☰
✕

Как никога не знаеш къде ще си на Нова година

18495 Категория: Пука ли ти, че...
Леле мале! Днес поне 8 приятели ме попитаха „Къде ще бъдем на Нова година?“. Със сигурност и ти вече се сблъскваш с този важен екзистенциален въпрос, който обикновено до последния момент не получава окончателен отговор, защото общо взето всеки разполага с различни финанси. И идеите за прекарването на празника играят важна роля – едни искат да се напият „на куче“ независимо къде, може даже и в мазето на баба и дядо (все пак бъчвата е там). Други, необезпокоявани от разходи, ниска заплата или лишени от първи ден болнични (той първият вече си е за сметка на боледуващия, ти си си виновен, че си пипнал вируса), решават да предложат ходене на вила и приканват към нейното резервиране възможно най-скоро, за да може да се мисли после само за изтънчен алкохол и жива музика. Трети решават, че искат в Барселона, защото ще им бъде по-евтино, отколкото във Велинград. Държавата майка не си знае парите! Има и такива, които предпочитат да се застраховат и избират да прекарат Новата година в хотел с ресторант, за да може, когато се напият поне да има къде да спят. И поповръщат малко. Все пак си платил безбожна сума пари за хотел. Не е човешко и не е българско, ако поне веднъж не освободиш вътрешни сокове върху леглото или в коридора. Най-културно е в тоалетната. Особено когато не я уцелваш дори.

Но нищо, пиян си, българин си, Нова година е – простено ти е.

Но както и да е - всички тези алтернативи се сливат в едно - „Все тая, брат. Където кажете, там ще сме. Само изберете място.“. Мястото си остава едно имагинерно пространство, илюзия, която изглежда толкова постижима, колкото постижими ни бяха мераците да се спасим от Гешев. Къде е парадоксът: само на едно обаждане или един клик разстояние, но на никого не му се занимава. Някой от групата казва, че ще свърши тази работа, останалите му имат безкрайно доверие. Всичко е уредено, нямаш грижи. Мястото, яденето, пиенето – всичко ще е „ток и жица“. Но кой да е този човек? Великият организатор? Събирачът на мързеливци? Посланикът на всички безидейници към готовите да ги приютят хижари?

Няма такъв човек. И да има - няма да съм аз.

Затова, накрая идва съдбоносният 29-ти декември. Кабелът се къса, токът на всички спира, когато на вечния въпрос „Къде щяхме да сме на Нова година?“, се отговори с едно уклончиво „Не знам, май някой беше резервирал вила“. Този някой се оказва един от всичките, които не знаят къде се намират и какво ще правят след два дни, но е обладан от огромно притеснение и еуфория за предстоящия ден. Резервирал я е, но е забравил. Като когато те изберат за кмет, радваш се, в еуфория си, но си нямаш на идея какво ще се случи след месец.

Накрая всеки един изповядва философията „Няма значение къде сме, важното е да се напием“. Началото на годината по традиция се посреща на домашно парти, в уютната атмосфера на един комунистически дом, озвучаван от оркестър YouТube и овкусяван от зле провел дебюта си с готвенето експериментатор на руската салата. Дават се там едни пари за алкохол, туй-онуй за храна, ако остане нещо и за подаръци. Кой ще дойде не е много ясно, едни приятели на едни приятели, но те пък май звъннаха, че ще закъснеят - закъсали с колата. Но като цяло идват. Мите, ако четеш това, звънни ми, от отдавна не сме се чували. Не знам защо този човек така рязко спря да ме търси. Сигурно е заминал за чужбина. Ако се казваше Митко де, не съм сигурна.

А най-готиното е, че накрая, въпреки всичко, по магическия начин на безредието и хаоса, всичко се подрежда като кубчето на Рубрик и застива както си трябва. Пак се получи да му се невиди - никой не знае как, но всеки знае, че стана.

Плановете за Нова година са като дипломните работи в университета – знаеш, че трябва да започнеш изготвянето й, но най-добрият момент за това е последният. Най-много два дни преди крайния срок. Тогава идват най-добрите и спонтанни идеи, които в последствие се оказват най-ползвотворни от гледна точка на преживяването. За оценката е по-субективно. Там зависи от това как преподавателят е прекарал Нова година. Дано не си е наел вила и той.

Леле мале! Днес поне 8 приятели ме попитаха „Къде ще бъдем на Нова година?“. Със сигурност и ти вече се сблъскваш с този важен екзистенциален въпрос, който обикновено до последния момент не получава окончателен отговор, защото общо взето всеки разполага с различни финанси. И идеите за прекарването на празника играят важна роля – едни искат да се напият „на куче“ независимо къде, може даже и в мазето на баба и дядо (все пак бъчвата е там). Други, необезпокоявани от разходи, ниска заплата или лишени от първи ден болнични (той първият вече си е за сметка на боледуващия, ти си си виновен, че си пипнал вируса), решават да предложат ходене на вила и приканват към нейното резервиране възможно най-скоро, за да може да се мисли после само за изтънчен алкохол и жива музика. Трети решават, че искат в Барселона, защото ще им бъде по-евтино, отколкото във Велинград. Държавата майка не си знае парите! Има и такива, които предпочитат да се застраховат и избират да прекарат Новата година в хотел с ресторант, за да може, когато се напият поне да има къде да спят. И поповръщат малко. Все пак си платил безбожна сума пари за хотел. Не е човешко и не е българско, ако поне веднъж не освободиш вътрешни сокове върху леглото или в коридора. Най-културно е в тоалетната. Особено когато не я уцелваш дори.

Но нищо, пиян си, българин си, Нова година е – простено ти е.

Но както и да е - всички тези алтернативи се сливат в едно - „Все тая, брат. Където кажете, там ще сме. Само изберете място.“. Мястото си остава едно имагинерно пространство, илюзия, която изглежда толкова постижима, колкото постижими ни бяха мераците да се спасим от Гешев. Къде е парадоксът: само на едно обаждане или един клик разстояние, но на никого не му се занимава. Някой от групата казва, че ще свърши тази работа, останалите му имат безкрайно доверие. Всичко е уредено, нямаш грижи. Мястото, яденето, пиенето – всичко ще е „ток и жица“. Но кой да е този човек? Великият организатор? Събирачът на мързеливци? Посланикът на всички безидейници към готовите да ги приютят хижари?

Няма такъв човек. И да има - няма да съм аз.

Затова, накрая идва съдбоносният 29-ти декември. Кабелът се къса, токът на всички спира, когато на вечния въпрос „Къде щяхме да сме на Нова година?“, се отговори с едно уклончиво „Не знам, май някой беше резервирал вила“. Този някой се оказва един от всичките, които не знаят къде се намират и какво ще правят след два дни, но е обладан от огромно притеснение и еуфория за предстоящия ден. Резервирал я е, но е забравил. Като когато те изберат за кмет, радваш се, в еуфория си, но си нямаш на идея какво ще се случи след месец.

Накрая всеки един изповядва философията „Няма значение къде сме, важното е да се напием“. Началото на годината по традиция се посреща на домашно парти, в уютната атмосфера на един комунистически дом, озвучаван от оркестър YouТube и овкусяван от зле провел дебюта си с готвенето експериментатор на руската салата. Дават се там едни пари за алкохол, туй-онуй за храна, ако остане нещо и за подаръци. Кой ще дойде не е много ясно, едни приятели на едни приятели, но те пък май звъннаха, че ще закъснеят - закъсали с колата. Но като цяло идват. Мите, ако четеш това, звънни ми, от отдавна не сме се чували. Не знам защо този човек така рязко спря да ме търси. Сигурно е заминал за чужбина. Ако се казваше Митко де, не съм сигурна.

А най-готиното е, че накрая, въпреки всичко, по магическия начин на безредието и хаоса, всичко се подрежда като кубчето на Рубрик и застива както си трябва. Пак се получи да му се невиди - никой не знае как, но всеки знае, че стана.

Плановете за Нова година са като дипломните работи в университета – знаеш, че трябва да започнеш изготвянето й, но най-добрият момент за това е последният. Най-много два дни преди крайния срок. Тогава идват най-добрите и спонтанни идеи, които в последствие се оказват най-ползвотворни от гледна точка на преживяването. За оценката е по-субективно. Там зависи от това как преподавателят е прекарал Нова година. Дано не си е наел вила и той.

Етикети: коментар Нова година България смях
Гласували общо: 1 потребители

Още от Пука ли ти, че...

  • Какво друго да бойкотираш, освен Джон Малкович

    Не помня някога да съм виждал протест срещу театрална постановка, но ето, че и това доживях. Дълго време дори не разбрах за какво е, но се оказа, че постановката е някак обидна за България, нашите герои, християнските ценности и прочие. Затова и аз се настървих, грабнах паве и седнах да гледам със скърцащи зъби пиесата в живото предаване онлайн.  Изгледах

  • Истанбулската конвенция изяде домашното на сина ми

    Днес, на влизане във фитнеса, пичът от рецепцията ме посрещна с “Ела да ти покажа що ги мразя тия!”. С интерес прочетох новината, че момче от НПМГ е оставено да повтаря 9. клас, защото е отказало да учи за Истанбулската конвенция. Веднага си казах – айде и тук се почна като в САЩ и Канада, където ще ги учат, че има 800 пола, че да си бял е зло и че ако не наричаш дъщеря си

  • Ако предизборните послания бяха честни…

    Купуването и продаването на гласове е престъпление. Целуването и подаването на гъзове е представление.  В разгара сме на една от може би най-жалките предизборни кампании в последните 20 години, тъй като в общи линии е ясно, че ново правителство няма да има, а купуването на гласове върви с пълна сила, докато институциите се правят, че не забелязват или

  • 7 най-тъпи стереотипа за метъл феновете

    Живеем в свят, пълен със стереотипи. Някои са се родили, защото са верни, за други – няма голяма до никаква логика. Например, стереотип е, че мъжете писатели са нежни и мирни души, но Хемингуей показва, че това далеч не важи за всички. Момчетата харесват синьо, момиченцата – розово, германците пият бира, българите са гостоприемни – тук пък във всички има малка

  • След Джокович: Бай Чалганьо срещу Култура ми Янко

    Днес по някаква причина няма по-важна новина от това, че Джокович поискал да му пуснат чалга в залата на шоумача между него и Григор Димитров, а диджеят отказал. Не знам защо това е новина и кого точно учудват двете страни – че сръбски спортист иска чалга и че ответната страна му отказва. Щеше да е новина, ако Джокович беше казал “Let’s open up this pit!”, беше

  • Колко хора от партия са нужни, за да завият крушка?

    Въпрос, стар като света – колко души са нужни, за да завият една крушка? Ами ако са от ГЕРБ? Или от ПП? ДБ? Възраждане? Или от ДПС? И ако са от ДПС – от кое ДПС? Вече можете да спрете да се чудите – аз имам отговорите. Предупреждавам – има възможност да се засегнете на партийни пристрастия, независимо за кой отбор гласувате.  1. ГЕРБ. При този предизвестен вечен победител,

  • Още 5 продукта, които Диона трябва да рекламира

    Всички изглеждат възмутени и дори изненадани от това, че фолк певицата Диона рекламира някакво “енергийно прахче” за шмъркане. Аз лично нито мога да се възмутя, нито да се изненадам. Бих се изненадал, ако Диона влезе в новинарския поток с това, че e открила как възниква точката на осъзнаване в същества, създадени от сложна комбинация от физическа материя

  • 5 странно преведени филмови заглавия и новите ни предложения за тях

    Това е една от вечните теми, които да захванеш в офиса или на събиране: “Кой ги превежда тия заглавия на филми?!”. Ето, например, знаете ли кой култов сериал е преведен като “В обувките на сатаната”? Или кое е оригиналното заглавие на филма “С дъх на канела”? Нека ви дам няколко примера и да помислим защо някой някъде решава, че са нужни подобни странни, а понякога

  • България със златен медал по разбирачество

    В България спортът отдавна се неглижира и спортисти почти нямаме. Това обаче не пречи да имаме купища разбирачи, които не само са спортни експерти, но и експерти по откриване на олимпиади. И така от "Не съм гледал, но знам, че е ужасно" до "Вие сте ганьовци и нищо не разбирате" – всички печелят златен медал по разбирачество! Честито! Мисля, че аз останах последен

  • 10 съвета как да оцелееш на летен фестивал

    Преди години оцеляването на летен музикален фестивал не изискваше особена мисъл – отиваш някак, ядеш нещо, спиш някъде. Когато още имаше “Каварна рок фест”, например, не звучеше като лош план да се дундуркам 11 часа с влак, да ям забравено от някого кебапче на пейка и после да спя на същата пейка, защото съм си дал всичките пари за бира и билет. Ама пък бях и млад

  • Генератор на български футболни новини

    Покрай европейското първенство по футбол забравихме за драмите по родните терени. Националите ни за поредна година гледат голем международен турнир само по телевизията, 25-годишните още ги наричаме “млади надежди” и чакаме да узреят, а софийските грандове пак говорят за нулеви години, чистки и ново начало.  Прави впечатление обаче, че в пространството

  • А ти поругаваш ли знамето?

    В този текст ще си поговорим за Мила Роберт, за нелепото ѝ отношение спрямо родния трибагреник и за опитите на псевдопатриотите да си присвоят българското знаме. Ще проверим и дали и ти да го поругаваш, без да се замисляш. Но да започнем с най-важното. Българският флаг е символ на единство и идентичност. Той е може би последният обединяващ ни символ и не зависи

  • Огненото шоу на Rammstein и изпържените български фенове

    Около концерта на Rammstein в Белград се зароди колкото неподозиран, толкова и очакван за българския фен проблем – измекярщината на сръбския хотелиер. Малки и големи хотели и airbnb-та дръпнаха килимчето изпод краката на редица родни фенове, резервирали (и дори предплатили) своите стаи за концерта на Rammstein в Белград. Така сръбските хотелиери изпържиха

  • Ергенът иска кака, ама мама не дава

    Този сезон на "Ергенът " ме пръсна от смях многократно, но вчера направо ме уби. Даже му простих, задето изгони най-колоритните образи твърде рано. Така де, от самото начало се чудех що за избор има тоя човек пред себе си, но постепенно взе да ми се изяснява – Алек иска кака. Само че мама не му даде. И накрая той си избра… мама. В последните епизоди Алек си призна,

  • Как журито опорочи Евровизия, за да спечели “небинарен” артист

    И тази година песенният конкурс Евровизия бе опорочен от политически коректното жури, което даде победата в ръцете на незаслужил победител. И докато миналата година зорът беше да спечели Швеция, за да може да има някаква там 50-та годишнина на ABBA, то тази година зорът беше да спечели “небинарен” артист – и така и стана. И миналата година, и тази, избраникът

  • Мама-инфлуенсър: За какво са ти деца, ако не ги експлоатираш за лайкове

    С темповете, с които се топим като население, е редно да сме благодарни на всяко семейство, което дава каквото може, за да има българи и утре в тая държава. Не е лесно и да отглеждаш дете в България, особено в София – скъпо е, няма детски градини, изроди на всяка крачка, наркотици – майките се превръщат в един вид герои. В София обаче можеш да срещнеш и няколко вида

  • Пет супер теми, с които да развалиш семейното събиране по празниците

    Тази година ни чака сериозна ваканция покрай Великден, а това значи само едно – повече време с роднините! За мнозина това да е важна традиция, но от "Няма ли да се жените вече?" до "Ти кога ще раждаш?" и от "Виж братовчед ти какъв бизнес прави, ти на заплата чакаш!" до "Много си отслабнала/напълняла, какво правиш?!" – тези събирания могат и да ти скъсат нервите за

  • 5 начина да си по-интересен от филма в киносалона

    В киносалона винаги ще се намерят хора, които да развалят удоволствието от филма. Дори да има предупреждения от екрана преди началото за изключване на звука на телефона – достатъчно е дори един човек да игнорира посланието и да зазвъни. Ако обаче искаш да привлечеш повече внимание от филма и да спечелиш джакпота на омразата на всички в киносалона – следвай тези

  • Как ще се развие “Ергенът” до края на сезона (предсказания)

    Най-напред искам да поздравя екипа на предаването, защото 100% не е било лесно да намерят 20+ жени, дразнещи по 20+ различни начина. И да, може болшинството от тях да са с корекции, да са заядливи, прости, и/или психично нестабилни, но за сметка на това поне са неприятни. Интрига пък и без това няма и на никого не му пука коя ще спечели, затова ще опитам да създам

  • Хормонален тийн, заухав чуждоземец: И още 3 типажа, които ходят в мола през уикенда

    Молът не е ново явление, но мнозина все още не са научили, че посещението му през уикенда е мазохистична идея. През уикенда молските обитатели са многократно повече и сред тях излизат техните негласни лидери. Ако не игнорираш фауната достатъчно добре, може да изгубиш представа за реалността. Затова, ако не друго, поне се приготви да срещнеш следните персонажи. 1.