☰
✕

Животът е една голяма шега

3912 Категория: Пука ли ти, че...
Всеки има своята малка абсурдна любовна история. Моите обаче граничат със срещи в клиниката за специални случаи в Карлуково и са коя от коя по-цветни. Любимата на всяка маса е тази за най-злощастната ми среща. Набързо – беше зима, валеше сняг на парцали. Срещата беше в малка и тиха чайна в центъра на София. Всичко вървеше добре, насреща си имах изключителен джентълмен, който внимаваше за всеки детайл. Тръгнахме да си вървим по домовете, решихме да се разходим преди това. Пред паметника на съветската армия бях спряна и обърната с гръб – щял да пише нещо в снега. Е, постоях си, в главата ми минаваха какви ли не романтични картини относно това, което ме очаква щом се обърна...Е, обърнах се, срещу себе си имах доволна усмивка, а между нас с големи букви стоеше изчегъртан надпис с името на почти умряла политическа партия. Чудя се само как не ми беше подготвил за подарък членска карта за младежките й структури. След това бях помолена да го изпратя (?!) , е...изпратих го, даже го качих на автобуса, но и след това тествах уменията си в стил „да изчезнеш за 60 секунди“.

Сигурна съм, че горното ви е прозвучало като сценарий на тъпа БГ комедия. Именно затова избрах и именно тази си история като най-цветна илюстрация относно това, за което ви говоря днес. Животът просто обича да си прави шегички с нас – от връщането по четири пъти до вкъщи рано сутрин заради забравени пари, документи и важни доклади, до оплешивяване на 20 и начален стадий на артроза. Някой отгоре просто се забавлява и може би го прави именно, защото вижда колко сме намусени и иска да проявим онова прекрасно чувство за самоирония, което да върне усмивките на лицата ни напук на случващото се. Понякога ще се случва да се залееш с кафе точно преди важна среща или ядосана баба да те настъпи по новите обувки по пътя за вечеря с любимия човек. Ще се случи да бъдеш на сцена половин час с размазано около устните червило преди да те предупредят. И ще се ядосваш. Може би ще ти се иска и да се развикаш. Важното е да се уваладееш и да посрещнеш всичко с усмивка.

Ако всичко в света вървеше по сценарий, никога нямаше да разберем какво е разнообразие, сигурно дори нямаше да притежаваме чувство за хумор, защото просто нямаше да съществуват неща, на които да се смеем. Светът щеше да остане без истории, а светът без истории е най-страшното от всички проклятия.  Лично аз се изумявам, когато срещна човек, който не разбира от шега и не умее да иронизира неволите си. Нека спрем и се замислим: този, който умее да се надсмива над себе си, е най-силният човек на света. Той е защитен от всякакви нападки. Когато околните видят, че можеш да се смееш над лошия си късмет (било то за дето си оплешивял, или си забравил да си закопчаеш панталона), не даваш възможност на околните да се присмеят. Усмивката е заразна и винаги когато се появи, насреща си получава верижна реакция от още усмивки, които идват директно от душата.

Дълги години се възстановявах от тежка травма, куцах много, ходех смешно, бях бавна и досадна в ситуации, в които бързането беше важно. Изключително много се притеснявах от тази си ситуация – как ли ще реагират връсниците ми, дали няма да се подиграват, какви ли прякори ще ми измислят. Затова го направих сама – Робокоп. Бях смешния робокоп първо с шина, после се модернизирах и без нея. Измислях всякакви шегички в моменти, в които приятелите ми изчакваха поредни 2 минути докато сляза по стълбите. Бях охлюв, бях куцо пиле, бях осакатен птеродактил. Във всеки момент, в който видех дори малка досада в нечии очи го обръщах на шега. Съхраних се. И не само това – приятелите ми също започнаха да се шегуват с проблема по същия лек и приемлив за мен начин, това ни създаде някаква система дори да се сближим и да скрепим приятелството си с усмивка.

Днес вече съм голяма и се старая около себе си да имам само хора, които умеят да се смеят. Все пак ако се мръщим на живота, той ще ни изпраща още и още негативни преживявания...или по-скоро ние сами ще си ги създадем. Много по-полезно е да се опитаме да превърнем негативното в позитивно, защото така ще обърнем внимание на всеки мъничък детайл, който би могъл да ни накара да се почувстваме по-добре и в крайна сметка да разберем, че не е краят на света, за дето имаме бримка на чорапогащника си повреме на изключително важно официално събитие.

Майната им на бримките и счупените нокти – когато се усмихваме отсреща виждат само това и някак дори роклята, която сме избирали два часа остава някъде на заден план. Концентрацията над негативни детайли може да измести фокуса ни от цялата картина и в крайна сметка да преобърне кораба на успеха ни преди изобщо да сме усетили колко бързо потъваме. Съдейки по намусените физиономии в транспорта, смея да твърдя, че сме забравили какво е просто да се отпуснем и да се усмихнем. Пречи ли ни? Ако някой отгоре се смее на наш гръб и си праив шегички, не можем ли да реагираме както подобава? Ще ми кажете, че не винаги те са забавни – ами то и шегите за евреи в концлагери не са смешни, но когато бъдат разказани, се заливате от смях, нали? Или пък онези за бебета в кофи. Животът не е достатъчно дълъг, за да имаме време за това. Усмихвайте се, драги – всичко е просто шега!

Всеки има своята малка абсурдна любовна история. Моите обаче граничат със срещи в клиниката за специални случаи в Карлуково и са коя от коя по-цветни. Любимата на всяка маса е тази за най-злощастната ми среща. Набързо – беше зима, валеше сняг на парцали. Срещата беше в малка и тиха чайна в центъра на София. Всичко вървеше добре, насреща си имах изключителен джентълмен, който внимаваше за всеки детайл. Тръгнахме да си вървим по домовете, решихме да се разходим преди това. Пред паметника на съветската армия бях спряна и обърната с гръб – щял да пише нещо в снега. Е, постоях си, в главата ми минаваха какви ли не романтични картини относно това, което ме очаква щом се обърна...Е, обърнах се, срещу себе си имах доволна усмивка, а между нас с големи букви стоеше изчегъртан надпис с името на почти умряла политическа партия. Чудя се само как не ми беше подготвил за подарък членска карта за младежките й структури. След това бях помолена да го изпратя (?!) , е...изпратих го, даже го качих на автобуса, но и след това тествах уменията си в стил „да изчезнеш за 60 секунди“.

Сигурна съм, че горното ви е прозвучало като сценарий на тъпа БГ комедия. Именно затова избрах и именно тази си история като най-цветна илюстрация относно това, за което ви говоря днес. Животът просто обича да си прави шегички с нас – от връщането по четири пъти до вкъщи рано сутрин заради забравени пари, документи и важни доклади, до оплешивяване на 20 и начален стадий на артроза. Някой отгоре просто се забавлява и може би го прави именно, защото вижда колко сме намусени и иска да проявим онова прекрасно чувство за самоирония, което да върне усмивките на лицата ни напук на случващото се. Понякога ще се случва да се залееш с кафе точно преди важна среща или ядосана баба да те настъпи по новите обувки по пътя за вечеря с любимия човек. Ще се случи да бъдеш на сцена половин час с размазано около устните червило преди да те предупредят. И ще се ядосваш. Може би ще ти се иска и да се развикаш. Важното е да се уваладееш и да посрещнеш всичко с усмивка.

Ако всичко в света вървеше по сценарий, никога нямаше да разберем какво е разнообразие, сигурно дори нямаше да притежаваме чувство за хумор, защото просто нямаше да съществуват неща, на които да се смеем. Светът щеше да остане без истории, а светът без истории е най-страшното от всички проклятия.  Лично аз се изумявам, когато срещна човек, който не разбира от шега и не умее да иронизира неволите си. Нека спрем и се замислим: този, който умее да се надсмива над себе си, е най-силният човек на света. Той е защитен от всякакви нападки. Когато околните видят, че можеш да се смееш над лошия си късмет (било то за дето си оплешивял, или си забравил да си закопчаеш панталона), не даваш възможност на околните да се присмеят. Усмивката е заразна и винаги когато се появи, насреща си получава верижна реакция от още усмивки, които идват директно от душата.

Дълги години се възстановявах от тежка травма, куцах много, ходех смешно, бях бавна и досадна в ситуации, в които бързането беше важно. Изключително много се притеснявах от тази си ситуация – как ли ще реагират връсниците ми, дали няма да се подиграват, какви ли прякори ще ми измислят. Затова го направих сама – Робокоп. Бях смешния робокоп първо с шина, после се модернизирах и без нея. Измислях всякакви шегички в моменти, в които приятелите ми изчакваха поредни 2 минути докато сляза по стълбите. Бях охлюв, бях куцо пиле, бях осакатен птеродактил. Във всеки момент, в който видех дори малка досада в нечии очи го обръщах на шега. Съхраних се. И не само това – приятелите ми също започнаха да се шегуват с проблема по същия лек и приемлив за мен начин, това ни създаде някаква система дори да се сближим и да скрепим приятелството си с усмивка.

Днес вече съм голяма и се старая около себе си да имам само хора, които умеят да се смеят. Все пак ако се мръщим на живота, той ще ни изпраща още и още негативни преживявания...или по-скоро ние сами ще си ги създадем. Много по-полезно е да се опитаме да превърнем негативното в позитивно, защото така ще обърнем внимание на всеки мъничък детайл, който би могъл да ни накара да се почувстваме по-добре и в крайна сметка да разберем, че не е краят на света, за дето имаме бримка на чорапогащника си повреме на изключително важно официално събитие.

Майната им на бримките и счупените нокти – когато се усмихваме отсреща виждат само това и някак дори роклята, която сме избирали два часа остава някъде на заден план. Концентрацията над негативни детайли може да измести фокуса ни от цялата картина и в крайна сметка да преобърне кораба на успеха ни преди изобщо да сме усетили колко бързо потъваме. Съдейки по намусените физиономии в транспорта, смея да твърдя, че сме забравили какво е просто да се отпуснем и да се усмихнем. Пречи ли ни? Ако някой отгоре се смее на наш гръб и си праив шегички, не можем ли да реагираме както подобава? Ще ми кажете, че не винаги те са забавни – ами то и шегите за евреи в концлагери не са смешни, но когато бъдат разказани, се заливате от смях, нали? Или пък онези за бебета в кофи. Животът не е достатъчно дълъг, за да имаме време за това. Усмихвайте се, драги – всичко е просто шега!

Етикети: нещо лично
Гласували общо: 1 потребители

Още от Пука ли ти, че...

  • Какво друго да бойкотираш, освен Джон Малкович

    Не помня някога да съм виждал протест срещу театрална постановка, но ето, че и това доживях. Дълго време дори не разбрах за какво е, но се оказа, че постановката е някак обидна за България, нашите герои, християнските ценности и прочие. Затова и аз се настървих, грабнах паве и седнах да гледам със скърцащи зъби пиесата в живото предаване онлайн.  Изгледах

  • Истанбулската конвенция изяде домашното на сина ми

    Днес, на влизане във фитнеса, пичът от рецепцията ме посрещна с “Ела да ти покажа що ги мразя тия!”. С интерес прочетох новината, че момче от НПМГ е оставено да повтаря 9. клас, защото е отказало да учи за Истанбулската конвенция. Веднага си казах – айде и тук се почна като в САЩ и Канада, където ще ги учат, че има 800 пола, че да си бял е зло и че ако не наричаш дъщеря си

  • Ако предизборните послания бяха честни…

    Купуването и продаването на гласове е престъпление. Целуването и подаването на гъзове е представление.  В разгара сме на една от може би най-жалките предизборни кампании в последните 20 години, тъй като в общи линии е ясно, че ново правителство няма да има, а купуването на гласове върви с пълна сила, докато институциите се правят, че не забелязват или

  • 7 най-тъпи стереотипа за метъл феновете

    Живеем в свят, пълен със стереотипи. Някои са се родили, защото са верни, за други – няма голяма до никаква логика. Например, стереотип е, че мъжете писатели са нежни и мирни души, но Хемингуей показва, че това далеч не важи за всички. Момчетата харесват синьо, момиченцата – розово, германците пият бира, българите са гостоприемни – тук пък във всички има малка

  • След Джокович: Бай Чалганьо срещу Култура ми Янко

    Днес по някаква причина няма по-важна новина от това, че Джокович поискал да му пуснат чалга в залата на шоумача между него и Григор Димитров, а диджеят отказал. Не знам защо това е новина и кого точно учудват двете страни – че сръбски спортист иска чалга и че ответната страна му отказва. Щеше да е новина, ако Джокович беше казал “Let’s open up this pit!”, беше

  • Колко хора от партия са нужни, за да завият крушка?

    Въпрос, стар като света – колко души са нужни, за да завият една крушка? Ами ако са от ГЕРБ? Или от ПП? ДБ? Възраждане? Или от ДПС? И ако са от ДПС – от кое ДПС? Вече можете да спрете да се чудите – аз имам отговорите. Предупреждавам – има възможност да се засегнете на партийни пристрастия, независимо за кой отбор гласувате.  1. ГЕРБ. При този предизвестен вечен победител,

  • Още 5 продукта, които Диона трябва да рекламира

    Всички изглеждат възмутени и дори изненадани от това, че фолк певицата Диона рекламира някакво “енергийно прахче” за шмъркане. Аз лично нито мога да се възмутя, нито да се изненадам. Бих се изненадал, ако Диона влезе в новинарския поток с това, че e открила как възниква точката на осъзнаване в същества, създадени от сложна комбинация от физическа материя

  • 5 странно преведени филмови заглавия и новите ни предложения за тях

    Това е една от вечните теми, които да захванеш в офиса или на събиране: “Кой ги превежда тия заглавия на филми?!”. Ето, например, знаете ли кой култов сериал е преведен като “В обувките на сатаната”? Или кое е оригиналното заглавие на филма “С дъх на канела”? Нека ви дам няколко примера и да помислим защо някой някъде решава, че са нужни подобни странни, а понякога

  • България със златен медал по разбирачество

    В България спортът отдавна се неглижира и спортисти почти нямаме. Това обаче не пречи да имаме купища разбирачи, които не само са спортни експерти, но и експерти по откриване на олимпиади. И така от "Не съм гледал, но знам, че е ужасно" до "Вие сте ганьовци и нищо не разбирате" – всички печелят златен медал по разбирачество! Честито! Мисля, че аз останах последен

  • 10 съвета как да оцелееш на летен фестивал

    Преди години оцеляването на летен музикален фестивал не изискваше особена мисъл – отиваш някак, ядеш нещо, спиш някъде. Когато още имаше “Каварна рок фест”, например, не звучеше като лош план да се дундуркам 11 часа с влак, да ям забравено от някого кебапче на пейка и после да спя на същата пейка, защото съм си дал всичките пари за бира и билет. Ама пък бях и млад

  • Генератор на български футболни новини

    Покрай европейското първенство по футбол забравихме за драмите по родните терени. Националите ни за поредна година гледат голем международен турнир само по телевизията, 25-годишните още ги наричаме “млади надежди” и чакаме да узреят, а софийските грандове пак говорят за нулеви години, чистки и ново начало.  Прави впечатление обаче, че в пространството

  • А ти поругаваш ли знамето?

    В този текст ще си поговорим за Мила Роберт, за нелепото ѝ отношение спрямо родния трибагреник и за опитите на псевдопатриотите да си присвоят българското знаме. Ще проверим и дали и ти да го поругаваш, без да се замисляш. Но да започнем с най-важното. Българският флаг е символ на единство и идентичност. Той е може би последният обединяващ ни символ и не зависи

  • Огненото шоу на Rammstein и изпържените български фенове

    Около концерта на Rammstein в Белград се зароди колкото неподозиран, толкова и очакван за българския фен проблем – измекярщината на сръбския хотелиер. Малки и големи хотели и airbnb-та дръпнаха килимчето изпод краката на редица родни фенове, резервирали (и дори предплатили) своите стаи за концерта на Rammstein в Белград. Така сръбските хотелиери изпържиха

  • Ергенът иска кака, ама мама не дава

    Този сезон на "Ергенът " ме пръсна от смях многократно, но вчера направо ме уби. Даже му простих, задето изгони най-колоритните образи твърде рано. Така де, от самото начало се чудех що за избор има тоя човек пред себе си, но постепенно взе да ми се изяснява – Алек иска кака. Само че мама не му даде. И накрая той си избра… мама. В последните епизоди Алек си призна,

  • Как журито опорочи Евровизия, за да спечели “небинарен” артист

    И тази година песенният конкурс Евровизия бе опорочен от политически коректното жури, което даде победата в ръцете на незаслужил победител. И докато миналата година зорът беше да спечели Швеция, за да може да има някаква там 50-та годишнина на ABBA, то тази година зорът беше да спечели “небинарен” артист – и така и стана. И миналата година, и тази, избраникът

  • Мама-инфлуенсър: За какво са ти деца, ако не ги експлоатираш за лайкове

    С темповете, с които се топим като население, е редно да сме благодарни на всяко семейство, което дава каквото може, за да има българи и утре в тая държава. Не е лесно и да отглеждаш дете в България, особено в София – скъпо е, няма детски градини, изроди на всяка крачка, наркотици – майките се превръщат в един вид герои. В София обаче можеш да срещнеш и няколко вида

  • Пет супер теми, с които да развалиш семейното събиране по празниците

    Тази година ни чака сериозна ваканция покрай Великден, а това значи само едно – повече време с роднините! За мнозина това да е важна традиция, но от "Няма ли да се жените вече?" до "Ти кога ще раждаш?" и от "Виж братовчед ти какъв бизнес прави, ти на заплата чакаш!" до "Много си отслабнала/напълняла, какво правиш?!" – тези събирания могат и да ти скъсат нервите за

  • 5 начина да си по-интересен от филма в киносалона

    В киносалона винаги ще се намерят хора, които да развалят удоволствието от филма. Дори да има предупреждения от екрана преди началото за изключване на звука на телефона – достатъчно е дори един човек да игнорира посланието и да зазвъни. Ако обаче искаш да привлечеш повече внимание от филма и да спечелиш джакпота на омразата на всички в киносалона – следвай тези

  • Как ще се развие “Ергенът” до края на сезона (предсказания)

    Най-напред искам да поздравя екипа на предаването, защото 100% не е било лесно да намерят 20+ жени, дразнещи по 20+ различни начина. И да, може болшинството от тях да са с корекции, да са заядливи, прости, и/или психично нестабилни, но за сметка на това поне са неприятни. Интрига пък и без това няма и на никого не му пука коя ще спечели, затова ще опитам да създам

  • Хормонален тийн, заухав чуждоземец: И още 3 типажа, които ходят в мола през уикенда

    Молът не е ново явление, но мнозина все още не са научили, че посещението му през уикенда е мазохистична идея. През уикенда молските обитатели са многократно повече и сред тях излизат техните негласни лидери. Ако не игнорираш фауната достатъчно добре, може да изгубиш представа за реалността. Затова, ако не друго, поне се приготви да срещнеш следните персонажи. 1.