На мястото на днешните Хали, които тази година празнуваха стогодишен юбилей, в началото на XX век се намирала дъсчената постройка на цирк България.
Фотография Илиян Ружин
На мястото на днешните Хали, които тази година празнуваха стогодишен юбилей, в началото на XX век се намирала дъсчената постройка на цирк България.
Фотография Илиян Ружин
Надали има софиянец, който да не е наясно, че всички навсякъде са болни. Аз вече се изненадвам, когато видя неподсмърчащи хора в градския транспорт. Виждам и колеги и колежки в офиса, които щедро споделят бацилите, донесени им от децата от детската градина. И затова накрая идват на работа с хрема, кашлица, температура, хрипове, пневмония, нилска треска,
Няма кой да отрече, че идеята за създаване на държавни магазини в пощите е абсолютно гениална. Като едно време НАРМАГ, НАРКООП, само че в пощата. Дори не питаме как точно в малките пощи в селата ще се наредят рафтове за хранителни продукти. Не питаме и как пощенският служител ще подрежда пратки от Китай и ще реже сирене с 10% надценка. Това не са важни неща ся. Идеята
Офисният хладилник не е просто предмет. Той е социален експеримент. Той е капсула на времето, която пази спомени за отминали времена и напуснали колеги. Той е инкубатор на нов живот в бактериална форма. И в него, независимо от това в кой офис се намираш, винаги има едни и същи продукти. Около тях има разнообразие, но основните стълбове са винаги едни и същи. 1.
Наскоро с колеги обсъждахме невероятната тема “Коя е най-известната улица в София”. Накрая някак стигнахме до разговора “Ако беше улица, коя щеше да си?” и се получи любопитна дискусия. Пренасям я тук с един своеобразен тест, за да знаеш и ти коя улица щеше да си, ако беше улица. Велико, знам. Само отговори на няколко въпроса: 1. Харесваш ли хора като цяло? а)
Нощният транспорт засега остава в миналото, освен този, който уж ще се движи само след петък и събота вечер. Нормално, софиянци са раздвоени. От една страна – ние сме столица на държава от ЕС и да нямаме нощен транспорт е просто жалко. От друга – нощните линии са очевидно нерентабилни и по-лошото – твърде малко и твърде нарядко, за да бъдат наистина удобни. Но пак
Ново проучване показа, че Пловдив е шести в света по задръствания. Срамота! Смисъл, не защото е срамно, че Пловдив е толкова задръстен, а че ние, софиянци, не сме преди тях. По-големи сме, с повече жители сме, как може да позволяваме на Пловдив да е по-задръстен от нас?! Това трябва да се промени. Затова предлагам спешни мерки на кмета Терзиев, на Борис Бонев
Дойде сезонът на офисните коледни партита, а ако отиваш на първото си такова в новата си работа, те чакат много изненади. Ситуацията е малко като с любимите музиканти и актьори – “never meet your heroes”, за да не се разочароваш. И с колегите така – в офиса ги виждаш едни, но на коледното парти са съвсем други хора и осъзнаваш, че ти тия хора всъщност не ги харесваш. Аз
Не помня някога да съм виждал протест срещу театрална постановка, но ето, че и това доживях. Дълго време дори не разбрах за какво е, но се оказа, че постановката е някак обидна за България, нашите герои, християнските ценности и прочие. Затова и аз се настървих, грабнах паве и седнах да гледам със скърцащи зъби пиесата в живото предаване онлайн. Изгледах
Днес, на влизане във фитнеса, пичът от рецепцията ме посрещна с “Ела да ти покажа що ги мразя тия!”. С интерес прочетох новината, че момче от НПМГ е оставено да повтаря 9. клас, защото е отказало да учи за Истанбулската конвенция. Веднага си казах – айде и тук се почна като в САЩ и Канада, където ще ги учат, че има 800 пола, че да си бял е зло и че ако не наричаш дъщеря си
Купуването и продаването на гласове е престъпление. Целуването и подаването на гъзове е представление. В разгара сме на една от може би най-жалките предизборни кампании в последните 20 години, тъй като в общи линии е ясно, че ново правителство няма да има, а купуването на гласове върви с пълна сила, докато институциите се правят, че не забелязват или
Живеем в свят, пълен със стереотипи. Някои са се родили, защото са верни, за други – няма голяма до никаква логика. Например, стереотип е, че мъжете писатели са нежни и мирни души, но Хемингуей показва, че това далеч не важи за всички. Момчетата харесват синьо, момиченцата – розово, германците пият бира, българите са гостоприемни – тук пък във всички има малка
Днес по някаква причина няма по-важна новина от това, че Джокович поискал да му пуснат чалга в залата на шоумача между него и Григор Димитров, а диджеят отказал. Не знам защо това е новина и кого точно учудват двете страни – че сръбски спортист иска чалга и че ответната страна му отказва. Щеше да е новина, ако Джокович беше казал “Let’s open up this pit!”, беше
Въпрос, стар като света – колко души са нужни, за да завият една крушка? Ами ако са от ГЕРБ? Или от ПП? ДБ? Възраждане? Или от ДПС? И ако са от ДПС – от кое ДПС? Вече можете да спрете да се чудите – аз имам отговорите. Предупреждавам – има възможност да се засегнете на партийни пристрастия, независимо за кой отбор гласувате. 1. ГЕРБ. При този предизвестен вечен победител,
Всички изглеждат възмутени и дори изненадани от това, че фолк певицата Диона рекламира някакво “енергийно прахче” за шмъркане. Аз лично нито мога да се възмутя, нито да се изненадам. Бих се изненадал, ако Диона влезе в новинарския поток с това, че e открила как възниква точката на осъзнаване в същества, създадени от сложна комбинация от физическа материя
Това е една от вечните теми, които да захванеш в офиса или на събиране: “Кой ги превежда тия заглавия на филми?!”. Ето, например, знаете ли кой култов сериал е преведен като “В обувките на сатаната”? Или кое е оригиналното заглавие на филма “С дъх на канела”? Нека ви дам няколко примера и да помислим защо някой някъде решава, че са нужни подобни странни, а понякога
В България спортът отдавна се неглижира и спортисти почти нямаме. Това обаче не пречи да имаме купища разбирачи, които не само са спортни експерти, но и експерти по откриване на олимпиади. И така от "Не съм гледал, но знам, че е ужасно" до "Вие сте ганьовци и нищо не разбирате" – всички печелят златен медал по разбирачество! Честито! Мисля, че аз останах последен
Преди години оцеляването на летен музикален фестивал не изискваше особена мисъл – отиваш някак, ядеш нещо, спиш някъде. Когато още имаше “Каварна рок фест”, например, не звучеше като лош план да се дундуркам 11 часа с влак, да ям забравено от някого кебапче на пейка и после да спя на същата пейка, защото съм си дал всичките пари за бира и билет. Ама пък бях и млад
Покрай европейското първенство по футбол забравихме за драмите по родните терени. Националите ни за поредна година гледат голем международен турнир само по телевизията, 25-годишните още ги наричаме “млади надежди” и чакаме да узреят, а софийските грандове пак говорят за нулеви години, чистки и ново начало. Прави впечатление обаче, че в пространството
В този текст ще си поговорим за Мила Роберт, за нелепото ѝ отношение спрямо родния трибагреник и за опитите на псевдопатриотите да си присвоят българското знаме. Ще проверим и дали и ти да го поругаваш, без да се замисляш. Но да започнем с най-важното. Българският флаг е символ на единство и идентичност. Той е може би последният обединяващ ни символ и не зависи
Около концерта на Rammstein в Белград се зароди колкото неподозиран, толкова и очакван за българския фен проблем – измекярщината на сръбския хотелиер. Малки и големи хотели и airbnb-та дръпнаха килимчето изпод краката на редица родни фенове, резервирали (и дори предплатили) своите стаи за концерта на Rammstein в Белград. Така сръбските хотелиери изпържиха