☰
✕

Извинете се на баба за бетона!

3725 Категория: Пука ли ти, че...
Най-накрая намерих време, стегнах багажа и си хванах автобуса към прекрасното родопско селце. Единствената причина да издържа стоически петте часа в автобус по стръмни склонове и остри завои беше мисълта за спокойствието, което ме очаква на края на цялото това мъчение. Да, аз съм от онези лигли, на които им прилошава в автобус, схващат се, мрънкат, ангажират всички околни с идеята за собствения си дискомфорт. Този път обаче бях тиха. Притеснително тиха за хората, които вече ме познаваха и имаха опит с мен.

И ето ни сега седим с баба ми на една поляна и навръзваме на малки букетчета току-що набраната мащерка. Тихо е. Баба ми обяснява всичко за билките, които грижливо бяхме подредили в торбите, ушити още в младостта на нейната майка. Аз мълча и попивам всяка информация от страх, че утре отново няма да има кой да ми обясни какъв чай да си направя за глупавото главоболие ‘дето ме мори в големия град. Няма да има кой да го направи, защото баба ми живее в китно родопско селце, в което обхватът е мираж. Чуваме се само при хубаво време, когато е излязла отново да бере билки за чай. Мълча. Тя ми обяснява.

Като всяка баба и моята усеща колко е важно да ме въведе в селския живот и всичко, което съм пропуснала от последното си идване. Разказва ми за внучката на баба Сийка, която заминала за Англия, за дивото прасе, което изровило картофите на Чолакови. Животът в планинското село не е лесен и всичко, което тук ни се струва смешно и дребно, там може да се окаже трагедия. Един бръмбар може да съсипе цяла една реколта. Баба не спираше да разказва. По едно време спря, погледът й притъмня и измърмори: „А ако знаеш чичо ти Кирил какви ги надроби...“. Никога не бях виждала баба толкова угрижена. Оказах се и по-неподготвена за това, което ще чуя, отколкото очаквах.

„Взел тука да лее бетон точно под е оня връх.“ – каза угрижено баба. „Умът си е изгубил. Парите го удариха през ръцете и забрави по кои поляни е тичал като малък. Модерно било сега затворени комплекси да има. Мечтаел бил да бъдем тука ски зона. С дядо ти едно време и без ски зона се налагаше със ските да слизаме до училището.“ Сепнах се. Веднага помогнах на баба да стане, събрахме мащерката и тръгнахме да ме води да видя. Отказвах да повярвам. Или поне се надявах, че баба преувеличава, че чичо Кирил е решил да направи китна къщичка за гости, каквито се намираха в района.

Криволичихме по завоите, спирахме от време на време за почивка да берем още мащерка. След последния завой пред мен се разкри ужасяваща гледка – триетажна масивна сграда точно насред гората. Очевидно предназначена за нищо по-малко от хотел. Призля ми. Спрях и не успях да продължа напред. Баба занарежда със сълзи в очите, гледайки огромните скални маси, които бяха изсипани на купчини отсреща на пътя. Изплака пред мен детството си, което бе преминало по същите тия склонове, които сега бяха опустошени. Попитах я как е позволено, „Те си знаят с кмета.“, каза баба и приключи въпроса. Повече не успяхме да говорим.

Преди да се приберем използвах последното място, на което успях да открия обхват, за да се обадя тук-там на свои познати. Помолих ги да проверят как изобщо е възможно това да се случи. Беше ми известно, че местни са глобявани за сеч на дърва в района, а този не само беше сякъл, а беше изливал бетон в скалите без никой да се противи. Прибрах се. Цяла нощ не мигнах.

Когато се събудих беше време да стягам багажа и да се отправя обратно към големия шумен град. Баба опакова банички и сарми за вкъщи, а дядо прибра всичко нужно в колата. До града слязоха и двамата с мен да ме изпратят. Качих се на автобуса и тръгнах. Докато пътувах се обади Аня – моя любима колежка, която се бе разровила в купчини документи. „Декларирал е обекта като склад за едрогабаритен товар. Минал е всички възможни проверки. Не са констатирани нарушения.“. Затворих телефона. Не можех да повярвам как никой не е видял, че това не е склад, а хотел. В главата ми изплуваха картини на разплаканата ми баба. Този човек бе извинил всяка своя мерзост към родното си място. Бе се отрекъл от корените си, от спомените си за безгрижно и щастливо детство. С лека ръка бе лишил всички внучета в селото от възможността да тичат спокойно по баирите. И никой не бе видял нищо нередно в това. Освен баба. Кой ще се извини на баба за бетона?

Най-накрая намерих време, стегнах багажа и си хванах автобуса към прекрасното родопско селце. Единствената причина да издържа стоически петте часа в автобус по стръмни склонове и остри завои беше мисълта за спокойствието, което ме очаква на края на цялото това мъчение. Да, аз съм от онези лигли, на които им прилошава в автобус, схващат се, мрънкат, ангажират всички околни с идеята за собствения си дискомфорт. Този път обаче бях тиха. Притеснително тиха за хората, които вече ме познаваха и имаха опит с мен.

И ето ни сега седим с баба ми на една поляна и навръзваме на малки букетчета току-що набраната мащерка. Тихо е. Баба ми обяснява всичко за билките, които грижливо бяхме подредили в торбите, ушити още в младостта на нейната майка. Аз мълча и попивам всяка информация от страх, че утре отново няма да има кой да ми обясни какъв чай да си направя за глупавото главоболие ‘дето ме мори в големия град. Няма да има кой да го направи, защото баба ми живее в китно родопско селце, в което обхватът е мираж. Чуваме се само при хубаво време, когато е излязла отново да бере билки за чай. Мълча. Тя ми обяснява.

Като всяка баба и моята усеща колко е важно да ме въведе в селския живот и всичко, което съм пропуснала от последното си идване. Разказва ми за внучката на баба Сийка, която заминала за Англия, за дивото прасе, което изровило картофите на Чолакови. Животът в планинското село не е лесен и всичко, което тук ни се струва смешно и дребно, там може да се окаже трагедия. Един бръмбар може да съсипе цяла една реколта. Баба не спираше да разказва. По едно време спря, погледът й притъмня и измърмори: „А ако знаеш чичо ти Кирил какви ги надроби...“. Никога не бях виждала баба толкова угрижена. Оказах се и по-неподготвена за това, което ще чуя, отколкото очаквах.

„Взел тука да лее бетон точно под е оня връх.“ – каза угрижено баба. „Умът си е изгубил. Парите го удариха през ръцете и забрави по кои поляни е тичал като малък. Модерно било сега затворени комплекси да има. Мечтаел бил да бъдем тука ски зона. С дядо ти едно време и без ски зона се налагаше със ските да слизаме до училището.“ Сепнах се. Веднага помогнах на баба да стане, събрахме мащерката и тръгнахме да ме води да видя. Отказвах да повярвам. Или поне се надявах, че баба преувеличава, че чичо Кирил е решил да направи китна къщичка за гости, каквито се намираха в района.

Криволичихме по завоите, спирахме от време на време за почивка да берем още мащерка. След последния завой пред мен се разкри ужасяваща гледка – триетажна масивна сграда точно насред гората. Очевидно предназначена за нищо по-малко от хотел. Призля ми. Спрях и не успях да продължа напред. Баба занарежда със сълзи в очите, гледайки огромните скални маси, които бяха изсипани на купчини отсреща на пътя. Изплака пред мен детството си, което бе преминало по същите тия склонове, които сега бяха опустошени. Попитах я как е позволено, „Те си знаят с кмета.“, каза баба и приключи въпроса. Повече не успяхме да говорим.

Преди да се приберем използвах последното място, на което успях да открия обхват, за да се обадя тук-там на свои познати. Помолих ги да проверят как изобщо е възможно това да се случи. Беше ми известно, че местни са глобявани за сеч на дърва в района, а този не само беше сякъл, а беше изливал бетон в скалите без никой да се противи. Прибрах се. Цяла нощ не мигнах.

Когато се събудих беше време да стягам багажа и да се отправя обратно към големия шумен град. Баба опакова банички и сарми за вкъщи, а дядо прибра всичко нужно в колата. До града слязоха и двамата с мен да ме изпратят. Качих се на автобуса и тръгнах. Докато пътувах се обади Аня – моя любима колежка, която се бе разровила в купчини документи. „Декларирал е обекта като склад за едрогабаритен товар. Минал е всички възможни проверки. Не са констатирани нарушения.“. Затворих телефона. Не можех да повярвам как никой не е видял, че това не е склад, а хотел. В главата ми изплуваха картини на разплаканата ми баба. Този човек бе извинил всяка своя мерзост към родното си място. Бе се отрекъл от корените си, от спомените си за безгрижно и щастливо детство. С лека ръка бе лишил всички внучета в селото от възможността да тичат спокойно по баирите. И никой не бе видял нищо нередно в това. Освен баба. Кой ще се извини на баба за бетона?

Етикети: Застрояване Родопите
Гласували общо: 1 потребители

Още от Пука ли ти, че...

  • Какво друго да бойкотираш, освен Джон Малкович

    Не помня някога да съм виждал протест срещу театрална постановка, но ето, че и това доживях. Дълго време дори не разбрах за какво е, но се оказа, че постановката е някак обидна за България, нашите герои, християнските ценности и прочие. Затова и аз се настървих, грабнах паве и седнах да гледам със скърцащи зъби пиесата в живото предаване онлайн.  Изгледах

  • Истанбулската конвенция изяде домашното на сина ми

    Днес, на влизане във фитнеса, пичът от рецепцията ме посрещна с “Ела да ти покажа що ги мразя тия!”. С интерес прочетох новината, че момче от НПМГ е оставено да повтаря 9. клас, защото е отказало да учи за Истанбулската конвенция. Веднага си казах – айде и тук се почна като в САЩ и Канада, където ще ги учат, че има 800 пола, че да си бял е зло и че ако не наричаш дъщеря си

  • Ако предизборните послания бяха честни…

    Купуването и продаването на гласове е престъпление. Целуването и подаването на гъзове е представление.  В разгара сме на една от може би най-жалките предизборни кампании в последните 20 години, тъй като в общи линии е ясно, че ново правителство няма да има, а купуването на гласове върви с пълна сила, докато институциите се правят, че не забелязват или

  • 7 най-тъпи стереотипа за метъл феновете

    Живеем в свят, пълен със стереотипи. Някои са се родили, защото са верни, за други – няма голяма до никаква логика. Например, стереотип е, че мъжете писатели са нежни и мирни души, но Хемингуей показва, че това далеч не важи за всички. Момчетата харесват синьо, момиченцата – розово, германците пият бира, българите са гостоприемни – тук пък във всички има малка

  • След Джокович: Бай Чалганьо срещу Култура ми Янко

    Днес по някаква причина няма по-важна новина от това, че Джокович поискал да му пуснат чалга в залата на шоумача между него и Григор Димитров, а диджеят отказал. Не знам защо това е новина и кого точно учудват двете страни – че сръбски спортист иска чалга и че ответната страна му отказва. Щеше да е новина, ако Джокович беше казал “Let’s open up this pit!”, беше

  • Колко хора от партия са нужни, за да завият крушка?

    Въпрос, стар като света – колко души са нужни, за да завият една крушка? Ами ако са от ГЕРБ? Или от ПП? ДБ? Възраждане? Или от ДПС? И ако са от ДПС – от кое ДПС? Вече можете да спрете да се чудите – аз имам отговорите. Предупреждавам – има възможност да се засегнете на партийни пристрастия, независимо за кой отбор гласувате.  1. ГЕРБ. При този предизвестен вечен победител,

  • Още 5 продукта, които Диона трябва да рекламира

    Всички изглеждат възмутени и дори изненадани от това, че фолк певицата Диона рекламира някакво “енергийно прахче” за шмъркане. Аз лично нито мога да се възмутя, нито да се изненадам. Бих се изненадал, ако Диона влезе в новинарския поток с това, че e открила как възниква точката на осъзнаване в същества, създадени от сложна комбинация от физическа материя

  • 5 странно преведени филмови заглавия и новите ни предложения за тях

    Това е една от вечните теми, които да захванеш в офиса или на събиране: “Кой ги превежда тия заглавия на филми?!”. Ето, например, знаете ли кой култов сериал е преведен като “В обувките на сатаната”? Или кое е оригиналното заглавие на филма “С дъх на канела”? Нека ви дам няколко примера и да помислим защо някой някъде решава, че са нужни подобни странни, а понякога

  • България със златен медал по разбирачество

    В България спортът отдавна се неглижира и спортисти почти нямаме. Това обаче не пречи да имаме купища разбирачи, които не само са спортни експерти, но и експерти по откриване на олимпиади. И така от "Не съм гледал, но знам, че е ужасно" до "Вие сте ганьовци и нищо не разбирате" – всички печелят златен медал по разбирачество! Честито! Мисля, че аз останах последен

  • 10 съвета как да оцелееш на летен фестивал

    Преди години оцеляването на летен музикален фестивал не изискваше особена мисъл – отиваш някак, ядеш нещо, спиш някъде. Когато още имаше “Каварна рок фест”, например, не звучеше като лош план да се дундуркам 11 часа с влак, да ям забравено от някого кебапче на пейка и после да спя на същата пейка, защото съм си дал всичките пари за бира и билет. Ама пък бях и млад

  • Генератор на български футболни новини

    Покрай европейското първенство по футбол забравихме за драмите по родните терени. Националите ни за поредна година гледат голем международен турнир само по телевизията, 25-годишните още ги наричаме “млади надежди” и чакаме да узреят, а софийските грандове пак говорят за нулеви години, чистки и ново начало.  Прави впечатление обаче, че в пространството

  • А ти поругаваш ли знамето?

    В този текст ще си поговорим за Мила Роберт, за нелепото ѝ отношение спрямо родния трибагреник и за опитите на псевдопатриотите да си присвоят българското знаме. Ще проверим и дали и ти да го поругаваш, без да се замисляш. Но да започнем с най-важното. Българският флаг е символ на единство и идентичност. Той е може би последният обединяващ ни символ и не зависи

  • Огненото шоу на Rammstein и изпържените български фенове

    Около концерта на Rammstein в Белград се зароди колкото неподозиран, толкова и очакван за българския фен проблем – измекярщината на сръбския хотелиер. Малки и големи хотели и airbnb-та дръпнаха килимчето изпод краката на редица родни фенове, резервирали (и дори предплатили) своите стаи за концерта на Rammstein в Белград. Така сръбските хотелиери изпържиха

  • Ергенът иска кака, ама мама не дава

    Този сезон на "Ергенът " ме пръсна от смях многократно, но вчера направо ме уби. Даже му простих, задето изгони най-колоритните образи твърде рано. Така де, от самото начало се чудех що за избор има тоя човек пред себе си, но постепенно взе да ми се изяснява – Алек иска кака. Само че мама не му даде. И накрая той си избра… мама. В последните епизоди Алек си призна,

  • Как журито опорочи Евровизия, за да спечели “небинарен” артист

    И тази година песенният конкурс Евровизия бе опорочен от политически коректното жури, което даде победата в ръцете на незаслужил победител. И докато миналата година зорът беше да спечели Швеция, за да може да има някаква там 50-та годишнина на ABBA, то тази година зорът беше да спечели “небинарен” артист – и така и стана. И миналата година, и тази, избраникът

  • Мама-инфлуенсър: За какво са ти деца, ако не ги експлоатираш за лайкове

    С темповете, с които се топим като население, е редно да сме благодарни на всяко семейство, което дава каквото може, за да има българи и утре в тая държава. Не е лесно и да отглеждаш дете в България, особено в София – скъпо е, няма детски градини, изроди на всяка крачка, наркотици – майките се превръщат в един вид герои. В София обаче можеш да срещнеш и няколко вида

  • Пет супер теми, с които да развалиш семейното събиране по празниците

    Тази година ни чака сериозна ваканция покрай Великден, а това значи само едно – повече време с роднините! За мнозина това да е важна традиция, но от "Няма ли да се жените вече?" до "Ти кога ще раждаш?" и от "Виж братовчед ти какъв бизнес прави, ти на заплата чакаш!" до "Много си отслабнала/напълняла, какво правиш?!" – тези събирания могат и да ти скъсат нервите за

  • 5 начина да си по-интересен от филма в киносалона

    В киносалона винаги ще се намерят хора, които да развалят удоволствието от филма. Дори да има предупреждения от екрана преди началото за изключване на звука на телефона – достатъчно е дори един човек да игнорира посланието и да зазвъни. Ако обаче искаш да привлечеш повече внимание от филма и да спечелиш джакпота на омразата на всички в киносалона – следвай тези

  • Как ще се развие “Ергенът” до края на сезона (предсказания)

    Най-напред искам да поздравя екипа на предаването, защото 100% не е било лесно да намерят 20+ жени, дразнещи по 20+ различни начина. И да, може болшинството от тях да са с корекции, да са заядливи, прости, и/или психично нестабилни, но за сметка на това поне са неприятни. Интрига пък и без това няма и на никого не му пука коя ще спечели, затова ще опитам да създам

  • Хормонален тийн, заухав чуждоземец: И още 3 типажа, които ходят в мола през уикенда

    Молът не е ново явление, но мнозина все още не са научили, че посещението му през уикенда е мазохистична идея. През уикенда молските обитатели са многократно повече и сред тях излизат техните негласни лидери. Ако не игнорираш фауната достатъчно добре, може да изгубиш представа за реалността. Затова, ако не друго, поне се приготви да срещнеш следните персонажи. 1.