Sofialive.bg

Как от ППДБ непрекъснато го вдигат за воле на демагозите от "Възраждане"

Как от ППДБ непрекъснато го вдигат за воле на демагозите от "Възраждане" Как от ППДБ непрекъснато го вдигат за воле на демагозите от "Възраждане"
Любимата коалиция на интелектуалците, по всеобщо мнение, е ППДБ. Не влагам ирония: лесно може да проследите сами в социалните мрежи, че техните привърженици осезаемо пишат по-грамотно от тези на останалите партии и особено от тези на "Възраждане", БСП и ГЕРБ.

Зад тази интелектуална мощ обаче седи особен вид, интересно за изучаване, рядко малоумие. И тъй като не съм професионален психолог, мога само да гледам, да се чудя и да отразявам резултатите от нелепите решения на иначе единствената ми алтернатива на изборите. Така де, нали и аз съм интелектуалец, за кого да гласувам иначе? Макар че отговорът на този въпрос става все по-труден.

ППДБ се ритат сами в крака на всяка крачка и дават елементарни опорки на политическите си опоненти. От това безспорно най-доволни са демагозите от "Възраждане", които са като добри ловци – може да не са от най-умните, но знаят перфектно къде и кога да стрелят. А да даваш лесни опорки на преките си опоненти всеки ден, е като да тичаш в маратон и да се риташ сам в крака на всяка крачка, докато накрая не отпаднеш от надпреварата.

Оказа се, че от ППДБ използват специалния "Наръчник как да се ритаме сами в крака на всяка крачка и да дадем лесни опорки на другите, за да ни смачкат с тях и да настървим електората им". Да, знам – и аз не очаквах заглавието на наръчника да е чак толкова конкретно. Но нека само прехвърлим няколко страници в него:

1. Занимавай хората с неща, на които не им е сега времето и само носят още разединение 

Този пресен пример идва от нелепото обсъждане на това на коя дата трябва да бъде националният празник на България. В случая дори няма значение коя ще е датата и кой какво смята по въпроса. Важното е, че сега хората имат други проблеми – като този с ужасяващата инфлация, която им изяжда доходите и спестяванията.

Животът поскъпна с 30% и хората масово изнемогват, разделението между българите е по-критично от всякога, ние обаче сме интелектуалци и точно сега ще нищим дали 3 март е достатъчно добра дата за национален празник. Така хем ще разединим още повече хората, хем ще дадем елементарни опорки на псевдопатриотите, за да пишат неграмотните си призиви “Долу ръцете от 3-ти март”. Иди им кажи, че се пише само “3 март”, ама карай. Въпросът е, че опорката е дадена, добре усвоена от патриотарите и хубаво насъсква електората им по най-първосигналния начин. Браво, интелектуалци, дотук – добре!

2. Коалирай се с Бойко, изпери го и направи съдебна реформа с Пеевски 

Наясно съм, че това между ППДБ и ГЕРБ не е “коалиция” по документи, но на практика си е точно това. Не знам какво точно са очаквали от ППДБ, но ГЕРБ и ДПС са стари лисици, които лесно ги изиграха и набързо им направиха по една рибка през гащите. Трудно ми е да повярвам, че уж най-умните и красивите в политическия ни живот са чак толкова наивни, че да вярват, че могат да направят ефективна съдебна реформа с ГЕРБ и Пеевски. Затова се чудя с кой акъл правят каквото правят в момента и защо сами се закопават. Махнахме Гешев и какво? Сарафов каза, че няма проблеми с Барселонагейт и всичко е чисто. Кюлчетата и те. Честита реформа, голяма беше.

В тази графа мога да сложа и безкрайно наивните грешки като оставянето на запис от заседание да тече на живо за всички. Още по-фрапираща наивност показаха от ППДБ и като привлякоха Руди Гела, очаквайки нещо добро от подобен индивид. Накрая в разговор, в който би трябвало да участват само лидерите на отделните партии, бяха включени всички и никой не се сети, че е достатъчно един от тях да го пусне и да ги съсипе. Та е редно да се запитаме дали наистина искаме толкова наивни хора да управляват България в този толкова труден момент.

О, да не забравяме и показният арест на Бойко, който не доведе до нищо друго, освен да мобилизира електората му от лели-ГЕРБ. Абсолютно безсмислен ход.

3. Говори на неразбираем език за повечето хора

Огромен минус за демократите е шокиращата липса на добри комуникатори в ППДБ. Христо Иванов държи умни, но безкрайни речи, които никой не слуша след петата секунда. Надежда Йорданова, която се справя иначе прекрасно, говори като комсомолски секретар в ТВ студиата и опонентите ѝ я смазват във всеки дебат. Единствено Ивайло Мирчев (когото адски уважавам) се справя добре в дебатите, но и той дава вид на човек, който сякаш не е в управлението. Съдя по Facebook постовете му, в които говори като страничен наблюдател или от гледната точка на опозиция. Кирил Петков пък просто има досаден вайб, съжалявам. Колкото и да е пич, той не излъчва авторитет и дава сбъркани послания със своите неуместни усмивки.

Само вижте как говорят копейковите им опоненти – с бързи и ясни лозунги, кампании в социалните мрежи и много добре премерени приказки. На тях не им трябват кой знае колко разработени аргументи – те се целят в страховете на хората и им влияят на първосигнално ниво. Ясно е, че това няма как да е тактиката на интелектуална партия, но хайде поне да намерим начин да се изразяваме ясно и категорично, може ли? Никой няма да седне да чете басамаци във Facebook, по-дълги от тая статия. Развийте си социалните мрежи, блокирайте троловете (защото има безброй такива, които минута след всеки пост вече са налазили в коментарите с едни и същи опорки) и използвайте кратки и ясни послания.

Пример в това отношение е кметът на район “Слатина” Георги Илиев, когото всички в квартала харесват, независимо от политическите си пристрастия. Той дава ясен отчет на свършената от него работа, допитва се до хората от квартала и обикаля на крак, за да търси (и понякога импулсивно да решава) проблемите в него. Той направи и референдум дали СУ “Юрий Гагарин” да си върне името на космонавта, след като то бе променено преди години. Хората масово казаха “Да” и училището отново се казва така. Обаче умният и красив Асен Генов обяви Георги Илиев за “комунист”. Това, разбира се, само даде опорки на хората да се подиграват с Генов, че на “умните и красиви навсякъде им се привиждат комунисти.

4. Издигнете за кмет човек, с когото нямате верен ход

Нямам грам против Васил Терзиев. Човекът е успял в живота и умерено вярвам, че наистина иска да направи нещо добро за моята София. Само че като знаем, че е потомък на ДС агенти – защо го правим това? Защо пак даваме лесна опорка и какво очакваме да стане? Какви опции има пред него? Да каже “Да, ДС агенти ся, но аз ги обичам” и да го съсипят, задето подкрепя комунистически сатрапи? Или да каже “Да, но аз се отричам от тях”, с което веднага да кажат “Ей го, отрича се от семейството, само и само да вземе властта, такива са в ДБ, ПП и СС”. Няма верен ход.

Аз лично нямам идея защо не е обсъдена кандидатура на Георги Илиев (и дали той изобщо е искал, разбира се), но издигането на Терзиев е много рискован ход. Накрая Фандъкова пак ще вземе сериозен процент, копейките също ще оберат част от анти-ГЕРБ вота (и вероятно ще са трети) и какво? Пак ли ще имаме ГЕРБ управление на София? Сериозно, ако този странен избор за кандидат не проработи и пак нямаме адекватно управление за следващите 5 години, ПП, ДБ и СС просто трябва да се саморазпаднат и да напуснат завинаги политическия живот.

5. Отблъсни дори интелектуалците с 0,4% за култура

Когато успееш да отблъснеш голяма част от спорадично повярвалите (или надявалите се) в теб, идва време да отблъснеш и тези, които винаги са те подкрепяли – интелектуалците. В държава, в която културата и без това е тежко пропаднала, да отделиш едва 0,4% от бюджета си за култура е абсолютно кощунство. После ще се чудим защо всички деца слушат чалга, никога не са ходили на театър и не са прочели нито една книга извън задължителните в учебния материал. С какво им предизвиквате интереса към културата? С какво ги стимулирате да отидат на музей или постановка?

Тъй като се изнервям, ще приключа с един цитат. И с риск от ППДБ или хора като Асен Генов да ме обявят за комунист или русофил, ще цитирам Йосиф Бродски:

“За равнодушието си към културата обществото се разплаща най-напред с гражданските си свободи. Стесняването на културния кръгозор е майка на стесняването на политическия кръгозор. Нищо не проправя така пътя на тиранията, както културната самокастрация. Когато после почват да секат глави, то е даже логично.”

Любимата коалиция на интелектуалците, по всеобщо мнение, е ППДБ. Не влагам ирония: лесно може да проследите сами в социалните мрежи, че техните привърженици осезаемо пишат по-грамотно от тези на останалите партии и особено от тези на "Възраждане", БСП и ГЕРБ.

Зад тази интелектуална мощ обаче седи особен вид, интересно за изучаване, рядко малоумие. И тъй като не съм професионален психолог, мога само да гледам, да се чудя и да отразявам резултатите от нелепите решения на иначе единствената ми алтернатива на изборите. Така де, нали и аз съм интелектуалец, за кого да гласувам иначе? Макар че отговорът на този въпрос става все по-труден.

ППДБ се ритат сами в крака на всяка крачка и дават елементарни опорки на политическите си опоненти. От това безспорно най-доволни са демагозите от "Възраждане", които са като добри ловци – може да не са от най-умните, но знаят перфектно къде и кога да стрелят. А да даваш лесни опорки на преките си опоненти всеки ден, е като да тичаш в маратон и да се риташ сам в крака на всяка крачка, докато накрая не отпаднеш от надпреварата.

Оказа се, че от ППДБ използват специалния "Наръчник как да се ритаме сами в крака на всяка крачка и да дадем лесни опорки на другите, за да ни смачкат с тях и да настървим електората им". Да, знам – и аз не очаквах заглавието на наръчника да е чак толкова конкретно. Но нека само прехвърлим няколко страници в него:

1. Занимавай хората с неща, на които не им е сега времето и само носят още разединение 

Този пресен пример идва от нелепото обсъждане на това на коя дата трябва да бъде националният празник на България. В случая дори няма значение коя ще е датата и кой какво смята по въпроса. Важното е, че сега хората имат други проблеми – като този с ужасяващата инфлация, която им изяжда доходите и спестяванията.

Животът поскъпна с 30% и хората масово изнемогват, разделението между българите е по-критично от всякога, ние обаче сме интелектуалци и точно сега ще нищим дали 3 март е достатъчно добра дата за национален празник. Така хем ще разединим още повече хората, хем ще дадем елементарни опорки на псевдопатриотите, за да пишат неграмотните си призиви “Долу ръцете от 3-ти март”. Иди им кажи, че се пише само “3 март”, ама карай. Въпросът е, че опорката е дадена, добре усвоена от патриотарите и хубаво насъсква електората им по най-първосигналния начин. Браво, интелектуалци, дотук – добре!

2. Коалирай се с Бойко, изпери го и направи съдебна реформа с Пеевски 

Наясно съм, че това между ППДБ и ГЕРБ не е “коалиция” по документи, но на практика си е точно това. Не знам какво точно са очаквали от ППДБ, но ГЕРБ и ДПС са стари лисици, които лесно ги изиграха и набързо им направиха по една рибка през гащите. Трудно ми е да повярвам, че уж най-умните и красивите в политическия ни живот са чак толкова наивни, че да вярват, че могат да направят ефективна съдебна реформа с ГЕРБ и Пеевски. Затова се чудя с кой акъл правят каквото правят в момента и защо сами се закопават. Махнахме Гешев и какво? Сарафов каза, че няма проблеми с Барселонагейт и всичко е чисто. Кюлчетата и те. Честита реформа, голяма беше.

В тази графа мога да сложа и безкрайно наивните грешки като оставянето на запис от заседание да тече на живо за всички. Още по-фрапираща наивност показаха от ППДБ и като привлякоха Руди Гела, очаквайки нещо добро от подобен индивид. Накрая в разговор, в който би трябвало да участват само лидерите на отделните партии, бяха включени всички и никой не се сети, че е достатъчно един от тях да го пусне и да ги съсипе. Та е редно да се запитаме дали наистина искаме толкова наивни хора да управляват България в този толкова труден момент.

О, да не забравяме и показният арест на Бойко, който не доведе до нищо друго, освен да мобилизира електората му от лели-ГЕРБ. Абсолютно безсмислен ход.

3. Говори на неразбираем език за повечето хора

Огромен минус за демократите е шокиращата липса на добри комуникатори в ППДБ. Христо Иванов държи умни, но безкрайни речи, които никой не слуша след петата секунда. Надежда Йорданова, която се справя иначе прекрасно, говори като комсомолски секретар в ТВ студиата и опонентите ѝ я смазват във всеки дебат. Единствено Ивайло Мирчев (когото адски уважавам) се справя добре в дебатите, но и той дава вид на човек, който сякаш не е в управлението. Съдя по Facebook постовете му, в които говори като страничен наблюдател или от гледната точка на опозиция. Кирил Петков пък просто има досаден вайб, съжалявам. Колкото и да е пич, той не излъчва авторитет и дава сбъркани послания със своите неуместни усмивки.

Само вижте как говорят копейковите им опоненти – с бързи и ясни лозунги, кампании в социалните мрежи и много добре премерени приказки. На тях не им трябват кой знае колко разработени аргументи – те се целят в страховете на хората и им влияят на първосигнално ниво. Ясно е, че това няма как да е тактиката на интелектуална партия, но хайде поне да намерим начин да се изразяваме ясно и категорично, може ли? Никой няма да седне да чете басамаци във Facebook, по-дълги от тая статия. Развийте си социалните мрежи, блокирайте троловете (защото има безброй такива, които минута след всеки пост вече са налазили в коментарите с едни и същи опорки) и използвайте кратки и ясни послания.

Пример в това отношение е кметът на район “Слатина” Георги Илиев, когото всички в квартала харесват, независимо от политическите си пристрастия. Той дава ясен отчет на свършената от него работа, допитва се до хората от квартала и обикаля на крак, за да търси (и понякога импулсивно да решава) проблемите в него. Той направи и референдум дали СУ “Юрий Гагарин” да си върне името на космонавта, след като то бе променено преди години. Хората масово казаха “Да” и училището отново се казва така. Обаче умният и красив Асен Генов обяви Георги Илиев за “комунист”. Това, разбира се, само даде опорки на хората да се подиграват с Генов, че на “умните и красиви навсякъде им се привиждат комунисти.

4. Издигнете за кмет човек, с когото нямате верен ход

Нямам грам против Васил Терзиев. Човекът е успял в живота и умерено вярвам, че наистина иска да направи нещо добро за моята София. Само че като знаем, че е потомък на ДС агенти – защо го правим това? Защо пак даваме лесна опорка и какво очакваме да стане? Какви опции има пред него? Да каже “Да, ДС агенти ся, но аз ги обичам” и да го съсипят, задето подкрепя комунистически сатрапи? Или да каже “Да, но аз се отричам от тях”, с което веднага да кажат “Ей го, отрича се от семейството, само и само да вземе властта, такива са в ДБ, ПП и СС”. Няма верен ход.

Аз лично нямам идея защо не е обсъдена кандидатура на Георги Илиев (и дали той изобщо е искал, разбира се), но издигането на Терзиев е много рискован ход. Накрая Фандъкова пак ще вземе сериозен процент, копейките също ще оберат част от анти-ГЕРБ вота (и вероятно ще са трети) и какво? Пак ли ще имаме ГЕРБ управление на София? Сериозно, ако този странен избор за кандидат не проработи и пак нямаме адекватно управление за следващите 5 години, ПП, ДБ и СС просто трябва да се саморазпаднат и да напуснат завинаги политическия живот.

5. Отблъсни дори интелектуалците с 0,4% за култура

Когато успееш да отблъснеш голяма част от спорадично повярвалите (или надявалите се) в теб, идва време да отблъснеш и тези, които винаги са те подкрепяли – интелектуалците. В държава, в която културата и без това е тежко пропаднала, да отделиш едва 0,4% от бюджета си за култура е абсолютно кощунство. После ще се чудим защо всички деца слушат чалга, никога не са ходили на театър и не са прочели нито една книга извън задължителните в учебния материал. С какво им предизвиквате интереса към културата? С какво ги стимулирате да отидат на музей или постановка?

Тъй като се изнервям, ще приключа с един цитат. И с риск от ППДБ или хора като Асен Генов да ме обявят за комунист или русофил, ще цитирам Йосиф Бродски:

“За равнодушието си към културата обществото се разплаща най-напред с гражданските си свободи. Стесняването на културния кръгозор е майка на стесняването на политическия кръгозор. Нищо не проправя така пътя на тиранията, както културната самокастрация. Когато после почват да секат глави, то е даже логично.”

Гласували общо: 1 потребители