Наблюдавайки събитията от последния месец, и не само, стигам до заключението, че живеем в едно ненормално общество, в което хаосът е съвсем в реда на нещата. Да, живеем в парадокс.
Той се вижда ясно от
акцията на ГДБОП и нахлуването им рано сутрин на грешен адрес. "Грешка в навигацията. Такива неща се случват" - това е обяснението, което семейство Крумови (които имат 4-месечно бебе) получават на пети октомври, малко след като става известно, че антимафиоти са разбили вратата на апартамента им, повалили са членовете на семейството им, дори са пуснали електрошок на съпруга. Не ви ли прилича малко на обяснението на политиците, когато обществото моли за оцеляване. И в двата случая е лесно - казваш "Оправяйте се", но травмите, които са нанесли ГДБОП на това семейство от психически и физически характер се равнява напълно на травмите, които обществото ни получи от едно не достатъчно добро управление. Това са едни 11-годишни рани, които трудно заздравяват. За психическите такива да не говорим.
Самите ние също сме доста противоречиви личности. Примери - хиляди. Харесваме някого - обиждаме го. Възхищаваме се на таланта му - оплюваме го. Правим грешки, но не се извиняваме. Обичаме близките си, но не прекарваме време с тях, а когато вече ги няма започваме да скърбим по тях. Уж живеем "на макс", а в края на живота ни все съжаляваме за нещо, което не сме направили.
Има нещо по-лошо от това да сме скотове към себе си и това е да сме хищници едни към други. Симбиозата в обществото е нещо много полезно, но трудно се изгражда. Трябва да минат години на хищничество, за да разберем, че нямаме нужда от взаимно изяждане, а по-скоро взаимна помощ за оцеляване. Тук говорим за оцеляване, защото години наред оцеляването е приоритет номер едно на българските граждани и се е превърнал в наша характерна черта на националния характер. Причината е, че управляващите не осъзнават или по-скоро не искат да се асоциират като част от обществото и се измъкват с удобното: "Ние оцеляхме, сега вие се оправяйте, както знаете".
Всичко е сгрешено - епикризи, лекарства, диагнози от лекари, статистики, документи, бюджети, ремонти. И най-лошото е, че ние някак свикнахме да създаваме ред сред този хаос. А това изобщо не говори добре за нас като общество. Будна нация е тази, която няма да позволи да бъде наречена "стадо" и безропотно да вярва на нечии думи.
Невинното семейство, пострадало при акцията на ГДБОП е категорично, че ще търси правата си. Надявам се това да поразбуди малко раболепното ни съзнание и да ни убеди, че няма нищо лошо в това да разбереш какво искаш и да потърсиш правата си. Дори и от държавата.
Наблюдавайки събитията от последния месец, и не само, стигам до заключението, че живеем в едно ненормално общество, в което хаосът е съвсем в реда на нещата. Да, живеем в парадокс.
Той се вижда ясно от акцията на ГДБОП и нахлуването им рано сутрин на грешен адрес. "Грешка в навигацията. Такива неща се случват" - това е обяснението, което семейство Крумови (които имат 4-месечно бебе) получават на пети октомври, малко след като става известно, че антимафиоти са разбили вратата на апартамента им, повалили са членовете на семейството им, дори са пуснали електрошок на съпруга. Не ви ли прилича малко на обяснението на политиците, когато обществото моли за оцеляване. И в двата случая е лесно - казваш "Оправяйте се", но травмите, които са нанесли ГДБОП на това семейство от психически и физически характер се равнява напълно на травмите, които обществото ни получи от едно не достатъчно добро управление. Това са едни 11-годишни рани, които трудно заздравяват. За психическите такива да не говорим.
Самите ние също сме доста противоречиви личности. Примери - хиляди. Харесваме някого - обиждаме го. Възхищаваме се на таланта му - оплюваме го. Правим грешки, но не се извиняваме. Обичаме близките си, но не прекарваме време с тях, а когато вече ги няма започваме да скърбим по тях. Уж живеем "на макс", а в края на живота ни все съжаляваме за нещо, което не сме направили.
Има нещо по-лошо от това да сме скотове към себе си и това е да сме хищници едни към други. Симбиозата в обществото е нещо много полезно, но трудно се изгражда. Трябва да минат години на хищничество, за да разберем, че нямаме нужда от взаимно изяждане, а по-скоро взаимна помощ за оцеляване. Тук говорим за оцеляване, защото години наред оцеляването е приоритет номер едно на българските граждани и се е превърнал в наша характерна черта на националния характер. Причината е, че управляващите не осъзнават или по-скоро не искат да се асоциират като част от обществото и се измъкват с удобното: "Ние оцеляхме, сега вие се оправяйте, както знаете".
Всичко е сгрешено - епикризи, лекарства, диагнози от лекари, статистики, документи, бюджети, ремонти. И най-лошото е, че ние някак свикнахме да създаваме ред сред този хаос. А това изобщо не говори добре за нас като общество. Будна нация е тази, която няма да позволи да бъде наречена "стадо" и безропотно да вярва на нечии думи.
Невинното семейство, пострадало при акцията на ГДБОП е категорично, че ще търси правата си. Надявам се това да поразбуди малко раболепното ни съзнание и да ни убеди, че няма нищо лошо в това да разбереш какво искаш и да потърсиш правата си. Дори и от държавата.
Гласували общо: 1 потребители