След като вече разбрахме истината за софийските квартали
„Дружба“,
„Младост“ и
„Борово“, както и безценната и неподозирана досега информация, че София е „голям град пълен догоре с улички, булеварди и квартали“, ред е на истината за култовия ж.к. „Люлин“.
Любопитно е, че проектът за изграждането на жилищния комплекс, изготвен през 1969 г., е бил за 11 микрорайона, но в впоследстие остават само 10.
Безспорен факт е, че „Люлин“ е
най-големият столичен квартал, но можем смело да кажем и най-цветният. Често за него говорят като за отделна
мегавселена, в която има всичко за самостоятелно и независимо съществуване. Дори басейн и мол. Нищо, че само името му е гранде на мола, а вътре няма почти нищо. Все пак си го има!
Живущите на квартала, често сигнализират и за НЛО. Кажете кой друг квартал може да се похвали със собствено НЛО, а?
Доста от жителите на „Люлин“ са горди с мястото, където живеят и смятат квартала за най-хубавия в града. Една колежка дори ми се похвали, че от терасата й, освен Витоша се вижда дори Стара планина. WOW!!!
Чувал съм, че има хора, които не са излизали с години от жк-то, като някои от тях дори не работят. Всеизвестен факт, е
че Люлин е кварталът с регистрирани най-много безработни.
Живеейки си в своята метасистема, голяма част от люлинчани все още се къпят само в неделя. И това най-често се разбира, когато се качиш на следващите метростации след тези в микрорайоните, например „Вардар“, и започне да ти „люти на очите“ от аромати вариращи от нечистоплътност до чесън.
С „Люлин“ ме свързват 4те месеца, през които живях в квартала. Тук ме доведе любовта, а задържа раздялата и безизходицата. Един месец пребивавах в 9та част, но понеже бях влюбен до уши и не мога да кажа, че много съм се оглеждал. Впоследстие, вече сам и в „Люлин 5“, на пейката пред блока, имах доста време да разглеждам и анализирам. А то някои неща, няма как и да не ги забележиш, като например голямото струпване на по-мургави столичани, пасящите пред блока коне и чалгата до скъсване от съседите.
10те микрорайона се славят и като доста негостоприемни към приходящи елементи. Та ако сбъркаш звънеца там, не само скандал може да ти спретнат, а направо да те изпратят до поликлиниката. Повсеместната агресия доста често не е насочена само срещу приходящи, а и срещу познати, съседи.
Люлинчанинът не обича да не е неговото.
Какви хора съжителстват в „Люлин“?
Средностатистическият жител от мъжки пол в „Люлин“ е на средна възраст и тежи около 120 килограма. С голямо шкембе. Пие по цял ден бира, а вечер достатъчно количество ракия. Естествено, че е патриот и вади знамето на балкона за 3ти март.
Не обича да спира на червен светофар, но пък обича да се събира пред блока със себеподобни, в компанията на хитовете на Ивана и Тони Стораро.
Удовлетворен е от живота, защото е успял да изплати жилището и е купил и на двете деца собствени коли. Така сутрин и тримата могат с гордост да се включат в безумния трафик на столицата.
Такава е истината, да! Докато в доста европейски градове ограничават или намаляват автомобилите, в „
Люлин“ е важно всеки член на семейството да има автомобил. Тук е мястото да кажем, че през последните няколко години, кварталите с най-много регистрирани нови автомобили са „Люлин” и „Младост“.
По-младата и модерна версия на описания по-горе, е набралият през последните години инерция –
Батка. БАТКИТЕ карат BMW и имат питбул. Тренират по цял ден във фитнеса, за да могат през топлите месеци да показват тело и руки. Естествено имат и татуировки. Някои батки са и рапъри едновременно.
Средностатистическият жител от женски пол в „Люлин“ е
депресираната леличка. Тя отдавна са е примирила със съдбата си, което не и пречи да бъде достатъчно озлобена и заядливи с околните. Нейният пък по-млад и модерен вариант е
Кифлата. Тя работи в магазин в някой от столичните молове. Сложила си е мигли и екстеншъни. Обича да качва снимки в Instagram докато тренира във фитнеса или от тоалетните на популярни заведения. Евентуално учи нещо дистанционно...
Какво друго в „Люлин“?
А, да! Щях да забравя пенсионерите четящи жълти вестници. Носи се слух, че жълтите медии съществуват най-вече за да, засищат сетивата на люлинските пенсионери.
И да не забравяме криминологенния контингент, всякакви наркоси и джигити, заради които кварталът се слави като не толкова безопасен.
В „Люлин“ има и доста приходящи. Българите от близо и далеко, търсещи препитание в столицата, които идваха през годините, най-често се заселваха именно тук заради по-евтините квартири. Те естествено допълниха колорита на квартала, с този на селата от които са дошли...
Абе да живееш в „Люлин“ си е shit, каквото и да говорим!
Според наскоро проведено социологическо проучване
люлинчани са сред столичаните с най-ниски доходи. А това едва ли би учудило някого, защото кварталът е сред районите в София с голяма концентрация на жители само със средно образование.
След като вече разбрахме истината за софийските квартали „Дружба“, „Младост“ и „Борово“, както и безценната и неподозирана досега информация, че София е „голям град пълен догоре с улички, булеварди и квартали“, ред е на истината за култовия ж.к. „Люлин“.
Любопитно е, че проектът за изграждането на жилищния комплекс, изготвен през 1969 г., е бил за 11 микрорайона, но в впоследстие остават само 10.
Безспорен факт е, че „Люлин“ е най-големият столичен квартал, но можем смело да кажем и най-цветният. Често за него говорят като за отделна мегавселена, в която има всичко за самостоятелно и независимо съществуване. Дори басейн и мол. Нищо, че само името му е гранде на мола, а вътре няма почти нищо. Все пак си го има!
Живущите на квартала, често сигнализират и за НЛО. Кажете кой друг квартал може да се похвали със собствено НЛО, а?
Доста от жителите на „Люлин“ са горди с мястото, където живеят и смятат квартала за най-хубавия в града. Една колежка дори ми се похвали, че от терасата й, освен Витоша се вижда дори Стара планина. WOW!!!
Чувал съм, че има хора, които не са излизали с години от жк-то, като някои от тях дори не работят. Всеизвестен факт, е че Люлин е кварталът с регистрирани най-много безработни.
Живеейки си в своята метасистема, голяма част от люлинчани все още се къпят само в неделя. И това най-често се разбира, когато се качиш на следващите метростации след тези в микрорайоните, например „Вардар“, и започне да ти „люти на очите“ от аромати вариращи от нечистоплътност до чесън.
С „Люлин“ ме свързват 4те месеца, през които живях в квартала. Тук ме доведе любовта, а задържа раздялата и безизходицата. Един месец пребивавах в 9та част, но понеже бях влюбен до уши и не мога да кажа, че много съм се оглеждал. Впоследстие, вече сам и в „Люлин 5“, на пейката пред блока, имах доста време да разглеждам и анализирам. А то някои неща, няма как и да не ги забележиш, като например голямото струпване на по-мургави столичани, пасящите пред блока коне и чалгата до скъсване от съседите.
10те микрорайона се славят и като доста негостоприемни към приходящи елементи. Та ако сбъркаш звънеца там, не само скандал може да ти спретнат, а направо да те изпратят до поликлиниката. Повсеместната агресия доста често не е насочена само срещу приходящи, а и срещу познати, съседи. Люлинчанинът не обича да не е неговото.
Какви хора съжителстват в „Люлин“?
Средностатистическият жител от мъжки пол в „Люлин“ е на средна възраст и тежи около 120 килограма. С голямо шкембе. Пие по цял ден бира, а вечер достатъчно количество ракия. Естествено, че е патриот и вади знамето на балкона за 3ти март.
Не обича да спира на червен светофар, но пък обича да се събира пред блока със себеподобни, в компанията на хитовете на Ивана и Тони Стораро.
Удовлетворен е от живота, защото е успял да изплати жилището и е купил и на двете деца собствени коли. Така сутрин и тримата могат с гордост да се включат в безумния трафик на столицата.
Такава е истината, да! Докато в доста европейски градове ограничават или намаляват автомобилите, в „Люлин“ е важно всеки член на семейството да има автомобил. Тук е мястото да кажем, че през последните няколко години, кварталите с най-много регистрирани нови автомобили са „Люлин” и „Младост“.
По-младата и модерна версия на описания по-горе, е набралият през последните години инерция – Батка. БАТКИТЕ карат BMW и имат питбул. Тренират по цял ден във фитнеса, за да могат през топлите месеци да показват тело и руки. Естествено имат и татуировки. Някои батки са и рапъри едновременно.
Средностатистическият жител от женски пол в „Люлин“ е депресираната леличка. Тя отдавна са е примирила със съдбата си, което не и пречи да бъде достатъчно озлобена и заядливи с околните. Нейният пък по-млад и модерен вариант е Кифлата. Тя работи в магазин в някой от столичните молове. Сложила си е мигли и екстеншъни. Обича да качва снимки в Instagram докато тренира във фитнеса или от тоалетните на популярни заведения. Евентуално учи нещо дистанционно...
Какво друго в „Люлин“?
А, да! Щях да забравя пенсионерите четящи жълти вестници. Носи се слух, че жълтите медии съществуват най-вече за да, засищат сетивата на люлинските пенсионери.
И да не забравяме криминологенния контингент, всякакви наркоси и джигити, заради които кварталът се слави като не толкова безопасен.
В „Люлин“ има и доста приходящи. Българите от близо и далеко, търсещи препитание в столицата, които идваха през годините, най-често се заселваха именно тук заради по-евтините квартири. Те естествено допълниха колорита на квартала, с този на селата от които са дошли...
Абе да живееш в „Люлин“ си е shit, каквото и да говорим!
Според наскоро проведено социологическо проучване люлинчани са сред столичаните с най-ниски доходи. А това едва ли би учудило някого, защото кварталът е сред районите в София с голяма концентрация на жители само със средно образование.
Гласували общо: 1 потребители