Трагикомичен пример е един началник на участък, голям гуляйджия, който бил записал и коня си сред служителите в подведомственото му учреждение. Така и животното получавало заплата, но за целта трябвало да го нарекат не с нарицателно, а със собствено име - Кон Иван. Сто и трийсет лета по-късно си звучи сякаш беше вчера.
Дори
и в първите години след Освобождението
едно обществено зло разяждало желанието
за свободен и по-добър живот на хората.
Този пакостник бил рушветът, който се
прокарвал от най-нисшите до най-висшите
служебни лица по онова време.
Трагикомичен пример е един началник на участък,
голям гуляйджия, който бил записал и
коня си сред служителите в подведомственото
му учреждение. Така и животното получавало
заплата, но за целта трябвало да го
нарекат не с нарицателно, а със собствено
име - Кон Иван. Сто
и трийсет лета по-късно си звучи сякаш
беше вчера.