Тери Бозьо и Брукс Уокърман Песните са мрачни, настроението е тягостно, а звукът е толкова плътен и пипнат, че залепва по теб като ръжда и мухъл на изоставена на призраците лудница. И всъщност е адски близо до индустриалния хлад на Nine Inch Nails и елегантно романтичния мрак на The Cure. А днес... днес дори завръщането на Head в Korn не доведе до албум, който да стигне до нивото на Untitled. Камо ли това на по-старите записи на Korn.
Преди 10 години пионерите на алтернативния за времето си стил - неометъла, пуснаха странен, мрачен и доста атмосферичен албум. Който, уви, според много от нас си остана последният наистина силен запис, който бандата от Бейкърсфийлд издаде. Но да видим малко по-подробно!
През 2005 Korn издадоха безпардонен шедьовър, може би последният велик албум на неометъл банда - See You On The Other Side. Само че тук неометълът беше разреден (или по-скоро изкривен) от индъстриъл включвания на продуцента Атикъс Рос (чест партньор в записите на Трент Резнър от вездесъщите Nine Inch Nails), а с добавения опит в сферата на поп музиката и тийн хитовете Дъ Матрикс (работил с имена като Аврил Лавин), се получи великолепна гротескна музикална приказка за пораснали тийнейджъри и надраснали детските си емо вълнения младежи. See You On The Other Side беляза и първото пропукване в постоянния дотогава лайн ъп на Korn, с напускането на хукналия по религиозни дела китарист Брайън “Head“ Уелч.
Две години по-късно си е тръгнал и оригиналният барабанист Дейвид Силверия, а Korn решават да бъдат още по-мрачни и задълбават в индъстриъл мракобесието като зад пулта оставят само Атикъс Рос. Зад барабаните сяда Брукс Уокърман - преди това барабанист в пънк рок ветераните Bad Religion. А специален гост на ударните (и очевиден пиар ход) е и Тери Бозьо, свирил с легендарни артисти като Франк Запа, UK и Деби Хари.
Тери Бозьо и Брукс Уокърман
Песните са мрачни, настроението е тягостно, а звукът е толкова плътен и пипнат, че залепва по теб като ръжда и мухъл на изоставена на призраците лудница. И всъщност е адски близо до индустриалния хлад на Nine Inch Nails и елегантно романтичния мрак на The Cure. А днес... днес дори завръщането на Head в Korn не доведе до албум, който да стигне до нивото на Untitled. Камо ли това на по-старите записи на Korn.