Любимата коалиция на интелектуалците, по всеобщо мнение, е ППДБ. Не влагам ирония: лесно може да проследите сами в социалните мрежи, че техните привърженици осезаемо пишат по-грамотно от тези на останалите партии и особено от тези на "Възраждане", БСП и ГЕРБ.
Зад тази интелектуална мощ обаче седи особен вид, интересно за изучаване, рядко малоумие. И тъй като не съм професионален психолог, мога само да гледам, да се чудя и да отразявам резултатите от нелепите решения на иначе единствената ми алтернатива на изборите. Така де, нали и аз съм интелектуалец, за кого да гласувам иначе? Макар че отговорът на този въпрос става все по-труден.
ППДБ се ритат сами в крака на всяка крачка и дават елементарни опорки на политическите си опоненти. От това безспорно най-доволни са демагозите от "Възраждане", които са като добри ловци – може да не са от най-умните, но знаят перфектно къде и кога да стрелят. А да даваш лесни опорки на преките си опоненти всеки ден, е като да тичаш в маратон и да се риташ сам в крака на всяка крачка, докато накрая не отпаднеш от надпреварата.
Оказа се, че от ППДБ използват специалния "Наръчник как да се ритаме сами в крака на всяка крачка и да дадем лесни опорки на другите, за да ни смачкат с тях и да настървим електората им". Да, знам – и аз не очаквах заглавието на наръчника да е чак толкова конкретно. Но нека само прехвърлим няколко страници в него:
1. Занимавай хората с неща, на които не им е сега времето и само носят още разединение
Този пресен пример идва от нелепото обсъждане на това на коя дата трябва да бъде националният празник на България. В случая дори няма значение коя ще е датата и кой какво смята по въпроса. Важното е, че сега хората имат други проблеми – като този с ужасяващата инфлация, която им изяжда доходите и спестяванията.
Животът поскъпна с 30% и хората масово изнемогват, разделението между българите е по-критично от всякога, ние обаче сме интелектуалци и точно сега ще нищим дали 3 март е достатъчно добра дата за национален празник. Така хем ще разединим още повече хората, хем ще дадем елементарни опорки на псевдопатриотите, за да пишат неграмотните си призиви “Долу ръцете от 3-ти март”. Иди им кажи, че се пише само “3 март”, ама карай. Въпросът е, че опорката е дадена, добре усвоена от патриотарите и хубаво насъсква електората им по най-първосигналния начин. Браво, интелектуалци, дотук – добре!
2. Коалирай се с Бойко, изпери го и направи съдебна реформа с Пеевски
Наясно съм, че това между ППДБ и ГЕРБ не е “коалиция” по документи, но на практика си е точно това. Не знам какво точно са очаквали от ППДБ, но ГЕРБ и ДПС са стари лисици, които лесно ги изиграха и набързо им направиха по една рибка през гащите. Трудно ми е да повярвам, че уж най-умните и красивите в политическия ни живот са чак толкова наивни, че да вярват, че могат да направят ефективна съдебна реформа с ГЕРБ и Пеевски. Затова се чудя с кой акъл правят каквото правят в момента и защо сами се закопават. Махнахме Гешев и какво? Сарафов каза, че няма проблеми с Барселонагейт и всичко е чисто. Кюлчетата и те. Честита реформа, голяма беше.
В тази графа мога да сложа и безкрайно наивните грешки като оставянето на запис от заседание да тече на живо за всички. Още по-фрапираща наивност показаха от ППДБ и като привлякоха Руди Гела, очаквайки нещо добро от подобен индивид. Накрая в разговор, в който би трябвало да участват само лидерите на отделните партии, бяха включени всички и никой не се сети, че е достатъчно един от тях да го пусне и да ги съсипе. Та е редно да се запитаме дали наистина искаме толкова наивни хора да управляват България в този толкова труден момент.
О, да не забравяме и показният арест на Бойко, който не доведе до нищо друго, освен да мобилизира електората му от лели-ГЕРБ. Абсолютно безсмислен ход.
3. Говори на неразбираем език за повечето хора
Огромен минус за демократите е шокиращата липса на добри комуникатори в ППДБ. Христо Иванов държи умни, но безкрайни речи, които никой не слуша след петата секунда. Надежда Йорданова, която се справя иначе прекрасно, говори като комсомолски секретар в ТВ студиата и опонентите ѝ я смазват във всеки дебат. Единствено Ивайло Мирчев (когото адски уважавам) се справя добре в дебатите, но и той дава вид на човек, който сякаш не е в управлението. Съдя по Facebook постовете му, в които говори като страничен наблюдател или от гледната точка на опозиция. Кирил Петков пък просто има досаден вайб, съжалявам. Колкото и да е пич, той не излъчва авторитет и дава сбъркани послания със своите неуместни усмивки.
Само вижте как говорят копейковите им опоненти – с бързи и ясни лозунги, кампании в социалните мрежи и много добре премерени приказки. На тях не им трябват кой знае колко разработени аргументи – те се целят в страховете на хората и им влияят на първосигнално ниво. Ясно е, че това няма как да е тактиката на интелектуална партия, но хайде поне да намерим начин да се изразяваме ясно и категорично, може ли? Никой няма да седне да чете басамаци във Facebook, по-дълги от тая статия. Развийте си социалните мрежи, блокирайте троловете (защото има безброй такива, които минута след всеки пост вече са налазили в коментарите с едни и същи опорки) и използвайте кратки и ясни послания.
Пример в това отношение е кметът на район “Слатина” Георги Илиев, когото всички в квартала харесват, независимо от политическите си пристрастия. Той дава ясен отчет на свършената от него работа, допитва се до хората от квартала и обикаля на крак, за да търси (и понякога импулсивно да решава) проблемите в него. Той направи и референдум дали СУ “Юрий Гагарин” да си върне името на космонавта, след като то бе променено преди години. Хората масово казаха “Да” и училището отново се казва така. Обаче умният и красив Асен Генов обяви Георги Илиев за “комунист”. Това, разбира се, само даде опорки на хората да се подиграват с Генов, че на “умните и красиви навсякъде им се привиждат комунисти.
4. Издигнете за кмет човек, с когото нямате верен ход
Нямам грам против Васил Терзиев. Човекът е успял в живота и умерено вярвам, че наистина иска да направи нещо добро за моята София. Само че като знаем, че е потомък на ДС агенти – защо го правим това? Защо пак даваме лесна опорка и какво очакваме да стане? Какви опции има пред него? Да каже “Да, ДС агенти ся, но аз ги обичам” и да го съсипят, задето подкрепя комунистически сатрапи? Или да каже “Да, но аз се отричам от тях”, с което веднага да кажат “Ей го, отрича се от семейството, само и само да вземе властта, такива са в ДБ, ПП и СС”. Няма верен ход.
Аз лично нямам идея защо не е обсъдена кандидатура на Георги Илиев (и дали той изобщо е искал, разбира се), но издигането на Терзиев е много рискован ход. Накрая Фандъкова пак ще вземе сериозен процент, копейките също ще оберат част от анти-ГЕРБ вота (и вероятно ще са трети) и какво? Пак ли ще имаме ГЕРБ управление на София? Сериозно, ако този странен избор за кандидат не проработи и пак нямаме адекватно управление за следващите 5 години, ПП, ДБ и СС просто трябва да се саморазпаднат и да напуснат завинаги политическия живот.
5. Отблъсни дори интелектуалците с 0,4% за култура
Когато успееш да отблъснеш голяма част от спорадично повярвалите (или надявалите се) в теб, идва време да отблъснеш и тези, които винаги са те подкрепяли – интелектуалците. В държава, в която културата и без това е тежко пропаднала, да отделиш едва 0,4% от бюджета си за култура е абсолютно кощунство. После ще се чудим защо всички деца слушат чалга, никога не са ходили на театър и не са прочели нито една книга извън задължителните в учебния материал. С какво им предизвиквате интереса към културата? С какво ги стимулирате да отидат на музей или постановка?
Тъй като се изнервям, ще приключа с един цитат. И с риск от ППДБ или хора като Асен Генов да ме обявят за комунист или русофил, ще цитирам Йосиф Бродски:
“За равнодушието си към културата обществото се разплаща най-напред с гражданските си свободи. Стесняването на културния кръгозор е майка на стесняването на политическия кръгозор. Нищо не проправя така пътя на тиранията, както културната самокастрация. Когато после почват да секат глави, то е даже логично.”