☰
✕

Чувам най-добрите гласове на моето поколение да вият

2461 Категория: Пука ли ти, че...
„Викаме, викаме.“ , „Давайте още! Бунт срещу системата. Не на управляващите – не ги искаме! Нека си вървят!“ , „Промяна!“, „Оставка!“ „ #КОЙ?“

Всеки ден всички вкупом на протест, защото в нашата България всичко с протести се оправя…е, поне така ни учат най-добрите от нас, смелите. Ония, които ни повеждат смело в точния момент и които неспирно ни поучават. Българите имаме нужда да бъдем събирани и повеждани, имаме нужда дори и в собственото си недоволство да бъдем насочвани. Това сме научили през времето, това и правим. Ако не ни поведат, не взимаме отношение, траем си. Стоим си кротко вкъщи, хапваме си шопската салата с турските домати, пием си българската ракия от китайските чаши и планираме почивните си дни около националните празници на кой гръцки остров ще бъдат прекарани. На това също ни научиха най-добрите. Те знаят по-добре от нас, те са по-висши. Ама нали човек се учи докато е жив. Слава Богу, че имаме кой да ни учи неуморно. Да живеят съвременните будители от моето поколение!

Преди няколко години най-добрите се заеха да ни пробуждат. Усетиха недоволството ни и ни убедиха да го пренесем от дивана пред телевизора към площада пред Народното събрание. Научиха ни, че за да бъдем чути, трябва да вдигнем шум. Всичко се превърна в масова демонстрация на обществено недоволство. Те – на челни позиции, а ние плътно зад тях. Надигна се страшен 400-дневен вой. И бяхме убеждавани, че вием геройски като вълци, че самите ние сме герои, които чрез смелия си вой спасяват България. Четиристотин дни не спряхме. Четиристотин дни бяхме презирани от властта, станахме известни в съседните държави (с някои действия дори станахме за смях), но в своите очи ние бяхме смели, силни, героични. В крайна сметка успяхме – постигнахме целта си и правителството падна. Най-накрая разклатихме статуквото. Само че се оказа, че не сме готови за промяна – преизбрахме го. Най-добрите се разочароваха. И ние се разочаровахме. Нелогично, нали?

От този момент нататък, най-добрите разбраха, че вълната на общественото недоволство може да бъде яхната много лесно и още по-лесно може да бъде насочена. Достатъчно е само да ни убедят, че се борим срещу страшен враг, че извършваме геройство. За грандиозни масови прояви сме винаги готови. И как няма да сме! Всеки иска да бъде герой! Само че в днешно време геройството се изразява в просто надаване на вой и дружно мрънкане по улиците, по кафенетата, по социалните мрежи. Най-добрите дават тон и дирижират, а ние всеки път сме готови да дадем най-доброто от себе си, да изпеем своята лебедова песен. Само че, вместо да създадем красиви нежни звуци, ние грачим като объркан бургаски гларус извън туристическия сезон. И така свикнахме да си грачим, защото и най-добрите го правят редовно, а щом са най-добри, значи това е най-доброто, което трябва да следваме, защото, както казват по-висшите от нас: „Това е нивото!“.

Изобщо не се замисляме, че имаме много хубава поговорка останала от прародителите ни неслучайно: „Куче, което много лае, не хапе“ и хич не искаме да си помислим колко приложима е в конкретния случай. Викахме срещу масовата миграция на българи в чужбина, изобретихме термина „изтичане на мозъци“, но самите ние не изключваме идеята, че все пак може да заминем, ако статуквото не се промени. Това също го научихме от съвременните будители. И те и ние сме си подали заявленията за зелена карта, ей така, за всеки случай и ако ни се усмихне късметът – куфарът, самолетът и „те другите да се оправят – аз вече съм уреден!“. Викахме и срещу убиването на родното производство, но самите ние, вместо да го подкрепяме, си ядем шопската салата с турските домати, обличаме се в италианските марки, ходим на море в Гърция, на пазар в Румъния, пием руска водка с американска кока кола. И това научихме от най-добрите. Защото те диктуват модата, диктуват „лайфстайла“. Вием вкупом с тях геройски, защото само така ще „достигнем нивото“.

Някои от нас са наясно, че най-добрите познават добре историята. И черпят вдъхновение от нея. В миналото точно благодарение на факта, че сме били поведени, че ни е била показана посоката, сме пожелали свободата си. Тогава сме следвали водачи, идеи и сме вярвали. Само че днес е различно. Ботев и Левски отдавна ги няма. Няма и да ги има повече. Най-добрите, колкото и да живеят живота си на гениални водачи, борещи се за свобода и едно по-добро съществуване, си остават просто шепа хора, добре ориентиращи се във времето и настроенията. Сами надали ще успеят, затова разчитат на нас, послушните. А ние им служим вярно и неотлъчно, защото копнеем да бъдем в крак с времето и да надигаме страшен вълчи вой. Дали обаче наистина е вълчи, или е по-скоро ще се окаже овчи, съвсем скоро, подозирам, ще разберем.

„Викаме, викаме.“ , „Давайте още! Бунт срещу системата. Не на управляващите – не ги искаме! Нека си вървят!“ , „Промяна!“, „Оставка!“ „ #КОЙ?“

Всеки ден всички вкупом на протест, защото в нашата България всичко с протести се оправя…е, поне така ни учат най-добрите от нас, смелите. Ония, които ни повеждат смело в точния момент и които неспирно ни поучават. Българите имаме нужда да бъдем събирани и повеждани, имаме нужда дори и в собственото си недоволство да бъдем насочвани. Това сме научили през времето, това и правим. Ако не ни поведат, не взимаме отношение, траем си. Стоим си кротко вкъщи, хапваме си шопската салата с турските домати, пием си българската ракия от китайските чаши и планираме почивните си дни около националните празници на кой гръцки остров ще бъдат прекарани. На това също ни научиха най-добрите. Те знаят по-добре от нас, те са по-висши. Ама нали човек се учи докато е жив. Слава Богу, че имаме кой да ни учи неуморно. Да живеят съвременните будители от моето поколение!

Преди няколко години най-добрите се заеха да ни пробуждат. Усетиха недоволството ни и ни убедиха да го пренесем от дивана пред телевизора към площада пред Народното събрание. Научиха ни, че за да бъдем чути, трябва да вдигнем шум. Всичко се превърна в масова демонстрация на обществено недоволство. Те – на челни позиции, а ние плътно зад тях. Надигна се страшен 400-дневен вой. И бяхме убеждавани, че вием геройски като вълци, че самите ние сме герои, които чрез смелия си вой спасяват България. Четиристотин дни не спряхме. Четиристотин дни бяхме презирани от властта, станахме известни в съседните държави (с някои действия дори станахме за смях), но в своите очи ние бяхме смели, силни, героични. В крайна сметка успяхме – постигнахме целта си и правителството падна. Най-накрая разклатихме статуквото. Само че се оказа, че не сме готови за промяна – преизбрахме го. Най-добрите се разочароваха. И ние се разочаровахме. Нелогично, нали?

От този момент нататък, най-добрите разбраха, че вълната на общественото недоволство може да бъде яхната много лесно и още по-лесно може да бъде насочена. Достатъчно е само да ни убедят, че се борим срещу страшен враг, че извършваме геройство. За грандиозни масови прояви сме винаги готови. И как няма да сме! Всеки иска да бъде герой! Само че в днешно време геройството се изразява в просто надаване на вой и дружно мрънкане по улиците, по кафенетата, по социалните мрежи. Най-добрите дават тон и дирижират, а ние всеки път сме готови да дадем най-доброто от себе си, да изпеем своята лебедова песен. Само че, вместо да създадем красиви нежни звуци, ние грачим като объркан бургаски гларус извън туристическия сезон. И така свикнахме да си грачим, защото и най-добрите го правят редовно, а щом са най-добри, значи това е най-доброто, което трябва да следваме, защото, както казват по-висшите от нас: „Това е нивото!“.

Изобщо не се замисляме, че имаме много хубава поговорка останала от прародителите ни неслучайно: „Куче, което много лае, не хапе“ и хич не искаме да си помислим колко приложима е в конкретния случай. Викахме срещу масовата миграция на българи в чужбина, изобретихме термина „изтичане на мозъци“, но самите ние не изключваме идеята, че все пак може да заминем, ако статуквото не се промени. Това също го научихме от съвременните будители. И те и ние сме си подали заявленията за зелена карта, ей така, за всеки случай и ако ни се усмихне късметът – куфарът, самолетът и „те другите да се оправят – аз вече съм уреден!“. Викахме и срещу убиването на родното производство, но самите ние, вместо да го подкрепяме, си ядем шопската салата с турските домати, обличаме се в италианските марки, ходим на море в Гърция, на пазар в Румъния, пием руска водка с американска кока кола. И това научихме от най-добрите. Защото те диктуват модата, диктуват „лайфстайла“. Вием вкупом с тях геройски, защото само така ще „достигнем нивото“.

Някои от нас са наясно, че най-добрите познават добре историята. И черпят вдъхновение от нея. В миналото точно благодарение на факта, че сме били поведени, че ни е била показана посоката, сме пожелали свободата си. Тогава сме следвали водачи, идеи и сме вярвали. Само че днес е различно. Ботев и Левски отдавна ги няма. Няма и да ги има повече. Най-добрите, колкото и да живеят живота си на гениални водачи, борещи се за свобода и едно по-добро съществуване, си остават просто шепа хора, добре ориентиращи се във времето и настроенията. Сами надали ще успеят, затова разчитат на нас, послушните. А ние им служим вярно и неотлъчно, защото копнеем да бъдем в крак с времето и да надигаме страшен вълчи вой. Дали обаче наистина е вълчи, или е по-скоро ще се окаже овчи, съвсем скоро, подозирам, ще разберем.

Етикети: протест студенти младежи България гледна точка
Гласували общо: 1 потребители

Още от Пука ли ти, че...

  • Какво друго да бойкотираш, освен Джон Малкович

    Не помня някога да съм виждал протест срещу театрална постановка, но ето, че и това доживях. Дълго време дори не разбрах за какво е, но се оказа, че постановката е някак обидна за България, нашите герои, християнските ценности и прочие. Затова и аз се настървих, грабнах паве и седнах да гледам със скърцащи зъби пиесата в живото предаване онлайн.  Изгледах

  • Истанбулската конвенция изяде домашното на сина ми

    Днес, на влизане във фитнеса, пичът от рецепцията ме посрещна с “Ела да ти покажа що ги мразя тия!”. С интерес прочетох новината, че момче от НПМГ е оставено да повтаря 9. клас, защото е отказало да учи за Истанбулската конвенция. Веднага си казах – айде и тук се почна като в САЩ и Канада, където ще ги учат, че има 800 пола, че да си бял е зло и че ако не наричаш дъщеря си

  • Ако предизборните послания бяха честни…

    Купуването и продаването на гласове е престъпление. Целуването и подаването на гъзове е представление.  В разгара сме на една от може би най-жалките предизборни кампании в последните 20 години, тъй като в общи линии е ясно, че ново правителство няма да има, а купуването на гласове върви с пълна сила, докато институциите се правят, че не забелязват или

  • 7 най-тъпи стереотипа за метъл феновете

    Живеем в свят, пълен със стереотипи. Някои са се родили, защото са верни, за други – няма голяма до никаква логика. Например, стереотип е, че мъжете писатели са нежни и мирни души, но Хемингуей показва, че това далеч не важи за всички. Момчетата харесват синьо, момиченцата – розово, германците пият бира, българите са гостоприемни – тук пък във всички има малка

  • След Джокович: Бай Чалганьо срещу Култура ми Янко

    Днес по някаква причина няма по-важна новина от това, че Джокович поискал да му пуснат чалга в залата на шоумача между него и Григор Димитров, а диджеят отказал. Не знам защо това е новина и кого точно учудват двете страни – че сръбски спортист иска чалга и че ответната страна му отказва. Щеше да е новина, ако Джокович беше казал “Let’s open up this pit!”, беше

  • Колко хора от партия са нужни, за да завият крушка?

    Въпрос, стар като света – колко души са нужни, за да завият една крушка? Ами ако са от ГЕРБ? Или от ПП? ДБ? Възраждане? Или от ДПС? И ако са от ДПС – от кое ДПС? Вече можете да спрете да се чудите – аз имам отговорите. Предупреждавам – има възможност да се засегнете на партийни пристрастия, независимо за кой отбор гласувате.  1. ГЕРБ. При този предизвестен вечен победител,

  • Още 5 продукта, които Диона трябва да рекламира

    Всички изглеждат възмутени и дори изненадани от това, че фолк певицата Диона рекламира някакво “енергийно прахче” за шмъркане. Аз лично нито мога да се възмутя, нито да се изненадам. Бих се изненадал, ако Диона влезе в новинарския поток с това, че e открила как възниква точката на осъзнаване в същества, създадени от сложна комбинация от физическа материя

  • 5 странно преведени филмови заглавия и новите ни предложения за тях

    Това е една от вечните теми, които да захванеш в офиса или на събиране: “Кой ги превежда тия заглавия на филми?!”. Ето, например, знаете ли кой култов сериал е преведен като “В обувките на сатаната”? Или кое е оригиналното заглавие на филма “С дъх на канела”? Нека ви дам няколко примера и да помислим защо някой някъде решава, че са нужни подобни странни, а понякога

  • България със златен медал по разбирачество

    В България спортът отдавна се неглижира и спортисти почти нямаме. Това обаче не пречи да имаме купища разбирачи, които не само са спортни експерти, но и експерти по откриване на олимпиади. И така от "Не съм гледал, но знам, че е ужасно" до "Вие сте ганьовци и нищо не разбирате" – всички печелят златен медал по разбирачество! Честито! Мисля, че аз останах последен

  • 10 съвета как да оцелееш на летен фестивал

    Преди години оцеляването на летен музикален фестивал не изискваше особена мисъл – отиваш някак, ядеш нещо, спиш някъде. Когато още имаше “Каварна рок фест”, например, не звучеше като лош план да се дундуркам 11 часа с влак, да ям забравено от някого кебапче на пейка и после да спя на същата пейка, защото съм си дал всичките пари за бира и билет. Ама пък бях и млад

  • Генератор на български футболни новини

    Покрай европейското първенство по футбол забравихме за драмите по родните терени. Националите ни за поредна година гледат голем международен турнир само по телевизията, 25-годишните още ги наричаме “млади надежди” и чакаме да узреят, а софийските грандове пак говорят за нулеви години, чистки и ново начало.  Прави впечатление обаче, че в пространството

  • А ти поругаваш ли знамето?

    В този текст ще си поговорим за Мила Роберт, за нелепото ѝ отношение спрямо родния трибагреник и за опитите на псевдопатриотите да си присвоят българското знаме. Ще проверим и дали и ти да го поругаваш, без да се замисляш. Но да започнем с най-важното. Българският флаг е символ на единство и идентичност. Той е може би последният обединяващ ни символ и не зависи

  • Огненото шоу на Rammstein и изпържените български фенове

    Около концерта на Rammstein в Белград се зароди колкото неподозиран, толкова и очакван за българския фен проблем – измекярщината на сръбския хотелиер. Малки и големи хотели и airbnb-та дръпнаха килимчето изпод краката на редица родни фенове, резервирали (и дори предплатили) своите стаи за концерта на Rammstein в Белград. Така сръбските хотелиери изпържиха

  • Ергенът иска кака, ама мама не дава

    Този сезон на "Ергенът " ме пръсна от смях многократно, но вчера направо ме уби. Даже му простих, задето изгони най-колоритните образи твърде рано. Така де, от самото начало се чудех що за избор има тоя човек пред себе си, но постепенно взе да ми се изяснява – Алек иска кака. Само че мама не му даде. И накрая той си избра… мама. В последните епизоди Алек си призна,

  • Как журито опорочи Евровизия, за да спечели “небинарен” артист

    И тази година песенният конкурс Евровизия бе опорочен от политически коректното жури, което даде победата в ръцете на незаслужил победител. И докато миналата година зорът беше да спечели Швеция, за да може да има някаква там 50-та годишнина на ABBA, то тази година зорът беше да спечели “небинарен” артист – и така и стана. И миналата година, и тази, избраникът

  • Мама-инфлуенсър: За какво са ти деца, ако не ги експлоатираш за лайкове

    С темповете, с които се топим като население, е редно да сме благодарни на всяко семейство, което дава каквото може, за да има българи и утре в тая държава. Не е лесно и да отглеждаш дете в България, особено в София – скъпо е, няма детски градини, изроди на всяка крачка, наркотици – майките се превръщат в един вид герои. В София обаче можеш да срещнеш и няколко вида

  • Пет супер теми, с които да развалиш семейното събиране по празниците

    Тази година ни чака сериозна ваканция покрай Великден, а това значи само едно – повече време с роднините! За мнозина това да е важна традиция, но от "Няма ли да се жените вече?" до "Ти кога ще раждаш?" и от "Виж братовчед ти какъв бизнес прави, ти на заплата чакаш!" до "Много си отслабнала/напълняла, какво правиш?!" – тези събирания могат и да ти скъсат нервите за

  • 5 начина да си по-интересен от филма в киносалона

    В киносалона винаги ще се намерят хора, които да развалят удоволствието от филма. Дори да има предупреждения от екрана преди началото за изключване на звука на телефона – достатъчно е дори един човек да игнорира посланието и да зазвъни. Ако обаче искаш да привлечеш повече внимание от филма и да спечелиш джакпота на омразата на всички в киносалона – следвай тези

  • Как ще се развие “Ергенът” до края на сезона (предсказания)

    Най-напред искам да поздравя екипа на предаването, защото 100% не е било лесно да намерят 20+ жени, дразнещи по 20+ различни начина. И да, може болшинството от тях да са с корекции, да са заядливи, прости, и/или психично нестабилни, но за сметка на това поне са неприятни. Интрига пък и без това няма и на никого не му пука коя ще спечели, затова ще опитам да създам

  • Хормонален тийн, заухав чуждоземец: И още 3 типажа, които ходят в мола през уикенда

    Молът не е ново явление, но мнозина все още не са научили, че посещението му през уикенда е мазохистична идея. През уикенда молските обитатели са многократно повече и сред тях излизат техните негласни лидери. Ако не игнорираш фауната достатъчно добре, може да изгубиш представа за реалността. Затова, ако не друго, поне се приготви да срещнеш следните персонажи. 1.