Това определено няма да е патриотична статия, въобще не съм я замислила така.
По-скоро ще бъде...Как да кажа... фактологическа и наситена с не особено приятни истини, като дори и думата „племе“ не я използвам в добрия ѝ смисъл.
Една от най-значимите добри характеристики на племенния начин на живот е единството (което ние рядко проявяваме като нация), а една от най-лошите е малко или много дивото у членовете на племето.
Е, ние българите приличаме на племе по „дивото“, защото в прекалено много отношения сме диваци, които грам не мислят, действат импулсивно и сочат с пръст без да предприемат нищо.
И не, не ме упреквайте, защото току виж сте се обидили. Няма смисъл да се обиждате, да нападате и да негодувате срещу това, което казах и предстои да кажа. Прочетете, помислете, погледнете обективно на всичко изчетено и не се сърдете като накрая плахо си кажете наум „Абе, ние верно сме страшно племе...“
Но за да направите всичко това, първо трябва да ви кажа защо така и така сме такива „ний“ българите.
Плюем всеки, който е постигнал повече от нас
Никой българин не обича да е по-назад с материала от съседа, братовчеда, брат си или дори сянката си. Ако не си най-добре от всички хора, които познаваш, то има ли смисъл въобще да съществуваш? Преди като нямаше интернет положението бе по-малко токсично, защото всички си злобееха през оградата, в коридорите на офиса или чисто и просто като се засекат. Сега обаче, при наличието на социални мрежи да завиждаш и да се ядосваш на нечий друг успех си е направо цяло изкуство. Напълно убедена съм, че хобито на едно 60% от българите, което наистина не е малко, е след работа, веднага щом приключат с вечерята, да си отворят Фейсбука и да започнат да търсят кой, къде, как и защо да обидят, препсуват или чисто и просто потиснат. Приказката „Не е важно на мене да ми е добре, а на Вуте да му е зле“ е притеснително точна за нашия народ.
Много сме екосъобразни, но като няма кошче определено не си прибираме боклука в джоба
Напротив – хвърляме го някъде на улицата, докато никой не гледа. Иначе сме много примерни – бием се в гърдите, че да се замърсява природата не е редно, но като ни мързи да се огледаме за кофа за боклук, ОП – до нас се появява някое боклуче, съвсем неволно паднало от ръката ни. Същото важи и за фасовете от изпушените цигари по време на шофиране. Ама как въобще някой може да си помисли, че пепелника в колата или пластмасовата чашка от кафето са подходящи за изхвъляне на фасче? Това е толкова нелогично?!?! Просто отваряш прозореца съвсем малко и като вкараш ръчката на първа, светкачино, за да може никой да не те види. Това разбира се, в случай, че имаш срам, ако нямаш – директно сваляш джама до долу и удряш демонстративно изпушената цигара на асфалта. И БАМ, в миг вече всичко е точно!
Искаме промяна и сме твърдо „ЗА“ протестите в името на някоя кауза, но предпочитаме да сме активни вкъщи от дивана
В социалните мрежи сме големи навитаци – пишем злобни коментари, оплюваме всеки политик, който е бил хванат в крачка, но като дойде момента за публично искане на оставка от народа – оставяме „тия дето са на улицата“ да правят плакати и да викат пред Народното Събрание, докато ние кротко ги наблюдаваме през телевизора. Е, много сме силни щом нещата се сведат до подкрепа, ей!
Като се върнем от чужбина, обясняваме колко по-хубаво е там от България, но не правим нищо, за да ни е хубаво и докато сме си тук, на родна земя
Да, ама за да ни е хубаво тук и всичко да е цивилизовано, както е „у Европата“, трябва да си мръднем пръста нали? На хубавото лесно се свиква, но и то изисква време. А ние сме все също толкова апатични към това дали няма да сръгаме някой в градския, дали някой възрастен човек не се е качил и дали не му трябва място, дали някой кретен не тормози някоя безпомощна жена на улицата. Ние сме сеирджии, които просто стоят и гледт безучастно, обичат повече от всичко да си плакнат окото, наблюдавайки някоя пикантна „сцена“ на улицата и никога не взимат участие. В крайна сметка, к‘во ни дреме, шоу да има!
Възмущаваме се от Сузанита, Гери Никол и въобще всяко едно малко по-известно момиче от тяхната категория на „разхайтени деца“
Е да де, ама нямаме нищо против дъщерите ни да отидат на чалготека с тежък грим, къса пола и да мятат гюбеци до сутринта, докато накрая не се приберат на сутринта мъртво пияни и не си легнат. Защото все пак те излизат веднъж в седмицата, с приятели и са в сигурни ръце. Да, ама друг път. А пък синовете ги поощряваме, че са големи мъжкари, нищо, че се държат с момичетата все едно са парцали и псуват по-добре от каруцари. Евала, татенце, от тебе ще стане алфа! (Джентълмен едва ли, ама да имаш обноски и без това е такава отживелица...)
Има ли смисъл да продължавам да обяснявам защо наистина българите сме страаашно племе? Наистина мога и освен това гарантирам, че всяка една от гореспоменатите причини абсолютно мога да подкрепя с пример, който съм видяла с очите си, но съм сигурна че и без това и вие си имате свои собствени.
Положението действително е, както казват: „Майката си е е*ало, ейййййй“...
Спасение може и да има, в нашите ръце е да го открием, а дотогава ще сме си просто едно племе. И дано да не се окаже „Племе веднъж, племе завинаги“, че тогава вовеки ще има да си викаме „Булгар, булгар!“.
Това определено няма да е патриотична статия, въобще не съм я замислила така.
По-скоро ще бъде...Как да кажа... фактологическа и наситена с не особено приятни истини, като дори и думата „племе“ не я използвам в добрия ѝ смисъл.
Една от най-значимите добри характеристики на племенния начин на живот е единството (което ние рядко проявяваме като нация), а една от най-лошите е малко или много дивото у членовете на племето.
Е, ние българите приличаме на племе по „дивото“, защото в прекалено много отношения сме диваци, които грам не мислят, действат импулсивно и сочат с пръст без да предприемат нищо.
И не, не ме упреквайте, защото току виж сте се обидили. Няма смисъл да се обиждате, да нападате и да негодувате срещу това, което казах и предстои да кажа. Прочетете, помислете, погледнете обективно на всичко изчетено и не се сърдете като накрая плахо си кажете наум „Абе, ние верно сме страшно племе...“
Но за да направите всичко това, първо трябва да ви кажа защо така и така сме такива „ний“ българите.
Плюем всеки, който е постигнал повече от нас
Никой българин не обича да е по-назад с материала от съседа, братовчеда, брат си или дори сянката си. Ако не си най-добре от всички хора, които познаваш, то има ли смисъл въобще да съществуваш? Преди като нямаше интернет положението бе по-малко токсично, защото всички си злобееха през оградата, в коридорите на офиса или чисто и просто като се засекат. Сега обаче, при наличието на социални мрежи да завиждаш и да се ядосваш на нечий друг успех си е направо цяло изкуство. Напълно убедена съм, че хобито на едно 60% от българите, което наистина не е малко, е след работа, веднага щом приключат с вечерята, да си отворят Фейсбука и да започнат да търсят кой, къде, как и защо да обидят, препсуват или чисто и просто потиснат. Приказката „Не е важно на мене да ми е добре, а на Вуте да му е зле“ е притеснително точна за нашия народ.
Много сме екосъобразни, но като няма кошче определено не си прибираме боклука в джоба
Напротив – хвърляме го някъде на улицата, докато никой не гледа. Иначе сме много примерни – бием се в гърдите, че да се замърсява природата не е редно, но като ни мързи да се огледаме за кофа за боклук, ОП – до нас се появява някое боклуче, съвсем неволно паднало от ръката ни. Същото важи и за фасовете от изпушените цигари по време на шофиране. Ама как въобще някой може да си помисли, че пепелника в колата или пластмасовата чашка от кафето са подходящи за изхвъляне на фасче? Това е толкова нелогично?!?! Просто отваряш прозореца съвсем малко и като вкараш ръчката на първа, светкачино, за да може никой да не те види. Това разбира се, в случай, че имаш срам, ако нямаш – директно сваляш джама до долу и удряш демонстративно изпушената цигара на асфалта. И БАМ, в миг вече всичко е точно!
Искаме промяна и сме твърдо „ЗА“ протестите в името на някоя кауза, но предпочитаме да сме активни вкъщи от дивана
В социалните мрежи сме големи навитаци – пишем злобни коментари, оплюваме всеки политик, който е бил хванат в крачка, но като дойде момента за публично искане на оставка от народа – оставяме „тия дето са на улицата“ да правят плакати и да викат пред Народното Събрание, докато ние кротко ги наблюдаваме през телевизора. Е, много сме силни щом нещата се сведат до подкрепа, ей!
Като се върнем от чужбина, обясняваме колко по-хубаво е там от България, но не правим нищо, за да ни е хубаво и докато сме си тук, на родна земя
Да, ама за да ни е хубаво тук и всичко да е цивилизовано, както е „у Европата“, трябва да си мръднем пръста нали? На хубавото лесно се свиква, но и то изисква време. А ние сме все също толкова апатични към това дали няма да сръгаме някой в градския, дали някой възрастен човек не се е качил и дали не му трябва място, дали някой кретен не тормози някоя безпомощна жена на улицата. Ние сме сеирджии, които просто стоят и гледт безучастно, обичат повече от всичко да си плакнат окото, наблюдавайки някоя пикантна „сцена“ на улицата и никога не взимат участие. В крайна сметка, к‘во ни дреме, шоу да има!
Възмущаваме се от Сузанита, Гери Никол и въобще всяко едно малко по-известно момиче от тяхната категория на „разхайтени деца“
Е да де, ама нямаме нищо против дъщерите ни да отидат на чалготека с тежък грим, къса пола и да мятат гюбеци до сутринта, докато накрая не се приберат на сутринта мъртво пияни и не си легнат. Защото все пак те излизат веднъж в седмицата, с приятели и са в сигурни ръце. Да, ама друг път. А пък синовете ги поощряваме, че са големи мъжкари, нищо, че се държат с момичетата все едно са парцали и псуват по-добре от каруцари. Евала, татенце, от тебе ще стане алфа! (Джентълмен едва ли, ама да имаш обноски и без това е такава отживелица...)
Има ли смисъл да продължавам да обяснявам защо наистина българите сме страаашно племе? Наистина мога и освен това гарантирам, че всяка една от гореспоменатите причини абсолютно мога да подкрепя с пример, който съм видяла с очите си, но съм сигурна че и без това и вие си имате свои собствени.
Положението действително е, както казват: „Майката си е е*ало, ейййййй“...
Спасение може и да има, в нашите ръце е да го открием, а дотогава ще сме си просто едно племе. И дано да не се окаже „Племе веднъж, племе завинаги“, че тогава вовеки ще има да си викаме „Булгар, булгар!“.
Гласували общо: 1 потребители