Знаем, че си наясно с
правилата за постната трапеза, броя на ястията и прекаждането с тамян, но
държим да те светнем и за още нещо. България е пъстра и разнообразна и точно
това й е най-хубавото, а относно зимните празници нещата стават още
по-интересни, когато традициите в различни краища на страната леко се разминават. Ето
как твоята баба е посрещала празника, а ако си харесаш по нещо от обичаите
взимай смело. Все си е наше!
Бъдни вечер е наричан често и Малка Коледа, Суха
Коледа, Бъдни или Каден вечер. Вечерята преди големия празник Коледа,
задължително е била прекаждана с тамян от най-възрастния в семейството. В
тракийските селища Бъдни вечер е втората кадена вечеря, а в останалите
български краища - първа кадилка, откъдето е и названието Каден вечер. Вечерята
в чест на раждането на Спасителя има и интересни наименования. В София и
софийско й казват Малото Коледо, Крачун пък я наричат в Плевенско и
крайдунавските градове, Неядка й казват в
Дупнишко, а в останалите региони се срещат имена като Бъдник, Коледа,
Детешка Коледа и Мали Божич.
В различни краища на милата ни родина се приготвят
и различни обредни хлябове. Те най-често са три вида. Първите са хлябове,
посветени на Коледа - големи кръгли пити, наричани боговица, богова пита,
божичник, светец. Вторият вид хлябове са посветени на земеделието,
скотовъдството, на къщата и покъщнината. Те се наричат харман, рало, орач,
кошара, бъчва. Последният вид обредни хлябове за Коледа приготвят момите за
избраниците си - коледарите. Така, че дами, ако сте си харесали някой - сега е
моментът. Хлябовете са дебели пръчки от тесто, навити спираловидно или
преплетени като плитка, и обградени с отворен обръч. Наричат ги вит-превит
кравай.
Традициите повеляват още да се гадае за здраве.
Трапезата трябва да се сложи рано, "за да узреят рано житата". Никой не трябва
да става по време на вечерята и всеки трябва да вземе по един орех и да го
разчупи. Ако орехът е здрав, здрав ще е и човекът, който го чупи. При сядане на
трапезата се казва молитва и от хлябовете се чупи първо за Бог и Богородица,
после за къщата, за животните и накрая на всеки се раздава по комат, като се
започва от най-старшия. На тази вечер нищо от къщата не се изнася, а трапезата
не се вдига през цялата нощ, покривката също не се тупа. В някои части на
страната стопаните на къщата си пишат желания, които отварят чак на следващия
Бъдни вечер, за да видят дали са се изпълнили през годината.
Знаем, че си наясно с
правилата за постната трапеза, броя на ястията и прекаждането с тамян, но
държим да те светнем и за още нещо. България е пъстра и разнообразна и точно
това й е най-хубавото, а относно зимните празници нещата стават още
по-интересни, когато традициите в различни краища на страната леко се разминават. Ето
как твоята баба е посрещала празника, а ако си харесаш по нещо от обичаите
взимай смело. Все си е наше!
Бъдни вечер е наричан често и Малка Коледа, Суха
Коледа, Бъдни или Каден вечер. Вечерята преди големия празник Коледа,
задължително е била прекаждана с тамян от най-възрастния в семейството. В
тракийските селища Бъдни вечер е втората кадена вечеря, а в останалите
български краища - първа кадилка, откъдето е и названието Каден вечер. Вечерята
в чест на раждането на Спасителя има и интересни наименования. В София и
софийско й казват Малото Коледо, Крачун пък я наричат в Плевенско и
крайдунавските градове, Неядка й казват в
Дупнишко, а в останалите региони се срещат имена като Бъдник, Коледа,
Детешка Коледа и Мали Божич.
В различни краища на милата ни родина се приготвят
и различни обредни хлябове. Те най-често са три вида. Първите са хлябове,
посветени на Коледа - големи кръгли пити, наричани боговица, богова пита,
божичник, светец. Вторият вид хлябове са посветени на земеделието,
скотовъдството, на къщата и покъщнината. Те се наричат харман, рало, орач,
кошара, бъчва. Последният вид обредни хлябове за Коледа приготвят момите за
избраниците си - коледарите. Така, че дами, ако сте си харесали някой - сега е
моментът. Хлябовете са дебели пръчки от тесто, навити спираловидно или
преплетени като плитка, и обградени с отворен обръч. Наричат ги вит-превит
кравай.
Традициите повеляват още да се гадае за здраве.
Трапезата трябва да се сложи рано, "за да узреят рано житата". Никой не трябва
да става по време на вечерята и всеки трябва да вземе по един орех и да го
разчупи. Ако орехът е здрав, здрав ще е и човекът, който го чупи. При сядане на
трапезата се казва молитва и от хлябовете се чупи първо за Бог и Богородица,
после за къщата, за животните и накрая на всеки се раздава по комат, като се
започва от най-старшия. На тази вечер нищо от къщата не се изнася, а трапезата
не се вдига през цялата нощ, покривката също не се тупа. В някои части на
страната стопаните на къщата си пишат желания, които отварят чак на следващия
Бъдни вечер, за да видят дали са се изпълнили през годината.
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители