Едно време в София може да не са сервирали сьомга с каперси
или синьо сирене с грозде, но и малкото, което имало, задоволявало столичани. Характерни
за трапезата били лютите чушки и чесънът, независимо каква е другата храна.
Обикновено яденето било едно, а не като днешното многообразие - супа, ордьовър
с второ, трето и десерт.
Най-често на софрата място
намирали някакъв вид чорбичка, или яхнийка. Кисело мляко и ошав с хляб също
били традиционни ястия, като половин хляб бил достатъчен на работника да е сит
за целия ден. Единствено по празниците се случвало да вкусят по някое кабапче и
да пийнат чаша вино. През другото време - скромно и работата да върви, а и нали
от малки ни учат, че "който
не работи не трябва да яде".
Едно време в София може да не са сервирали сьомга с каперси
или синьо сирене с грозде, но и малкото, което имало, задоволявало столичани. Характерни
за трапезата били лютите чушки и чесънът, независимо каква е другата храна.
Обикновено яденето било едно, а не като днешното многообразие - супа, ордьовър
с второ, трето и десерт.
Най-често на софрата място
намирали някакъв вид чорбичка, или яхнийка. Кисело мляко и ошав с хляб също
били традиционни ястия, като половин хляб бил достатъчен на работника да е сит
за целия ден. Единствено по празниците се случвало да вкусят по някое кабапче и
да пийнат чаша вино. През другото време - скромно и работата да върви, а и нали
от малки ни учат, че "който
не работи не трябва да яде".
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители