън, под час ядеш. Ние правихме мониторинг и установихме, че отношението към настанените там е добро, но си е затвор. Освен това няма преводачи, които да ти кажат къде си и какво те чака - залавят те на границата, влачат те по институции, докато накрая те хвърлят някъде, и евентуално по пътя някой нещо ти е обяснил. А тези хора вече са преживели ужасна травма и са силно уязвими.

С какъв арсенал от средства разполагате, за да промените картинката?
Мониторинг, участие в работни групи, повишаване информираността на властимащите, представяне на добри практики от чужбина - непрекъснато, по метода на китайското мъчение. Това е на нивото, на което се правят политиките. Но аз смятам, че човек не може да прави добри политики, без да познава проблемите на най-ниското ниво.

И тук вече играеш с Multi Kulti Collective?
На Multi Kulti Collective точно там му е силата. По най-различни неформални начини стигаме до хората и научаваме техните проблеми, за да въздействаме после на горното ниво. Това казах и на днешната среща - питайте бежанците. Ако те ви казват, че езиковият курс не е достатъчен като времетраене и нива, ами, значи не е. Направете нещо.

Какви други проблеми ти споделят бежанците?
От тяхна гледна точка, проблемът е владеенето на български. Ако говориш езика, ще си намериш работа, а оттам и жилище, и въобще ще си осигуриш нормален живот. Иначе интересното е, че повечето казват, че сме много толерантен народ и че не са ставали обект на дискриминация.

Това отговаря ли на твоите наблюдения?
Според мен наистина обществото не е толкова лошо настроено, към чужденците въобще. Просто не знае какви са тези хора. Все още не сме се отворили към идеята, че имиграцията е хубаво нещо за застаряващо общество с все повече и повече емигриращи висококвалифицирани специалисти. Не е само въпрос на заплаха за националната сигурност.

Какво правим значи?
Една от препоръките, които отправих към Държавната агенция за бежанците днес, беше: PR стратегия. Точно толкова просто е. Всеки месец може да се показва по една бежанска история. Това правим и с Multi Kulti Kitchen - разказваме истории, докато сме седнали на масата.

Разкажи ни една такава хубава история.
Има един бежанец, който не е минавал през държавната интеграционна програма, работил е на няколко места и така е научил български. В момента развива собствен земеделски бизнес, устроил се е, успял е да си купи къща дори. И освен това е социален медиатор - тоест помага на търсещите закрила по всякакви начини.

Разкажи ни и една история от обратната страна на медала.
Спомням си за един човек, който бягаше от Афганистан. И до ден днешен ми е в главата. Той бяга с друго семейство, което е имало малко бебе. Изкачвайки Арарат, изтърват бебето в една пропаст. Въпреки това продължават и след хиляди перипетии той стига до България. Затворен е в дом за временно настаняване, след това излиза, започва процедура за статут, но с години не му го дават. Той се разболява тежко. На ръба е да умре от висока температура, защото няма здравна осигуровка. За щастие в някакъв момент Български червен кръст се притичва на помощ. В крайна сметка той вече е със статут, женен е за българка, има дете, собствен бизнес. 

Как е България в сравнение с практиките по света?
За региона не е зле в никакъв случай. Поставени са стабилни основи на интеграционната политика, влязла е като приоритет, отделят се пари. Въпросът е вече във фините настройки. Например моментът, в който получаваш статута, и имаш 14-дневен срок да напуснеш общежитието и да си намериш самостоятелно квартира, но финансовата ти помощ идва няколко месеца по-късно. Ако нямаш близки, които да ти помогнат през това време, може да останеш на улицата.

Как се справяш с всичката тази чужда болка, която минава през теб?
Аз съм много емоционален човек и в началото наистина страдах. Имах чувството, че преживявам всяка история. Но с годините и с опита се научаваш да се пазиш. Не можеш да останеш несъпричастен, но си изграждаш защита, която ти позволява да продължаваш напред. Иначе трябва да се абонираш за психоаналитик. И според мен огромната част от социалните работници, които общуват с тези хора в най-големите им кризи, ходят на супервизия, за да се освобождават от натрупания стрес. Аз все пак съм по-скоро изследовател.

Кой е най-щастливият човек, когото познаваш?
Спомням си веднъж, когато ходихме в общежитието в Баня. Такава депресия беше. Имаше краста, мизерия страшна... И в един момент виждаме едно момче, на което му връчиха статута и му казаха „Ставаш бежанец." Нямаше такава радост. Не може да се опише. Ето това е нещо, което вземаш със себе си и си казваш може би все пак има смисъл цялото това блъскане. Или, миналата зима, когато температурите бяха минус 30, виждаме едно сирийско семейство със седем деца - току-що пристигнали, нямат нищо освен летните дрехи на гърба си. И в мига, когато извадиш дрехи от торбите с дарения и ги облечеш, ти се стопля душата.


Multi Kulti Kitchen: Kurds, фотография Robots On Film

С готвенето как си?
Точно исках да кажа, че с Multi Kulti Kitchen събрах двете си страсти - бежанско-миграционната и кулинарната. Напоследък съм се вманиачила по печене на хляб и уикенда винаги си правя - пълнозърнест, смесен с малко бяло брашно, с много семена, розмарин, ядки. Oбичам да правя и една салата с кус-кус, която мога да я ям постоянно. От майка ми пък съм научила един много лесен специалитет с бяла риба, портокали, сметана, задушени моркови, целина и магданоз. Фантастично става. Мога и по-трудни работи, де, гръцка мусака...

Други страсти да си признаеш?
Ами, водолаз съм. Последно бях на конференция в Кипър и си взех маската в куфарчето (смее се). Свърши конференцията и аз - веднага към водолазния клуб да се погмуркам. А във Варна членувам в Морски клуб „Приятели на морето" и там, между другото, също развиваме социална дейност. Клубът е обучил много деца от всякакви групи с неравностоен старт и им е дал страхотна професия. В нашия регион с това можеш да си изкарваш хляба.

Къде ти е сърцето, чисто географски?
Големият проблем е, че аз много пътувам, основно в Европа. Вторият ми дом е Копенхаген (където е учила една година по програма за студентски обмен - б. а.). Умирам за Копенхаген. Ходя там на всеки две години да се видя с приятелите си и да усетя града. И по принцип към Скандинавия имам невероятен сантимент. Ако ме пуснете в Genesis или в Ikea, мога да стоя три часа и да си изхарча цялата заплата. Иначе едната ми приятелка е в Руанда, другата се върна да живее в Англия, водолазният ми инструктор е във Виетнам, компанията ми от студентските години е в Брюксел - и общо взето обикалям и ги виждам. Напоследък бях и в Лисабон по работа, лятото изкарах няколко седмици в Барселона, с майка ми бях в Париж - това са градове, които те енергизират и човек има нужда да отива един път в годината да се зарежда.

Не разбрахме какъв е „големият проблем"?
Проблемът е, че Европа вече ми е тясна (смее се). Все едно посещавам градове в една държава, така се чувствам. Аз обичам да се учудвам и да се впечатлявам, а Европа вече ни ми дава това. Пък аз искам да умра спокойна, че съм обиколила поне няколко континента и имам представа от света. В момента консултирам в България, но нищо не ми пречи след 10 години да отида на другия край на света и да подпомогна някоя държава да си вкара в ред миграционната и бежанската политика. Така си представям аз живота.

Виж Звезда в действие тази неделя (9 декември) на Multi Kulti Kitchen: Bulgaria от 15:00 в betahaus на ул. „Крум Попов" 56-58. Намери в Time Heroes и целогодишната им дарителска кауза  или влез в групата им във facebook

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Имаме среща със Звезда Ванкова в един ранен вторнишки следобед, точно след като е представила публично своя доклад като независим наблюдател на Националната програма за интеграция на бежанците. Станала е в 4 сутринта, защото предната вечер й хрумнало как да направи презентацията си по-атрактивна. След това е играла тенис в Борисовата, била е главно действащо лице на кръглата маса по проблемите на бежанците, след нас я чака среща в Отворено общество, а накрая и курс по руски. И това си е един съвсем обичаен ден за тази „амбициозна скорпионка" с най-блесналите очи, които сме виждали напоследък.

За неделя пък подготвя поредното издание на Multi Kulti Kitchen - онези задушевни и горчиво-сладки кулинарни следобеди, в които ходим на гости на някоя имигрантска общност. Оказва се, че идеята се е разширила до Multi Kulti Collective, от който догодина ще почнат да изскачат и готварски курсове, специален бежански Free Sofia Tour на арабски и карта на всички етнически ресторанти, кафенета, магазинчета, пекарни и други имигрантски местенца на територията на София - разчитай да те държим в течение.

Догодина Звезда може да ти се позагуби от полезрението, ама само за малко. Предстои й тримесечен творчески отпуск, в който най-сетне да завърши докторантурата си към Maastricht University, Холандия. Първо, защото Звезда Ванкова никога не оставя незавършени неща. Второ, защото това ще е първият изследователски опит някой да обобщи и структурира мигрантските и бежанските политики в България и техния ефект върху хората. Трето и „ужасно егоистично", защото буквите Ph.D. ще я направят конвертируема на международния пазар и ще й позволят да обикаля земното кълбо. Докато прави онова, което умее най-добре и обича най-силно.

Какво се случва с един чужденец след като мине българската граница и обяви, че е бежанец?
Става „търсещ закрила" и в идеалния случай се настанява в регистрационно-приемателен център, тоест общежитие за бежанци. Държавата започва процедура, за да определи дали наистина е бежанец. В това време, което обикновено не пада под година, търсещият закрила получава 65 лв. месечно, с които да покрива всички разходи без подслона. Ако е семейство, някак се справя. Обаче ако е сам човек... Повечето разчитат на средства от роднини в чужбина, или напускат общежитието и си намират работа в ресторант, дюнер, строителен обект. Голяма част от бежанците в момента са архитекти, инженери, дизайнери и на мен винаги ми е адски тъжно, че такива интересни, интелигентни хора много трудно могат да се върнат към професията си.

Кой тогава е по-лошият случай?
Ако капацитетът на Държавната агенция за бежанците е запълнен, както е към момента, попадаш в центровете за чужденци, на които предстои депортиране. Те са под ръководството на МВР и са си жив затвор, въпреки че се казват Специални домове за временно настаняване на чужденци.

В какъв смисъл затвор?
Телени огради, високи бетонни стени с видеонаблюдение, 20 души в една стая, под час излизаш навън, под час ядеш. Ние правихме мониторинг и установихме, че отношението към настанените там е добро, но си е затвор. Освен това няма преводачи, които да ти кажат къде си и какво те чака - залавят те на границата, влачат те по институции, докато накрая те хвърлят някъде, и евентуално по пътя някой нещо ти е обяснил. А тези хора вече са преживели ужасна травма и са силно уязвими.

С какъв арсенал от средства разполагате, за да промените картинката?
Мониторинг, участие в работни групи, повишаване информираността на властимащите, представяне на добри практики от чужбина - непрекъснато, по метода на китайското мъчение. Това е на нивото, на което се правят политиките. Но аз смятам, че човек не може да прави добри политики, без да познава проблемите на най-ниското ниво.

И тук вече играеш с Multi Kulti Collective?
На Multi Kulti Collective точно там му е силата. По най-различни неформални начини стигаме до хората и научаваме техните проблеми, за да въздействаме после на горното ниво. Това казах и на днешната среща - питайте бежанците. Ако те ви казват, че езиковият курс не е достатъчен като времетраене и нива, ами, значи не е. Направете нещо.

Какви други проблеми ти споделят бежанците?
От тяхна гледна точка, проблемът е владеенето на български. Ако говориш езика, ще си намериш работа, а оттам и жилище, и въобще ще си осигуриш нормален живот. Иначе интересното е, че повечето казват, че сме много толерантен народ и че не са ставали обект на дискриминация.

Това отговаря ли на твоите наблюдения?
Според мен наистина обществото не е толкова лошо настроено, към чужденците въобще. Просто не знае какви са тези хора. Все още не сме се отворили към идеята, че имиграцията е хубаво нещо за застаряващо общество с все повече и повече емигриращи висококвалифицирани специалисти. Не е само въпрос на заплаха за националната сигурност.

Какво правим значи?
Една от препоръките, които отправих към Държавната агенция за бежанците днес, беше: PR стратегия. Точно толкова просто е. Всеки месец може да се показва по една бежанска история. Това правим и с Multi Kulti Kitchen - разказваме истории, докато сме седнали на масата.

Разкажи ни една такава хубава история.
Има един бежанец, който не е минавал през държавната интеграционна програма, работил е на няколко места и така е научил български. В момента развива собствен земеделски бизнес, устроил се е, успял е да си купи къща дори. И освен това е социален медиатор - тоест помага на търсещите закрила по всякакви начини.

Разкажи ни и една история от обратната страна на медала.
Спомням си за един човек, който бягаше от Афганистан. И до ден днешен ми е в главата. Той бяга с друго семейство, което е имало малко бебе. Изкачвайки Арарат, изтърват бебето в една пропаст. Въпреки това продължават и след хиляди перипетии той стига до България. Затворен е в дом за временно настаняване, след това излиза, започва процедура за статут, но с години не му го дават. Той се разболява тежко. На ръба е да умре от висока температура, защото няма здравна осигуровка. За щастие в някакъв момент Български червен кръст се притичва на помощ. В крайна сметка той вече е със статут, женен е за българка, има дете, собствен бизнес. 

Как е България в сравнение с практиките по света?
За региона не е зле в никакъв случай. Поставени са стабилни основи на интеграционната политика, влязла е като приоритет, отделят се пари. Въпросът е вече във фините настройки. Например моментът, в който получаваш статута, и имаш 14-дневен срок да напуснеш общежитието и да си намериш самостоятелно квартира, но финансовата ти помощ идва няколко месеца по-късно. Ако нямаш близки, които да ти помогнат през това време, може да останеш на улицата.

Как се справяш с всичката тази чужда болка, която минава през теб?
Аз съм много емоционален човек и в началото наистина страдах. Имах чувството, че преживявам всяка история. Но с годините и с опита се научаваш да се пазиш. Не можеш да останеш несъпричастен, но си изграждаш защита, която ти позволява да продължаваш напред. Иначе трябва да се абонираш за психоаналитик. И според мен огромната част от социалните работници, които общуват с тези хора в най-големите им кризи, ходят на супервизия, за да се освобождават от натрупания стрес. Аз все пак съм по-скоро изследовател.

Кой е най-щастливият човек, когото познаваш?
Спомням си веднъж, когато ходихме в общежитието в Баня. Такава депресия беше. Имаше краста, мизерия страшна... И в един момент виждаме едно момче, на което му връчиха статута и му казаха „Ставаш бежанец." Нямаше такава радост. Не може да се опише. Ето това е нещо, което вземаш със себе си и си казваш може би все пак има смисъл цялото това блъскане. Или, миналата зима, когато температурите бяха минус 30, виждаме едно сирийско семейство със седем деца - току-що пристигнали, нямат нищо освен летните дрехи на гърба си. И в мига, когато извадиш дрехи от торбите с дарения и ги облечеш, ти се стопля душата.


Multi Kulti Kitchen: Kurds, фотография Robots On Film

С готвенето как си?
Точно исках да кажа, че с Multi Kulti Kitchen събрах двете си страсти - бежанско-миграционната и кулинарната. Напоследък съм се вманиачила по печене на хляб и уикенда винаги си правя - пълнозърнест, смесен с малко бяло брашно, с много семена, розмарин, ядки. Oбичам да правя и една салата с кус-кус, която мога да я ям постоянно. От майка ми пък съм научила един много лесен специалитет с бяла риба, портокали, сметана, задушени моркови, целина и магданоз. Фантастично става. Мога и по-трудни работи, де, гръцка мусака...

Други страсти да си признаеш?
Ами, водолаз съм. Последно бях на конференция в Кипър и си взех маската в куфарчето (смее се). Свърши конференцията и аз - веднага към водолазния клуб да се погмуркам. А във Варна членувам в Морски клуб „Приятели на морето" и там, между другото, също развиваме социална дейност. Клубът е обучил много деца от всякакви групи с неравностоен старт и им е дал страхотна професия. В нашия регион с това можеш да си изкарваш хляба.

Къде ти е сърцето, чисто географски?
Големият проблем е, че аз много пътувам, основно в Европа. Вторият ми дом е Копенхаген (където е учила една година по програма за студентски обмен - б. а.). Умирам за Копенхаген. Ходя там на всеки две години да се видя с приятелите си и да усетя града. И по принцип към Скандинавия имам невероятен сантимент. Ако ме пуснете в Genesis или в Ikea, мога да стоя три часа и да си изхарча цялата заплата. Иначе едната ми приятелка е в Руанда, другата се върна да живее в Англия, водолазният ми инструктор е във Виетнам, компанията ми от студентските години е в Брюксел - и общо взето обикалям и ги виждам. Напоследък бях и в Лисабон по работа, лятото изкарах няколко седмици в Барселона, с майка ми бях в Париж - това са градове, които те енергизират и човек има нужда да отива един път в годината да се зарежда.

Не разбрахме какъв е „големият проблем"?
Проблемът е, че Европа вече ми е тясна (смее се). Все едно посещавам градове в една държава, така се чувствам. Аз обичам да се учудвам и да се впечатлявам, а Европа вече ни ми дава това. Пък аз искам да умра спокойна, че съм обиколила поне няколко континента и имам представа от света. В момента консултирам в България, но нищо не ми пречи след 10 години да отида на другия край на света и да подпомогна някоя държава да си вкара в ред миграционната и бежанската политика. Така си представям аз живота.

Виж Звезда в действие тази неделя (9 декември) на Multi Kulti Kitchen: Bulgaria от 15:00 в betahaus на ул. „Крум Попов" 56-58. Намери в Time Heroes и целогодишната им дарителска кауза  или влез в групата им във facebook

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители