Пак онзи израз “по-добре късно, отколкото никога”. По-скоро никога. Докато си повтаряш това, отказвайки поредната добра възможност за работа като стюардеса, защото ти е рано да се отделиш от мама и тате, животът си минава. Нещата, които трябва да правиш тук и сега, в настоящето, вече са направени от друг. Вероятно по-щастлив от теб, по-голям реалист. Той не се влияе от максимата “всяко нещо с времето си”, защото времето за него е тук и сега и трябва да се оползотвори максимално. Любовта също няма да те чака да завършиш Медицинския университет, да станеш лекар и чак тогава да й обърнеш внимание. Няма да стои пред вратата ти с надеждата най-накрая да си готова за нея. Никога не може да бъдеш готов за големите неща в живота. Затова обичай, плачи, смей се, скачай с бънджи, направи едно голямо пътешествие, целувай страстно, ЖИВЕЙ! Тук и сега. Няма време. Представи си, че си на 40 години, с две деца. Е, имаш ли време за нещо? Сега ли ще живееш? Не. Ще съжаляваш не за нещата, които си направил, а за онези, които не си. Скачането с парашут, плуването с делфини, пътуването до Хавай, екскурзията до Монако. Щяха да се превърнат в прекрасни спомени. Красиви мигове с любими хора, роднини и приятели. Ти не беше готова. Не му беше момента. И го изпусна завинаги. Това време никога няма да се върне. Няма да имаш втори шанс. Никога няма да си готов за големите неща в живота, но не си го признаваш. Страх те е да поемеш риска, да живееш за мига.
Ако днес срещнеш човека за теб. Точно такъв, какъвто си си го представяла, той няма да те изчака да бъдеш по-готова, да изкарваш повече пари и да си стъпиш на краката. Или сега или никога. Ако утре ти предложат мечтаната работа, работодателят ти няма да те чака още година, за да бъдеш по-подготвена. Или я взимаш или гледаш как друг заема твоето място. И с любовта е така. Вече отблъсна любовта на живота си. Сега гледай как е щастлив с друга. И това е защото ти не си готова за него. Все още не си взела диплома за висше образование. Искаш да станеш професор, доктор на науките. И чак тогава останалото. Животът не протича по твоя сценарии. Той си има собствен. Ти си в неговите ръце. Радвай се, че ти е дал тези прекрасни възможности. Това беше тест. Тест за твоята пригодност за живота. Дали отсяваш кое е добро за теб и кое е лошо. Кое можеш да направиш сега и кое може да почака. Определено любовта на живота ти не може да стои на пейката пред вас цял живот. Цветята, които той носеше, с послание да те направи своя, вече увехната. Да, посланието също. То бе преправено за друга. Тя не почака. Схрабчи цветятя и ги поля с водата на живота, на мига. Тя разбира, че ако не се полеят ще увехнат. Така е и с живота. Ако не бъдеш жив и не правиш нещата, които ти харесват сега, на момента, тогава защо живееш? Животът обича спонтанностите. Спонтанните срещи, целувките зад ъгъла, спонтанните подаръци, цветя, прегръдки. Те бяха в ръцете ти. Ти ги изпусна, за да вземеш нещо, което не беше предназначено за теб. Изпусна мига и сега нищо не може да се направи. Съжалението няма да върне моментите, които пропусна. Хората също.
Баба ти, която толкова много ти се радваше и искаше да те види, няма да се върне. Нейната целувка винаги ще остане на челото ти. Но денят, в който не дойде да я видиш, заради важния проект в работата, ще остане черен. Завинаги в съзнанието ти. Ще се обвиняваш, че си пренебрегнал най-важните хора в живота си заради глупост. Може би тогава не ти се е сторило глупост, а професионално израстване. Но повярвай, по-важно от човешкия живот няма. Ще имаш още много интервюта за работа, още много възможности за учене, още много проекти, отговорности, задачи, ангажименти. Но хората, те не са вечни. Длъжен си да бъдеш жив и да се радваш на живота.
Длъжен си да оценяваш живота, такъв какъвто е. Живей за мига. Обичай, целувай, прегръщай, наслаждавай се на живота,купи си скъпото яке, излез на дискотека, разбий се, облечи онази рокля. Какво като имаш едри бедра. Ти си себе си. Обичай се такъв какъвто си. Най-вече обичай хората около себе си и ги оценявай. Не се заблуждавай, че времето сега е време на неограничените възможности. Ти сам определяш дали да ограничиш възможностите си или да разкриеш пълния им потенциал. Живей!
Пак онзи израз “по-добре късно, отколкото никога”. По-скоро никога. Докато си повтаряш това, отказвайки поредната добра възможност за работа като стюардеса, защото ти е рано да се отделиш от мама и тате, животът си минава. Нещата, които трябва да правиш тук и сега, в настоящето, вече са направени от друг. Вероятно по-щастлив от теб, по-голям реалист. Той не се влияе от максимата “всяко нещо с времето си”, защото времето за него е тук и сега и трябва да се оползотвори максимално. Любовта също няма да те чака да завършиш Медицинския университет, да станеш лекар и чак тогава да й обърнеш внимание. Няма да стои пред вратата ти с надеждата най-накрая да си готова за нея. Никога не може да бъдеш готов за големите неща в живота. Затова обичай, плачи, смей се, скачай с бънджи, направи едно голямо пътешествие, целувай страстно, ЖИВЕЙ! Тук и сега. Няма време. Представи си, че си на 40 години, с две деца. Е, имаш ли време за нещо? Сега ли ще живееш? Не. Ще съжаляваш не за нещата, които си направил, а за онези, които не си. Скачането с парашут, плуването с делфини, пътуването до Хавай, екскурзията до Монако. Щяха да се превърнат в прекрасни спомени. Красиви мигове с любими хора, роднини и приятели. Ти не беше готова. Не му беше момента. И го изпусна завинаги. Това време никога няма да се върне. Няма да имаш втори шанс. Никога няма да си готов за големите неща в живота, но не си го признаваш. Страх те е да поемеш риска, да живееш за мига.
Ако днес срещнеш човека за теб. Точно такъв, какъвто си си го представяла, той няма да те изчака да бъдеш по-готова, да изкарваш повече пари и да си стъпиш на краката. Или сега или никога. Ако утре ти предложат мечтаната работа, работодателят ти няма да те чака още година, за да бъдеш по-подготвена. Или я взимаш или гледаш как друг заема твоето място. И с любовта е така. Вече отблъсна любовта на живота си. Сега гледай как е щастлив с друга. И това е защото ти не си готова за него. Все още не си взела диплома за висше образование. Искаш да станеш професор, доктор на науките. И чак тогава останалото. Животът не протича по твоя сценарии. Той си има собствен. Ти си в неговите ръце. Радвай се, че ти е дал тези прекрасни възможности. Това беше тест. Тест за твоята пригодност за живота. Дали отсяваш кое е добро за теб и кое е лошо. Кое можеш да направиш сега и кое може да почака. Определено любовта на живота ти не може да стои на пейката пред вас цял живот. Цветята, които той носеше, с послание да те направи своя, вече увехната. Да, посланието също. То бе преправено за друга. Тя не почака. Схрабчи цветятя и ги поля с водата на живота, на мига. Тя разбира, че ако не се полеят ще увехнат. Така е и с живота. Ако не бъдеш жив и не правиш нещата, които ти харесват сега, на момента, тогава защо живееш? Животът обича спонтанностите. Спонтанните срещи, целувките зад ъгъла, спонтанните подаръци, цветя, прегръдки. Те бяха в ръцете ти. Ти ги изпусна, за да вземеш нещо, което не беше предназначено за теб. Изпусна мига и сега нищо не може да се направи. Съжалението няма да върне моментите, които пропусна. Хората също.
Баба ти, която толкова много ти се радваше и искаше да те види, няма да се върне. Нейната целувка винаги ще остане на челото ти. Но денят, в който не дойде да я видиш, заради важния проект в работата, ще остане черен. Завинаги в съзнанието ти. Ще се обвиняваш, че си пренебрегнал най-важните хора в живота си заради глупост. Може би тогава не ти се е сторило глупост, а професионално израстване. Но повярвай, по-важно от човешкия живот няма. Ще имаш още много интервюта за работа, още много възможности за учене, още много проекти, отговорности, задачи, ангажименти. Но хората, те не са вечни. Длъжен си да бъдеш жив и да се радваш на живота.
Длъжен си да оценяваш живота, такъв какъвто е. Живей за мига. Обичай, целувай, прегръщай, наслаждавай се на живота,купи си скъпото яке, излез на дискотека, разбий се, облечи онази рокля. Какво като имаш едри бедра. Ти си себе си. Обичай се такъв какъвто си. Най-вече обичай хората около себе си и ги оценявай. Не се заблуждавай, че времето сега е време на неограничените възможности. Ти сам определяш дали да ограничиш възможностите си или да разкриеш пълния им потенциал. Живей!
Гласували общо: 1 потребители