Още: 5 начина да си супер интересен в градския транспорт
А като говорим за психично здраве, има един много ярък пример за това дали си истински софиянец. И той е, че: 2. Поне два пъти си виждал човека, който шумно продава кухненски гъби, 10 броя за 2 лева. Той е навсякъде в София – в автобуса, на светофара, в метрото, на Женския пазар, по “Иван Асен”, до “Славейков” и пак в автобуса. Допълнителни точки печелиш, ако го помниш откакто десетте гъби ги продаваше за левче. Четворни столични точки ако знаеш, че продава и флумастри, детски списания, кръстословици, судоку и прочие. Този човек е нещо като скрит символ на града и ако не ти се е случвало да го засечеш, има опасност да ти вземат гражданството. И макар че вероятно го игнорираш, може после да се замислиш, че 10 гъби за 2 лева реално не е никак лоша оферта.Живееш в София от хикс години и се чудиш дали вече може да се наречеш “истински софиянец”? Нещо повече – ти може и да не искаш тази титла, но вече да я заслужаваш. А ако се чудиш кога стигна от “Оф, тъпи шопи!” до “Ейй, напълнихте София!”, този тест е точно за теб.
Първо на първо да се разберем – това не е тест за градска гордост. Нито презрението на кореняк-софиянеца към “провинциалистите”, нито странната омраза към “шопите” извън София са някакъв повод за гордост. Забавляваме се тука, спокойно. Ето ги и признаците:
1. Психично болните по улицата не само не ти правят впечатление, а даже леко им завиждаш. Моят опит в обикаляне на България показва, че във всеки град си има някакъв брой психично болни хора, които свободно щъкат по улиците, но в София бройката е осезаемо по-голяма. Нормално, все пак това е най-многолюдният български град. Първоначално бройката им може да ти се е сторила смущаваща, но вече знаеш, че те са просто част от местната фауна и не те смущават. Пазиш се от тях горе-долу колкото от накацали гълъби, защото и от двата вида може да очакваш да те уцелят с някакъв флуид. Когато обаче започнеш да им завиждаш, че не им се налага да ходят на работа, да плащат скъп наем и да висят в задръстването (за нещо друго, освен да чукат по стъклата на тия на светофара), тогава вече можеш да се чувстваш истински софиянец.
Още: 5 начина да си супер интересен в градския транспорт
А като говорим за психично здраве, има един много ярък пример за това дали си истински софиянец. И той е, че:
2. Поне два пъти си виждал човека, който шумно продава кухненски гъби, 10 броя за 2 лева. Той е навсякъде в София – в автобуса, на светофара, в метрото, на Женския пазар, по “Иван Асен”, до “Славейков” и пак в автобуса. Допълнителни точки печелиш, ако го помниш откакто десетте гъби ги продаваше за левче. Четворни столични точки ако знаеш, че продава и флумастри, детски списания, кръстословици, судоку и прочие. Този човек е нещо като скрит символ на града и ако не ти се е случвало да го засечеш, има опасност да ти вземат гражданството. И макар че вероятно го игнорираш, може после да се замислиш, че 10 гъби за 2 лева реално не е никак лоша оферта.
ЕТО И ПЕТ НАЧИНА ДА СИ СУПЕР ИНТЕРЕСЕН В ГРАДСКИЯ ТРАНСПОРТ
Тук е мястото за неусетен преход през подлеза на мисълта към следващия важен признак:
3. Овлядял си изкуството да игнорираш навлеци. Дали ще е ентусиазиран младеж с папка, който тича на заден ход, докато го игнорираш, за да те накара да дариш за някаква кауза, дали ще е просяк, дали ще е сваляч – ти знаеш, че не бива да обръщаш внимание на никого, който ти приказва на улицата. Да се правиш, че другите не съществуват, е силна софийска черта, с която всички тук надменно се гордеем. Така де, каква важна информация ще пропуснеш, ако игнорираш някой, който те спира на улицата? Какво ще те пита точно теб? “Колко е часът”? Мина времето, в което никой не знаеше колко е часът. “Къде е еди-какво си?”. Да бе да, всеки има GPS. “Може ли 5 лева за мляко за бебето?”. Не може, нямам. “Дай някой лев за хляб”. Не вярваш на нищо, знам. И с право. Защото вече си софиянец. Допълнителни бонус точки печелиш ако си наясно, че ако се спреш на едно място за повече от 2 минути (и особено в центъра), задължително до теб ще дойде навлек да ти иска пари или да те покани на среща. Важи и за автобуса, особено ако си без слушалки.
Виж, ако не се возиш в автобуса, но имаш личен автомобил, има един друг признак:
4. Колата ти не само е регистрирана в София, но и я ползваш из града, а не само като се връщаш при вашите. Така де, то не може да взимаш само хубавото. Ако искаш да си софиянец, трябва да страдаш като софиянец. Да висиш в задръстването, да пътуваш в час пик и да те е страх, че като се връщаш от работа, няма да има къде да паркираш около блока си. Страхът се умножава, когато се сетиш, че има други софиянци в съседните блокове, които са готови да ти срежат гумите и издраскат вратите, защото си спрял “на тяхното място”.
И като стана дума за други софиянци, няма как да пропуснем най-важния признак:
5. Вече гледаш с презрение към всички, които не са софиянци. И/или са станали софиянци след теб. Е, няма по-истински признак, че вече си истински софиянец от това да се оплакваш от новодошлите. Даже сигурно вече поне веднъж в изблик на горещи страсти си нарекъл някого "Селянин!" и усещаш отвътре порива да кажеш фраза като "Напълнихте София!". Новините за 500 новорегистрирани автомобила на ден те смущават и ти се иска да направиш нещо, за да спреш тоя мигрантски поток. И чашата прелива, когато някой те попита “Тук ли спира дживятката?”. А преди се дразнеше като чуеше “е па що па не” или “пеесе стинки”. Късно е. Вече си софиянец.
Чудя се само дали някой ще прочете тая статия докрай и ще схване, че е бъзик и не трябва да се взимаме толкова насериозно, или ще стане гражданска война в коментарите. Залагам пеесе стинки.