„Надежда“ безспорно е в челната тройка на емблематичните квартали на София. От кипящо с живот село допреди 81 години, през част от работническите квартали по времето на социализма, до бързо развиваща се колоритна зона с четири вида транспорт, три парка, четири метростанции и седем супермаркета. През годините се е утвърдила като неотменна част от градската култура на София. „Надежда“ ражда едни от най-живописните градски легенди. Какво е нужно обаче наистина да знаем за нея?
Местното творчество
И ний сме дали нещо на света! „Надежда“ е кварталът с богата палитра от местни културни дейци, допринесли пряко за имиджа й през годините. Ицо Хазарта и Милиони са само две от имената, които активно поддържат присъствието на „Надежда“ в софийския културен афиш. Към тях се присъединяват всякакви „доктори“, „други“ и „страдащи“, които, ако не си вещ в рап материята, ще помислиш за кодови имена на служители в анонимна база на извънземни. Добре, че е Бобо да отсрами положението!
Легендите за „Северен“
Ако си бил в квартала, или имаш приятели там, сигурно си чувал някоя и друга история за Северния парк, която е в стил нискобюджетен хорър филм. Говори се, че изчезват хора в гората, около релсите се мотаят странни хора, а замръкнеш ли в парка, със сигурност ще се измъкнеш с минимум едно пукнато ребро и дълбока психологична травма. Може би само приказки за горски нимфи, които омайват невинни случайни минувачи с булдог на каишка в дясната си ръка и кенче бира в лявата, биха допринесли за ефектния завършек на един огромен сборник с квартални легенди. Истината е, че Северния парк процъфтява в последните години и винаги е бил онова място, което събира на едно място всички колоритни обитатели на не-чак-толкова-малката ни „Надежда“ в слънчевите следобеди.
Гангстери, наркотици и перхидролени чалга пеперудки
Обикновено тези, които никога не са посещавали квартала твърдят, че тук има гангстерски кланове, наркотици се леят от чешмите, а русокоси мадами на драго сърце придружават желаещите господа срещу символични суми. Всяко дете на 3 години вече е разглобявало калашник и владее съвършено жаргона на улицата, гордо охранявано от барковци с бухалки и ножове на всеки ъгъл. Факт е, че от време на време става и някой друг гаф, но повярвайте ми, тук сме добри и цивилизовани хора – учим в университети, работим от 9 до 5 и съвсем не се налага да носим бронежилетки по пътя до дома.
Съседите
Ако все пак сте се чудили какво е да живееш тук и сред какви хора се случва, е, нека ви открехна завесата мъничко. Първо е добре да знаем, че кварталът е пълен с потомствени кореняк надежденци следователно пред блока Клубът на Готините Баби (КГБ) знае историята на поне четири поколения назад на 80% от живущите в даден блок. Това допринася за красиво портфолио (досие), изготвено грижливо от бабите, които могат да върнат лентата от облеклото ти вчера до деня, в който пра-прабаба ти се спъна пред портата на съседката и стъпка последното коренче розова иглика за сезона. КГБ не прощава и веднъж изгубиш ли му доверието, край с теб!
На второ място е сладурът, който влиза в серия от домашни купони посред нощ, които започват с Металика, минават бурно през Миле Китич и Цеца и завършват задължително със слушане на химна минимум три поредни пъти. Ако недай Боже имаш предстоящ изпит и помолиш за тишина, в най-добрия случай колата ти бива залята със смес от яйца и бог-знае-какво.
На трето място е чичкото, чийто глас двайсет години не си чувал, защото е зает да бъде сърдит на света и да ти тръшва входната врата под носа. Когато си взе куче мислехме, че ще се социализира, но сега имаме асоциален чичко с още по-асоциално куче. Абе надежденци сме си упорити хора!
Четвъртото място се заема от любимия ми тип съсед – вечно младия купонджия. Не, това не е шизофреникът от второто място, това е духовитият пич, който има над 15-годишен стаж из нощна София и никога не му омръзва. Винаги те поздравява с усмивка и след като навършиш определена възраст, поне веднъж ще ти се случи да те покани на купон.
С няколко думи: напълно нормални сме си!
Час пик и метро?
Определено откакто се сдобихме с метро станахме много по-отворени и достъпни за околния свят. Само че откакто се случи това, вече поне десетина пъти съм чувала следния разговор:
- Оф, много претъпкано това метро, бе, не мога да дишам!
- Спокойно, ей сега като слязат селяните на „Надежда“, ще се оправи!
Е, да, ама не! Горди граждани сме вече 81 години, а вие като сте толкова напреднали, се возете с личните си електромобили – хем ще пазите природата, хем ще пребивавате в пространство само за себе си!
И ако след всичко това все още не можете да откриете романтиката на прекрасния ни квартал, запомнете: проблемът е във вас! Тук на легендите гледаме с усмивка и може би единственото забранено в името на вашата лична безопасност е признанието, че сте от „Люлин“. На последствията от такава искреност дори заклетия надежденец не знае как се противодейства.
Хайде добре сте ни дошли!
А тук можеш да прочетеш истината и за: Бъкстон, Люлин, Младост, Дружба и Студентски град.
„Надежда“ безспорно е в челната тройка на емблематичните квартали на София. От кипящо с живот село допреди 81 години, през част от работническите квартали по времето на социализма, до бързо развиваща се колоритна зона с четири вида транспорт, три парка, четири метростанции и седем супермаркета. През годините се е утвърдила като неотменна част от градската култура на София. „Надежда“ ражда едни от най-живописните градски легенди. Какво е нужно обаче наистина да знаем за нея?
Местното творчество
И ний сме дали нещо на света! „Надежда“ е кварталът с богата палитра от местни културни дейци, допринесли пряко за имиджа й през годините. Ицо Хазарта и Милиони са само две от имената, които активно поддържат присъствието на „Надежда“ в софийския културен афиш. Към тях се присъединяват всякакви „доктори“, „други“ и „страдащи“, които, ако не си вещ в рап материята, ще помислиш за кодови имена на служители в анонимна база на извънземни. Добре, че е Бобо да отсрами положението!
Легендите за „Северен“
Ако си бил в квартала, или имаш приятели там, сигурно си чувал някоя и друга история за Северния парк, която е в стил нискобюджетен хорър филм. Говори се, че изчезват хора в гората, около релсите се мотаят странни хора, а замръкнеш ли в парка, със сигурност ще се измъкнеш с минимум едно пукнато ребро и дълбока психологична травма. Може би само приказки за горски нимфи, които омайват невинни случайни минувачи с булдог на каишка в дясната си ръка и кенче бира в лявата, биха допринесли за ефектния завършек на един огромен сборник с квартални легенди. Истината е, че Северния парк процъфтява в последните години и винаги е бил онова място, което събира на едно място всички колоритни обитатели на не-чак-толкова-малката ни „Надежда“ в слънчевите следобеди.
Гангстери, наркотици и перхидролени чалга пеперудки
Обикновено тези, които никога не са посещавали квартала твърдят, че тук има гангстерски кланове, наркотици се леят от чешмите, а русокоси мадами на драго сърце придружават желаещите господа срещу символични суми. Всяко дете на 3 години вече е разглобявало калашник и владее съвършено жаргона на улицата, гордо охранявано от барковци с бухалки и ножове на всеки ъгъл. Факт е, че от време на време става и някой друг гаф, но повярвайте ми, тук сме добри и цивилизовани хора – учим в университети, работим от 9 до 5 и съвсем не се налага да носим бронежилетки по пътя до дома.
Съседите
Ако все пак сте се чудили какво е да живееш тук и сред какви хора се случва, е, нека ви открехна завесата мъничко. Първо е добре да знаем, че кварталът е пълен с потомствени кореняк надежденци следователно пред блока Клубът на Готините Баби (КГБ) знае историята на поне четири поколения назад на 80% от живущите в даден блок. Това допринася за красиво портфолио (досие), изготвено грижливо от бабите, които могат да върнат лентата от облеклото ти вчера до деня, в който пра-прабаба ти се спъна пред портата на съседката и стъпка последното коренче розова иглика за сезона. КГБ не прощава и веднъж изгубиш ли му доверието, край с теб!
На второ място е сладурът, който влиза в серия от домашни купони посред нощ, които започват с Металика, минават бурно през Миле Китич и Цеца и завършват задължително със слушане на химна минимум три поредни пъти. Ако недай Боже имаш предстоящ изпит и помолиш за тишина, в най-добрия случай колата ти бива залята със смес от яйца и бог-знае-какво.
На трето място е чичкото, чийто глас двайсет години не си чувал, защото е зает да бъде сърдит на света и да ти тръшва входната врата под носа. Когато си взе куче мислехме, че ще се социализира, но сега имаме асоциален чичко с още по-асоциално куче. Абе надежденци сме си упорити хора!
Четвъртото място се заема от любимия ми тип съсед – вечно младия купонджия. Не, това не е шизофреникът от второто място, това е духовитият пич, който има над 15-годишен стаж из нощна София и никога не му омръзва. Винаги те поздравява с усмивка и след като навършиш определена възраст, поне веднъж ще ти се случи да те покани на купон.
С няколко думи: напълно нормални сме си!
Час пик и метро?
Определено откакто се сдобихме с метро станахме много по-отворени и достъпни за околния свят. Само че откакто се случи това, вече поне десетина пъти съм чувала следния разговор:
- Оф, много претъпкано това метро, бе, не мога да дишам!
- Спокойно, ей сега като слязат селяните на „Надежда“, ще се оправи!
Е, да, ама не! Горди граждани сме вече 81 години, а вие като сте толкова напреднали, се возете с личните си електромобили – хем ще пазите природата, хем ще пребивавате в пространство само за себе си!
И ако след всичко това все още не можете да откриете романтиката на прекрасния ни квартал, запомнете: проблемът е във вас! Тук на легендите гледаме с усмивка и може би единственото забранено в името на вашата лична безопасност е признанието, че сте от „Люлин“. На последствията от такава искреност дори заклетия надежденец не знае как се противодейства.
Хайде добре сте ни дошли!
А тук можеш да прочетеш истината и за: Бъкстон, Люлин, Младост, Дружба и Студентски град.
Гласували общо: 1 потребители