Преди да кажа каквото и да било по темата, правя предварителната уговорка с вас, драги читатели, че в статията става въпрос изцяло за неща от материален характер.
Чували сме да казват, че с парите идват и отговорностите. Вярно, че финансовото благосъстояние води до сигурност и безгрижие, но максимата „Има пари – има ядове, няма пари – няма ядове“ е винаги актуална. Не сме далеч от времето, когато „България ще се оправи“ и всички ще сме с една-две идеи по-имащи. Наистина, не знам точно как ще стане това, но натам върви.
Никак не е трудно да се сетим, че любовта между хората е обратнопропорционална на парите в портфейла им. За тези, които са боледували в часовете по Физика в училище, ще кажа, че имането на пари успокоява и кара хората да са по-отзивчиви, защото нямат реална нужда от това да им бъде върната услуга.
Едно от нещата, свързано с парите, е злобата у хората. Това си е редовно явление у нямащите. Рядко хората се раждат злобни. Злината в човек се възпитава с течение на времето. Годините минават и хорицата стават все по-нямащи, все по озлобени и тенденцията е всичко това да се влошава. Не искам да намесвам политиката като основна причина за съществуването на проблема, но е факт, че от нея тръгва всичко.
„Всекиго според възможностите, всекиму според потребностите!“ – баби, дядовци и част от родителите все още се прекланят пред тази идеология. Не разбирам защо не загърбихме миналото, а в същото време не спряхме да мечтаем „да ни оправят“ бъдещето. Тогава всеки е имал, но е имал еднакво малко и затова е нямало злоба между хората. Ако всички в България се събудим милионери изведнъж, вероятно и тогава злобата няма да има място за развитие. Т.е. изводът е, че ако еднакво имаме и еднакво нямаме, то нещата ще се оправят. Тук възниква въпросът защо трябва да се съобразяваме с възможностите на съседа например? Ами ако той не е заинтересован да има високи служебно положение и месечни доходи, трябва ли само защото сме в една категория труд да получаваме еднакви месечни възнаграждения? Тази идея отдавна е остаряла и просто едно освежаване не върши работа. Хората вече са различни и българинът е научен да се справя сам при отсъствието на държавност и помощ от различни страни. Интересно ще е да го кажем така, но сме се усъвършенствали в бягството от безпаричие. При тези обстоятелства изводът е, че е нещо напълно естествено някои да успяват повече от други.
От казаното дотук, можем да кажем със сигурност, че проблемът идва от нямащите. Те в най-голяма степен усещат злобата и ненавистта към онези, родени с късмет или към онези, които се трудят денонощно. За финал имам съвет, който искам да напиша. Ако сте от групата на имащите, то не забравяйте откъде сте тръгнали, не спирайте да си припомняте цената, която сте платили за всичко материално, с което в момента можете да се похвалите. Ако някой друг седи зад постигнатото, то не мислете, че е привлекателно да парадирате с него. Бъдете хора, бъдете толерантни.
Обичайте богатството, но помнете, че е богатство да обичаш.
Автор: Борислав Благоев
Преди да кажа каквото и да било по темата, правя предварителната уговорка с вас, драги читатели, че в статията става въпрос изцяло за неща от материален характер.
Чували сме да казват, че с парите идват и отговорностите. Вярно, че финансовото благосъстояние води до сигурност и безгрижие, но максимата „Има пари – има ядове, няма пари – няма ядове“ е винаги актуална. Не сме далеч от времето, когато „България ще се оправи“ и всички ще сме с една-две идеи по-имащи. Наистина, не знам точно как ще стане това, но натам върви.
Никак не е трудно да се сетим, че любовта между хората е обратнопропорционална на парите в портфейла им. За тези, които са боледували в часовете по Физика в училище, ще кажа, че имането на пари успокоява и кара хората да са по-отзивчиви, защото нямат реална нужда от това да им бъде върната услуга.
Едно от нещата, свързано с парите, е злобата у хората. Това си е редовно явление у нямащите. Рядко хората се раждат злобни. Злината в човек се възпитава с течение на времето. Годините минават и хорицата стават все по-нямащи, все по озлобени и тенденцията е всичко това да се влошава. Не искам да намесвам политиката като основна причина за съществуването на проблема, но е факт, че от нея тръгва всичко.
„Всекиго според възможностите, всекиму според потребностите!“ – баби, дядовци и част от родителите все още се прекланят пред тази идеология. Не разбирам защо не загърбихме миналото, а в същото време не спряхме да мечтаем „да ни оправят“ бъдещето. Тогава всеки е имал, но е имал еднакво малко и затова е нямало злоба между хората. Ако всички в България се събудим милионери изведнъж, вероятно и тогава злобата няма да има място за развитие. Т.е. изводът е, че ако еднакво имаме и еднакво нямаме, то нещата ще се оправят. Тук възниква въпросът защо трябва да се съобразяваме с възможностите на съседа например? Ами ако той не е заинтересован да има високи служебно положение и месечни доходи, трябва ли само защото сме в една категория труд да получаваме еднакви месечни възнаграждения? Тази идея отдавна е остаряла и просто едно освежаване не върши работа. Хората вече са различни и българинът е научен да се справя сам при отсъствието на държавност и помощ от различни страни. Интересно ще е да го кажем така, но сме се усъвършенствали в бягството от безпаричие. При тези обстоятелства изводът е, че е нещо напълно естествено някои да успяват повече от други.
От казаното дотук, можем да кажем със сигурност, че проблемът идва от нямащите. Те в най-голяма степен усещат злобата и ненавистта към онези, родени с късмет или към онези, които се трудят денонощно. За финал имам съвет, който искам да напиша. Ако сте от групата на имащите, то не забравяйте откъде сте тръгнали, не спирайте да си припомняте цената, която сте платили за всичко материално, с което в момента можете да се похвалите. Ако някой друг седи зад постигнатото, то не мислете, че е привлекателно да парадирате с него. Бъдете хора, бъдете толерантни.
Обичайте богатството, но помнете, че е богатство да обичаш.
Автор: Борислав Благоев
Гласували общо: 2 потребители