☰
✕

Дюните вече ги няма, а ние скърбим в морско синьо

4405 Категория: Пука ли ти, че...
Когато температурата навън падне под нулата започваш да мечтаеш за топлите лъчи на слънцето. Спомняш си морските целувки на вълните по ходилата си и и планираш километрите, влаковете и дори шапките за следващото си лято. В главата си отново стъпваш по горещия пясък на Смокиня, слушаш детски глъч и прегръщаш всяка възможност за размяна на усмивки с непознати. Искаш да чуеш всяка история, родена тук и да я откраднеш за себе си,за да се топлиш от нея всеки път, когато ти е студено. Искаш да запечаташ всеки отблясък на слънцето, защото знаеш, че след няколко месеца отново ще се давиш в носталгични мисли докато отмерваш крачките по студения път към работното си място. Ясно помниш усмивката на онова момиче, в което унесен се бутна докато тичаше по Смокинената алея във вечерта, в която бързаше към залеза над остров Кирик. Помниш вкуса на дамгите, които бабите приготвят всяка вечер, помниш палачинките с домашно сладко от смокини и баба Мария-хазяйката, която всяка сутрин те посреща с топло кафе и мекички.  

Телефонът звъни и ти се сепваш – Гергана. Лениво вдигаш телефона, но бързо се окопитваш при в секунда изстреляните думи: „Разрушили са дюната на Смокиня!“ . За миг усещаш всичкия гняв, който съзнанието ти може да произведе. Спомените и копнежите ти са попарени. За една нощ някой е сложил край на всички несбъднати лета, които жадуваш. Някой търгува с мястото, на което къташ спомените си от дете, някой търгува с парещата любов, която се роди там за теб, някой търгува с всяка детска усмивка, оставена сред пясъчните лилии. Лилиите живееха от детските усмивки, а сега са изкоренени заедно с надеждите за бъдещото лято. Седиш в ступор, мълчиш, а думите не идват. „Ехо, чуваш ли ме? Смо-ки-ня я няма вече! Една жена ми каза, че дюната пречела на някакъв човек да вижда морето това лято и решил да я разруши. Чуваш ли ме?“ . С гласът й си спомняш за шапката със сините точки, която й купи по път за плажа, за синята скрежина с боровинки, която поиска, за да й отива на банския, за парелото със сини пеперуди и за едно любимо синьо - синьото в морето, от което сякаш бяха изляти някога очите й – кристално морскосини, създадени да гледат безкрайни морски брегове. Днес единственото синьо, което ви остава е морскосинята скръб.                  

Мълчиш и пренареждаш пъзела в главата си, а от слушалката се чува нейното ридание. Осъзнаваш своето безсилие. Спомняш си за случая с „Германката“, за разрушените скали на разклона за Стария град в името на поредния хотелски комплекс,  за окупацията на любимите ти плажове от мутри с шезлонги. Някога Смокинената алея имаше повече от 10 смокини и под 5 заведения, а сега не можеш да обясниш на племенника си, че тя не е кръстена на някой, който много е обичал да похапва. Без-си-ли-е. А в слушалката сълзите се разбиват като вълните, които целуваха скалите до Райския залив.

„Чуваш ли ме?“ . Какво можеш да й отговориш? Безсилен си, а тези, които са силни, са гладни. Гладни и достатъчно властни да утолят глада си по втория начин. За суми, достатъчни колкото за две луксозни вечери, или двайсет под залеза срещу остров Кирик току що са продали спомените ви. Ограбен си. Тя също. Как да й го кажеш? Как да й кажеш, че можеш да приложиш никому ненужна математична формула за уравнение с 4 неизвестни, но си безсилен, когато си най-нужен? Дюните вече ги няма, Смокинената алея вече е само паваж и гора от заведения, скалите мистериозно изчезват и набързо се подменят с луксозни купчини бетон. А вие сте безсилни. Спомените ви се продават, а усмивките на бъдещите ви деца са обявени на търг с един единствен участник – човекът, на когото дюната пречеше да вижда морето.

Когато температурата навън падне под нулата започваш да мечтаеш за топлите лъчи на слънцето. Спомняш си морските целувки на вълните по ходилата си и и планираш километрите, влаковете и дори шапките за следващото си лято. В главата си отново стъпваш по горещия пясък на Смокиня, слушаш детски глъч и прегръщаш всяка възможност за размяна на усмивки с непознати. Искаш да чуеш всяка история, родена тук и да я откраднеш за себе си,за да се топлиш от нея всеки път, когато ти е студено. Искаш да запечаташ всеки отблясък на слънцето, защото знаеш, че след няколко месеца отново ще се давиш в носталгични мисли докато отмерваш крачките по студения път към работното си място. Ясно помниш усмивката на онова момиче, в което унесен се бутна докато тичаше по Смокинената алея във вечерта, в която бързаше към залеза над остров Кирик. Помниш вкуса на дамгите, които бабите приготвят всяка вечер, помниш палачинките с домашно сладко от смокини и баба Мария-хазяйката, която всяка сутрин те посреща с топло кафе и мекички.  

Телефонът звъни и ти се сепваш – Гергана. Лениво вдигаш телефона, но бързо се окопитваш при в секунда изстреляните думи: „Разрушили са дюната на Смокиня!“ . За миг усещаш всичкия гняв, който съзнанието ти може да произведе. Спомените и копнежите ти са попарени. За една нощ някой е сложил край на всички несбъднати лета, които жадуваш. Някой търгува с мястото, на което къташ спомените си от дете, някой търгува с парещата любов, която се роди там за теб, някой търгува с всяка детска усмивка, оставена сред пясъчните лилии. Лилиите живееха от детските усмивки, а сега са изкоренени заедно с надеждите за бъдещото лято. Седиш в ступор, мълчиш, а думите не идват. „Ехо, чуваш ли ме? Смо-ки-ня я няма вече! Една жена ми каза, че дюната пречела на някакъв човек да вижда морето това лято и решил да я разруши. Чуваш ли ме?“ . С гласът й си спомняш за шапката със сините точки, която й купи по път за плажа, за синята скрежина с боровинки, която поиска, за да й отива на банския, за парелото със сини пеперуди и за едно любимо синьо - синьото в морето, от което сякаш бяха изляти някога очите й – кристално морскосини, създадени да гледат безкрайни морски брегове. Днес единственото синьо, което ви остава е морскосинята скръб.                  

Мълчиш и пренареждаш пъзела в главата си, а от слушалката се чува нейното ридание. Осъзнаваш своето безсилие. Спомняш си за случая с „Германката“, за разрушените скали на разклона за Стария град в името на поредния хотелски комплекс,  за окупацията на любимите ти плажове от мутри с шезлонги. Някога Смокинената алея имаше повече от 10 смокини и под 5 заведения, а сега не можеш да обясниш на племенника си, че тя не е кръстена на някой, който много е обичал да похапва. Без-си-ли-е. А в слушалката сълзите се разбиват като вълните, които целуваха скалите до Райския залив.

„Чуваш ли ме?“ . Какво можеш да й отговориш? Безсилен си, а тези, които са силни, са гладни. Гладни и достатъчно властни да утолят глада си по втория начин. За суми, достатъчни колкото за две луксозни вечери, или двайсет под залеза срещу остров Кирик току що са продали спомените ви. Ограбен си. Тя също. Как да й го кажеш? Как да й кажеш, че можеш да приложиш никому ненужна математична формула за уравнение с 4 неизвестни, но си безсилен, когато си най-нужен? Дюните вече ги няма, Смокинената алея вече е само паваж и гора от заведения, скалите мистериозно изчезват и набързо се подменят с луксозни купчини бетон. А вие сте безсилни. Спомените ви се продават, а усмивките на бъдещите ви деца са обявени на търг с един единствен участник – човекът, на когото дюната пречеше да вижда морето.

Етикети: дюни Застрояване черноморие
Гласували общо: 1 потребители

Още от Пука ли ти, че...

  • Какво друго да бойкотираш, освен Джон Малкович

    Не помня някога да съм виждал протест срещу театрална постановка, но ето, че и това доживях. Дълго време дори не разбрах за какво е, но се оказа, че постановката е някак обидна за България, нашите герои, християнските ценности и прочие. Затова и аз се настървих, грабнах паве и седнах да гледам със скърцащи зъби пиесата в живото предаване онлайн.  Изгледах

  • Истанбулската конвенция изяде домашното на сина ми

    Днес, на влизане във фитнеса, пичът от рецепцията ме посрещна с “Ела да ти покажа що ги мразя тия!”. С интерес прочетох новината, че момче от НПМГ е оставено да повтаря 9. клас, защото е отказало да учи за Истанбулската конвенция. Веднага си казах – айде и тук се почна като в САЩ и Канада, където ще ги учат, че има 800 пола, че да си бял е зло и че ако не наричаш дъщеря си

  • Ако предизборните послания бяха честни…

    Купуването и продаването на гласове е престъпление. Целуването и подаването на гъзове е представление.  В разгара сме на една от може би най-жалките предизборни кампании в последните 20 години, тъй като в общи линии е ясно, че ново правителство няма да има, а купуването на гласове върви с пълна сила, докато институциите се правят, че не забелязват или

  • 7 най-тъпи стереотипа за метъл феновете

    Живеем в свят, пълен със стереотипи. Някои са се родили, защото са верни, за други – няма голяма до никаква логика. Например, стереотип е, че мъжете писатели са нежни и мирни души, но Хемингуей показва, че това далеч не важи за всички. Момчетата харесват синьо, момиченцата – розово, германците пият бира, българите са гостоприемни – тук пък във всички има малка

  • След Джокович: Бай Чалганьо срещу Култура ми Янко

    Днес по някаква причина няма по-важна новина от това, че Джокович поискал да му пуснат чалга в залата на шоумача между него и Григор Димитров, а диджеят отказал. Не знам защо това е новина и кого точно учудват двете страни – че сръбски спортист иска чалга и че ответната страна му отказва. Щеше да е новина, ако Джокович беше казал “Let’s open up this pit!”, беше

  • Колко хора от партия са нужни, за да завият крушка?

    Въпрос, стар като света – колко души са нужни, за да завият една крушка? Ами ако са от ГЕРБ? Или от ПП? ДБ? Възраждане? Или от ДПС? И ако са от ДПС – от кое ДПС? Вече можете да спрете да се чудите – аз имам отговорите. Предупреждавам – има възможност да се засегнете на партийни пристрастия, независимо за кой отбор гласувате.  1. ГЕРБ. При този предизвестен вечен победител,

  • Още 5 продукта, които Диона трябва да рекламира

    Всички изглеждат възмутени и дори изненадани от това, че фолк певицата Диона рекламира някакво “енергийно прахче” за шмъркане. Аз лично нито мога да се възмутя, нито да се изненадам. Бих се изненадал, ако Диона влезе в новинарския поток с това, че e открила как възниква точката на осъзнаване в същества, създадени от сложна комбинация от физическа материя

  • 5 странно преведени филмови заглавия и новите ни предложения за тях

    Това е една от вечните теми, които да захванеш в офиса или на събиране: “Кой ги превежда тия заглавия на филми?!”. Ето, например, знаете ли кой култов сериал е преведен като “В обувките на сатаната”? Или кое е оригиналното заглавие на филма “С дъх на канела”? Нека ви дам няколко примера и да помислим защо някой някъде решава, че са нужни подобни странни, а понякога

  • България със златен медал по разбирачество

    В България спортът отдавна се неглижира и спортисти почти нямаме. Това обаче не пречи да имаме купища разбирачи, които не само са спортни експерти, но и експерти по откриване на олимпиади. И така от "Не съм гледал, но знам, че е ужасно" до "Вие сте ганьовци и нищо не разбирате" – всички печелят златен медал по разбирачество! Честито! Мисля, че аз останах последен

  • 10 съвета как да оцелееш на летен фестивал

    Преди години оцеляването на летен музикален фестивал не изискваше особена мисъл – отиваш някак, ядеш нещо, спиш някъде. Когато още имаше “Каварна рок фест”, например, не звучеше като лош план да се дундуркам 11 часа с влак, да ям забравено от някого кебапче на пейка и после да спя на същата пейка, защото съм си дал всичките пари за бира и билет. Ама пък бях и млад

  • Генератор на български футболни новини

    Покрай европейското първенство по футбол забравихме за драмите по родните терени. Националите ни за поредна година гледат голем международен турнир само по телевизията, 25-годишните още ги наричаме “млади надежди” и чакаме да узреят, а софийските грандове пак говорят за нулеви години, чистки и ново начало.  Прави впечатление обаче, че в пространството

  • А ти поругаваш ли знамето?

    В този текст ще си поговорим за Мила Роберт, за нелепото ѝ отношение спрямо родния трибагреник и за опитите на псевдопатриотите да си присвоят българското знаме. Ще проверим и дали и ти да го поругаваш, без да се замисляш. Но да започнем с най-важното. Българският флаг е символ на единство и идентичност. Той е може би последният обединяващ ни символ и не зависи

  • Огненото шоу на Rammstein и изпържените български фенове

    Около концерта на Rammstein в Белград се зароди колкото неподозиран, толкова и очакван за българския фен проблем – измекярщината на сръбския хотелиер. Малки и големи хотели и airbnb-та дръпнаха килимчето изпод краката на редица родни фенове, резервирали (и дори предплатили) своите стаи за концерта на Rammstein в Белград. Така сръбските хотелиери изпържиха

  • Ергенът иска кака, ама мама не дава

    Този сезон на "Ергенът " ме пръсна от смях многократно, но вчера направо ме уби. Даже му простих, задето изгони най-колоритните образи твърде рано. Така де, от самото начало се чудех що за избор има тоя човек пред себе си, но постепенно взе да ми се изяснява – Алек иска кака. Само че мама не му даде. И накрая той си избра… мама. В последните епизоди Алек си призна,

  • Как журито опорочи Евровизия, за да спечели “небинарен” артист

    И тази година песенният конкурс Евровизия бе опорочен от политически коректното жури, което даде победата в ръцете на незаслужил победител. И докато миналата година зорът беше да спечели Швеция, за да може да има някаква там 50-та годишнина на ABBA, то тази година зорът беше да спечели “небинарен” артист – и така и стана. И миналата година, и тази, избраникът

  • Мама-инфлуенсър: За какво са ти деца, ако не ги експлоатираш за лайкове

    С темповете, с които се топим като население, е редно да сме благодарни на всяко семейство, което дава каквото може, за да има българи и утре в тая държава. Не е лесно и да отглеждаш дете в България, особено в София – скъпо е, няма детски градини, изроди на всяка крачка, наркотици – майките се превръщат в един вид герои. В София обаче можеш да срещнеш и няколко вида

  • Пет супер теми, с които да развалиш семейното събиране по празниците

    Тази година ни чака сериозна ваканция покрай Великден, а това значи само едно – повече време с роднините! За мнозина това да е важна традиция, но от "Няма ли да се жените вече?" до "Ти кога ще раждаш?" и от "Виж братовчед ти какъв бизнес прави, ти на заплата чакаш!" до "Много си отслабнала/напълняла, какво правиш?!" – тези събирания могат и да ти скъсат нервите за

  • 5 начина да си по-интересен от филма в киносалона

    В киносалона винаги ще се намерят хора, които да развалят удоволствието от филма. Дори да има предупреждения от екрана преди началото за изключване на звука на телефона – достатъчно е дори един човек да игнорира посланието и да зазвъни. Ако обаче искаш да привлечеш повече внимание от филма и да спечелиш джакпота на омразата на всички в киносалона – следвай тези

  • Как ще се развие “Ергенът” до края на сезона (предсказания)

    Най-напред искам да поздравя екипа на предаването, защото 100% не е било лесно да намерят 20+ жени, дразнещи по 20+ различни начина. И да, може болшинството от тях да са с корекции, да са заядливи, прости, и/или психично нестабилни, но за сметка на това поне са неприятни. Интрига пък и без това няма и на никого не му пука коя ще спечели, затова ще опитам да създам

  • Хормонален тийн, заухав чуждоземец: И още 3 типажа, които ходят в мола през уикенда

    Молът не е ново явление, но мнозина все още не са научили, че посещението му през уикенда е мазохистична идея. През уикенда молските обитатели са многократно повече и сред тях излизат техните негласни лидери. Ако не игнорираш фауната достатъчно добре, може да изгубиш представа за реалността. Затова, ако не друго, поне се приготви да срещнеш следните персонажи. 1.